Преди да премина към актуализацията, ще си позволя кратък поглед към сравнително близкото минало.
Както е известно, путиновата клика се опитваше (и досега продължава) да оправдае агресията си срещу Украйна и съпътстващото откъсване на части от украинската територия с това, че на 22-23 февруари 2014 г. някаква си „киевска хунта“ свалила законния президент В.Янукович и узурпирала напълно властта в тази дотогава уж братска страна. Причината за „свалянето“ на В.Янукович беше неговият отказ (получил публичност на 21 ноември 2013 г.) да подпише планираното споразумение за асоцииране с Европейския съюз, което предизвика Евромайдана – мащабно противопоставяне между украинските граждани и проруската власт в Украйна, което завърши с Революцията на Достойнството.
Това е ясно. Сега моля да обърнете внимание на публикуваната в онлайн-галерията „DeviantArt“ карта от „свободния художник“ (също и „алтернативен историк“) с псевдоним Schrodinger—Excidium, наречена от него не как да е, а „Бъдеща карта на Новорусия през 2013 година“. Почти всичко на тази карта вече ни е добре познато – и замислените в Кремъл граници на „Новорусия“ (докато този замисъл не си счупи зъбите в украинската броня), и количеството планирани „народни републики“, и дори цветовете на техните флагове. Поразява само едно – пророческият дар на „свободния художник“ Schrodinger—Excidiumа (според легендата – жител на Крим, което не е сигурно), с който някой го е наградил (но със сигурност не Всевишният). Първите коментари под тази предателска карта са още от 3 септември 2013 година, когато до продиктувания от Кремъл отказ на Янукович да подпише споразумението с ЕС и началото на Майдана остават почти 80, а до появата на „зелените човечета“ в Крим и фактическото начало на руската агресия –170 дни.
Но картите не са мухъл, те не се появяват просто така (дори в „DeviantArt“). Първо някой трябва да е взел решение да организира подобен информационен пълнеж, да одобри обозначената на картата информация, да „измисли“ флаговете и в края на краищата да нарисува самата карта, а за всичко това е необходимо известно време.
Интересно е, че след появяването на първите „народни републики“ в югоизточна Украйна, тези същите флагове бяха „измислени“ отново. На 13 април 2014 г. друг тайнствен „свободен художник“ по прякор Arcktick информира читателите на страницата си в платформата „LiveJournal“, че „са му направили предложение (от кого? – И.М.) да разработи републикански знамена за всяка от областите на Новорусия“, и веднага показва образци за същите осем иредентистки образувания. Впоследствие всички те се използват на страниците на съответните „народни републики“ в руската социална мрежа „ВКонтакте“ (и не само там).
Но Schrodinger-Excidium е „предсказал“ флаговете не само на осемте „народни републики“ в украинския югоизток. По същия начин той още тогава е знаел какъв ще е и бъдещият флаг на «Новорусия» (видоизмененият флаг на руския флот), който започва да се използва в качеството си на такъв от 31 май 2014 г. (срокът на предсказанието вече е 270 дни (!). Освен това в легендата на картата е изписано пророчеството, че е „много вероятно през ноември – декември 2013 година на световната карта да се появят нови държави – Федерация Новорусия, Република Крим („държава-еднодневка“? – И.М.) и Карпатска Рус“, и още в друга лента: „През ноември – декември 2013 година в резултат на мащабно народно-освободително въстание (това за гиркините и бородаите? – И.М.) и демократичното волеизявление на народа в югоизточните региони на Украйна и Закарпатието, на територията на Република Украйна ще се появят нови държави – Федеративна Република Новорусия (ФРН) и Република Карпатска Рус, а част от карпатските села ще се обединят с Република Унгария“.
Съвсем логично възниква въпросът – защо изобщо е това изтичане на като че ли секретна информация (това не е единственият пример)? Бих обърнал внимание на факта, че паралелно с подобни „неофициални“ разгласявания на реалните планове на Кремъл, в същите ресурси се появяват и голямо количество от външно подобни фейкове, което притъпява вниманието на обществото. За това помага и публикуването на материалите в платформите на всякакви „алтернативни историци“ и „свободни художници“, или в „независими“ страници в социалните мрежи, които настройват читателя, че всичко това е „несериозно“. Не бива да изключваме от сметките и възможното сигнално предназначение на тези съобщения, както и това, че те после позволяват от Кремъл цинично да се подхилват: „Ама вие защо се учудвате? Каква ръка на Москва? Ами за тази народо-освободителна борба в региона „Х“ вече половин година открито се пише от кого ли не„.
С една дума – при всички случаи тази карта е още едно доказателство, че Кремъл е подготвял нахлуване в Украйна най-малко половин година преди началото на събитията в Крим и Донбас,а творенията на „свободни художници“ и „алтернативни историци“ по темата са в изобилие. Вече съм писал, че понякога остава впечатлението, че тези „алтернативни историци“ тайно се съвещават с Путин не по-рядко от генералите от Генералния щаб. Затова е време сериозно да се започне разкриването на техните личности и на механизма на взаимодействие между путиновото ръковоство, „алтернативните историци/свободни художници“ и създателите на индустрията, поддържаща сепаратистките настроения в социалните мрежи – защото това се наблюдава в цялото постсъветско пространство от Естония до Таджикистан.
Най-новият пример. Малко преди нова година, на 19 декември 2018 г., в мрежата се появи нова страница под името „Съюзна държава на Русия и Беларус“ („СГРБ“) – в темата на деня, така да се каже. Това се случи в същия ден, в който Вл. Путин подписа разпореждане за Военната доктрина на Съюзната държава (в страницата е публикувано копие на документа). Страницата засега не е особено активна – за месец съществуване е събрала около двеста абоната. Ясно е, че основното й предназначение е приближаване на момента на унищожаване на беларуската държавност, но не само това. Наблюдателите вече отбелязаха, че самата „съюзна държава“ е крайно необходима на Вл. Путин, за да си гарантира още няколко президентски мандата.
Обаче държавническите апетити на путиновата клика не се ограничават само с беларуските земи, което се вижда и от поместените в „СГРБ“ текстове. Анонимният автор на един от текстовете със заглавие „За Миротворческите сили на Съюзната Държава. Нагорни Карабах“ (24.12.2018), заявява, че „най-отговорният участък за прилагане на усилия на потенциално създаващия се Миротворчески контингент на съюзната държава, това е Нагорно-Карабахският конфликт“. За читателя, който е далече от геополитическите тънкости обясняват, че с усилията на „съюзните“ миротворци „през Армения и Азербайджан ще се отвори важен търговско транспортен път от територията на Съюзната държава директно към Турция, Иран, а в перспектива и към Персийския залив“ Съдейки по всичко мнението на самите Турция, Иран и страните от Персийския залив (да не говорим за Армения и Азербайджан) е последното, което интересува „съюзните“ стратези.
Затова пък те (съгласно текста и бъдещите „съюзни“ миротворци също) се интересуват много от „неприятностите за туристи от трети страни, които в случай, че посетят Карабах от страната на Армения, са заплашени от огромна глоба или затвор, ако те се окажат в Азербайджан и нейните правоохранителни органи разберат за това“. Милосърдните „съюзни“ стратези решили да предложат на Азербайджан да направи хуманен жест и да спре преследването на лица, посетили Карабах от страната на Армения. В случай, че има в страната задържани, арестувани или осъдени за това действие лица, то те трябва веднага да бъдат амнистирани и пуснати от ареста“. Доколкото разбирам, в противен случай „съюзните миротворци“ могат да използват и сила.
Освен това „съюзните“ стратези се безпокоят и за проблемите на бежанците от този регион, при това по доста интересен начин. Анонимният стратег – автор на текста, припомня, че става дума не само (и не толкова) за азербайджанци, но и за кюрдите, които са напуснали територията на Нагорни Карабах още (sic!) в началото на ХХ век, и сега живеят в Руската Федерация и в някои други републики от бившия СССР. „Само в Русия към настоящия момент има 250 000 кюрди“ – съчувства стратегът, и веднага стига до заключението, че „връщането дори и на част от тези бежанци ще донесе в Карабах инвестиции и развитие“.
E, феновете на „Велика Армения“! Надявахте се, че руският 366-и полк ви помагаше в ходжалинското клане с цел да „прочисти“ тази азербайджанска територия за арменците? Глупости, уважаеми — „съюзните миротворци“ се канят да създадат там нещо като „Руски Кюрдистан“ – един вид буфер между кръвожадните съседи.
С разбиране, че местното население може да не реатира радушно на подобна перспектива за етнодемографска перверзия, „стратегът“ констатира, че „изхождайки от това, става ясно, че пред миротворческия контингент на Съюзната държава стоят глобални задачи. Предстои не просто изпращане и разполагане на групи миротворци. Предстои на практика военна операция“. В превод на човешки език – война.
Сред конкретните задачи на „съюзните миротворци“ е определена и „разблокиране на границата между Армения и Азербайджан и пущане на товарния трафик“. Разяснява се, че това ще бъде „не просто транзит на товари Азербайджан – Армения — Турция, а формиране на организирани колони, които ще се придвижват в строго определено време на деня с използване на високотехнологични средства за разузнаване и осигуряване на безопасност“. Втора задача — демилитаризация на региона. Предполага се, че „миротворческите постове ще вземат под свой контрол зоната на сигурност между Армения и Нахичеванска Автономна Република на Азербайджан, територията на Нагорни Карабах и ивицата по Арменско-Азербайджанската граница, от която ще трябва да бъдат изтеглени тежките оръжейни системи на Армянската и Азербайджанската армии“. В превод това означава, че Карабах и прилежащите територии ще се превърнат в зона на „съюзна“ окупация (все същия „Руски Кюрдистан“? ). Наистина, в следващия абзац се уточнява, че „територията на Нагорни Карабах за карантинен период от 10 години се обявява за специална зона на действие на миротворческия контингент при съвместно административно управление на Командващия миротворческия контингент, настоящите власти на НКР и представители на връщащите се бежанци (кюрди? – И.М.). Едве след решаването на тези и други въпроси следва да се решава как да се действа с Нагорни Карабах по-нататък“. И нито дума за това, че според международното право, тази територия трябва да бъде върната на Азербайджан без никакви условия…
И за да не хранят никакви илюзии нито Армения, нито Азербайджан по повод остатъците от уважение спрямо техния суверинитет у миротворците на Съюзната държава, в текста специално е уточнено, че „всякакви престъпления, извършени на национална почва, ще бъдат разглеждани в следствен и съдебен ред на територията на Съюзната Държава, за да бъде осигурен безпристрастен съд. Изтърпяването на наказанията се предлага също да бъде на територията на Съюзната Държава, заради безопасността на осъдените“.
Също така „съюзните миротворци“ ще следят да бъдат „реализирани проектите за интеграцията на Азербайджан с Евразийския Съюз“. Както виждаме мнението на самия азербайджански народ за целесъобразността на подобна интеграция не интересува никого.
Къде е Беларус, къде е Карабах, и защо там трябва да гинат беларуски войници? Отговорът на този въпрос може да бъде само един – прикривайки се зад името на Съюзната Държава на Русия и Беларус, фашисткият режим в Кремъл е замислил поредното покоряване на Кавказ. Впрочем, не само на Кавказ.
Три седмици по-късно в същата страница „СГРБ“ се появява още един програмен документ на бъдещата Съюзна държава – „Вилна (Вилнюс) — душата на Беларус в литовски плен“. Текстът е украсен със сантиментална картинка, на която безлики литовски фашисти стискат в костеливите си и с дълги нокти пипала славянското детенце Вилна, което се дърпа през границата към своята майка Беларус (или все пак към майката – Съюзна държава?)
Няма смисъл да се преразказва целият текст, чийто смисъл се съдържа в две кратки изречения: „Душата на Беларус е заключена в литовската тъмница“ и „Вилна носи изопачено име, чужди имена носят улиците, по тях звучи чужда реч“. А после някакъв анонимен „съюзен стратег“ пита читателя: „Как смятате Вие, справедливо ли ще е решението на властите в Литва да върнат Вилна (Вилнюс) и Вилненска област в състава на Съюзната Държава на Русия и Беларус?“ (макар, че в самото начало на текста същият въпрос е формулиран по-просто, без опит отговорността за толкова важно решение да се прехвърля върху литовските власти: „Трябва ли Съюзната Държава на Русия и Беларус да предяви териториални претенции към Литва?“). И поредният превод на всичко това на човешки език: „На самата Русия този ваш дрипав Вилнюс изобщо не й трябва, обаче ето, че по-малкият брат си спомни (измисли?) старата обида и моли по-големия да въведе ред“.
Е, какво – относно външнополитическата ориентация на бъдещата Съюзна държава всичко като цяло е ясно, макар че „съюзните стратези“ се прикриват и се опитват да останат в сянка: „Нашата общност обединява активни граждани на Руската Федерация и Република Беларус, активно работещи за отстраняване на пречките по пътя на интеграцията. Ние изцяло споделяме историческия избор на нашия общ единен народ, насочен към изграждането на силна държава. Тази страница не е официален информационен ресурс на Съюзната Държава на Русия и Беларус и мненията публикувани от общността може да не съвпадат с официалната точка на зрение на висшето ръководство на РФ, РБ и Съюзната Държава“. Аха, добре?
А на тези, които смятат, че творчеството на подобни анонимни общественици и алтернативни историци не заслужава тяхното внимание, предлагам притчата на израелската поетеса Алиса Ягупец:
«…В Израел затворници от концлагерите се срещат с местни ученици и им разказват за Холокоста. Както у нас ветераните правят такива срещи.
Завършила беседата, а учителят започнал да пита учениците какви изводи са си направили. Те отговарят съвсем грамотно, че трябва да се уважават хората, преживели тези изпитания, че трябва да се цени мира на земята, и разни подобни.
Посивяла старица, преживяла или Освенцим или Майданек, вежливо кимала с глава, а после тъжно се усмихнала и казала, че всичко това, разбира се, е така, но основният извод трябвало да бъде съвсем друг.
ЗАПОМНЕТЕ ЗАВИНАГИ – казала тя,- че ако някой някъде ви обещава да ви убие, т – ПОВЯРВАЙТЕ ИМ. Не разсъждавайте като нас тогава, преди Холокоста, че просто тяхната политика е такава, а те са добри и мили хора, че просто така си говорят. Когато те преминат от думи към дела – ЩЕ БЪДЕ КЪСНО. Вярвайте на тези, които обещават да ви убият. И ако ви стигат силите за това, вземете в ръцете си оръжие и ги убийте първи, за да защитите себе си и семействата си, ако не ви стигат – вземайте децата си и каквото друго можете и бягайте от там, но само не разсъждавайте за това, че те говорят лошо, а мислят добро.»
Имантас Мелянас специално за InformNapalm. Превод: Joveto.
При използване на информацията е задължително поставянето на линк.
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Присъединете се към страниците на InformNapalm във
Фейсбук / Туитър / Telegram
и получавайте оперативно информация за новите ни материали.
Ако сте открили грешка в текста, моля маркирайте и натиснете Ctrl+Enter, за да я отстраним. Благодарим ви.