- InformNapalm.org (Български) - https://informnapalm.org/bg -

Абу Ибрахим: “Между сирийците и украинците има много общо – воля, чест, достойнство”

Специално за международната доброволческа общност InformNapalm, общественият активист и доброволец от Харковския Автомайдан, Катерина Яреско взе интервю от Абу Ибрахим, гражданин на Сирия, чиято съдба се е преплела тясно с Украйна. В интервюто той разказва за причините за революцията в Сирия, за репресиите над сирийския народ, за бомбардировките на руската авиация, и за това, как украинци и сирийци могат да победят Кремъл.

IN: Привет. Представете се накратко на нашите читатели.

Абу Ибрахим: Казвам се Абу Ибрахим. Роден съм в гр. Дамаск. Там израстнах. Заминах да уча в украински университет – за да получа знания и да се върна в Родината, където да нося полза за сирийското общество. Завърших образованието си и се прибрах в Сирия. Започнах да устройвам живота си – семейство, дом, работа… Работех като преподавател в Дамаск. Сега живея в Украйна, не мога да се върна в къщи – както и много други сирийци се боя от репресии спрямо мене и моето семейство.

IN: Разкажете ни за Сирия. В какво, според тебе, се състои потенциалът на вашата страна, и какви проблеми пречат на развиването на този потенциал.

Абу Ибрахим: В сравнение с Украйна, Сирия е малка страна. В Сирия живеят 23 милиона, по точно живееха 23 милиона. Живеят в различни региони, при различни условия – има гъсто населени мегаполиси, малки тихи градчета, и много пустинни земи в които живеят племена. Теоретично Сирия е богата страна. Нефт, газ, фосфати. Има два потенциала, които изобщо не са използвани заради корумпирания режим – туризмът и нашата младеж. Сирия е земя на най-древната Месопотамска цивилизация – първите градове, първата писменост и т.н. Има какво да се покаже на туристите, а у нас този сектор изобщо не се развива. Младежта е потенциалът на всяко общество, а в Сирия тя е и най-голям процент от населението – средната възраст на сирийците е 20 години. Само, че, нито работа може да се намери, нито даже ВУЗ да се завърши – малцина успяват преди 28-29 години, и все по вина на корупционния режим.

 

11227405_798176583584667_7313508184036290011_n [1]
IN: Каква беше обстановката в Сирия преди революцията? Какви бяха предпоставките за нея?

Абу Ибрахим: Сирия е страна с потенциал. На фона на другите страни от нашия регион, народът не се считаше за беден. Ние бяхме едни от първите, които започнаха да строят демокрация, нивото на образование беше високо. Но след завземането на властта през 1963 г. от армията и социалистическата партия БААС започнаха безкрайни преврати, докато накрая офицерът Хафез Асад смачка всички конкуренти през 1970 г. Започна абсолютна диктатура. Хафез беше страшен човек – основа 17 отдела към специалните служби, които следяха всяка крачка на всеки гражданин. Ние не бяхме привикнали към такава диктатура. През 1980 г. той задуши въстанието в гр. Хама, като жертвите бяха между 30 и 40 хиляди, точната цифра не е известна – тогава нямаше Интернет, информацията се криеше. Едновременно с това, той развиваше икономика от социалистически тип – имаше проекти за развитие на промишлеността, нови инфраструктурни обекти и т.н.

В края на 1990-а Хафез се разболя от рак, и всички знаеха, че не му остава много. Той готвеше за президент сина си Башар. Тогава таяхме много надежди, понеже Башар е учил в Англия, съпругата му е англичанка, като цяло – западен тип. След смъртта на Хафез, офицерите се събраха и принудиха парламента да промени, с което да позволят на 34 годишния Башар да стане единственият кандидат за президент (преди това имаше конституционно ограничение за възраст над 40 години). И макар, че Башар наследи трона, хората се надяваха, че той не е като баща си и ще даде свобода на народа. През първите няколко години, на всички ни се струваше, че това наистина се случва – Башар разреши мобилните телефони, разреши Интернетът, започна активен процес по приватизация на икономиката. Но след няколко години разбрахме, че целта на приватизацията е била да предаде всички държавни проекти и обекти в ръцете на семейството и роднините на президента. Братовчедите на Башар – Рами Махлюв, Зулгеми Шалиш и семейството на съпругата му вече контролираха по-голямата част от сирийската икономика. Сирийците се шегуваха, че цялата страна е в ръцете на Рами Махлюв. Например – в Сирия имаше само два мобилни оператора, и двата бяха собственост на Рами Махлюв.

През 2008 г. правителството направи огромни грешки в икономиката. Увеличиха цената на горивото 4 пъти, макар, че ние сме страна производител. Това удари по бизнеса, малките производители фалираха, понеже себестойността на продукцията им стана твърде висока. Хората, които живееха на село и в пустинята и се занимаваха със селско стопанство изоставиха стопанствата си и се преместиха в градовете – напояването в Сирия е изкуствено и е изключително зависимо от цената на горивото.

Тогава се появиха първите революционни искри. Имаше много младежи, а процентът на безработица рязко нарастна. Излетяха нагоре цените на продуктите, на транспорта, на жилищата в големите градове. А правителството, преживяващо финансов бум заради високите цени на нефта, реши да продължава да души народа. Башар показа своето истинско лице и започнаха първите репресии на недоволните. А след това дойде арабската пролет през 2011 г. Нашите виждат демонстрации против диктатурата в Тунис, Египет. И у нас се появиха надежди за промяна, чрез мирни протести. Беше много сложно да се организира демонстрация – знаехме, че доносчици има във всеки колектив. Но общото недоволство пребори страха. В продължение на няколко месеца Сирия беше наводнена от мирни демонстрации.

 

579437_387666441302352_1784579042_n [2]
IN: Ти смяташ ли режима на Асад за престъпен? Или неговите действия не влизат в тези рамки?

Абу Ибрахим: Не зная може ли да се нарече престъпен режим, който унищожи половината страна, направи половината от населението бежанци, уби не по-малко от 250 хиляди граждани, хвърли 500 хиляди в затвора. Мисля, че „престъпен” е недостатъчно силна дума.

Какво направиха сирийските специални служби с 13 годишния Хамаз ал Хатиб от провинция Дераа – измъчваха го по разни начини, докато той не издъхна, дори му отрязаха половия орган. По тялото на неговия приятел, 15-годишния Самир аш Шараи имаше изгаряния от цигари, три куршума, счупени кости, следи от електрическа бормашина. Двете тела бяха предадени на родителите от самите спецслужби.
17-те отдела на специалните служби не бяха достатъчни на Башар. Той създаде и бандите „шаббиха” (аналог на „титушките” в Украйна) и ги хвърли срещу мирните протестиращи. Шаббиха и специалните служби извършиха всички възможни типове престъпления: режеха деца на части пред очите на семействата им, изгаряха живи хора, изнасилваха жени, мъже и деца. Много от тези неща се случиха в първите шест месеца на революцията – в периода, когато все още просто имаше мирни демонстрации. Сирийците търпяха, но помощ от международната общественост така и не дочакаха. След половин година започнаха сами да организират отряди за защита от режима. В затворите на Асад и сега има деца по на 2, 3, 4 години – те са арестувани заедно със своите „провинили се” членове от семейството (заложници).

 

1544287_613621068706887_2901703456898569884_n [3]

 

1601420_617314911670836_8233008053368280856_n-230x130 [4]10154919_629599197109074_8513727633534176986_n-230x130 [5]   1463198_552761178126210_450169502_n-230x130 [6]

 

IN: Ние, в Украйна, независимо от това, че също водим война, следим събитията в Сирия, съчувстваме на мирните граждани, знаем за руските самолети, за бомбардировките, знаем даже имената на руските пилоти и ги показваме на широкото информационно поле. Ти навярно поддържаш връзка с твои близки и приятели в родината. Разкажи директни впечатления за това каква е в момента ситуацията, какви са разрушенията от бомбардировките, какво е отношението на обществото към случващото се?

Абу Ибрахим: Искам да се възползвам от случая да благодаря на доброволците от InformNapalm за това, че вие публикувате информация за руските престъпници, които вземат участие в кървавата война срещу сирийците. Всеки, който изгледа видео от разрушенията в Сирия, веднага вижда, че те са в резултат главно от авиационните нападения. Многоетажни сгради, смачкани като къщички за игра. Загиват цели семейства, в собствените си домове. Една варелна бомба – и цяло семейство е мъртво. Семействата, преживяли въздушно нападение, бягат. Бягат където и да е. Понякога семейства, ненавиждащи режима, дори се преместват в територии, контролирани от Асад, защото там авиацията не бомбардира. Ударите често попадат във инфраструктурни обекти – вода, електричество. Да оживееш е все по-трудно – бомбардират болници, училища, фурни. Остро не достигат лекарства. Случва се заради една малка рана, на лекарите да им се наложи да ампутират цял крайник. Случва се човек да загуби живота си, защото в болницата не са се намерили елементарни лекарства – антибиотици или кръвоспиращи средства. Минират големи територии с касетъчни бомби, жителите се натъкват на мини и загиват. Много деца останаха сираци, много загубиха ръка или крак, има много инвалиди.

IN: Как мислиш, какво следва от тук нататък?

Абу Ибрахим: Асад и Путин създадоха в Сирия хаос, и успешно убеждават целия свят, че трябва да се воюва срещу последствията, а не срещу причините за този хаос. Но сирийците знаят, че докато Асад е там, ситуацията няма да се подобри. Убеждават ни да приемем политическо решение. Уж сътрудничеството с правителството можело да успокои ситуацията. Но нашата революция е не толкова по политически, икономически и социални мотиви, колкото е революция за честта и достойнството. И сирийците няма да се успокоят, докато не видят Асад и неговата банда пред международния трибунал. Тази задача много се усложни от появата на ИДИЛ, но аз вярвам, че ние ще освободим Сирия от бандите на Асад и ИДИЛ.

IN: Върху какво може да се основава взаимопомощта между сирийския и украинския народ?

Абу Ибрахим: Между сирийците и украинците има много общо – волята, честта, достойнството. Това общо вижда и Путин. Поради тази причина разпространяването на хаос и потушаването на революции е принципен въпрос за Кремъл. Успехът на един от нашите народи в постигането на демокрация и икономическо благополучие за него е недопустим. Затова ние се сражаваме с общ враг. Вашият успех ще отслаби врага, както и нашият успех ще отслаби същия враг.

IN: В какво може да се състои помощта от страна на Украйна и други членове на международната общност към народа на Сирия?

Абу Ибрахим: В тази война, ние се надяваме на Свободната Сирийска Армия и на други въстаници. Най-проблемни за нас са въздушните удари по жилищни квартали. Ако се избавим от военната авиация, ние бихме воювали с Асад лице в лице. Има два възможни сценария: или да се даде на въстаниците поне някакво противовъздушно оръжие, или да се създаде в Сирия зона, забранена за полети, което би дало възможност на бежанците да се върнат в родината. Това би позволило на Европа да реши проблема с бежанците и би понижило числото на жертвите (по-голяма част от сирийците загиват именно при въздушните удари). За съжаление, Западът отделя малко внимание на нашата хуманитарна катастрофа. Засега не се дава възможност на сирийците да избавят от летящите кошмари, които заплашват живота им по всяко време.

Доколкото военна помощ на този етап не е разрешена, то ние бихме се радвали на всяка хуманитарна помощ. На сирийците им трябват лекарства, необходими са протези и импланти, особено на децата. На тях им трябват крачни протези, за да могат да бягат, ръчни протези, за да могат да пишат… Те искат да живеят като обикновени деца. Те за нищо не са виновни. Необходима е всякаква медицинска помощ. На много деца се налага да ги изведат зад граница за операции, понеже в Сирия няма възможности те да бъдат направени. При нас има малко лекари, режимът целенасочено унищожаваше медиците. Имаме страшна необходимост от лекари. Трябват ни психолози, рехабилитатори за децата.

Полезна ще ни бъде и помощ при разминиране на териториите от мини и касетъчни бомби – помощ от специалисти, било чрез обучение на работници от гражданската отбрана, било чрез предоставяне на информация, дори и през Интернет.

Светът се опитва да си затвори очите за случващото се в Сирия, да прехвърли вниманието си върху други неща. Но това не спира войната. Ще бъдем благодарни, ако медиите по-често осветяват престъпленията на Асад и неговите съюзници, които те вършат всеки ден в Сирия.
И имаме голяма нужда от вашите молитви, за да приключат несправедливостите в Сирия, а децата на Сирия да имат шанс за по-добро бъдеще.
Благодаря на всички вас за времето и вниманието.

 

11227038_877352865667038_4333077509431446280_n [7]

 

1531635_568566869878974_235007080_n-230x130 [8]12291686_877383835663941_8672589882379164882_o-230x130 [9]   12322638_876315222437469_5533412738889743683_o-230x130 [10]

 

Международната доброволческа общност InformNapalm продължава да разследва престъпленията на руския режим не само в Украйна, но и в Сирия. Помагайки си взаимно, ние ставаме по-силни и отслабваме нашите врагове.

© InformNapalm.org [11]

(CC BY) Материалът е подготвен от Катерина Яреско [12] специално за InformNapalm.org, Превод: Joveto. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.
Снимките към материала са от عدسة شاب دمشقي | Lens young Dimashqi [13]