- InformNapalm.org (Български) - https://informnapalm.org/bg -

Активисти срещу дигиталните лъжи

Креативните и находчиви активисти на гражданското общество в Европа се превръщат в мощен инструмент за борба с дезинформацията онлайн.


InformNapalm предлага превод на статията на Томас Кент “Activists Against Digital Lies [1]“, публикувана в известното американско списание “The American Interest” на 2 юни, 2020.
Сред обществените активисти в Европа, които активно се противопоставят на руската агресия и дигиталните лъжи, авторът споменава и нашия международен екипу но ни това е основното в този преглед, а очертаването на силните и слабите страни в дейността на доброволците и активистите по целия свят.


Когато COVID-19 се разпространи в Литва, групите във Facebook, ориентирани към световната конспирация, бяха залети с дезинформация: „войниците от САЩ донесоха вируса в Литва“, „тъмните сили са създали вируса, за да превземат света“ и „ваксините ще съдържат наночипове, с които хората ще бъдат контролирани от 5G сигнала на мобилните мрежи“.

Тогава се случи нещо.

В групите във Facebook започнаха да се включват нови членове, които атакуваха конспиративните теории. Администраторите на групите ги блокираха, но натрапниците продължаваха да идват. Появяваха се нови имена и акаунти, като всеки се бореше с фалшивите наративи по свой начин.

Появата на тези нови гласове изобщо не беше случайна. Зад тях стояха координираните усилия на „елфите“ – група литовски активисти, които се борят с дезинформацията от шест години. Членовете на екипа работеха заедно, за да проникнат в групите. Обменяха информация кой е блокиран, и при нужда използваха нови и нови инструменти, коментира говорителят на общността.

Литовските елфи са само един клон на изненадващо сложна и креативна мрежа в цяла Европа, която се бори с дезинформацията от местни източници, от Русия и с друг произход. (Елфите се организираха, след нахлуването на руските сили в Украйна.) Докато повечето новинарски медии се съсредоточиха върху прилива на дезинформация, заливаща континента, силите, които й противодействат останаха в сянка. Тяхната дейност може да предложи някои стратегии и на Съединените щати, където дезинформацията заплашва да обостри опасностите от пандемията на коронавирус, и се опитва да разпространи паника на фона на безредиците от миналата седмица.

Някои от активистите работят в тайни екипи, и противодействат на троловете директно в социалните платформи. Други картографират цели мрежи от тролове и ботове, за да помогнат на Facebook и Twitter да ги затворят. Те призовават рекламодателите да бойкотират сайтове, които популяризират расистки и конспиративни теории. Включват се в коментарите под публикации в медиите, за да избутат враждебните коментари под десетки умерени постове. Някои дори въвличат особено активни популяризатори на конспиративните теории в разговори в частни чатове, където се опитват да променят мнението им. Редом с най-войнствените активисти работи корпус от разследващи журналисти, въоръжени с инструментите на изкуствения интелект за детайлни разследвания, заедно с факт-чекери, които се учат да излагат дезинформацията с нарастваща скорост.

Когато фалшивата информация за вируса започна да циркулира в Словакия, членовете на Digital Infospace Security Initiative незабавно създадоха страница в мрежата, кампания във Facebook и друга в Instagram, за разобличаване на най-опасните слухове. В продължение на месец в техните акции и предупреждения се включиха над 130 000 потребителя на Facebook. Томаш Кришшак (Tomáš Kriššák), един от основателите на уебсайта за коронавируса в Словакия, казва, че е видял ясни резултати от дългогодишната продемократична кампания.

„Стъпка по стъпка, с течение на времето виждаме, че хората стават все по-чувствителни към дезинформацията, по-подозрителни“, казва той.

Населението на Словакия е може би най-проруски настроеното от всички страни – членки на НАТО. Но популистки настроената управляваща партия в страната беше победена на изборите тази година и новото ръководството на нацията вече се ангажира с курса към НАТО и ЕС.

Някои журналисти и факт-чекери, които се борят с дезинформацията, отричат идеята, че са политически участници, аргументирайки се, че те просто разкриват зловредни действия и фалшиви данни от всякакъв източник. Но ефектът от тяхната работа силно благоприятства демократичните сили, които се борят срещу фалшивите новини, омразата и теориите за заговора. Някои журналисти открито фокусират работата си върху Русия, разплитайки в детайли нейното пране на пари, милитаризация и активността на службите й за разузнаване.

Ролята на тези частни участници в борбата с дезинформацията е особено важна във време, когато демократичните правителства често се колебаят сами да се включат в битката. Някои правителства се опасяват, че подобни усилия могат да бъдат политически разрушителни, тъй като могат да бъдат изтълкувани като насочени срещу крайно десните партии в техните страни, чиито политически лозунги често съвпадат с тези на Кремъл. Длъжностните лица също се страхуват да не бъдат обвинени в собствена „пропаганда“, дори и да се застъпват само за придържане към фактите и демократичните ценности.

Неправителствените активисти имат малко такива притеснения. Освен това те са по-бързи и по-гъвкави от чиновниците, при които бюрократичните спънки могат да забавят адекватната реакция на дезинформация до степен, в която тя вече е безполезна. Активистите често са млади, добре разбиращи силата на социалните мрежи. Те също са и смели. Често работата им води до заплахи спрямо тях и техните семейства. Но, както казва говорителят на литовските елфи:

Много хора се чувстват уверени, използвайки собствените си имена. Те не се страхуват, те са в собствената си държава, ние се борим за истински ценности.

Ангажираността и смелостта на активистите привличат все по-голямо внимание и подкрепа от страна на повечето западни правителства и фондации. Някои групи отказват финансиране, гордеейки се с личния си доброволчески статус. Богумил Картус (Bohumil Kartous), говорител на чешките елфи, казва, че получаването на пари, особено от задгранични донори, прави активистите уязвими за обвинения, че са агенти на чужди интереси.

Цялата идея на елфите е, че правим това доброволно“, казва той. „Ваше е решението да го направите, ваши са времето и енергията. Правите го за своята страна, а не за пари.

Парите обаче влияят силно върху бързото реагиране и достигането до голяма аудитория. Вероника Шпалкова (Veronika Špalková) от Центъра за европейски ценности (European Values Center) в Прага смята, че отговорът на определена дезинформация трябва да бъде разпространен в рамките на два часа, за да има шанс за успех. Много групи признават нуждата от тренировки за бързо разпознаване на фалшива информация, създадени мемове и видеоклипове за да им се противодейства адекватно, както и за избирането на целева аудитория, за постигане на най-голям ефект. Дори и тези, които не желаят да вземат пари, признават, че заплащането на няколко служители на пълен работен ден би помогнало значително за подобряване на организацията, набирането на сподвижници и технологиите.

Центърът за глобално взаимодействие към Държавния департамент на САЩ (The U.S. State Department’s Global Engagement Center) обяви, че през миналата година е организирал обучението на граждански активисти в 14 европейски държави за адекватна реакция на дезинформация „по начини, подходящи за местната среда“ за всяка от страните. Обединеното кралство отпусна 18 милиона британски лири за срок от три години, за борба с дезинформацията и фалшивите новини в Източна Европа и за укрепване на независимите медии в Западните Балкани. Много други финансиращи фондации, като „Отворено общество на Джордж Сорос“ (Open Societies Foundations), „Националния фонд за развиване на демокрацията“ (National Endowment for Democracy) и „Европейския фонд за подкрепа на демокрацията“ (European Endowment for Democracy), подпомагат гражданските общества и усилията на независимите журналисти. Facebook влага милиони долари за субсидиране на проекти за проверка на факти. Фондове от САЩ и Германия подкрепят Trolless, молдовска група, която насочи Facebook към около 700 акаунта и страници, разпространяващи дезинформация преди изборите през 2019 г. Facebook отговори със собствено разследване и отстрани близо 200 от тях.

Може би най-силният инструмент на активистите е международното сътрудничество. Спонсори подкрепиха различни конференции за засилване на международното сътрудничество между граждански активисти, журналисти и факт-чекъри. На тези срещи най-активните членове на тези движения споделяха личния си опит за откриване на руска дезинформация и дори разкриваха руски „бойци на невидимия фронт“. Разследващият екип на InformNapalm [2] публикува имената и данните на руски войници, които са воювали в Украйна, Грузия и Сирия, използвайки най-вече информация от открити източници.

Други срещи, на факт-чекери, помогнаха за създаването на мрежа за постоянна взаимопомощ, която има за цел да противодейства на невярна информация от всякакви източници. Например през май група френски активисти изпратиха запитване до колегите си от Международната мрежа за проверка на фактите (International Fact-Checking Network) за предполагаемо епохално откритие в Италия, за лечението на коронавируса в домашни условия. В рамките на 45 минути те получиха отговори от факт-чекъри във Великобритания, Италия и Испания, в които с подробности бяха описани разпространението на тези слухове в техните страни, и споделени доказателства защо това е лъжа.

В много отношения анти-дезинформационното движение все още е далеч от достигане на критична маса. Много групи се състоят едва от шепа активисти. Налага се постоянно да се търсят заместници на членовете, които са се уморили да се борят. Постовете на активистите губят пред сензационното и добре „разпространявано“ съдържание на сайтовете за дезинформация и конспирация. Най-агресивните и иновативни дейности се провеждат в новите демократични общества на Източна и Централна Европа. В Западна Европа борбата срещу дезинформацията се превърна до голяма степен в подтема в съществуващите политически конфликти.

Финансирането е може би най-необходимата част за активистите в тези процеси. Милиони долари, отделени за работата им често се раздробяват на малки грантове, които са краткотрайни и изплащани след продължителен процес на одобрение. Безвъзмездните средства често са ограничени до сумата от 10-50 хиляди долара и не са достатъчни за привличането на постоянни работници и за подкрепа на големи проекти. Истински „пробивните“ проекти могат да станат „ценна стока“, като отварянето на радио или телевизионни станции, за да се конкурират с разпространението на информация от авторитарните правителства и от корумпирани финансови интереси. Проекти от такъв мащаб са практически невъзможни при съществуващата система за спонсорство.

Също толкова важно, колкото финансирането на демократичните групи, е намаляването на финансовия стимул за дезинформацията. Много сайтове за дезинформация и конспирация съществуват не заради предаността към определена идеология, а просто за да печелят пари. Според оценки, те събират около четвърт милиард долара годишно, като голяма част от тази сума постъпва от поставяне в страниците им на текущи реклами от Google и други рекламни мрежи в САЩ. Групи активисти като Global Disinformation Index, Konšpirátori.sk в Словакия и чешките елфи се опитват да убедят бизнес средите да не пускат рекламите си на страници за дезинформация и да накарат мрежите напълно да отстранят такива сайтове.

Активистите не са единодушни относно тактиката. Трябва ли да копират същата агресивност и хитрост, които използват източниците на дезинформация, и с това самите те да предизвикват гняв у хората, но  в продемократична посока? Или вместо това дали да работят за създаване на по-обмислен, рационален обществен диалог, способен да обезоръжи привържениците на теориите за заговора и екстремизма?

Символ на мекия подход е движението „I Am Here“ – инициатива в Европа и Северна Америка, която се описва като аполитична и фокусирана върху борбата с реториката на омразата. Мина Денерт (Mina Dennert), шведската основателка на движението, казва, че те патрулират мрежата в търсене на групи и дискусионни панели, в които съдържанието на омраза е видно. Членовете на движението споделят подобни страници между себе си и след това се опитват да „разводнят“ гневните коментари със своите собствени по-умерени публикации.

„Ние не отговаряме на тролове“, казва Денерт. „Харесваме“ коментарите един на друг, за да ги направим по-видими за другите с помощта на алгоритми, и по този начин да създадем по-здравословна комуникация. Ако троловете отговорят на наши публикации, това помага да вдигнем коментарите си по-нагоре в дискусионната лента. Понякога двама или трима души са достатъчни, за да променят тона на дискусията“, казва тя. „Понякога трябват сто.“

Литовските елфи са известни с острия си тон. Когато през 2018 г. Adidas започна да предлага колекция от ретро-съветски спортни стоки с буквите „СССР“ и сърп и чук, литовското Министерство на външните работи обвини компанията в поддържане на „имперската носталгия“. Елфите бяха сред многото литовци, които се заеха с кампанията. На следващата сутрин те създадоха хаштаг #StopAdidas и започнаха да публикуват мемове на страницата на Adidas във Facebook с логото на компанията на фона на съветските лагери на смъртта и снимки на облекла на компанията, в които съветските символи бяха заменени от нацистки. След появата на над 6000 публикации в #StopAdidas, Adidas спря да продава тези продукти.

Продемократичните групи често се сблъскват със затруднения да се измъкнат от рамките на градското мислене, от „висококласния балон“, който често обитават. Провинциалните избиратели често стават мишена на социални постове и вериги ат електронни писма, които пропагандират несъвместимостта на либералната социална политика на демократите с техния консервативен начин на живот. Някои активисти пуснаха собствени вериги от серийни имейли, за да развенчаят тези обвинения. Те обаче забелязаха, че тяхната агитация се разпространява чувствително по-слабо от конспиративните имейли, които предвещават различни катастрофи.

Понякога активистите се отчайват, защото усилията им са капка във ведро в сравнение с потопа от дезинформация, измами и пропаганда, на които се опитват да се противопоставят.

„Нашата организация е малка в сравнение с цялата тази омраза. Не съм много оптимистично настроена“, казва Денерт.

Въпреки това, при липса на твърди действия от страна на правителството, активисти и журналисти (с подходяща подкрепа) могат да се превърнат в значителна противотежест на дезинформацията.

Групи обществени активисти „ще бъдат героите на антидезинформационните технологии“, каза миналата година пред Комитета по външни работи на Сената Даниел Фрид, бивш посланик на САЩ в Полша, а сега член на Атлантическия съвет.

Те, а не държавната бюрокрация, са в състояние да разкриват в реално време руски и други дезинформационни операции. Трябва да им се доверим. Трябва да им осигурим определена част от нашите ресурси.

Коронавирусната пандемия може да помогне да се види как се движи  битката за доверие. Ще вярват ли хората в още по-ужасяващите теории за световен заговор, ще действат ли и ще гласуват ли съгласно тях? Или фалшивите наративи ще започнат да се разпадат, ставайки жертва на собствената си нелогичност, както и противопоставянето на воините срещу дезинформация? Резултатът ще помогне да се определи дали има шансове за успех в тази битка една широка европейска, но все още формираща се коалиция срещу дезинформацията.


Авторът Томас Кент (Thomas Kent) е старши сътрудник на Фондация Джеймстаун, преподавател в Института Хариман към Колумбийския университет. Бивш президент и изпълнителен директор на Радио Свободна Европа / Радио Свобода. В статията са използвани материали от бъдещата му книга за руската дезинформация.



(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0 [9])
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.

InformNapalm във Facebook [10] / Тwitter  [11]Telegram [12]

InformNapalm няма никаква финансова подкрепа от донори или правителство. Затова се обръщаме към читателите да подкрепят InformNapalm [13] с благотворителни вноски, или със разпространение на нашите разследвания в социалните мрежи.

Become a Patron! [14]