- InformNapalm.org (Български) - https://informnapalm.org/bg -

Андрей Пионтковски: „Русия в състава на Чечения”, или от какво се страхува Рамзан Кадиров, „патриотът на Русия”

Руският журналист, политолог и публицист Андрей Пионтковски, беше принуден да напусне Русия. Неговият адвокат, Марк Фейгин, разказа, че на Пионтковски му се наложило да замине от страната си, защото прокуратурата открила признаци за екстремизъм в негова бележка, публикувана в сайта „Ехо Москвa” под заглавие „Бомба, готова да се взриви”, посветена на бъдещето на Чечня в състава на Русия. В интервю пред „Апостроф”, АНДРЕЙ ПИОНТКОВСКИ не разкрива подробности около своето бягство, нито казва в коя страна се намира в момента. Той само съобщава, че наказателното преследване срещу него е инициирано от чеченския „парламент”. Според него, заради чеченския лидер Рамзан Кадиров, в момента в Русия назрява остър конфликт между силовите структури и Путин, който даже може да прерастне в нова чеченска война. А всяка война, – това е военно положение, което може да бъде използвано за пълна чистка на либералите.

— В момента в руските средства за масова информация активно се развива темата за безпорядъка в Киев, който вече нарекоха „трети Майдан”. Какво мислите Вие по въпроса – възможно ли е неговото възникване?

— Вие правилно сте забелязали, че в последно време тези събития се превърнаха в тема №1 за руската пропаганда. Само че, както винаги, фактите се изкривяват и информацията се изсмуква от палците. С това руската пропаганда съвсем простодушно се издава, потвърждавайки, че тъй нареченият „трети Майдан” е съкровена мечта на Путин, тъй като във военни условия, силовото сваляне на управляващите, ще дестабилизира тотално държавата и ще бъде голям подарък за агресора. Уверен съм, че в Украйна много дoбре разбират този факт, и независимо от огромното обществено разочарование, украинците няма да започнат такава авантюра като „трети Майдан”.

— В последно време сме свидетели на цяла вълна от гонения спрямо руски либерали и лидери на опозицията: Касянов, Ходорковски, Кох. А сега и наказателното дело срещу Вас заради статията Ви за Кадиров… Как ще коментирате тези действия?

— Любопитно е, че много от репресивните действия са инициирани именно от Кадиров. И преследването спрямо мене, беше предизвикано също от чеченския „парламент”.

16-03-10-02-piontkovskij [1]

Андрей Пионтковский

Аз вече толкова години критикувам нашите власти, но досега си бях жив и здрав, и дори на свобода. Но в момента, в който казах няколко неприятни неща за Кадиров, целият чеченски „парламент”, в единодушен порив, поиска съдебна разправа с мене. Това искане огласи тъй нареченият говорител на този парламент, някой си г-н Даудов, когото аз наричам „лордът с кученцето”, и който е замесен в твърде много извънсъдебни саморазправи на чеченските власти с противниците им. И какво виждаме в резултат? Федералните власти се хвърлят като кученца да изпълняват желанията на Даудов и тъй наречения чеченски парламент. Нашите федерални структури – Парламентът, Следственият комитет, Федералната служба по безопасност, грабвайки инициативата един от друг, се занимават с моето дело. Всички тези действия за пореден път потвърждават метафората, за която говоря от много години – Русия като част от Чечения.

— От какво, по Ваше мнение, толкова се страхува Кадиров?

— Кадиров знае, че силовите структури го ненавиждат отдавна, защото мислят, че Путин им открадна първенството, като даде толкова власт на Кадиров и неговите бойци. Затова той се опитва по всякакъв начин да покаже колко е необходим и предан на Путин, защото той е неговият единствен съюзник в Москва. Но Кадиров не винаги успява да го направи удачно, защото подобно всесилие на чеченците на руска територия предизвиква раздразнение не само сред силовите структури и сред петата колона или „либералните дяволи”, както ги нарича самият Кадиров, но и у средностатистическия руснак, на когото просто не му харесва, че на руска земя се държат като стопани представителите на тази същата „равноправна” република.

— Тогава възможно ли е да предположим, че гоненията на либералите са подготовка от страна на Кремъл за нещо по-голямо?

— Путин попадна в капан – първо в Украйна, след това и в Сирия. Той не играе със Запада шах, играе на покер, и е принуден непрекъснато да вдига мизата. Той има нужда от демонстрация на каквито и да са победи пред руското общество. На фона на икономическия крах и забележимото влошаване на жизнения стандарт, да закрепи властта му за известно време може само демонстрацията на някакви външнополитически „победи“. За да постигне това, му се налага непрекъснато да вдига мизата и да се хвърля в още по-големи авантюри. Къде ще бъдат тези авантюри – може би в Украйна, или в Сирия? Ако успее да активира трети Майдан, разбира се, ще е в Украйна. А може сцената на военните действия да се разгърне в Чечения.  Силовите структури да убедят Путин, или против неговата воля да започнат трета чеченска война. Във всеки случай, войната означава военно положение, което предполага съвсем различно отношение към тъй наричаните национал-предатели.

Затова най-вероятното обяснение на случващото се е, че то е подготовка на обществото за пълно прочистване на тези, които наричат пета колона, или тъй наречените либерали, чрез въвеждане на военно положение. Населението трябва постепенно да се готви морално за настъпването на голям терор.

— Тоест Вие мислите, че това е своеобразна борба за вдигане на рейтинга преди приближаващите избори?

— Забравете за тези избори. Изборите са пълна имитация, която не решава нищо. Путин внуши на част от либералите и на световната общност политическа програма, свързана с изборите. Но реалната политическа програма в Русия е съвсем различна – тя се заключава във военните авантюри и решения, които предприема Кремъл.

— А защо изобщо му е на Путин Кадиров?

16-03-10-03-kadyrboj [2]

— Цялата негова легитимация се крепи върху това, че той „спечели“ чеченската война. Помните ли как изведнъж изплува от нищото през `99-а година? Нас ни взривяваха терористи в домовете ни, (на практика това вършеше ФСБ), и изведнъж се появи герой офицер от специалните служби, който спря терористите, усмири Кавказ, обяви война…

И сега да обяви Кадиров за враг, да отиде да прочисти Чечения, както искат силовите структури – това означава признание, че Путин ни е лъгал през всичките тези 15 години, и че цялата му политика се е провалила. Закриването на проекта „Кадиров“ – това е решение, което искат силоваците. Те използват убийството на Немцов, което самите те организираха, като повод за закриване на проекта „Кадиров“. И нали, съвсем очевидно, заловените непосредствени извършители също са кадировци. Следователите искат да разпитат близки до Кадиров хора, както и самия Кадиров. И това е много остър политически конфликт, който в момента се е завъртял в Москва – между силовите структури и Путин. Много по-остър от този между Яценюк и Порошенко.

— Значи Вие съвсем резонно отбелязвате в статията си в „Эхо Москвы“, че това е „бомба, която може да избухне“…

— Да, съвсем резонно. Явно съм засегнал много болезнена тема.

— А какво планирате да правите по-нататък?

— Моята работа зависи от компютър, който е с мене, от Skype, и ни най-малко не зависи от моето географско местоположение, така, че, нищо няма да се промени.

— Башар Асад направи изявление, че е готов на примирие. Това изявление означава ли нещо реално?

— Не мисля. Това е само нова брънка в демагогията на Асад и Кремъл. За всички вече е ясно с какво пристигна Кремъл в Сирия на 30 септември. С никакъв ИДИЛ не се борят те. Още през ноември се появиха разобличаващи факти от американското финансово разузнаване и от нашия известен медиен магнат Венедикт за това, че, напротив, Русия си сътрудничи с ИДИЛ, управлява продажбите на нефт на Асад.  Пред очите на цял свят се изтрива от лицето на земята град Алеппо, който беше център на опозицията. И ако поведението на Путин и Асад е стандартно предсказуемо, то на този фон е абсолютно позорно поведението на Обама и Кери, който непрекъснато води някакви си конструктивни преговори с другаря Сергей (С. Лавров – външен министър на РФ), който отдавна е време да бъде изправен пред Хагския съд. Аз, между другото, бих ги изпратил там и двамата – и Лавров-Рибентроп, и Кери. Защото Алеппо вече се превърна в същия символ на престъпленията на Асад, Путин, Обама и Кери, какъвто символ за престъпленията на Милошевич и мълчащите Запад и ООН беше Сараево.

Да, Лавров нищо не крие. На всички пресконференции той заявява, че каквито и примирия да бъдат подписани, ние ще продължим да унищожаваме терористите. Те продължавали да заплашват Русия, и ако ние не ги унищожим по далечните рубежи, те щели да дойдат при нас, в Русия. Само, че, в Алеппо няма никакви хора, които биха заплашвали Русия, нито да принадлежат към ИДИЛ. Същото повтори и Асад: „Да, разбира се, ние сме готови за примирие, но никакво примирие не може да има с терористи…”.

Още по темата:

Генерал Ахмад Рахал: „В Сирия се намират 12 000 руски войници, които участват в геноцида срещу сирийския народ“ [3]

— Към какво се стреми Асад с тези изказвания?

— Целият фокус е в асадовското определение за терорист: терорист – това е всеки, който се бори с мене. Съвсем цинично и безсрамно. Москва възприе същото определение. И сега, всеки, който се бори с Асад, трябва да бъде унищожен. А САЩ танцуват около Асад и Путин, докато те унищожават физически хората, ориентирани към Запада, и които Западът призова за борба с Асад, и на които срамежливо оказваше незначителна, но все пак някаква поддръжка. Това е колосално предателство към сунитите, към сунитското болшинство от населението на Сирия. И единственият резултат ще бъде, че сунитската младеж, разочарована от това предателство, може наистина да попълни редовете на терористите. Това, което правят в Сирия Путин и Асад, на практика и САЩ, чрез бездействието си, – това не е борба с тероризма, напротив – работи за неговото подсилване. Това е полезен урок за Украйна.

— Какво имате предвид?

— За Украйна е много важна подкрепата на Запада – и на Европа, и на САЩ. И тя, макар и недостатъчно, се оказва – и политическа, и икономическа, и даже и малко военна. И вие трябва непременно да развивате тези отношения – там има хора и структури, ориентирани към подкрепа за Украйна, за защитата на тези ценности, които роди Майданът. Но поведението на Обама и Кери спрямо Сирия трябва да ви предупреди, че от там може да очаквате и предателство във всеки един момент.

— Каква е прогнозата Ви за по-нататъшното развитие на събитията в Сирия? Виждаме, че сцената на военните действия се премества все по-близо до границата с Турция…

— Да, и по отношение на Турция САЩ не играе съвсем съюзническа роля. Путин провокира Турция: унищожава туркмените, етнически близки до турците; въоръжава кюрдите и ги изпраща в Сирия, придвижвайки ги към турската граница; а САЩ с всички сили удържа Турция да не реагира. Турция е техен съюзник в НАТО, но от Вашингтон се раздават само еднакво отстоящи призиви към двете страни – Москва и Анкара – да проявят сдържаност. И Брюксел, и Вашингтон, предупреждават Турция, че не може да разчита на чл. 5 (чл. 5 от Устава на НАТО, отнасящ се до съответната реакция в случай на нападение над някоя от страните в Алианса) и на солидарността на блока в този конфликт.

Още по темата:

Защо Асад и кюрдската работническа партия нанасят удари по Турция [4]

— Какъв е интересът на Путин от тази турска провокация? Ердоган вече даде да се разбере, че подобни игри с него са опасни…

— Първо, за него е удоволствие да унизи НАТО. Защо се бута там? За да се покаже – и на своите момчета от кооператива „Езеро”, и на руските телевизионни зрители, какъв голям „Лидер” е той. Засега това му се отдава, тъй като войната се води по путински сценарий.  Той дойде в Сирия, за да помогне на Асад да унищожи цялата прозападна опозиция, и в Сирия да останат само два играча – Асад и ИДИЛ. Тогава Асад и Путин ще се обърнат към световната общественост и ще кажат: „Е, кого ще подкрепите, нас, или тези, които ви режат главите?” Силата, която може да провали тази игра е Турция. Нея американците са я хванали и за ръцете и за краката.

— И какво, излиза, че Путин е изиграл всички?

— Това е така само на пръв поглед. Всичките тези негови тактически победи само прокарват път към голямо поражение. За всички е очевидно, че той загуби в Украйна, че няма никакъв руски свят, няма никаква „Новорусия”, затова трябваше да влезе в Сирия и да демонстрира някакви победи, за да печели подкрепата на населението. Но през това време икономиката рухна толкова сериозно, че вече има сериозна безработица и трудности при снабдяването с продукти. Сирия все пак е далече. Сигурно е приятно за руския зяпач да похрупва попкорн и да попийва биричка пред телевизора, докато гледа как Путин изиграва всички. Само, че, когато вече няма нито попкорн, нито бира, а даже и много по-елементарни неща, тогава всички ще забравят много бързо за тази Сирия, и ще започнат да питат какво се случва в нашата страна.

— Тоест вътрешният протест все пак расте?

— Трудно е да се прецени. Положението наистина сериозно се влошава. Но кога ще избухне в протест е невъзможно да се предскаже. Ето ви класически пример: в края на февруари 1917 г., докато Ленин изнасял лекция пред млади швейцарски социал-демократи, от залата го попитали кога ще започне революцията. Той отговорил – ние, старците, няма да доживеем, но вие, младите, ще я видите. След лекцията той се прибрал у дома, и там заварил телеграма от Петроград, че е започнала революцията. А какво всъщност се случило? Нищо особено. Просто в питерските фурни два дена не карали хляб. А хляб, между другото, имало много, просто влакът закъсал някъде. Кога ще свърши търпението на масите – това е много трудно да се прогнозира. Но векторът на промените неумолимо се движи в една посока.

Светлана Шереметева, «Apostrophe» [5]

(CC BY 4.0) InformNapalm.org [6]. Превод: Joveto. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект


Ако ви харесва това, което правим, можете да подкрепите сайта на общността InformNapalm финансово на нашата страница Crowdfunding [7]. Всички дарения се използват за усъвършенстване на проекта.