През 2016 г. Русия неочаквано активно напомни за себе си на балканския дипломатичен фронт. След разпадането на СССР се оказа, че всички бивши югославски републики ще се окажат в сферата на влияние на Запада, но процеса се забави и руснаците все още се опитват да възстановят влиянието си в този регион. Влиянието на Руската федерация на Балканите се оказа доста активно…
Бивша Югославия и западния вектор
Най-бързо от всички, прозападна позиция зае Хърватия — главният геополитически противник на условно наречената «проруска» Сърбия. От 2009 г. е член на НАТО, а от 2013 г. — член на ЕС.
От декември 2005 г. и Македония е кандидат за ЕС, но икономиката й дори не е стигнала степента на съседите й на Балканите. На самита на Алианса в Букурещ през 2008 г. пътя на македонците за НАТО беше препречен от …Гърция – която настоява македонците да променят официалното име на държавата си (можете да прочетете за този стар спор между двете държави тук).
От 2012 г. Сърбия — официално стана кандидат за влизане в ЕС, но за присъединяването си в НАТО ще трябва да почака — прекалено силни са все още антинатовските настроения след бомбардирането на Белград.
Черна гора едва през 2006 г. излиза от държавния съюз със Сърбия. И през 2010 г. е официално кандидат за членство в ЕС, а през декември 2015 г. е официално поканена в НАТО. Официалното й приемане в НАТО е само въпрос на време.
Оказа се, че почти всички бивши югославски републики избират прозападен път за развитие. Оказа се, че Хърватия и Словения са изгубили проруското си влияние, и двете държави са в ЕС и в НАТО и икономиките им са изцяло обвързани с държавите в Европейския съюз.
Въпреки това, с последни сили Русия се опитва да консолидира влиянието си в останалите бягащи на Запад държави на Балканите.
Босна и Херцеговина
Първо, веднага ми се иска да отбележа ужасно неприятната новина за поклонниците на СССР — след разпадането на «империята на злото» се оказва, че тя дължи пари не само на идеологическите си врагове – капиталистите на Запад, но и на другарите си в социалистическия лагер. Дълговете са възникнали през последните години на съществуване на СССР, когато при ниските цени на енергоносителите, доставените в СССР стоки не са покривали разходите им, внесени от държавите сателити.
Справка: През 2003 г. между правителството на Русия и държавите от бившата Югославия (Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия и Черна гора, Словения и Хърватска) е подписано споразумение за уреждане на дълга от бившия СССР към Югославия. В резултат на това Русия признава дълг от 1,5 млрд клирингови долара, а бившите югославски републики признават дълг пред СССР за 200 млн клирингови долара. В крайна сметка, след нетиране Русия признава дълг в размер на 1 млрд 291,9 млн клирингови долара. Клирингови долари са фиктивна валута, която се използва при взаимни спогодби между СССР и Югославия. Един клирингов долар в тези споразумения е равен на 62,5 американски цента. Общата съгласувана сума на дълга на Русия възлиза 807 млн американски долара. Дългът се разделя между бившите републики и на Босна и Херцеговина се пада 15,5 % от руския дълг — 200 млн клирингови долара, или около 125 милиона долара.
През 2006 г. използвайки високите цени на енергоносителите, Русия погасява дълга на СССР към Парижския клуб на страните-кредитори и се оказва, че темата за дълговете на СССР е приключена. Въпреки че, остават дълговете й пред държавите, които не влизат в този Парижски клуб — там преговорите зациклят. Ако на западните държави Русия връща дълга си в брой, то на «югославяните» се опитва да «прекара» част от дълга си във вид на стоки и процеса се затлачва.
Едва през 2010 г. Русия връща дълга си към Словения (129 млн долара) — част в брой, а част (35 млн долларов) под формата на патрулни кораби от проекта «Светляк».
През 2011 г. погасява и дълга си пред Хърватия (185 милиона долара) — част в брой, а част под формата на оборудване за ТЕЦ «Сисак-С».
През 2013 г. погасява и дълга си към Сърбия (288 млн долара) и Черна гора (18 млн долара).
Задълженията си пред Македоние погасява едва през 2016 г. за сметка на построяването на газопровод – изпълнител е компания на Геннадий Тимченко «Стройтрансгаз» АД.
Но преговрите с Босна и Херцеговина се забавят, т.к. босненци желаят задълженията към тях да се изплатят в пари. След това на пътя към изплащането на дълга се появява и въпроса за преразпределението на плащанията между членовете в босненската федерация. Между другото, отдавна се регистрират опитите на Русия за налагане на някаква форма на «федерализация» на Украйна, което напомня и решението на босненския проблем, което в крайна сметка доведе до по-големи проблеми за самата Босна и Херцеговина. И така, в следствие въпроса с руските задължения към тях се реши едва в края на 2016 г.
Какво са 125 млн долара за Босна и Херцеговина? Това са примерно 1,5 % от годишния бюджет на страната — а излишни пари няма. Макар че, Босна още през 2015 г. прие решение да не доставя оръжие за Украйна.
Сърбия
- лятно-тактически учения БАРС-2016 в Сърбия
- учения «Славянско братство» край Белград с участието на Русия, Беларус и Сърбия
Всъщност, ако изпращаш десантчиците си на учения под самия нос на НАТО, то не се учудвай, ако ти отнемат Световната купа от ръцете ти.
Освен това, Сърбия в края на годината получи и подаръци от Русия – 6 изтребителя МиГ-29, 30 танка Т-72С и 30 бронирани автомобили БРМД-2. В пресата веднага написаха за материално-техническата помощ за Сърбия в размер на 600 милиона евро, но в оригинал тази фраза прозвуча от устата на сръбския премиер Вучич по следния начин:
«Руската Федерация подари във вид на помощ на Сърбия шест изтребителя МиГ-29, които в първата фаза на модернизация ще струват на нашата държава от €180 млн до €230 млн. Ако купувахме тези самолети по пазарни цени, то ние трябваше да намерим още €600 млн»
30 танка за сръбската армия — много или малко са? Към момента основния танк в сръбската армия е М-84 (199 броя) — югославска версия на танк Т-72. Сърбите също така имат на въоръжение и танкове Т-72 (13 броя). Танковете, които Русия им подари са Т-72С — експортната версия на танк Т-72Б. Практически, 30-те подарени танка увеличиват танковата мощ на сръбската армия с 14%.
БРДМ-2 — на-разпространения брониран автомобил в сръбската армия — 46 броя според Military Balance 2016. Сега добавяме към тях подарените 30 броя.
Но виж – шесте модернизирани МиГ-29 напълно променят лицето на сръбските ВВС, които разполагат само със старите съветски МиГ-21 (20+ броя различни модификации) и още югославско-румънската разработка от 70-те години СОКО J-22 Орао (27 самолета различни модификация). От най-новите модели във ВВС на Сърбия бяха само три бойни МиГ-29 и един учебно-боеви. С новите МиГ-29 се променя обстановката на Балканите, особено във светлината за възможно доставяне на системи БУК в Сърбия вече през 2017 г. НАТО ще трябва да реагира адекватно на промените в разположението на силите в региона. Но най-интересното е, че в действителност Сърбия се превъоръжава с руски пари, които се харчат за митичната конфронтация с НАТО.
В крайна сметка Русия направи подарък за Сърбия за милиони долара. Безплатно предаване на оръжия – доста хитър ход, защото така сръбската армия остава в сферата на материално-техническото влияние на Русия. Такива подаръци — или безплатни, или за сметка на формални кредити се практикуваха и през съветския период. В края на краищата, ако Русия не подари оръжия на Сърбия, то НАТО ще им го продаде.
Черна гора
От военна гледна точка, това приемане на Черна гора може и да няма особен смисъл, защото армията й е от не повече 2 000 души личен състав, но е стратегически ход за НАТО и положението им на Балканите. Дори приемането на Сърбия в НАТО е само въпрос на време. А и оттеглянето на Русия от Балканите е също въпрос на време.
Изтеглянето на Русия от Черна гора ще е също доста неприятно, оказа се че сгрешиха руснаците в тази държава. Инвестираха в местната икономика 1,4 млрд долара. Притежават около 50 000 недвижими обекта в цялата страна. Руските олигарси (Олег Дерипаска) изкупиха няколко местни активи (завод за алуминий Kombinat Aluminijuma в Podgorica и за боксит Niksic Bauxite Mine). Но постепенно страната избра евроатлантическия път на интеграция и даже подкрепи санкциите срещу Русия.
Не е изключено, руската върхушка да тръгне директно да проваля стремежите на държавата и да провали разширяването на НАТО. На 16 октомври в Черна гора се проведоха парламентарни избори, в които основната борба беше между действащия премиер Мило Джуканович (условно проевропейски и про-НАТО политик) и опозиционния «Демократически фронт» (условно проруски вектор).
Съдейки по първите новини в медиите в деня на изборите черногорските сили за сигурност заявиха за задържането на 20 гражданина на Сърбия, подготвящи серия от атентати – трябвало е да стрелят по митинг на опозицията и да провокират сподвижниците им да завземат властта чрез сила. Също така, те са следили и движението на премиера Джуканович.
Всичко външно изглежда, че чрез замесените сръбски граждани това е акт на Сърбия, но сръбските власти веднага активно започнаха да помагат и да коментират този преврат. Сръбският премиер Вучич моментално стартира активно да коментира инцидента и тези участвали в преврата в съседната държава – бивши служители от сръбските специални сили веднага бяха задържани или обявени за издирвани.
От самото начало на цялата тази история се виждаше руската следа. Сред заподозрените, чийто имена бяха публикувани в медиите, се оказаха най-малко двама руснаци – Едуард Широков и Владимир Попов, които бяха обявени за издирване.
Масло в огъня наля и посещението в Белград на секретаря на Съвета за сигурност на Русия Сергей Патрушев, който според статия The Guardian се извини за неуспешния опит за преврат, но тази версия след това се отричаше всеячески.
Между другото един от участниците в пуча Неман Ристич е идентифициран във видео по време на официалното посещение на Сергей Лавров в Белград през декември. Съвпадение?..
Масло в огъня наля и факта, че след изборите Джуканович изведнъж реши да подаде оставка и предаде поста на съпартиеца си Душко Маркович.
Ако всичко това е организирано от Русия, защо е толкова тромава операцията и от подобно ниско ниво? Ако в това е замесена Сърбия, защо й е да го прави? Ако всичко това е вътрешен черногорски дуел, то в резултат на какво Джуканович подаде оставка?..
Каквото и да е, скоро страната ще стане член на НАТО и отказа й от хипотетичния проруски вектор е неизбежен. Между другото развода с тази балканска страна е на всички фронтове – наскоро Дерипаска реши да съди Черна гора за национализирани активи. Да, по-рано закупеният от него завод, след това е бил върнат обратно на държавата.
Балкански резултати
Както виждаме, ситуацията на Балканите както обикновено е сложна и пъстра. Колкото повече страни са ангажирани – толкова по-интересно е да се наблюдават процесите отвън. Русия все още се опитва да влияе на ситуацията в региона, но с всяка изминала година не и се получава и излиза от релсите на Балканите.
Европейският съюз, макар че активно участва в развитието на балканските държави напоследък е по-загрижен за своите вътрешни проблеми. В действителност Хърватия извади късмет да попадне в последната вълна на разширение на съюза, а кога ще бъде следващата и дали ще има такава – това е под въпрос.
Въпреки че, ЕС призна Косово, от икономическа гледна точка, тази държава е доста далече от богатите си съседи. Въпросът за евроинтеграцията на Македония или Босна и Херцеговина за момента виси във въздуха, и това ще е така поне до края на сегашната криза в ЕС.
На този фон Русия може и да се опита или да създаде още една гореща точка за «западните си партньори» (никога не се знае?) и да влияе на електората на местните избори, както успява да промени военното положение в региона, засилвайки го в ущърб на НАТО.
На Украйна й остава да наблюдава с интерес напразните опити на руската империя – колкото повече пари тя «инвестира» в поредния си геополитически трилър на Балканите, толкова по-малко пари ще й остават за донбаската й авантюра.
Материалът за публикация подготви Anton Pavlushko специално за InformNapalm.
