- InformNapalm.org (Български) - https://informnapalm.org/bg -

Бурхан Галиюн: Сирия се нуждае от промяна за преминаване от режим на убийства и робство към демократична държава

Бурхан Галиюн [1] е известен сирийски политик и обществен деец. В продължение на много години е бил опозиция на режима на Асад. Той е професор в Сорбоната, ръководител е на Център за арабски изследвания в Париж, експерт е по социологически и политически въпроси за Близкия Изток. След началото на революцията той е застанал начело на Националния съвет на Сирия.

Г-н Бурхан, общоизвестно е, че в края на 70-те години вие бяхте опозиция на сегашното правителство на Сирия, която от много години се управлява от двамата Aсад. Какво успяхте да направите за Сирия, която е във властта на диктатори?

Писах много, писах за режим на бащата и сина Асад. Този режим премахна всички права на народа на Сирия – политически и граждански, режимът обърна сирийския народ в роби – подчинени, работещи във фермата на Асад, роби в истинския смисъл на думата. Фермата на Асад е Сирия, в която няма права, няма свободи, няма закони, няма конституция. Волята на диктатора е закон. Всеки, който нарушава закона на диктатора трябва или да изчезне или да замине в изгнание, или да изгние в затвора или в гроба.

Вие бяхте първият, който бе начело на Сирийския национален съвет след революцията. Съветът беше широко подкрепен от сирийското общество, което по това време се характеризираше с единство, с голям емоционален заряд и с високо ниво на доверие. Сега сирийците нямат това доверие, а същото отношение е към международните институции и чуждите правителства и към лидерите на сирийската опозиция. Какво мислите, защо се случи така, как беше изгубено доверието и по какъв начин може да се възстанови?

Международната общност напълно игнорира проблемите на сирийския народ, което е безпрецедентно в историята. За първи път международната общност игнорира и не обърна внимание на хората, на ежедневното и методично унищожаване от балистични ракети, бомби-варели и всякакви възможни оръжия. За потискане на народните протести за първи път беше използвано и химическо оръжие. Сирийците казват, че има само един вид оръжие, което не се е използвало срещу тях – ядреното. Убедени сме, че ако Асад имаше такова оръжие, той щеше да го използва, но за щастие, диктаторът няма. Трябва да се каже, че в тази ситуация отговорността е не само на диктатора, а и на режимът на Путин, който помага на Aсaд в Съвета за сигурност на ООН и му предоставя всички видове оръжия.

Както и Обама, който игнорира собствените си ограничения и даде на Асад да прави срещу собствения си народ каквото си поиска. Ето защо сирийската революция се нарича «революция-сирак», тъй като никой не иска да я подкрепи и да помогне на тази революция.

Международната общност InformNapalm, за която е предназначено това интервю, разполага с разследвания за престъпленията на режима на Кремъл в Украйна от пролетта на 2014 г. до днес, а сега добавихме и сирийската тема. Какво, според вас, обединява Украйна и Сирия?

Общото е в това, че Русия отхвърля народното движение и в двата случая, и организира военна интервенция и в двете страни, за да наложи своята воля и интереси и да потисне волята за независимост и суверенитет на двата народа.

Руските нашественици извършват всички възможни престъпления, за да се закрепят в Сирия и да превърнат страната в база за хегемония на Близкия Изток, налагайки волята си на целия свят с идеята, че са равни на Запада, искайки да принудят света да признае анексията на Крим и окупацията на Източна Украйна.

Когато бяхте начело на Сирийския национален съвет Вие водихте преговори с Русия. Защо не успяхте да се договорите за подкрепа на сирийската революция?

Лавров, с когото се запознах тогава, просто не вижда Сирия и не се интересува от съдбата нито на Сирия нито на нейните хора. Единственото от което се интересува Лавров е има ли възможност, чрез кризата в Сирия да се вземе реванш над Запада и над САЩ поради факта, че Русия е била изхвърлена от решаването на световните събития, както и за отмяна на санкциите след нейна интервенция в Украйна. По време на срещата, Лавров не престана да се оплаква от Запада и да критикува неговата политика, и ми се наложи да му напомня, че съм дошъл в Москва не да защитавам политиката на Запада, а като представител на сирийския народ,  който сега е наказан само за това, че хората поискаха реформи. Аз също казах, че сирийският народ винаги е бил приятелски настроени към Русия и Съветския съюз и винаги е бил против политиката на Запада. И трябва да се мисли за трагедията на сирийския народ, и че ние не трябва да плащаме сметката за сблъсъците между Русия и Запада.

Една от технологиите, използвани срещу сирийския народ е технологията на хаоса, чрез който се цели да се посее раздор между хората, за да се раздели обществото по религиозни или други линии. В Украйна, ние също сме свидетели на опитите да се разиграе такъв сценарий, но за щастие, той беше неуспешен. Моля, разкажете ни как беше в Сирия и дайте своето мнение – какво беше направено неправилно и какво би трябвало да се направи?

В Сирия Русия води същата политика, както в Украйна. От самото начало те казват, че искат да защитят малцинството от възможното унищожаване от мнозинството и то при положение, че няма никаква война срещу малцинствата.

В същото време, мафиотския, кървав и диктаторски режим води война срещу всенародното широко движение, което обхваща всички сегменти на сирийското общество, и изискванията на това движение са чисто политически, а не религиозни. По същия начин през 18-ти и 19-ти век са използвали защитата на малцинствата, за да разрушат Османската империя. И сега в Сирия се говори за федерализация с цел разделяне на Сирия, това е неизменната политика на окупаторите − разделяй и владей.

Вие сте социолог и политолог, ръководител на Центъра за арабски изследвания в Сорбоната, автор на статии, в които се говори за особеностите на арабските държави. Башар Асад в своите речи говори за неготовността на сирийското общество към демокрация. Какво е Вашето мнение по този въпрос? При какви условия ще работят в арабския свят демократичните механизми и как да се изгради стабилна и демократична държава, особено като се има предвид културата, демографията, манталитета на обществото, как да се предотврати превръщането на правителството в тоталитаризъм или олигархия?

Всеки народ е готов за демокрация, защото всеки народ иска неговото правителство да спазва правата на хората, гражданите да участват в управлението, да има равни възможности за всички, и това беше силата на закона над всички, а не да се налагат неравенството и унижението. В действителност, хората не се нуждаят от висок стандарт на живот и високи доходи, за да реализират своите стремежи в равенство, свобода и достойнство – демокрация.

Арабската пролет е доказателството, че тази пролет показа как народите от арабския Близък Изток искат свобода, достойнство и равни възможности. Най-голямата демокрация на нашето време – това е Индия, която обединява хора от различни вероизповедания, различни култури и различни стандарти на живот. Демокрацията е позволила Индия да съществува като единна държава.

Главното условие за прехода на обществото към демокрация това е политиката на елитите на обществото. Мафията не приема демокрацията, и е антагонистична към нея. Диктатурите нямат друга цел, освен да потискат волята на народите и тяхното отстраняване от администрацията и от политиката, и имат за цел да влязат във владение на държавните ресурси в полза само на елита.

Диктатурата е узурпиране на властта и контрола, за да се уловят ресурсите на страната от малък кръг хора. Това е единственото й оправдание. Именно подкрепата от големите страни на арабските диктатури са допринесли за властта на тираните в името на износа на петрол за сигурността на Израел, изземването на природните ресурси и лишаването от правата им на мнозинството от гражданите.

Руските медии започнаха истинска информационна война, в която Сирийската свободна армия се определят като терористи, руските пилоти, които бомбардираха сирийските градове, са герои. Как информационната агресия влияе върху европейското общество?

Агресията на медиите е аналогична на военната и се развива успоредно. Никой не вярва на руската пропаганда. Но в същото време нито една западна държава не желае да се противопостави на путинска Русия. Всички смятат, че абсолютно е необходимо Русия да затъне във войни и да се изтощи, но никой не иска сблъсък с Путин. Всички демократични сили по света трябва да се обединят срещу тази политика и трябва да я дискредитират, защото тя е един от факторите на колониализма.

Съвременната война има хибридни форми и се характеризира с асиметрични удари. Например, когато виждаме, че руските самолети бомбардират сирийските училища, болници, домове, лагери за бежанци, ние разбираме, че тази атака е насочена преди всичко срещу Турция, а след нея и срещу Европа, към която неминуемо ще тръгне човешка вълна от бездомни хора и всичко това ще бъде подсилено хилядократно от медиите. Смятате ли, че Европейският съюз е достатъчно наясно относно своята уязвимост?

Страхът, егоизмът и загубата на независимостта, за съжаление, натискат европейците към сближаване с Русия. Те играят в Сирия за Русия и са съгласни да обсъждат съдбата на Асад на този етап от преговорите. САЩ са изоставили ролята си на лидер, а Русия зае това място. Същото се случи и с Иран и Хаменей. Европа е най-губещата страна сред всички, които се борят за влияние и роля в Сирия. Европейците гледат на сирийската трагедия и очакват кога руската мечка ще се изтощи и ще се предаде.

Какво можете да кажете за преговорите в Женева. По какъв начин да се подобри ефективността на резултатите им?

Сегашната форма на преговорите в Женева е удобна за Русия, която ги превръща «от квадрат на кръг». Асад няма никакво намерение за преговори. Той само иска да унищожи каквато и да е било опозиция и всяка свободна мисъл. Той се надява, че все още може да получи обратно под собствената си власт страната, тази страна, която той напълно разруши и загуби. Напредък в преговорите с Асад е невъзможен. Има само един изход: трябва да има сериозно разбирателство между САЩ и Русия, което би довело до разбирателство между сирийците и пълното изключване на Асад и бандата му от бъдещето на Сирия.

Сега в театъра на бойните действия силно се разиграва кюрдската карта. Разкажете ни за този проблем на Близкия Изток и перспективите за решението, дайте прогноза за най-близките събития.

Причината е, че кюрдската партия PYD, която се отдели от кюрдската партия ПКК, очевидно спечели политическата борба в кюрдския национален елит за сметка на кюрдския Национален Съвет, който е включен в «Коалиционния съвет на опозицията и въстанието в Сирия». Това се случи, защото ППК предостави цялата възможна помощ на своя сирийски клон, включително и военна. От друга страна, Русия активно помага на тази партия с цел да натиска на Турция, за да я елиминира от сирийския въпрос.

ДПK – Демократическата кюрдска партия, която е огнище за националистическите течения, се надява с помощта на Русия и САЩ (срещу ДАЕШ) и с помощта на непрозрачни договори с Асад да си осигури сирийски Кюрдистан, подобен на този в Ирак. Тя може да осъществи това само с военни средства, и с геноцид срещу арабското население на тези територии.

Друг фактор, който силно влияе върху ситуацията в Сирия е ДАЕШ. Ако обичате, дайте оценка за това незаконно ново образование на картата на Близкия Изток. Кой стои зад него и кой се възползва от ДАЕШ?

ДАЕШ е резултат на противоречивата западна политика, започвайки от Афганистан и Ирак и стигайки до Сирия днес. САЩ и другите страни използваха отделни лица и групи за своите цели, а след постигане се отказват от тях и ги унищожават. Ето защо ДАЕШ няма кауза, с изключение на една: убийство и отмъщение. Това помогна на ситуацията в Сирия и Ирак, където много страни, включително САЩ и Русия, са в конфликт една с друга, и ДАЕШ се използва като натиск върху опонентите. При това положение за ислямът като вяра или кауза няма място в ДАЕШ.

В началото на сирийската революция, много страни заявиха подкрепата си, беше дори създаден клуб на приятелите на сирийската революция, който включваше повече от 100 страни и обещаха помощ. Дали е била истинска тази помощ или е била само на думи? Защо сега, когато в Сирия има системна хуманитарна криза, никой не помага на народа на Сирия?

За съжаление, да. Групата «Приятели на Сирия» не е в състояние да извършва действия, които биха могли да помогнат за отстраняването на Асад и началото за сериозни преговори за политически преход. Групата няма друг план, освен дипломатически натиск, и е в задънена улица. Затова приятелите на Сирия бяха принудени да се откажат от своята роля в сирийската криза в полза на тези, които в момента са ангажирани с това и които подкрепят Асад − Русия и Иран.

Няма съмнение, че първоначално «Приятелите на Сирия» не са имали твърда подкрепа за сирийската революция. Иран и Асад водеха политика на изгорената земя, и безпрецедентно в историята принудително изгонване на населението, с цел да натиснат на европейците и да ги принудят да се откажат от обявената позиция в полза на тесни интереси: както отхвърлянето на Устава на ООН, така и отхвърлянето на солидарността с народа, който е подложен на геноцид.

За съжаление, системата за международна сигурност показва своята неефективност в условията, когато агресорът има право на вето, и не се срамува да го използва дори при хуманитарни въпроси. Какво мислите по въпроса, че в това време на голям риск и високо ниво на агресия и мизерия нуждае ли се ООН и другите международни организации от трансформация?

Това е вярно относно Съвета за сигурност в сегашния си вид, когато един от членовете парализира работата на Съвета за сигурност и възпрепятства всяка резолюция, която може да спаси живота на милиони хора. Има една арабска поговорка: защитава и краде, което означава, че този, който охранява къщата, той и краде.

Една от най-обещаващите теми от гледна точка на постигане на резултати на международната сцена е доказателствата за престъпленията на сирийския режим по затворите. Сирийските активисти проведоха важна работа, събрани са много доказателства срещу режима, видяхме снимки на Сезар, интервюта с оцелелите от изтезанията. Какво е състоянието на разследването сега, очаквате ли това да помогне за решаването на сирийския проблем?

Снимките на хилядите сирийци, изтезавани в затворите, трябваше да се представят на Съвета за сигурност и последният да приеме историческа резолюция и да принуди Асад да представи списъци на задържаните, да информира за съдбата им и накрая да ги освободи всички. Сега това е задължение на «Приятелите на Сирия» и на правозащитните организации, като този въпрос трябва да бъде включен в дневния ред до пълното освобождаване на всички задържани лица от затворите.

Какъв е изходът от съществуващата системна криза? Какво трябва да се направи в момента и какви са перспективите за Сирия като единно многонационална и етническа демократична държава?

Решението на кризата в Сирия може да бъде само в оттеглянето на всички окупационни сили от страната, което да сложи край на войната, водена от режима и неговите съюзници. Изисква се промяна от режим на убийства и поробване към една демократична държава, гражданско общество, в което да се зачита отделната личност, където всички имат еднакви права, независимо от тяхната религиозна принадлежност, националност или идеология. Асад и неговата клика нямат място в бъдещето на Сирия. Само при тези условия са възможни подобни решения.


Интервюта на InformNapalm:


 

(CC BY 4.0) Интервюто и публикацията подготви Катерина Яреско [9] специално за сайта © InformNapalm. [10] Превод: Nadiia Boiko. [11] При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.