- InformNapalm.org (Български) - https://informnapalm.org/bg -

Частните военни компании на Русия: в изпълнение на престъпните заповеди на Кремъл

Частните военни компании (ЧВК) не са нещо ново в съвременния свят, в който има достатъчно локални конфликти и нестабилни региони. Обикновено под ЧВК се разбира търговско дружество, което предлага специализирани услуги по охраната или защитата на обекти, също е по разминиране, обучение, техническо обслужване, набиране на разузнавателна информация, стратегическо планиране, логистика и консултации. Частните военни компании най-често се използват там, където задачата е непосилна за граждански охранителни компании, на по едни или други причини не е целесъобразно да бъде използвана редовна армия.

Клиент на ЧВК е държавата, затова тя носи отговорността за противоправните действия на частните военни компании, в случай, че последните са действали по нейно указание и инструкция, или държавата-клиент е упражнявала над тях ефективен контрол. Приемащата ги държава също носи отговорност за действията на ЧВК на тяхна територия. Тя е задължена да следи в пределите на своята юрисдикция за спазване от страна на ЧВК на правата на човека, и в случай на нарушаване, да осигури ефективно разследване и наказание. На свой ред държавата, чието седалище е ЧВК, е длъжна да упражнява общ контрол над дейността й, както и по въпросите, свързани с нейното лицензиране и обучение, и в рамките на своите компетенции да привлича юридическите лица, нарушили нормите на международното хуманитарно право и правата на човека към юридическа отговорност.

От гледна точка на международното право, служителите на ЧВК са граждански лица, поради което в ред случаи тяхната дейност може да се разглежда като „наемничество“. За да се избегне това, на ЧВК са наложени сериозни ограничения. Те нямат право да вземат участие в бойни действия в състава на редовни въоръжени формирования. Но те имат право да използват оръжие при самозащита и при защита на сигурността на поверените им обекти, имущество и хора. Само че в реалността границата между ЧВК и наемниците е много тънка и от гледна точка на международното право, всичко зависи от задачите, които изпълняват въпросните лица.

 

Зараждането на ЧВК в Русия

Историята на руските ЧВК започва в началото на 90-те години, когато за първи път така наречените „руски доброволци“ отиват да воюват в Югославия. Сред тях е и офицерът от ФСБ Игор Стрелков-Гиркин [1], който стана известен по-късно, при превземането на украинския град Славянск в Донбас през пролетта на 2014 година, и който е обвинен във връзка с унищожаването на малайзийския Боинг МН17 в небето над Донбас на 17 юли 2014 година.

В случая с Югославия може със сигурност да се твърди, че руснаците не биха могли да излязат зад граница с бойно снаряжение и да участват във военните действия без съдействието на държавата. Според някои данни [2], в периода 1992–1995 г. на територията на Босна са действали постоянно няколкостотин „руски доброволци“, прилагащи тактиката на разузнавателно-диверсионни групи. Основният състав на отряда е от бойци от охранителна фирма от Санкт Петербург с името „Рубикон“. Без участието на руските специални служби и руските власти, тяхната дейност би била невъзможна.

По тази схема, под вида на „доброволци, въодушевени от идеята за защита на интересите на Русия“, Кремъл изпраща свързани със специалните служби на РФ наемници и в Приднестровието и Нагорни Карабах, а по-късно и в Грузия, Крим, Донбас и Сирия.

Отбелязваме, че на фона на тази незаконна военна дейност, руски военни специалисти са се появявали често и в абсолютно легални ЧВК. Например руснаци са активно използвани при охрана на кораби от сомалийските пирати. Те са работили и в западни ЧВК по време на американската кампания в Ирак. Но това са чуждестранни компании и гражданите на Руската Федерация са служили в тях като частни лица.

По тази причина в Русия се появява нужда да бъде юридически урегулирана дейността на ЧВК, което позволява не само да се легализира участието на руснаци в частни военни компании, но и дава на Кремъл възможност да създава легално ЧВК за постигане на своите военно-политически цели извън пределите на Русия.

 

Опити за създаване на нормативно-правна база в Русия

Един от първите опити да се урегулира въпросът с частните военни компании са поправките в руския закон „За оръжието“ (2008 г.), предоставящи на задграничните охранителни структури на корпорациите «Транснефт», «Лукойл» и «Газпром» правото да използват служебно оръжие при охрана на обектите.

Това се оказва недостатъчно, и от 2011 година в руската преса започва активно да се обсъжда въпросът за създаването на инструмент за правителствено влияние в Русия. Медиите са обхванати от информационна вълна за необходимостта от сформиране на „доброволчески отряди от резервисти към ФСБ, Службата за външно разузнаване на Русия, както и към Въоръжените сили на РФ“. Информационната кампания е организирана „от върха“, по класически сценарий:

В резултат законът е приет, но много специфични въпроси са „скрити“ зад двусмислени фрази.

През 2013 година депутатът  А. Митрофанов внася в Държавната Дума на Русия законопроект [5] № 62015-6 «За държавното регулиране на създаването и дейността на частните военни компании». Законопроектът позволява на ЧВК (цитати):

  • да разполагат за свое ползване с предмети с военно предназначение;
  • да осъществяват предприемаческа и друга, носещо доходи дейност;
  • да предоставят други военни услуги.

Последният опит [6] да се легализират ЧВК в Русия е от март 2016 година, когато депутатите от «Справедлива Русия» Генадий Носовко и Олег Михеев внасят в Държавната Дума законопроект за частните военно-охранителни организации. Целите на подобна дейност документът определя като «участие в обезпечаването на националната сигурност и оказването на военно-охранителни работи и услуги», защита на интересите на Русия извън пределите на страната, излизането на руските ЧВК на международния пазар и т.н. Обаче правителството се изказва срещу приемането на закона, и депутатите решават да го оттеглят.

Независимо от многобройните опити за регламентиране на този инструмент, официално статусът на ЧВК в Русия остава неурегулиран на законодателно ниво [7]. Тези организации остават извън закона на основание:

Отбелязваме, че в Русия ЧВК нямат легална възможност за закупуване на съвременно оръжие.

Най-вероятно създаването на пълноценна нормативна база не е доведена до край в Русия, защото двусмисленото отношение на закона към ЧВК позволява на Кремъл по-добре да контролира тези военизирани организации и бързо да се справя по „буквата на закона“ с нежеланите елементи.

 

„Частна военна компания Вагнер“

Една от най-нашумелите руски  ЧВК е «Частната военна компания Вагнер» [10] (или «групата Вагнер»), която представлява закрита военизирана структура, чийто лагер за подготовка е разположен в с. Молкино, Краснодарски край, на полигона на 10-а бригада от специалните части на Главно разузнавателно управление на ГЩ на РФ [11]. С голяма степен на вероятност може да се предположи, че там е реализиран механизмът за създаването на доброволчески отряди от резервисти към ГРУ на ГЩ на Русия. Изданието WSJ [12] визира като създател и вдъхновител на „ЧВК Вагнер“ приближеният до Путин бизнесмен Евгени Пригожин.

Разположение на в/п 51532 на 10-а отделна бригада от специалните части на ГРУ към ГЩ на МО на РФ. Адрес: Русия, Краснодарски край, гр. Горячий Ключ, с. Молкино (44°47’42″N 39°13’19″E) (за увеличаване на картата задръжте Ctrl +колелцето на мишката)

„ЧВК Вагнер“ се оглавява от подполковника от псковската бригада от специалните сили на ГРУ към Министерство на отбраната на Русия Дмитрий Уткин [13]. През 2002 година той попада  в Единния държавен регистър на юридическите лица като командир на военно поделение 75143 в Псков. Минавайки в запаса през 2013 година, Уткин заминава за Сирия, заедно с други ветерани – силоваци, за да се сражава на страната на президента Башар Асад като част от „Славянски корпус“ – руска група от наемници. През 2013 година те едва не попадат в обкръжение на въстаниците и са принудени да се върнат в Москва. В последствие командирите на «Славянски корпус» са осъдени на три години колония с общ режим по обвинение в наемничество [14].

Почти веднага след връщането си в Русия, Уткин заминава за Украйна, начело на собствена група от наемници. Този отряд е наречен група Вагнер – тази позивна Уткин вероятно е избрал заради симпатиите си към Третия Райх, тъй като е известно, че Рихард Вагнер се смята за любимият композитор на Адолф Хитлер. Ветераните от «Славянски корпус» са забелязани в Крим през февруари  2014 година (по време на анексирането на полуострова), а по-късно и в Донбас, където воюват на страната на руските терористи. Според информация от руските медии, отрядът Вагнер може би има отношение и към убийствата на няколко полеви командири от тъй наречената „ЛНР“.

Организацията в ЧВК Вагнер е същата като в специалните части – пристигане, събеседване, проучване, карантина, интензивна специална подготовка, изпит, изпращане на задача. При това първият приоритет е принципът за пазене на информацията в тайна. От многобройните материали [10] в пресата може да се съди, че в момента основната задача на ЧВК „Вагнер“ е подготовката на бойци за войната в Сирия и изпращането им там. Очевидно те образуват ядрото на отрядите за сухопътни операции, които воюват под прикритието на доброволци на страната на Асад. Отрядите от «отпускници» са изпращани в Сирия от Приморско-Ахтарското военно летище [15], което се намира на 200 километра от учебния център.

 

ЧВК Вагнер в Крим и Донбас

Според различни журналистически разследвания, ЧВК Вагнер е вземала непосредствено участие в окупирането и анексията на Крим от Руската Федерация през 2014 година. Руслан Левиев, активист от разследващата група Conflict Intelligence Team, занимаваща се с търсене на информация по открити източници и нейната проверка, описва [16] събитията в Крим така:

«Ако погледнете документалните кадри от събитията в Крим, ще видите там много най-разнообразни хора. Ще видите такива, които наричаха военнослужещи от руската армия, и наистина, съдейки по всичко това са били контрактници от елитните части на руските Въоръжени сили. Ще видите много повече хора в непозната униформа, много напомнящи на достатъчно сериозен спецназ, ще видите и съвсем неясни хора в разнообразен камуфлаж и в цивилни дрехи.  Там са присъствали най-различни хора от различни организации, в това число, по мои сведения, и хора от групата Вагнер. Онези, които ги има по всички плакати – „вежливите хора“ с котенца и кученца, разбира се не са те».

След анексията на Крим и началото на военната интервенция на Русия в Донбас, ЧВК Вагнер е забелязана в източна Украйна. През октомври 2015 година за групата Вагнер писа «Фонтанка [17]»: с позоваване на анонимни източници, изданието съобщи, че бивши наемници от Славянски корпус са видяни в Донбас в качеството на самостоятелен отряд. За участието на Вагнер в боевете на страната на терористичните организации  «ДНР» и «ЛНР» в края на 2015 година писа и The Wall Street Journal [18].

 

Реалният статус на „ЧВК Вагнер“ и връзката й с Кремъл

Във връзка с участието й в анексията на Крим и бойните действия в Донбас „ЧВК Вагнер“ не може да бъде наричана „частна военна компания“ от гледна точка на международното право, и още повече от гледна точка на руското законодателство. Там тя не се занимава с охрана или придружаване на обекти, а изпълнява военни задачи, заедно с националните въоръжени сили. Тази въоръжена групировка действа по заповед на Кремъл и се управлява от руските специални служби, изпълнявайки бойни задачи, в които руското ръководство не иска да „дискредитира“ своята редовна руска войска. С други думи, „ЧВК Вагнер“ е частен, незаконен спецназ, тайно изпълняващ престъпни заповеди от Кремъл.

Офицер Министерство на отбраната на РФ и сътрудник на ФСБ в интервю пред изданието РБК разказа [6], че именно ГРУ на РФ негласно управлява „ЧВК Вагнер“, добавяйки, че отрядът е възникнал, след като „обстановката в света се изостри“. Отчитайки времето на появяването на „ЧВК Вагнер“, вероятно става въпрос за анексирането на Крим и началото на войната в Донбас.

През пролетта на 2016 година медиите съобщиха [11], че бойците на «ЧВК Вагнер», очевидно нямащи отношение към нито една официална силова структура на Руската Федерация, за своята работа са получили военни ордени и медали.  Журналистите показаха наградни удостоверения, подписани от президента Владимир Путин.

На 9 декември 2016 година на посветения на „Деня на Героите на Отечеството“ прием в Кремъл журналисти забелязаха [19] командира на «ЧВК Вагнер» Дмитрий Уткин.

Дмитрий Уткин на прием в Кремъл
В мрежата попадна и снимка, на която Уткин със заместника си Андрей Трошев се е снимал заедно с президента на Руската Федерация  Владимир Путин.
Дмитрий Уткин – крайният вдясно, Андрей Трошев – втори отляво

Появяването на Уткин в Кремъл е първата му поява в публичното пространство след поредица журналистически разследвания за дейността на частните военни компании в русия. По думите на Дмитрий Песков – прессекретаря на руския президент, Уткин е бил сред поканените от Новгородска област, като «кавалер на ордени за Храброст».

Андрей Трошев, заместникът на Уткин е полковник от милицията в оставка и военен офицер, преминал Афганистан и Чечня, на гърдите му има два ордена „Червена звезда“, два ордена „За Храброст“ и Златна Звезда на Герой на Русия. По информация на «Фонтанка», званието Герой е присвоено на Трошев за за участието му в щурма на сирийската Палмира [19] през пролетта на 2016 година. В това време офицер Трошев вече от няколко години е бил в оставка.

Андрей Трошев на приема в Кремъл
На 6 юни 2017 година медиите [20] съобщиха за алкохолно отравяне  на Трошев във Петербург. При приемането му в болницата у него са намерени пет милиона рубли и пет хиляди долара в брой, географски карти на Сирия, списъци за раздадено оръжие и електронен самолетен билет за Краснодар. Пациентът не е дал обяснения по въпроса.

Връщането на «Вагнер» в Сирия

През  2015 година отрядите на Вагнер се връщат отново в Сирия, преминавайки преди това подготовка на специално оборудвана за случая база в Краснодарски край. Скоро след това започна въздушната операция на Русия и се появиха първите съобщения за гибелта на руски наемници на земята. Най-широка известност получи историята със снимката на руснаци, за които се твърди, че са загинали в битката за Палмира през март 2016 година – по сведения от неофициални източници те са били от частната военна компания на Уткин. Общо той може да е загубил в Сирия до 600 човека, както изясни британски генерал пред телевизионния канал  Sky News [21].

По данни от конфиденциални източници, вече има няколко стотин загинали бойци от редовете на «ЧВК Вагнер». Част от данните могат да бъдат проверени е в открити източници:

В началото на лятото на 2017 година в медиите си появи информация [24], че група руски спецназовци, взели участие във военните действия в Донбас под вид на „доброволци“, тръгват за Сирия, за да воюват в състава на „ЧВК Вагнер“. «Нашите момчета сега се намират в учебна база на спецназа на ГРУ в един от южните региони на Русия,- разказва източник пред руска информационна агенция. – Те вече са разпределени по направления: сапьори, артилеристи, спецназовци и няколко човека снайперисти. Един от нашите ще оглави артилерийската батарея».

В края на юни 2017 година в мрежата се появи видео [25], на което вероятно бойци от «ЧВК Вагнер» измъчват пленници или заложници в сирийската пустиня. На видеото рускоговорящи въоръжени хора удрят мъж с чук, и го наричат „идиловец“. Вижда се и друг мъж, на който или е отрязана главата, или е закопан в земята, или е залят с бетон до шията.

 

Ресторантьорът Евгений Пригожин, Вагнер и сирийският нефт

Друго доказателство за непосредствената връзка на „ЧВК Вагнер“ с Кремъл е фигурата на Евгений Пригожин, монополист на руския пазар на армейските държавни поръчки в областта на доставката на храна, почистването, строителството и енергетиката. Приближеният до Путин бизнесмен Пригожин, когото наричат «готвачът на Путин» и собственик на «фабриката за тролове», по информация на изданието WSJ [12] е създател и вдъхновител на ЧВК Вагнер.

По информация на «Фонтанка» [26], Уткин, заедно със заместника си  Трошев през 2015 – 2016 година са забелязани да пътуват заедно с известни служители от службата за сигурност на Евгений Пригожин и най-вероятно също са работили в структурите на контролираната от Пригожин група «Конкорд».

В средата на миналата година в медиите се появи информация [27], че фирмата  «Евро Полис», свързана с бизнесмена Евгений Пригожин може да получи договор за добив на четвърт част от газа и нефта, добиван на отвоюваните за Башар Асад, с помощта на Русия, територии на Сирия. В замяна ООД «Евро Полис» се задължава да освобождава от терористите от „Ислямска държава“ и от противниците на режима на Асад нефтените находища и нефтопреработващите предприятия на Сирия, а след това да ги охранява. Интересно е, че един от кандидатите за охраняване на находищата е именно «ЧВК Вагнер».

Според информация на «Фонтанка», такова предварително споразумение е било подписано през декември 2016 година по време на срещата между сирийският министър на нефта и минералните ресурси Али Ганев с министъра на енергетиката на Русия Александър Новак. Документът е подписан за срок от пет години.

Позовавайки се на източник от ЧВК, медиите [28] съобщават, че Пригожин е инвестирал в „ЧВК Вагнер“ с очакването, че освен печалбите от войната, ще получи и други дивиденти. Според източника „основният акцент“ още в началото е поставен именно върху сирийският нефт.

«Засега Пригожин получава големи поръчки от правителството (по изпълнението на бойни задачи на предната линия и охраната на важни инфраструктурни обекти). При това там (в Сирия) сирийското правителство вече подписа петгодишен договор с една от нефтените компании на Пригожин. Там работи мой приятел», — разказва източникът. По неговите думи става въпрос за нефтени находища в централната част на Сирия.

Друг източник, близък до компанията «Вагнер», също разказва пред медиите [28], че са дали на Пригожин нефтени платформи в Сирия. «Сега те набират хора за охраната им», — казва той.

 

Санкциите срещу ЧВК Вагнер и компаниите на Пригожин

На 20 юни 2017 година САЩ въведоха персонални санкции срещу Дмитрий Уткин. На сайта на Министерство на финансите на САЩ [29] е посочено: «Дмитрий Уткин – основател и лидер на „ЧВК Вагнер“. Санкции против Уткин се въвеждат заради това, че той пряко или косвено е вземал участие в действия или политика, които заплашват мира, стабилността, суверинитета или териториалната цялост на Украйна; И за преки или косвени действия от името на  „ЧВК Вагнер“».

САЩ въвеждат санкции и срещу «ЧВК Вагнер» както юридическо лице. «ЧВК Вагнер е частна военна компания, която вербува и изпраща войници за участие във войната на страната на сепаратистите в източна Украйна. Санкциите срещу «ЧВК Вагнер» се въвеждат заради това, че тя пряко или косвено е вземала участие в действия или политика, които заплашват мира, стабилността, суверинитета или териториалната цялост на Украйна», – се казва в съобщението на Министерство на финансите на САЩ [29].

Под разширените санкции попадат и компании на Евгений Пригожин, когото обвиняват във връзки с „ЧВК Вагнер“. Самият Евгений Пригожин е включен в списъка с порсонални санкции по-рано.

 

 

За руските ЧВК от „първа ръка“

За дейността на руските ЧВК, включително и за участието им във войната в Донбас, в социалните мрежи може да се намери оскъдна информация от техни членове.
„Егор Кончаловский“ – псевдоним на ръководителя на ЧВК „РСБ-Груп“ Олег Криницин
Удостоверение на сътрудника на ФСБ Олег Криницин, ръководител на ЧВК „РСБ-Груп“
Олег Криницин за ходенето на бойци от ЧВК в Донбас
Варан, имащ опит от работата си в ЧВК и вювал в Донбас, пише за пътуванията на бойци от ЧВК в Донбас
Варан признава, че тяхната цел е пари
Друго участник в ЧВК коментира „подвизите“ на Варана
Участник в ЧВК обсъжда рисковете от пътуванията до Донбас
Интервю на Олег Криницин, ръководител на „РСБ-Груп“:

 

ЧВК «E.N.O.T. Corp»

Друга «сива» структура е московската ЧВК «E.N.O.T. Corp» [30]. За разлика от „ЧВК Вагнер“, тази компания има свой сайт [30], където са поместили кратка информация за себе си.

«E.N.O.T. Corp» твърди, че се занимава с военно-патриотична работа и с набиране на помощи за «Новорусия». Обаче други материали свидетелстват за съпричастността на «E.N.O.T. Corp» към военните операции в зоната на АТО – „прочистването на терористи в Антрацит” [31], «бойни действия на страната на терористите» [32] и «придружаване на „хуманитарни“ конвои» [33]. Към дейността на тази частна военна компания има отношение и А. Бородай, който е директно свързан с руската ФСБ.

Компанията разполага с арсенал от оръжия, възможности за обучение в стрелба, сапьорни работи и за обучение в разузнаване и планиране на боя.  Най-вероятно военно-патриотичната и хуманитарната част от дейността на «енотите» е само маскировка за основните им задачи – специални операции по доставката на оръжие и материални средства [33] за луганските терористи и участие в бойните действия.

В самата ЧВК «E.N.O.T. Corp» открито говорят за участие на членовете й в бойните действия в Донбас. Тази ЧВК дори е съучредител на тъй наречения „Съюз на доброволците от Донбас“, оглавяван от Александър Бородай. Неотдавна от «E.N.O.T. Corp» заявиха [34] за излизането си от „СДД“. «E.N.O.T. Corp» има наградни грамоти [35] както от окупационните „власти“ в Донбас, така и от руски държавни органи.

 

Очевидно е, че без съдействието на Кремъл и ФСБ организацията «E.N.O.T. Corp» не би могла да взема участие във войната в Донбас и да „осигурява реда“ в окупираните от Русия територии на Донбас.

По информация от конфиденциални източници [2], и към сегашния момент попечителите на ЧВК «E.N.O.T. Corp» се занимават с вербовка на терористи от Донбас за Сирия. Има данни, че от окупираните региони на Украйна вече са заминали от 700 до 1000 бойци. Като мотивация на донецките терористи предлагат руско гражданство, сваляне на наказателната им отговорност, прилични заплати (от 90 до 250 хиляди рубли). При това призовават бойците да отиват да „защитават Русия“ не само в Сирия, но и в Таджикистан и Нагорни Карабах, където сложната обстановка може всеки момент да се обостри.

 

ЧВК „МАР“ от Санкт Петербург в Донбас

През 2015 година в медиите [36] писаха за друга руска ЧВК, която е взела участие в бойните действия в Донбас. В социалните мрежи се появиха снимки на членове на  ЧВК „МАР“ с нейни флагове на входа на Донецк и селцето Спартак, където минаваше фронтовата линия.
Член на ЧВК „МАР“ на входа на Донецк
Членове на ЧВК „МАР“ пред Спартак

ЧВК „МАР“ има свой сайт [37] в интернет, в който се казва, че предметът на дейност на компанията е частна военна дейност. Освен това се посочва, че цел на компанията е получаване на печалби от оказването на частни военни услуги.

В статията „Защита на рускоезичното население на територията на съседни държави [38]“ на сайта на ЧВК „МАР“ директно се казва, че тя взема участие в бойните действия в Донбас на страната на руските терористи.

Скрийншот от сайта на ЧВК „МАР“

Там е посочен мотивът: „ЧВК МАР не може да остане встрани от случващото се, поддържа избраният от президента на Русия Владимир Путин курс, и защитава интересите на рускоезичното население на територията на съседни държави, зад граница“, – е написано на сайта на компанията.

В отчетите за дейността на частната военна компания в Донбас се казва, че  сътрудниците й се занимават с доставка на хуманитарна помощ в Донбас, а също така вземат участие в бойните действия. В статията  ЧВК „МАР“ на предната линия [39], публикувана през юни 2015 година са показани снимки на сътрудници на частната военна компания с оръжие в окопите.

Други руски ЧВК

Незаконната дейност на руски наемници в Крим, в Донбас и в Сирия не се изчерпва с изброените ЧВК. По информация на международната доброволческа общност InformNapalm [40], извън пределите на Русия негласно действат и други руски ЧВК.

Още по темата:


Материалът е подготвен специално за сайта InformNapalm [50]. Превод: Joveto.
(
Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0 [51])
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
Присъединете се към страниците на InformNapalm във
Фейсбук [52] / Туитър [53] / Telegram [54]
и получавайте оперативно информация за новите ни материали.

Ако сте открили грешка в текста, моля маркирайте и натиснете Ctrl+Enter, за да я отстраним. Благодарим ви.