- InformNapalm.org (Български) - https://informnapalm.org/bg -

Дългият път към обединение и единство: опита на Германия и Северна Корея за терористичните републики в окупирана Украйна

Благодарeние на воинствената позиция на президента на САЩ Тръмп, света отново си спомни за съществуването на Северна Корея (КНДР). В посока на тази страна се отправи част от американския флот, и света затаи дъх, в очакване на неминуемия колапс на севернокорейския тоталитарен режим. Но нека не подценяваме жизнеността на подобни режими.

Наследството на Съвесткия съюз / СССР

През 20-и век, благодарение на Съветския съюз се появиха редица държави, чийто съществуване тревожи света вече десетилетия, но активно да им се противопостави никой не се наема и няма желание за това. Самата поява на географската карта на Държавата на Съветите през ранните години от съществуването й се прие като нещо временно и след приключването на Първата Световна война мнозина се интересуваха от нея.

Милиони руски емигранти стояха и чакаха, кога „Съветите“ най-накрая ще доведат до бунтове и смяна на властта от страна на населението, – и те ще могат да се завърнат по родните си места. Но суровото подтискане на идеологическите врагове и процесите на милитаризация доведоха до: първите тежки години, СССР съкрати до минимум социалните благополучие и започна да строи Империята на злото. На тази ситуация никак не повлия дори, че СССР не беше признат с години от световната общественост (например САЩ направиха това едва през 1933 година). Втората Световна война само потвърди правото на Съветския съюз за съществуване и продължи историята им с десетки години в бъдещето.

 

Именно благодарение на СССР в света запончха да се появяват и други престъпни държави, със съществуването на които, съседите им не бяха съгласни, но не можеха нищо да направят. Най-яркият пример е раждането и смъртта на такава държава като Германската демократична република – ГДР, която формално съществува от 1949 до 1990 г. И днес именно разделената Германия може да се сравнява с разделената Корея, като намек за възможно обединие в бъдещето. Но не всичко е така просто.

През първите години на съществуване на ФРГ и ГДР, се разбра че е еднакво трудно и за двете Германии, но скоро германския народ разбра какви са «прелестите» на социализма и започна да бяга на Запад. В отговор на това през 1961 година беше построена Берлинската стена, която стоя в продължение на 30 години, а Източна Германия – икономически и идеологически беше победена от Запада. След падането на Берлинската стена стартира дългия процес на реинтеграции, който и до доен днешен не е приключил.

Как беше обединена Германия

Разделена на две Германия беше почти 45 години. Разделени от стената – 28 години (1961–1989 г.). В резултат на това пред ФРГ, с население 63,7 милиона, стоеше задачата да интегрира в себе си население от 16,7 милиона – съотношението примерно е било 3,8:1. Икономически развитата Западна Германия трябваше да спре степента на икономическа изостаналост на Източна Германия, чийто пазар е бил свързан с този на държавите от Варшавския договор и други сателити на СССР. За СССР са се изнасяли 40 % от продукцията на ГДР, а след разпада на Съюза доставките са напълно ненужни, поради това че на световния пазар са неконкурентноспособни.

 

 

Обединението на Германия е политическо решение и възстановяване на историческа справедливост. Плахите финансови оценки за това колко ще струва това обединение се различаваха в стотици милиарди дойче марки: говорителя на фракцията CDU/CSU Матиас Висман ги оцени на 890 млрд [1] марки за 10 години на (интервю във FAZ, 17.02.1990 г.). Хамбурския архив за световна икономика (HMWA) посочи цифрата над 1 000 милиарда евро. Като се има предвид обемнния курс на дойче марката и еврото, при курс 1,95583, става въпрос за сумата от 500 милиарда евро. В действителност към 2014 г. бяха похарчени над 2000 милиарда евро [2], като тази сума се увеличава с всяка изминала година с още 100 милиарда [3].

Западните германци трябваше да построят инфраструктурата в източната част на държавата, да повишат технологичното й ниво и да приемат в своята социално-осигурителната си система бившите граждани на ГДР. За това възстановяване на разходите се използва т.н данък солидарност (Solidaritätszuschlag) – той е въведен като временна мярка за да се прокрият разходите на ФРГ във войната в Персийския залив, а след това се превърна във фактически отделен данък за възстановяването на ГДР, като постепенно беше повишен от 14 до 19%.  А цялостния държавен дълг се увеличава от 1989 година 4 пъти [4].

В резултат на всичко това местните инфрастуктури в Източна Германия са много по-добри, отолкото в Западната част. 28 години след падането на Берлинската стена в Източната част живеят няколко милиона по-малко, [5] отколкото във времената на ГДР. Източните германци печелят до 30% по-малко, [6] от западните, а пенсиите на западните германци са много по-високи от тези в «източната част» [7] и ще бъдат еднакви едва след 2024 година.

Част от населението на Източна Германия изпитва носталгия по времената в ГДР, и за това даже е измислена специална дума на германски – Ostalgie. Особено ясно тази (н)осталгия се проявява по време на избори: дори след толкова години източногерманците продължават да избират представители от левите партии. Ако след местните избори [8] във Бавария за Die Linke глацуват едва 2,1% (2013 г.), то в Тюрингия за тях гласуват вече 28,8% (2014 г.). Също така, в източните части най-високи резултати имат крайно десните (4,9% за NPD в Саксония, 2014 г.) и умерените десни консерватори (24,3% за AfD в Саксония, 2016 г.). В Източна Гремания вече израстна и първото поколение, което не знае живота в ГДР, но идеологическите различния са видими и до днес.

Как да се обедени Корея

Ситуцията със Северна и Южна Корея е доста по-зле. Разделянето на страната се случва още през 1945 г. и се усложнява по време на Корейската война (1950–1953 г.). От тогава са изминали повече от 70 години, и поколения южно- и севернокорейци са увеличили разделението на Корея – това не е трагедията на една държава и един народ, а история за две различни държави и различни народи сами по себе си. Разпадът на СССР не оказа за Северна Корея такива последствия, както в случая с ГДР: по това време Пхенян постепенно премина от протектората на Съветския Съюз в зоната на влияние на Китай.

Населението на Северна Корея е 24,7 милиона срещу 51,5 милиона в Южна Корея. Съотношението им е почти 1:2, което е два пъти по-малко, от случая с ГДР и ФРГ – 1:3,8. И като се има предвид, че цялото население на Корея, спрямо Германия от икономическа точка – обединението на Корея ще се окаже много по-скъпо начинание, отколкото обединението на Германия.

Усложнява ситуацията и факта, че колапса на ГДР се случи на фона на колабиращия СССР, а един от основните спонсори на Северна Корея, благодарение на който тя все още съществува е Китай – 50% от износа на Северна Корея е в Китай, който към момента не изглежда, че ще се разпадне или колабира.

Ако си представим. че условно американците при президента Тръмп пешат да се занмаят със Северна Корея – това в чий интерес ще е? Южна Корея ще трябва да е готова да приеме 25 милиона нови граждани. Тези хора ще имат ли избирателни права? Дълги години света е свикнал без севернокорейските продукти на световните пазари.

И как ще е реагира на това вмешателство Китай? Падането на режима в Северна Корея няма ли да доведе до военно поражение на сателита им? Необходимо ли е това на Южна Корея, САЩ и Япония? Като факт.

По-скоро, падането на режима в Северна Корея ще е възможно едва след отслабването на самия Китай. Но тогава възникват въпросите за ценат и целесъобразността.

 

Освен това, ако този проблем се реши по силов начин, то са възможни многобройни жертви сред цивилното население на Южна Корея: от границата до преградията на 10-милионния Сеул са не повече от 20 km. Освен ракетите, които на теория ще са необходими да отблъснат първите удари, в Северна Корея са налични и стволна артилерия (например, САУ «Пион» с обхват на стрелба над 40 km), която може да обстрелва жилищни райони на столицата Сеул (25 милиона жители).

Северна Корея – и бъдещето на «ДНР» и «ЛНР»?

Благодарение на опита в интеграцията на ГДР и по примера на Северна Корея можем да разсъждаваме и за бъдещето на самопровъзгласилите се терористични републики в окупирания украински Донбас – «ДНР» и «ЛНР». Тези две самопровъзгласили се образования ще съшествуват до тогава, докато ги поддържа Русия през отворената граница. А ние виждаме, че СССР, чийто правоприемник е днешна Русия не пуска по своя воля нито един от сателитите си, и не възпрепятства обединението на Германия само заради това, че беше на ръба на колапса.

Северна Корея също граничи с Русия и също е била сателит на СССР. Но жителите й нямат късмета на източногерманците, т.к. когато СССР отслабва вниянието си, те вече се радват на поддръжката от Китай.

 

 

Важен фактор за вероятна реинтеграция се явява въпроса и за цената. В примера с ГДР става въпрос за стотици милиарди евра, които ФРГ трябваше да вземе заеме от чуждите пазари, за да завърши успешно обединението си. В случая с «ДНР» и «ЛНР» ситуацията се узложнява от това че, в региона продължава войната, докато ГДР  осложняется тем, что в регионе продолжается война, в то время как в ГДР – просто икономическа изостаналост. От една страна, сумите похарчени от Украйна за реинтеграция на този регион, по-скоро ще се окажат по-малко, но като минимум става въпрос за десетки милиарди евро. От къде ще ги вземе Украйна и трябва ли да прави подобни дългове? – това е големия въпрос.

Изхождайки от опита на ГДР, следва да се разбере, че жителите на такива региони, преживели определено време в идеологическа окупация, започват да страдат от Стокхолмския синдром и дори след условно освобождение ще продължават да гласуват за левите или за комунистите, от които са бягали през Берлинската стена И колкото повече нашите граждани са под идеологическия натиск на Русия, толкова са по-малки шансовете да се завърнат в единното украинско пространство. Дори и в Германия това се оказа частично.

Жителите на «ДНР» и «ЛНР» трябва да вземат под внимание опита от Северна Корея и ГДР: рано или късно режима на пресичане на линията на разграничение между страните ще бъде затегнат, ако не се появи стена, както в Германия, то ще има демилитаризана зона, както в Северна Корея. В действителност, жителите на окупираните територии са станали заложници на СССР-Русия, която в цялата си история е доказала, че е в състояние да образува тумори от типа на ГДР или Северна Корея. Да се започне играта с такива проекти е доста лесно, но цената за възвръщането им се оказва доста висока. Макар че, рано или късно ще сме свидетели на обединението и на Корея.


Материалът за публикация подготви  Антон Павлушко [9]

informnapalm_logo_05 [10](Creative Commons – Attribution 4.0 International – CC BY 4.0 [11]) Информацията е подготвена специално за сайта InformNapalm.org. [12]Превод: Тервел Крунов. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.