Евродепутатът Андриус Кубилиус: След 5 ноември Лукашенко не е президент. Коментар за Беларус

Desislava

3 години ago

Андриус Кубилиус е евродепутат от Литва, постоянен докладчик на Европарламента за Русия. Редакцията на InformNapalm публикува негова статия за ситуацията в Беларус, публикувана на 1 септември в литовския портал Delfi.

Вниманието ни остава фокусирано върху ситуацията в Беларус. Вътре в Беларус тези процеси имат своя собствена динамика: хората на улицата продължават да защитават победата си от 9 август, докато Лукашенко променя тактиката си – опитва се да потуши отделни протести или места на протести; задържа отделни протестиращи, журналисти и ръководители на стачни комитети много по-„вежливо“ от преди; опитва се да сплаши определени групи от обществото: студенти, учители, работници в стачкуващите фабрики; по-активно търси подкрепа от Путин.

Но цялата тази „самоотбрана“ на Лукашенко (дори и с автомат в ръце) не променя факта, че в Беларус са настъпили кардинални промени: нищо няма да промени факта, че Лукашенко загуби изборите на 9 август. Загуби убедително и много болезнено. И той го знае много добре. Той се страхува от нови прозрачни избори, защото знае, че ако се проведат и той реши да участва в тях, ще загуби още повече.

Това е същността на „беларуската криза“. Беларуският народ никога няма да забрави това, а и международната общност, която все повече се замисля за „беларуската криза“, не може да го забрави.

В международната общност, включително и у нас, в Литва, се обсъждат различни въпроси, свързани с „беларуската криза“: санкции, подкрепа за жертвите, освобождаване на политическите затворници, разследване на престъпленията на ОМОН, оказване на финансова подкрепа за Беларус. Но в това множество различни големи и малки проблеми не трябва да забравяме за две важни неща: 1) Лукашенко загуби изборите; 2) нови избори трябва да се проведат веднага, а не „някога по-късно“.

Ще се опитам да очертая някои позиции, които Литва, заедно със своите западни партньори, трябва да следва в тези международни организации, към които принадлежи, и които могат ефективно да помогнат на народа на Беларус да отстои победата си в демократичната революция. Това са позиции, към които Литва трябва да се придържа преди всичко в структурите на Европейския съюз и ОССЕ. Това, разбира се, не са някакви изчерпателни положения от някаква системна стратегия, но това са пунктове, които смятам, че, ще бъдат от значение за международната общност, Литва и беларуското общество през следващите няколко месеца.

Пети ноември и Лукашенко

Беларус живее според действащата „Конституция на Лукашенко“. Тя предвижда мандатът на президента да трае 5 години. Настоящият президентски мандат на Лукашенко изтича на 5 ноември, точно както започна на 5 ноември 2015 г., когато той положи клетва при встъпването си в длъжност. Дали изборите през 2015 г. са били легитимни (тъй като подобен дебат само ще отвлече вниманието от ключови въпроси) не си струва да се спори, струва си да се изясни, че в момента Лукашенко е президент, който от гледна точка на международното право загуби изборите на 9 август, и чийто мандат изтича на 5 ноември.

След 5 ноември в Беларус за известно време няма да има президент. Член 81 от действащата Конституция на Беларус определя подобна ситуация като „вакантна длъжност на президентския пост“ („Ако длъжността Президент се е оказала вакантна“) и предвижда, че в този случай предсрочни президентски избори трябва да се проведат не по-рано от 30 дни и не по-късно от 70 дни след овакантяването на длъжността.

След 5 ноември Лукашенко ще стане обикновен гражданин на Беларус, който може да бъде наричан „бившият президент на Беларус“. Ако Лукашенко се опита да организира незаконна и фиктивна „нова инаугурация“ преди 5 ноември, и се опита да остане на поста си след 5 ноември, това няма да бъде нищо повече от незаконно узурпиране на властта, възможно и с използването на военна сила. От гледна точка на международното право и националното законодателство на Беларус, това трябва да се разглежда като въоръжен преврат.

Сега в Литва трябва да осъзнаят, че след 5 ноември няма да има „президент Лукашенко“ от гледна точка на международното право. Ще има или „бивш президент“, или „Лукашенко след държавен преврат“. Това означава, че всеки диалог или преговори с Лукашенко вече няма да бъдат възможни: те или ще загубят смисъла си, или ще станат незаконни. В допълнение, съществуването на „Лукашенко след държавния преврат“ ще има редица други международни последици (дипломати, споразумения, договори и т.н.), които Литва и международната общност трябва да започнат да обмислят отсега.

Съгласно член 89 от Конституцията на Беларус, в случай на овакантяване на длъжността Президент, неговите правомощия (..) се прехвърлят на министър-председателя (до провеждането на нови избори). След 5 ноември международната общност ще трябва да преговаря с министър-председателя на Беларус за това как да се гарантира провеждането на наистина демократични и прозрачни нови президентски избори не по-късно от 70 дни след 5 ноември.

Брюксел, Берлин, Вашингтон – и Москва

По въпросите на „беларуската криза“ международната общност е ясно разделена на два лагера: западните демокрации (включително Литва) демонстрират солидарност с беларуското общество, спечелило демократичната революция, а Путин не крие подкрепата си за режима на Лукашенко. В същото време подкрепата на Путин за Лукашенко се превръща в единствения фактор, който удържа Лукашенко на поста му. Самият Путин като диктатор подобен на Лукашенко, има много причини за това си поведение, но при всички случаи продължителната подкрепа на Путин за „токсичния“ Лукашенко може да направи самия Путин „токсичен“ в очите на беларусите.

За нас, западните лидери, и за самите беларуси, не е изненадващо, че Путин държи ключовете от вратата за напускането на Лукашенко. Самият Лукашенко се превърна в пълен васал на Кремъл за своите 26 години управлението. Ето защо не бива да се учудваме, че западните лидери се обръщат за преговори към стопанина на Лукашенко – Путин, а не към самия Лукашенко, по въпроса за отстраняването на Лукашенко. Очевидно е, че Путин се опитва да очертае своите „червени линии“ в тези преговори със Запада относно геополитическото бъдеще на Беларус след Лукашенко.

Западната общност и нейните лидери, в знак на солидарност с народа на Беларус, трябва да се придържат към ясни правила при такива преговори с Путин: възможно е да се договоаря как Путин ще убеди победения Лукашенко да се оттегли мирно, но геополитическото бъдеще на Беларус ще бъде решено и договорено от самата нова демократична Беларус, а не от някакви споразумения между Запада и Путин, постигнати без участието на законните представители на Беларус.

След неотдавнашните изявления на Путин за това каква „резервна“ поддръжка от ОМОН е готов да предостави Кремъл на режима на Лукашенко, Западът трябва да бъде готов и за това, че все повече критични плакати по адрес на Путин, ще започнат да се появяват не само по улиците на Хабаровск, но и по улиците на Минск … И плакатите вероятно ще питат: „Г-н Путин, с кого сте: с Лукашенко или народа на Беларус?“

Вече писах, че революционните промени в Беларус се превръщат в „капан“ за Путин. И Путин няма добър изход от тези капани. Западът трябва да е готов за това позицията на Путин по отношение на Беларус да повлияе за радикална промяна в ориентацията на белоруското общество: напълно възможно е бързо разочарование от позицията на Русия и нарастващо взаимно разбирателство със Запада. Колкото по-дълго Путин демонстрира своето „приятелство“ с токсичния режим на Лукашенко, толкова по-малко възможности ще има Кремъл в бъдеще за хибридно влияние върху политическите процеси в Беларус и различните избори след Лукашенко. Примерът с Украйна показва, че след 2014 г. именно на Путин трябва да се „благодари“ за обединяването на Украйна в прозападния й геополитически избор, и само по тази причина Кремъл още не може да си възвърне някакъв значителен хибриден лост, за да повлияе сериозно на украинската политика.

От своя страна вече е време Литва да формулира ясна позиция за своите западни партньори, изброени по-горе: след 5 ноември Лукашенко ще остане обикновен „бивш президент“ или ще стане „Лукашенко след държавен преврат“. И в двата случая да се водят с него диалог или преговори няма или смисъл, или право.

Ролята на ОССЕ

На Запад се затвърждава признанието, че Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) е най-подходяща за предприемане на мерки по разрешаване на настоящата „криза в Беларус“. На първо място, защото в нея влизат и Западът, и Изтокът: от Вилнюс, Берлин и Вашингтон до Москва и Минск. И това е единствената политическа организация на европейския континент, член на която е и Беларус.

До каква степен настоящата ОССЕ е качествено готова да участва в разрешаването на „белоруската криза“ остава предмет на допълнителна дискусия. Все пак е добре известно, че организацията СДИЧП към ОССЕ, отговаряща за наблюдението на избори, може да си върши работата ефективно.

Лесно е да се предположи, че Русия, като член на ОССЕ, ще се опита да използва ролята на организацията в полза на режима на Лукашенко, и да му печели време. Затова Западът, включително Литва, заедно със Светлана Тихановская, представляваща демократичното общество на Беларус, и създаденият от нея Координационен съвет на опозицията, трябва да формулират ясна позиция: ролята на ОССЕ в разрешаването на „беларуската криза“ е насочена само къп провеждането на прозрачни и демократични избори, чиято организация изцяло да се заеме СДИПЧ – от създаването на нови комисии, до ефективно наблюдение на гласуването. Би било грешка да се влезе в безсрочен преговорен процес под лидерството на ОССЕ, в който да се обсъждат някакви размити процеси на преходни периоди или преминаване ат властта от Лукашенко към нова демокрация. Защото това може просто да се превърне в нов „Мински процес“, в който, както в случая с войната срещу Украйна, Кремъл ще поставя все повече нови условия, но няма да предприема никакви действия, които зависят само от Кремъл.

Не! – на плана Лукашенко-Лавров: първо нова конституция, вместо нови избори

Един от въпросите, на които незабавно трябва да се даде отговор, в частност от Светлана Тихановска и нейният Координационен съвет, е тяхното виждане за плана, обявен от Лукашенко и популяризиран от Лавров и Путин – че Лукашенко първо ще разработи нова конституция за Беларус и едва след като тя бъде приета ще се проведат и нови избори. Лукашенко не крие факта, че тази акция може да продължи през следващите няколко години. Ясно е, че Кремъл ще се стреми да вмени този план за отлагане като план за действие на ОССЕ.

Литва трябва ясно да заяви своята позиция, че подобен план е напълно неприемлив. Не Лукашенко, който загуби изборите, ще взема решенията по новия проект за Конституция. Координационният съвет, сформиран от Тихановска, направи аналогично изявление: първо, незабавно трябва да се проведат нови прозрачни избори, след което да се проведе общонационален референдум за връщане към демократичната конституция на Беларус, която действаше до 1994 г.

Струва си тези положения да се повтарят ясно и силно отново и отново, така че те да стигнат и до офисите на западните лидери, които да бъдат подготвени да сизбегнат „конституционните капани“ на Лукашенко-Лавров в преговорите с Путин, които имат една цел – просто да спечелят време и да отложат събитията …

Литва и ЕС: план Маршал за демократична Беларус

Литва и Полша са обективно признати като най-активно подкрепящи демократичните реформи в Беларус сред членовете на ЕС. Президентът, министърът на външните работи на Литва, целият литовски Сейм заслужиха тази оценка със своите изявления и действия. Същото се отнася и за журналиста и общественика Андриус Тапинас и 50 хиляди неравнодушни литовци, които се обединиха в жива верига на солидарност по Пътя на свободата (б.пр.: „Пътят на свободата“ – акция, организирана от Тапинас, на жителите на Литва, Латвия и Естония, които на 23 август отново направиха жива човешка верига в памет на „Балтийския път“ от 1989 година и в знак на солидарност с народа на Беларус).

Такава оценка е не само признание, но и огромна отговорност. Отговорност, която изисква и способността стратегически да планираме бъдещето поне за няколко години и ясно да виждаме кои са най-трудните задачи, които ще срещне новата, демократична Беларус. И отсега е необходимо да започнем подготовка – и нашата, и на ЕС като цяло – за да помогнем на новата Беларус да се справи с тези предизвикателства.

Вече писах, че едно от най-трудните предизвикателства ще бъде беларуската икономика, която е напълно зависима от Русия (а значи и от Кремъл). Няма да повтарям всички аргументи защо в близко бъдеще най-важното е да помогнем на беларуската икономика да стане по-диверсифицирана и в същото време по-малко зависима от Русия. За да постигне тази цел обаче, Европейският съюз ще трябва да предостави не само помощ в размер на 50 милиона евро (за което сега се говори много), но и много по-голям пакет за подкрепа от порядъка на 3,5-4 милиарда евро, който също може да се нарече План Маршал за демократична Беларус.

Литва, заедно с Полша, трябва да излязат с инициатива ЕС да започне да подготвя такъв план Маршал. Новините за подобен план биха помогнали и днес: той ще противостои на пропагандното сплашване на режима на Лукашенко, че новите избори и реалната демокрация в Беларус ще бъдат изключително вредни за беларуската икономика. ЕС не трябва да се страхува да представи ясен контраст: ако Кремъл обещае да отпусне един милиард за подкрепа на режима на Лукашенко, тогава ЕС да е готов да подкрепи демократичната икономика на Беларус с милиарди по плана Маршал. За да настоява за реализирането на подобна инициатива в ЕС, Литва трябва да осигури не само морална или политическа подкрепа за демокрацията в Беларус, но и ясно да демонстрира своята солидарност с реални финансови ангажименти. Полша вече обяви, че ще отпусне 50 милиона злоти в подкрепа на демокрацията в Беларус (около 12 милиона евро), докато Литва още не е поела подобни ангажименти. Убеден съм, че Сеймът с абсолютно мнозинство от гласове ще подкрепи подобно предложение на правителството.

Съдбата на беларуската демокрация се решава по улиците на Минск. Убеден съм, че победата на демокрацията ще бъде защитена. Моят оптимизъм произтича не само от вярата и възхищението от новата гражданска беларуска нация, но и от ясното разбиране, че промените в Беларус са предизвикани и от обективни исторически процеси: от една страна, продължаващия разпад на Съветската / Руската империя и нейните постимперски сфери на влияние; от друга страна – краят на ерата на постсъветските авторитарни лидери. Промените, които се случват в Беларус, са обективно неизбежни, те се основават на естествените закони на историята и няма да бъдат спрени от никого. Може би, проливайки кръвта на мирни хора, някой ще се опита да отсрочи историческите процеси, но няма да може да ги спре.

Задачата на Литва не е само да оказва помощ и да проявява солидарност с демократична Беларус, а и да бъде неин ефективен защитник и лобист в демократичната западна общност, където все още има твърде малко разбиране за историческите процеси, протичащи в постсъветското пространство, и твърде много желание да не се дразни „дивият” Путин, който трови противниците си.

Още материали от InformNapalm

(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
InformNapalm във Facebook / Тwitter / Telegram

Ако работата на нашия ресурс е полезна и важна за вас, може да подкрепите InformNapalm през платформата Patreon: https://www.patreon.com/informnapalm

Партньор на InformNapalm в Литва: Res Publica – Център за гражданска съпротива