InformNapalm.org (Български)

Главнокомандващият на ВСУ Валерий Залужний: Съвременната позиционна война и как да я спечелим

Главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна Валерий Залужний поясни за западните партньори и аудитория в колонката си, публикувана от The Economist, защо войната в Украйна навлиза в „позиционна“ фаза и какво още, освен самолети и ракети, е необходимо на украинските Сили за отбрана, за да започнат пълномащабно настъпление и да прогонят врага от земята си. Залужний назова пет приоритета, които ще помогнат да се избегне позиционната война. Публикуваме превод на разширеният коментар от генерал Залужний, към който е даден линк.

Започвайки широкомащабната въоръжена агресия срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. Руската Федерация провокира началото на безпрецедентна глобална криза на сигурността, най-голямата след края на Втората световна война. Нападението срещу демокрацията от страна на морално банкрутирала имперска сила в сърцето на Европа разклати баланса на силите в други части на света, включително в Близкия изток и Азиатско-тихоокеанския регион. Неуспехът на органи като ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да поддържат реда означава, че Украйна може да възстанови териториалната си цялост в международно признатите граници от 1991 г. само с военна сила.

Встъпвайки във войната с по-мощен враг, разполагащ с много оръжия и много по-голям мобилизационен потенциал, Украйна успя не само да го спре, но и да проведе успешно контранастъпление през 2022 г. и да освободи големи части от своята територия. Народът на Украйна демонстрира готовността си не на думи, а на дело да пожертва тялото и душата си за своята свобода.

Сега обаче, поради много субективни и обективни причини, войната преминава в нов етап: това, което ние в армията наричаме „позиционна“ война на статични и изтощителни боеве, както през Първата световна война, за разлика от „маневрената“ война на движение и скорост. Изходът от подобна форма на война в историческа ретроспекция винаги е бил труден както за въоръжените сили, така и за държавата като цяло, и по правило в повечето случаи е изгодна за една от страните в конфликта.  В случая това играе в полза на Русия, позволявайки ѝ да възстанови военната си мощ. Затова в днешния контекст е особено важно да се разберат причините за тази ситуация, да се намерят възможни пътища за излизане от нея и да се променят характерът и ходът на тази война в полза на Украйна.

Анализът на настоящата ситуация, в която се намират ВСУ и другите съставни на силите за отбрана на страната показва, че за да се излезе от позиционната форма на водене на война, е необходимо: да се постигне превъзходство във въздуха; да се преодолее дълбоко ешелонираната система от минни полета; да се повиши ефективността на контрабатарейната борба; да се създадат и обучат необходимите резерви; да се надградят способностите за водене на радиоелектронна война. Определянето на причините за преминаването на военните действия към позиционна форма и намирането на възможни пътища за излизане от тази ситуация очевидно трябва да се основава на тези основни компоненти. Следва да се отбележи, че те по никакъв начин не отричат ролята и мястото на ракетите и боеприпасите, артилерийските системи, ракетните комплекси, средствата за РЕБ и други оръжия и военно оборудване, предоставени от партньорите. Те само ги допълват в контекста на надграждането на способностите на Силите за отбрана на Украйна чрез нови технологични решения и иновативни подходи за излизане от позиционната криза на контактната линия. Да разгледаме тези причини по-подробно.

1. Предимство във въздуха

Ние наистина се нуждаем от ракети и снаряди. Но за да се измъкнем от този „вид“ война, е важно да имаме достъп до ключови военни възможности и технологии. Най-важната от тях са въздушните сили. Контролът над небето е от съществено значение за мащабните наземни операции. В началото на войната Украйна разполагаше със 120 бойни самолета, от които само една трета бяха признати за технически годни за използване, и 33 зенитно-ракетни дивизиона със среден и малък обсег на действие, от които само 18 бяха напълно изправни. Благодарение на материалната и техническата помощ от страните партньори Украйна укрепи своята авиация и системата си за противовъздушна отбрана. В частност тя получи самолети от изтребителната и щурмовата авиация, както и хеликоптери съветско производство. Значително беше увеличен броят на зенитно-ракетните комплекси (системи), основно с оборудване западно производство като преносими зенитно-ракетни комплекси в “Martlet, “Starstreak”, “Джавелин”, “Piorun”, “Mistral”, “Stinger”, “Grom”, самоходни зенитни установки “Gepard”, зенитни артилерийски комплекси “Skyneх”, зенитни ракетни комплекси „Avenger“, „Stormer“, „Patriot“, „Hawk“, „IRIS-T“, „NASAMS“, „SAMP-T“, „Crotale-NG“.

Благодарение на това от началото на пълномащабната въоръжена агресия Руската Федерация е загубила брой самолети, приблизително равен на броя на самолетите на една въздушна армия, а хеликоптери – приблизително 13 полка (бригади) на армейската авиация. Унищожените вражески системи за противовъздушна отбрана вече надхвърлят 550 единици. Въпреки тези загуби противникът продължава да поддържа значително превъзходство във въздуха и да създава нови ударни ескадрили, което усложнява настъплението на украинските войски и е един от ключовите фактори, които трансформират характера на военните действия в позиционна форма.

Според различни оценки до края на 2023 г. РФ може да увеличи броя на авиацията си до 8 смесени авиационни дивизии, така че на това обстоятелство трябва да се обърне специално внимание. Но независимо от значителното количествено и качествено превъзходство на противника в авиацията и средствата за ПВО, той не може да го превърне в пълно господство във въздуха, благодарение на успешната работа на нашите подразделения за пряка въздушна поддръжка, които непрекъснато увеличават броя на унищожените средства за въздушно нападение. Това води до факта, че противникът не се чувства спокойно в небето на Украйна, неговата авиация се опитва да избягва навлизането в зоните на действие на нашите противовъздушни системи и използва въздушни средства за нанасяне на удари предимно от големи разстояния, което значително намалява тяхната ефективност. Вместо това на преден план излизат безпилотните летателни апарати на противника, които поемат значителен дял от задачите на пилотираната авиация за въздушно разузнаване и нанасяне на въздушни удари.

Дроновете също трябва да бъдат част от нашия отговор на врага. Украйна трябва да нанася масирани удари с помощта на примамки и ударни дронове, за да пренатовари системите за противовъздушна отбрана на Русия.

Трябва да преследваме руските БЛА със собствени дронове-ловци, оборудвани с мрежи. Трябва да използваме примамки, за да хващаме руските планиращи бомби. И трябва да заслепяваме термокамерите на руските дронове през нощта с помощта на стробоскопи.

2. Радиоелектронна борба

Всичко това води до втория приоритет – средствата за радиоелектронна борба (РЕБ), за заглушаване на комуникационните и навигационните сигнали на армията на РФ.

РЕБ е ключът към спечелването на войната с дронове. През последното десетилетие Русия модернизира силите си за радиоелектронна борба. Още преди събитията от 2014 г. военно-политическото ръководство на РФ отделяше значително внимание на развитието на РЕБ. Показателен пример за това е създаването през 2009 г. на отделен вид войски във ВС на РФ – войски за радиоелектронна борба. Освен това в състава на руските въоръжени сили беше създаден мощен въздушен компонент от средства за РЕБ, който осигурява ефективното използване на войските (силите) и високоточните оръжия. На въоръжение у противника са приети около 60 вида съвременна техника и средства за радиоелектронна борба, които се отличават с по-добри технически характеристики, висока мобилност, повишена сигурност, кратко време за разгръщане и прибиране, въвеждане на нови технически решения, средства за автоматизация, специален софтуер и др. Почти целият парк от морално остаряла техника е обновен.

Сред основните предимства на руската техника за РЕБ може да се отнесе и създаването на масово производство на средства за така наречената „окопна РЕБ“ (“Cилок”, “Питон”, “Харпун”, “Пироед”, “Стриж”, “Лисочок“), с които са оборудвани тактическите звена на войските на РФ. Независимо от факта, че от началото на пълномащабната въоръжена агресия противникът е загубил значителна част от тази техника, той продължава да поддържа значително преимущество в средствата за РЕБ. На Купянското и Бахмутското направления противникът фактически е създал многостепенна система за радиоелектронна борба, чиито елементи постоянно променят местоположението си.

Що се отнася до ВСУ, до 2022 г. те са приели на въоръжение такива съвременни системи за радиоелектронна борба с БЛА като “Буковел-АД”, “Анклав”, “Хмара”, “Нота”, които впоследствие се доказаха в условията на водене на бойни действия. Въпреки това в началото на войната близо 65% от единиците за радиоелектронна борба в подразделенията на ВСУ бяха производство от бившия съветски съюз, и едва 25 единици бяха нови.

Предвид ограничените възможности на украинската отбранителна индустрия, повишаването на способностите за радиоелектронна борба беше осъществено за сметка на международната военна логистична помощ, по линия на която бяха получени комплекси (средства) за откриване и водене на РЕБ срещу дронове, антидронови оръдия, тактически мобилни системи за пеленгация, комплекси за РЕБ с бордови радиолокационни станции и др.

Понастоящем се надграждат способностите за борба с високоточните оръжия на противника (КР, БЛА) чрез разгръщане на общонационалната система за РЕБ „Покров“ с възможност за подмяна на спътниковото радионавигационно поле („спуфинг“) и потискане на спътниковата радионавигация по цялата фронтова линия и в по-голямата част от територията на Украйна. Продължава и разработването и внедряването на елементи в управленските процеси на системите за ситуационна осведоменост: „Графит“ – за автоматизирано предаване и показване на информация за полета на малки дронове; „Кварц“ – за събиране, обработка и изобразяване на данни и управление на средствата за радиоелектронна борба. Към днешния ден почти сме постигнали паритет при изпълнението на задачите по РЕБ, което значително усложнява възможността за постигане на предимство както за ВС на РФ, така и за Украйна в използването на въоръжение и военна техника, и войските като цяло.

Ние вече създадохме много собствени електронни системи за защита, които могат да предотвратят смущенията. Но също така се нуждаем от по-голям достъп до електронното разузнаване от нашите съюзници, включително данни, които събират разузнавателните сигнали, и от разширени производствени линии за нашите системи за РЕБ срещу дронове в Украйна и зад граница.

Трябва да подобрим радиоелектронната борба с нашите безпилотни апарати в по-широк диапазон радиочестоти, като същевременно избягваме случайното заглушаване на нашите дронове.

3. Контрабатарейна борба

Третият приоритет е контрабатарейният огън: унищожаването на вражеската артилерия. В руско-украинската война, както и в повечето войни от миналото, ролята на ракетни войски и артилерията в огневите поразявания остава значителна и в зависимост от условията, направленията и районите на действие варира от 60 до 80 % от общия обем на изпълняваните задачи. Успехът на действията на войските зависи непосредствено от ефективността на ударите и огъня, така че „ловът“ за огневи средства на противника е приоритет и за двете страни. Контрабатарейната борба се превръща във важен компонент на въоръженото противопоставяне. И въпреки изявленията на някои така наречени „военни анализатори“ и различни публикации, включително в руските медии, за постепенното отслабване на Русия, нямаме право да омаловажаваме значението и възможностите на руското оръжие, на средствата за разузнаване и противодействие, както и способността на военнопромишления комплекс на държавата агресор да снабдява войските си със значително количество както остарели, така и най-съвременни оръжия и военна техника. Трябва реалистично да оценяваме заплахите, да анализираме опита и да правим изводи.

Веднага след получаването на западно ракетно и артилерийско въоръжение ВСУ получиха значително предимство и постигнаха значителни успехи в контрабатарейната борба. Например оръжия от типа „Excalibur“ (155-милиметров снаряд) се оказаха доста ефективни в борбата срещу самоходната артилерия и РЛС. С течение на времето обаче техните възможности значително намаляха, тъй като системата за насочване (използваща GPS) е много чувствителна към въздействието на вражеската системи за РЕБ, което води до загуба на високоточни боеприпаси.

Противникът бързо се научи да използва нови тактики: разпръскване (с оръдия); огън от максимална дистанция; използване на нови средства за РЕБ (системата “Поле 21”) и др. Противникът започна доста широко и ефективно да използва и баржиращи боеприпаси от типа „Ланцет“ с осветяване на целите за БЛА „Орлан“, „Зала“ и други, противодействието срещу които е доста трудно.
За да запазят и увеличат предимството си в дуелите, използвайки остарели артилерийски системи (Д-1, Д-20 и др.) руснаците значително увеличиха плътността на артилерията и способността ѝ да използва конвенционални боеприпаси в голям мащаб. Противникът също така е увеличил производството и интензивността на използване на високоточни 122-милиметрови боеприпаси от типа „Краснопол“, които се насочват към целите с помощта на далекомери от наземни контролни наблюдателни пунктове.

За да противодействаме на противника, бяхме принудени да използваме ракетни артилерийски системи от типа HIMARS за унищожаване на неговата артилерия. За унищожаването на тези цели (артилерия, РСЗО и др.), обаче наложи изразходването на значителна част от наличния комплект ракети.

Засега успяхме да постигнем условен паритет срещу числено превъзхождащата артилерия на противника с по-малко на брой, по-добри (по-точни) средства за огнево поразяване. Но това не може да продължи дълго. Трябва да изградим свои локални GPS полета с помощта на наземни антени, а не само на сателити, за да направим управляемите си ракети по-точни в условията на руско заглушаване.

Трябва да използваме по-широко дронове камикадзе, за да поразяваме руската артилерия. Необходимо е партньорите ни да предоставят на Украйна по-добро оборудване за артилерийско разузнаване, което да може да открива руските оръдия.

4. Разминиране

Четвъртата задача е технологията за разминиране. Следващата предпоставка, която трансформира характера на настоящите военни действия в позиционна форма, е широкото използване на минни полета както от противника, така и от нашите войски. В началото на войната оборудването ни за тази цел беше ограничено и остаряло. Към 24 февруари 2022 г. ВСУ разполагаха с ограничен набор от средства, предназначени за пробиване на коридори в минни полета. Бяха въоръжени с технически остарели модели техника. Благодарение на западните ни партньори в хода на военните действия успяхме донякъде да увеличим възможностите на инженерните подразделения със средства като M58 MICLIC, Wicent 1, NM189 Ingeniorpanservogn, но предвид безпрецедентния мащаб на тези полета, дори и тези възможности са обективно недостатъчни.

Към днешния ден минните полета на противника в особено важните направления са с голяма гъстота и достигат в дълбочина 15-20 км. Прикриват ги разузнавателни дронове, които ефективно откриват нашите разминиращи отряди, и насочват огъня си по тях. В случаите, когато нашите войски успешно правят проходи в минните полета, противникът бързо възстановява минните заграждения в тези райони, като използва дистанционни инженерни системи за миниране като „Земледелие“. В същото време Въоръжените сили на Украйна еднакво ефективно използват минни полета и разузнавателни и огневи системи за откриване и унищожаване на вражеското инженерно оборудване за разминиране.

Тази ситуация води до факта, че настъпателните действия и на двете страни са съпроводени със значителни трудности и големи загуби на оръжия, военна техника и личен състав.

Отговорът е технологията. Нуждаем се от сензори, подобни на радар, които използват невидими светлинни импулси, за да откриват мини в земята, и от димни системи, които да скриват работата на нашите разминиращи подразделения.

Можем да използваме реактивни двигатели на изведени от експлоатация самолети, водни оръдия или касетъчните боеприпаси, за да пробиваме минните заграждения. Нови видове тунелопробивни машини, като например робот, който използва плазмени горелки за пробиване на тунели, също могат да помогнат.

5. Създаване и подготовка на необходимите резерви

Петият и последен приоритет е да увеличим резервите си. В сравнение с Украйна Руската Федерация разполага с почти три пъти повече мобилизационни човешки ресурси. Като не успя да постигне успех в началния период на войната с мирновременния състав на въоръжените си сили, през септември 2022 г. противникът започна частична мобилизация, която продължава и до днес. Той обаче не успя да се възползва от предимството си в мобилизационния човешки ресурс, за да си създаде значително предимство в състава на групировките войски, които пряко воюват срещу Украйна.

Основните причини за това положение са от политическо, организационно и мотивационно естество. В навечерието на президентските избори президентът Путин се страхува да проведе обща мобилизация заради възможните рискове от нарастване на социалното напрежение в страната и прерастването му в политическа криза. Противникът има ограничени възможности за обучение на мобилизираните граждани и да им осигури необходимите оръжия и военна техника. Поради значителните загуби на личен състав цивилното население на РФ е склонно да избягва наборната военна служба и участие във военните действия.

В същото време трябва да се има предвид, че въпреки факта, че командването на ВСУ постоянно работи за подобряване на процедурата за създаване и обучение на резерви, някои въпроси остават проблемни. В частност са ограничени възможностите ни за обучение на резерви на собствена територия, доколкото врагът е в състояние да нанася ракетни и въздушни удари по тренировъчните центрове и полигоните. Продължителният характер на войната, ограничените възможности за ротация на военнослужещите на фронтовата линия и пропуските в законодателството, които позволяват на пръв поглед законно избягване на мобилизацията, значително намаляват мотивацията на гражданите да изпълняват военна служба. Ние сме наясно с тези проблеми, виждаме начини за тяхното решаване и непрекъснато работим по тях. Гореизложеното води до невъзможността на Украйна да постигне превъзходство над противника в резервите чрез увеличаване на тяхната численост.

По този начин, разчитайки на стратегическото си предимство във военния, икономическия, човешкия, природно-ресурсния и научния потенциал и относително подходящите условия за неговата реализация, окупационните въоръжени сили все още не са в състояние да реализират напълно плановете на руския Генерален щаб.

В същото време трябва да се отбележи, че независимо от това, противодействието срещу постигането на военно-политическите цели на държавата-агресор струва висока цена за Украйна и нейните въоръжени сили. Това се проявява особено остро днес при контранастъпателните действия през лятно-есенния период. Де факто Въоръжените сили на Украйна и другите съставни части на силите за сигурност и отбрана, които участват в отблъскването на въоръжената агресия, бяха изправени пред необходимостта от преодоляване на проблема с военния паритет по почти цялата линия на военно стълкновение на страните и в граничните райони с Руската федерация. На първо място, неговото съществуване се обуславя от причини, свързани с паритета във въздуха, минните заграждения, контрабатарейната и радиоелектронната борба и създаването на резерви.

 

Пътища за преодоляване на позиционния характер на военните действия.

Необходимостта да се избегне преминаването към позиционна форма на военните действия, като например „окопната война“ от 1914-1918 г., налага търсенето на нови и нетривиални подходи за преодоляване на военния паритет с противника. Основната идея за изход от настоящата ситуация може да бъде
представена нагледно на снимката.

Основните пътища за преодоляване на позиционния характер на военните действия, който започна да се проявява на фронтовата линия през лятото на 2023 г., са следните.

По отношение придобиване на превъзходство във въздуха:

По отношение контрабатарейната борба:

По отношение преодоляване на минните заграждения:

По отношение на създаването на собствен резерв и борбата със създаването на резерв на противника:

По отношение на РЕБ:

Командване и управление

Важно значение за процеса на реализиране на предложените начини за излизане от позиционната война има повишаването на ефективността на системата за управление на войските. Това може да се направи чрез широкото прилагане на съвременни информационни технологии в системата за управление, което ще осигури: формиране на единно информационно пространство; създаване на условия за информационно предимство; ефективна координация на действията на подчинените войски. Резултатът от изброеното ще ни позволи да изпреварваме противника по отношение на познаването на ситуацията и по-бързо да се вземат решения, и като цяло да се подсигури постигането на целта на провежданата операция в условията на позиционна война. Ключовите съставни, които ще повлияят на постигането на предимство в ситуационната осведоменост, са процесите на организация на комуникацията, разузнаването, наблюдението и рекогносцировката.

Логистично осигуряване

Един от определящите фактори, който значително влияе върху успеха на прилагането на предложените начини за промяна на характера на войната и постигане на поставените цели, е рационалната организация на логистичната поддръжка на Силите за отбрана на държавата.

Отблъскването на пълномащабната въоръжена агресия на противника, провеждането на отбранителни и контранастъпателни операции, изискват огромни ресурси: човешки, мобилизационни, финансови, материално-технически и други. В същото време опитът от руско-украинската война свидетелства за актуализацията на почти забравени концепции, например, като натрупване на запаси от ракети и боеприпаси и други материално-технически средства. След края на Студената война, разпадането на Съветския съюз и блока на страните от Варшавския договор тази концепция загуби своята актуалност, но днес тя придоби важно значение както за врага, така и за нашата държава.

Въоръжените сили на Русия изразходват голям брой ракети и боеприпаси, но трябва да се признае, че там е извършена определена подготовка за война, така че Русия в момента поддържа и е в състояние още значително време да поддържа предимство във въоръжението и военната техника, ракетите и боеприпасите, при това възможностите на военната й индустрия нарастват, въпреки въвеждането от водещите страни в света на безпрецедентни санкции срещу държавата-агресор.

Въоръжените сили на Украйна получават много материална и техническа помощ от партньорските държави, но предвид повишената интензивност на среднодневния разход на ракети и боеприпаси, не е възможно тези средства да се натрупат в необходимите обеми, тъй като са разположени големи по численост въоръжените сили, и всички материално-технически средства, предоставени в рамките на помощта, се разпределят между военните формирования на приоритетен принцип. Държавите партньори и членовете на блока НАТО в момента драстично увеличават производствения капацитет на въоръжение и боеприпаси за него, но този процес е доста дългосрочен. Според различни оценки за започването на широкомащабно производство на оръжие и военна техника, ракети и боеприпаси и други материално-технически средства е необходима най-малко една година, а за някои видове – две години.

За да продължи ефективното унищожаване на вражески складове, нарушаването на логистичните вериги и да се увеличи разстоянието за транспортиране на боеприпаси и други материално-технически средства, ВСУ трябва да приемат на въоръжение ракети с увеличен обсег на действие, за предпочитане собствено производство.

Основните начини за повишаване на ефективността на логистичната поддръжка са: развитие и изграждане на капацитет на украинската отбранителна промишленост; създаване и развитие на асиметричен арсенал от въоръжение и техника в Украйна; създаване, производство и приемане на нови видове ракетна техника. В същото време при планирането и организирането на логистичното осигуряване е необходимо да се вземат предвид възможностите на противника по отношение на огневото въздействие върху мобилните и стационарни компоненти на средствата за логистична поддръжка на войските.

Основни изводи

Преминаването на войната в позиционна форма води до нейното удължаване и носи значителни рискове както за Въоръжените сили на Украйна, така и за държавата като цяло. Това е изгодно за врага, който се опитва по всякакъв начин да възстанови и увеличи военната си мощ.

За да излизане от позиционна форма на съвременния етап на войната, на първо място е необходимо: да се спечели превъзходство във въздуха; пробиване на обширните минни полета; повишаване на ефективността на контрабатарейната и радиоелектронната борба; създаване и подготовка на необходимите резерви. Трябва да се има предвид, че широкото използване на информационните технологии във военното дело и рационалната организация на логистичната поддръжка играят важна роля при намирането на изход от позиционната форма на война. Необходимостта да се избегне преходът от позиционна към маневрена форма определя търсенето на нови и нетривиални подходи за нарушаване на военния паритет с противника.


Материалът е публикуван в колонката на Валерий Залужний в The Economist
Превод на български: InformNapalm.bg
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
При използване на материали на 
InformNapalm е задължително поставянето на линк към източника
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
InformNapalm във Facebook / Тwitter / Telegram Slate (Sl8).

InformNapalm е напълно независима общност, и няма финансова подкрепа от никое правителство или донор. Информационните ни ресурси се финансират единствено от доброволците в общността и читателите ни, които правят малки благотворителни вноски. Можете да подкрепите развитието на уникалния доброволчески разследващ ресурс InformNapalm чрез вноски чрез buymeacoffee.
Exit mobile version