Исторически OSINT срещу рушенето на украинско-полското помирение: колонка на дипломата Васил Зварич

Решението на президента на Полша Карол Навроцки да лиши Володимир Зеленски от Ордена на Белия орел не само изостри отношенията между Киев и Варшава, но предизвика и верижна реакция от публични откази от полски държавни награди. В знак на несъгласие с тази стъпка украински дипломати, високопоставени служители, държавници и трима бивши президенти на Украйна започнаха да отказват получени по-рано награди.

В самата Полша решението на Навроцки също стана обект на разгорещен вътрешнополитически дебат. Представители на полското правителство и управляващата коалиция публично предупредиха, че пренасянето на историческите противоречия в плоскостта на съвременните междудържавни отношения вреди на стратегическото партньорство между Украйна и Полша, и обективно играе в полза на Русия.

Към тази вълна на публичен протест се присъедини и Васил Зварич, извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Чехия, който ръководеше украинското посолство в Полша през 2022–2024 година. Дипломатът обяви, че се отказва от Командорския кръст със звезда на ордена „За заслуги към Република Полша“, който получи през юли 2024 г. от ръцете на тогавашния президент на Полша Анджей Дуда.

InformNapalm публикува авторския текст на Васил Зварич, публикуван в личната му страница във Facebook.

---

През юли 2024 г., като посланик на Украйна в Република Полша, имах честта да получа от ръцете на президента на Република Полша Анджей Дуда високото държавно отличие Командорски кръст със звезда на ордена „За заслуги към Република Полша“.

Искрено съм благодарен на моите полски приятели за това признание. Винаги ще ценя и ще помня през какво трябваше да преминем заедно. Благодаря ви за доверието, уникалното сътрудничество и искреното приятелство. И съм сигурен, че ще разберете днешната ми постъпка.

Предаността ми към интересите на Украинската държава, честта и достойнството на президента на Украйна Володимир Зеленски, Въоръжените Сили на Украйна, моите колеги дипломати и свободния и непоколебим украински народ, както и дълбокото чувство за справедливост ме задължават да се откажа държавното отличие на Република Полша.

Съжалявам да го констатирам, но очевидно някои представители на полския политически елит така и не са разбирали, или може би не са искали да разберат, истинската цена на свободата на Украйна, кои са украинците, срещу какъв враг и за какви ценности се бори и пролива кръв днес украинският народ. Както не са разбирали, че днес е трудно да се намери народ, по-отдаден на приятелството и партньорството с Полша от украинците, които винаги ще бъдат благодарни на поляците за отворените им сърца и домове в условията на руската агресия.

И това е нова велика история, която ние създаваме заедно. За голямо съжаление, политическият егоизъм заслепява, пречейки да видим постиженията от предишните десетилетия, реалностите на настоящето и да градим бъдещето.

Така възприемам решението на президента на Полша Карол Навроцки да лиши президента на Украйна Володимир Зеленски от най-високото държавно отличие на Полша поради факта, че на едно от подразделенията на Въоръжените сили на Украйна, по искане на украинските военни, е присвоено почетното наименование в чест на Героите на УПА. Считам подобна реакция за най-малко непропорционална и безотговорна.

Карол Навроцки постави под съмнение десетилетия упорита работа, насочена към украинско-полско помирение и разбирателство. И това е особено жалко, защото процесът на помирение инициираха не от политиците, а хората, които пряко са преживели най-трагичните страници от нашата обща история.

Може да не са знаели за това или са забравили. Затова ще напомня.

През юни 1994 г. в Подкова-Лесна близо до Варшава се провежда събитие, което се превръща в един от символите на украинско-полското помирение. По време на международен семинар, организиран от полския център „Карта“, си подадоха ръце последният главен командир на УПА Василий Кук и представителят на ветераните от 27-ма Волинска дивизия на Армия Крайова Титус Колаковский.

За мнозина това беше шок. Хора, които половин век преди това са били от различни страни на кървавата украинско-полска конфронтация, намериха сили да се срещнат, да поговорят и да си стиснат ръцете.

Именно този жест отвори пътя към дългосрочен диалог между историци, ветерани и общественици на двете страни, резултат от който беше известната поредица от научни трудове „Украйна – Полша: тежки въпроси“.

Диалози в Полша и Украйна се проведоха между командира на УПА Васил Кук и началника на Центъра на воиниците на 27-ма Волинска пехотна дивизия и представител на Световния съюз на воините от Армия Крайова Анджей Жупански. Г-н Йежи Рейт, като тогавашен ръководител на Асоциацията на украинците в Полша, допринесе за това и може лично да го потвърди.

Тогава хората, които непосредствено бяха преживяли войната, разбраха една проста истина: историята трябва да бъде обект на честно изследване и обща памет, а не на политическа експлоатация. Те осъзнаха, че помирението не означава забравяне. То означава способността да почиташ своите загинали, без да отричаш болката на другия народ.

Значителна част от полския политически елит предпочита да забрави, че украинско-полската конфронтация има по-дълбоки исторически корени и не е започнала с УПА във Волин през 1943 година.

Много преди това украинското население е подложено на дискриминационната политика на Втората Реч Посполита, по-специално умиротворяването от 1930 г., по време на което полските власти провеждат масови репресивни акции в украинските села на Галиция и Волинска област. Символ на тези репресии става и Береза-Картузка – лагер за политически затворници, през който преминават десетки украински общественици и политически личности.

Споменаването на тези събития не е опит за оправдаване на престъпленията срещу полското цивилно население. Никое престъпление не може да бъде оправдано.

Но историческата истина изисква признаване на факта, че насилието не е възникнало във вакуум и не е резултат от някакви идеологически концепции на Донцов или Дмовски, които хората в селата не са познавали и никога не са чели. Това беше резултат от дълго натрупване на взаимни обиди, грешки в държавната политика и радикализация на двете общества на териториите на съвместно пребиваване, които особено се засилват в условията на пълния хаос на войната и конфронтация на тоталитарни режими.

Украинците не отричат ​​престъпленията, извършени от представители на украинското нелегално движение срещу полското цивилно население. Ние отдаваме дължимата почит на невинните полски жертви и дори в условията на съвременната руска война открихме път за ексхумации и достойно погребение.

Но също така не могат да бъдат премълчавани престъпленията срещу украинци, извършени от полски военни и нелегални формирования в Сагрин, Павлоком, Пискоровиче и много други места.

Нещо повече, за разлика от УПА, която действаше като независимо нелегално движение и не беше част от никаква международно призната държавна структура, Армия Крайова официално беше част от полските въоръжени сили и подчинена на международно признатото полско правителство в изгнание в Лондон.

Ето защо полското общество и полската държава също трябва да са готови да говорят честно за престъпленията, извършени срещу украинското цивилно население. Истинското помирение е невъзможно без признаване на страданията на двата народа.

Следвоенната история донесе още една трагедия за украинците – операция „Висла“. Десетки хиляди украинци бяха насилствено изгонени от домовете си по решение на полските комунистически власти.

В същото време все повече изследвания потвърждават, че съветските специални служби систематично са провокирали украинско-полската конфронтация, маскирайки се като части на УПА и полски партизани, за да отслабят и двете национални движения и да унищожат перспективата за разбирателство между нашите народи.

Въпреки всичко това, Украйна никога не е поставяла под въпрос правото на Полша да почита своите национални герои, военни формирования и дейци на освободителното движение, дори когато някои от тях са свързани със страници от историята, които украинците асоциират със смъртта на хиляди невинни хора.

Ние не изискваме демонтиране на паметници, преименуване на улици или преразглеждане на отношението на държавата към полски военни формирования, исторически личности или събития.

Ние приемахме и продължаваме да приемаме, че всяка суверенна държава има право самостоятелно да определя собствената си политика на историческа памет и да почита онези, които смята за борци за своята независимост и държавност.

Ето защо очакваме същото отношение към суверенното право на Украйна да почита онези, които са се борили за украинската държава и са се съпротивлявали на руско-комунистическата и нацистката окупация.

И решително отхвърляме опитите да се наложи на украинците комплекс за изключителна колективна вина. Трагедията на Волин и Източна Галиция е обща болка на украинци и поляци. Ние не делим жертвите на „наши“ и „чужди“ и не вярваме, че паметта за едните трябва да отрича паметта за другите.

Да се обвинява цялото движение УПА за престъпленията във Волин е същото като да се обвинява цялата Армия Крайова или цялото полско партизанско движение, а в крайна сметка и цялата тогавашна полска държава, от чието име действат тези подразделения, за престъпленията срещу украинското население в Холмщина, Подляше, Лемкивщина или Надсяння.

Историята изисква честност, а не политически етикети и колективна отговорност.

Никой извън Украйна няма право да определя кого украинският народ трябва да счита за свой герой и кого не.

Днес, когато украински воини всеки ден дават живота си в борбата срещу руската агресия, всякакви опити да се поставя под въпрос правото на Украйна да почита онези, които в различни исторически епохи са се борили за украинската държавност, не са принос към помирението, а стъпка към ново разделение.

Именно по тези причини моето решение да се откажа от държавната награда на Република Полша не е жест на неуважение към полския народ, към моите полски приятели или към онези хора в Полша, които са работили в продължение на много години за украинско-полско разбирателство.

Напротив, това е протест срещу разрушаването на наследството на украинско-полското помирение, което е изграждано десетилетия наред от хора с добра воля от двете страни на границата.

Продължавам да вярвам, че украинците и поляците ще останат съюзници. Но съюзът може да бъде силен само когато се основава на взаимно уважение, равенство и признаване на правото на всеки народ на собствена памет, собствено достойнство и свои герои.

Ако ветераните от УПА и Армията Крайова, след всичко преживяно, намериха смелост да си подадат ръка, то съвременните политици трябва да намерят в себе си мъдрост да не разрушават това, което беше построено толкова трудно.

Историята трябва да бъде пространство за търсене на истина и взаимно разбирателство, а не инструмент за политическа борба.

#StrongerTogether