- InformNapalm.org (Български) - https://informnapalm.org/bg -

“Изолация” – руски концлагер за украинци в центъра на Европа

По времето, когато обикновените „донбаски миньори“ за броени дни овладяха изкуството да управляват танк или артилерийска установка, „изкопани“ някъде в шахтите, територията на неправителствения фонд „Изолация“ в Донецк е превърната в секретен затвор. В него терористите от „ДНР“ държат и изтезават хора, от които искат да получат признание, или да ги пречупят и превърнат в марионетки. Донецк не признава съществуването му, но по думите на хора, които са били в този концлагер, той съществува и до днес, и през него от 2014 година са преминали стотици. Според минали през него затворници [1], в секретния затвор на „ДНР“ над пленниците издевателстват не случайни хора, а срециалисти по изтезания и морални изроди: „До днес помня звукът от размотаващо се тиксо, с което завързваха хората. И после – викове до сутринта

По данни на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) от 2014 до началото на 2019 година от плен в окупираните територии са освободени 3245 човека. На 7 септември 2019 година беше осъществен обмен на 35 украински граждани, сред които 24-те пленени моряци, Сенцов, Балух, Сущенко и други политически затворници. Според публикуваните тогава данни на СБУ [2] на временно окупираните територии в Донбас остават 227 украинци. На 29 декември на територията на Украйна се върнаха 76 пленници, от които 12 военнослужещи и 64 цивилни. В замяна украинците освободиха 124 човека [3]. Според СБУ към [4]20.01.2020 [4] в списъците на Тристранната контактна група за мирно регулиране на ситуацията в източна Украйна има 184 човека, незаконно задържани на временно окупираните територии на Донецка и Луганска области. В тази бройка не са включени задържаните в Крим [5] и изпратените в на територията на РФ затворници.


Публикуваме превод на статията [6] на Роман Мирою [7] – жител на окупирания Донецк за руския затвор „Изолация“ в окупирания град.


Фактът за съществуването на руския концлагер в Донецк вече е неоспорим. На територията на окупирания от руско-терористичните хибридни сили Донецк се намира действащ концлагер. Адресът на затвора на смъртта е гр. Донецк, ул. „Светъл път“ №3.

Да, това е реалност – в 2019 година във източна Европа има руски „Освиенцим“, в който платените с парите на руските нефтени и газови корпорации и с данъците на руските граждани държат и измъчват „особено опасни“ за окупатора украинци.

Какво представлява  лагерът “Изолация” в окупирания от Русия Донецк, кой и как го охранява. След 2014 година за този обект се пише малко в медиите.- най-много подробности разказа блогърът Фашик Донецкий [8]. За украинците в Донецк, които днес преживяват руската окупация, двугодишната немска окупация през 1941-1943 година изглежда по-леко приключение.

Затворът “Изолация” е секретен обект на руските окупатори, разположен в културния център на територията на бившия завод за изолационни материали. “Изолация” е едновременно затвор, място за изтезания и концлагер на ФСБ на Русия.

[9]

Обектът “Изолация” е добре охраняван. От 2014 година няма нито едно бягство от него.
Има два кръга на охрана – външен и вътрешен (скрит). Външният периметър, по оградата, се охранява от „републиканската гвардия на ДНР“. До ликвидирането на главатаря на „ДНР“ Александър Захарченко тази структура беше неговата лична армия.

Вътрешният периметър тайно се охранява от така нареченото „Министерство на държавна сигурност на ДНР” („МДС на ДНР“) и от “северни хора” – руски специалисти от ФСБ или ГРУ. Той се намира в бившия производствения цех. В едната половина на цеха е разположена военна техника, а помощните помещения са преустроени в килии за пленниците.  В другата половина на цеха, отделена с бетонни блокове, се намира учебен център на „Министерство на държавна сигурност на ДНР”, в който московските попечители от ФСБ на Русия обучават съучастниците на окупаторите на методи за водене на разпити и на основи на оперативно-диверсионна работа срещу Украйна.

[10]

Ако пленник се транспортира извън територията на концлагера “Изолация”, по искане на инструкторите от Русия, никой от охраната няма право да спира този транспорт, да го оглежда и да проверява документи. Разпитите на пленниците, изтезанията, подготовката за транспортиране в Русия или на разстрел се провеждат в бившето машинно-компресорно отделение на завода.

[11]

[12]

За да “пречупят” морално затворника или да го “принудят да говори”, го изпращат н специално оборудвано отделно помещение за специални изтезания. То е разположено в бившето хале за заводските товарни електрокари. След като преминат процедурата с разпита, в зависимост от физическото му състояние, работниците от концлагеро решават къде да го изпратят по-нататък… В килията, в лазарета, или на гробището.

[13]

[14]

Местните съучастници на руските окупатори, охраняващи външният периметър на лагера, дори не знаят какво се случва на охраняваната от тях територия. Разбира се, те се досещат, че вътре няма вила с басейни и лебеди, но предпочитат да знаят по малко – така ще останеш цял.

Дебелите стени на производствените цехове не пропускат звук, значи всичко е скрито-покрито. Задачата е проста – да се охранява периметъра по оградата. С почистването на територията и разходката на пленниците се занимава местното “МДС на ДНР” или по народному “рашън-гестапо”. Разходките на затворниците са разрешени основно през нощта в закрит участък от затвора.

Заради комендантския час не е определено това място на картата. Рискът не е оправдан. Всеки опит на пленниците да привлекат внимание с викове, неподчинение на надзирателите, или опит за бягство се наказва с незабавен разстрел, без предупредителни изстрели.  Заповедта дадена от руските инструктори е такава – разстрел на място и никакво съчувствие.

[15]  [16]   [17]  [18] [17]

Двойка снайперисти денонощно наблюдават периметъра на територията на лагера от скрити позиции. По донецките мерки руския затвор на смъртта се охранява по-добре, отколкото предводителите на „ДНР“.

Ако се погледне от близкия хълм от сгур, изглежда, че всичко е тихо, изоставено, обикновено, не се вижда и никаква охрана. Чувството обаче е измамно, но така и се очаква да бъде – “их там нет”.

[19]

[20]

Тези, които охраняващите засекат на хълма, не ги чака добра съдба – ако не ги убие снайпер, то отрядът, излязъл от територията на лагера да задържи „диверсанта“ ще направи всичко възможно човекът да изчезне. По стълбовете в града непрекъснато има обяви за изчезнали хора.

[21]

За местните хора територията на завода е закрита, това е секретен обект с всички атрибути. Има случаи, когато хора, принудени от безизходицата, да търсят метали близо до концлагера, са разстрелвани като потенциални диверсанти, или просто са изчезвали.

На територията на лагера “Изолация” са разположени руски средства за радиоелектронна борба според информацията “Шиповник” или “Леер” – те заглушават клетъчните сигнали, както и сигналите за управляване на квадрокоптерите, в случай, че някой любопитен иска да поснима от въздуха. У охраната на лагера е забелязан и ЗРК “Оса”.

По принцип може да се премине край територията на лагера. Важно е да не се проявяват признаци на интерес към това, което е зад оградата, и да не се задържаш. Външно той изглежда като обикновен изоставен завод. Излишните врати са зазидани, тишината е почти мъртва. На територията на затвора има един вход и изход. Охраната на портата работи само след предварително позвъняване. Всяка кола пред входа на концлагера, за която няма предупреждение, охланата разглежда като враждебна и я взема незабавно на прицел. А може да бъде и унищожена като потенциално опасна.

[22]

[23]

Ротата за охрана на концлагера се състои от два взвода плюс един взвод по поддръжка при тревога (който е и отрядът за лов на „диверсанти“). Вътрешният периметър се охранява от “северните хора” и “офицери от МДС на ДНР”. Известно е, че имат заповед да стрелят ефективно по всеки, който е преодолял без разрешение външната охрана и се е приближил на по.близо от 10 метра до помещенията. На покрива на производственото помещение са оборудвани „огневи точки“ от чували с пясък за двама картечари – наблюдатели. Да се избяга от лагера, или да се проникне на неговата територия на практика е невъзможно.

[24]

През нощта охраната поставя наблюдателен пост на хълма до лагера, а на местата където може да се изкачи хълмът са сложени сигнални шумови гранати.

В началото на 2014 година сред първите известни пленници в концлагера са директорите на пазарите в Донецк , “Майский” и “Буденновский”, както и директорът на развлекателния център “Вирус”. Те са взети като заложници от „казаците на великата донска войска“ за откуп.

Кого измъчват сега зад стените на „Изолация“ – действащият концлагер в източна Европа – не е известно. Охраната е там, машината за убийства работи без прекъсване.
Докато вие четете текста, там някого са разстреляли, измъчвали, или завели на разпит. Помнете това, докато живеете на свободните от руския неофашизъм територии.

[25]

Разказите на преминалите през килиите на руската “Изолация” ужасяват с немотивираната жестокост и садизма прилагани при разпитите.

Художникът от Донецк Сергей Захаров е прекарал половин месец в затвора на руските окупатори. Рисунките, залегнали в основата на разказа, е показано това, което е преживял. Безкрайни побоища, изтезания, докато се задушаваш без въздух в тесни помещения, имитация на разстрели. Ето какво пише той в книгата си:

Дулото на пистолет, насочен право към челото ти не е най-приятното нещо. Особено когато палецът върху спусъка е на не съвсем вменяем човек, който при това е под въздействие на алкохола. Чел съм, че в подобни ситуации целият живот на човек преминава пред очите му за секунда. При мене не беше така. Гледах в дулото на пистолета, и си мислех, че ако сега стреля, мозъкът ме ще се размаже по цялата стена зад мене. Някак си некрасиво. Не е естетично…

[26] [27]

Направих филм по неговите рисунки и кадри от разпити на украинци. Това е моят дебютен опит за документалистика.

Взетият в плен от руските окупатори кореспондент на радио “Свобода” Станислав Асеев  също е преминал през руския затвор на смъртта “Изолдция”. За него също има свидетелски разкази във филма.

  [28] [29]

Бележка на редактора: На 29.12.2019 г. Станислав Асеев беше освободен в рамките на осъществения обмен. Асеев прекара 2.5 години в плен, от които 28 месеца в донецкия „Изолация“. В интервю Асеев [30] разкри част от преживения ужас, като предупреди, че в окупираната Макиивка са останали майка му и двете му възрастни баби, и заради това не може да бъде откровен до край.

 

Руският ГУЛАГ в окупирания Донецк

Аз съм жител на окупирания Донецк и искам да се обърна към съюзниците на Украйна в ЕС и САЩ:

Уважаеми господа, виртуози на толерантността и демократичността в дипломацията, вие винаги твърдите, че правата на човека трябва да бъдат защитавани. Но игнорирате, или премълчавате факта за наличието на руския концлагер „Изолация“ в моя Донецк. Структурата на този руски обект в моя град е аналогична с тази на „Освиенцим“. Нима сте толкова зависими от путиновите нефтени и газови долари, че сте готови да не забелязвате съществуването на аналог на немските концентрационни лагери от Втората световна война в града, в който бяхте по трибуните на стадионите на Евро-2012? Може би е време Русия да бъде вкарана в рамките на цивилизоваността? Да бъде принудена да спре финансирането на веофашисткия режим на „ДНР“ на окупираните територии на Украйна, или искате повторение на историята с „Третия Райх“? В случая с Русия, те строят “Нов СССР”, както повече ви харесва. Забравихте ли как се случи през 20-ти век с Хитлер?

 

Руският затвор „Изолация“ не е единственото място на окупираните територии на Украйна, в което руските палачи издевателстват над хората. „Руският свят“, който нахлу в Донбас няма човешки облик, не признава елементарните правила на проява на човечност, и може да се конкурира по жестокост със средновековните изтезания и екзекуции. Ето разкази на хора, преминали през други „руски лагери на смъртта“, от които кръвта замръзва в жилите:

 

„Водеха ме по няколко пъти на ден в стаята за разпити, където ме принуждаваха да гледам изтезанията на другите. Биеха ги двама руснаци. На К. му отрязаха три пръста на ръката… Нямаше го лявото му око, и всички пръсти на лявата ръка… Комендантът, когото наричаха “Соловей” лично ми отряза част от лявото кутре. Слагаха ме на стол и ме биеха с чукове по коленете.”, — разказ на арестант, държан в сградата на прокуратурата в Горливка.

 

“Дойдоха офицери от ГРУ (Главно разузнавателно управление на ВС на РФ) Веднага ми счупиха коленете, за да не мога нищо да правя. По време на разпитите порязваха краката ми с ножове. Бях целия в кръв и не можех да ходя. През цялото време ме биеха, провесваха ме за белезниците с извити назад ръце, сипваха сол в раните ми. Слагаха също торба на главата ми. Тогава губех съзнание”, — разказ на арестант в сградата на администрацията в Горливка, в която терористите от т.нар. НКВД на ДНР държат цивилни, включително и политическите затворници.

 

“Когато ме заведоха в мазето, видях там труповете на трима мъже. Единият седеше облегнат на стената, единият лежеше по корем, а другият по гръб. Гърлата им бяха прерязани. Бяха голи. Кръвта им се стичаше към сифона на канализацията”, — разказ на арестант в дома на милицията в Горливка. Там батальон „Восток“ държеше цивилните, заподозряни в проукраинска позиция, заедно с криминалните престъпници.

 

 

“На третия ден около 5 сутринта при нас дойде някакъв мъж в униформа. Представи се като „следовател от службата за сигурност“. Съдейки по гласа му – съвсем млад. Той забиваше игли под ноктите ми, и после ми изтръгваше ноктите”, — разказ на арестант в Дома на телевизията в Донецк, където батальон «Оплот» държеше цивилни за проукраинска дейност.

 

“Заповяда ми да се приближа до решетката и 5 пъти ме ритна в гърдите така, че отскочих към стената и не можех да дишам… Когато се  извръщах, ме биеха с приклади на автомати”, — разказ на жена, пленена от терористите на батальон “Восток” за “проукраински симпатии и шпионаж”.

 

В сградата на университета в Донецк батальон “Спарта” държеше пленените войници от ВСУ, защитниците на донецкото летище. Руските окупатори ги наричаха  “киборги”.

Показания на затворници:

На двама пленени украински войници им дадоха пистолети. Казаха им, че ако убият някого от своите сами, ще ги пуснат.

 

Дойде поп от Московската патриаршия и пита защо сме дошли тука. После би пленниците с дървен кръст така, че го счупи.

 

Още разкази на свидетели, преминали през руския концлагер „Изолация“ може да прочетете тука [31]. ­


Още материали от InformNapalm:


Материалът е подготвен специално за InformNapalm
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0 [44])
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.

InformNapalm [45] има нужда от вашата помощ – подробности [46].
Общността ни вече над 5 години работи ефективно на доброволческа основа. Но информационната дейност и разследванията освен отделеното време, има нужда и от финансови средства (заплащане на сървърите на сайта и базата данни, програмно осигуряване, техника и други оперативни разходи). Повечето от разходите ние покривами сами, както и благодарение на нашите читатели.
Ако работата на нашия ресурс е полезна и важна за вас, може да подкрепите InformNapalm с месечна малка вноска през платформата Patreon: https://www.patreon.com/informnapalm [47]

InformNapalm във Facebook [48] / Тwitter  [49]Telegram [50]