Русия обича да стимулира и поддържа тлеещи конфликти, от които да се възползва когато реши. Първата кръв в столицата на Абхазия се пролива в средата на юли 1989 година в столицата Сухуми. Години наред Кремъл негласно подкрепя и захранва с оръжия и жива сила сепаратистите в Абхазия, до 5-дневната война през 2008 година, когато Русия открито атакува Грузия, и признава двете отцепили се нейни територии – Абхазия и Цхинвалски регион (т.нар. Южна Осетия) за самостоятелни образувания. За цивилизованият свят това са грузински територии, окупирани от Русия. А руските окупационни сили продължават безочливо да заграждат демаркационната линия и да я местят все по-навътре в територията на Грузия
InformNapalm публикува материал за предателската роля на Русия през 1993 година на блогъра Giorgi Cyxymu Jakhaia, който е свидетел и жертва на събитията. Този договор довежда няколко месеца по-късно до потопяването в кръв на Сухуми и неговото превземане.
На 27 юли 1993 година в Сочи беше подписан мирен тристранен договор за прекратяване на огъня в Абхазия.
От абхазка страна той е подписан от премиерът на Абхазия Сократ Джинджолия, от грузинска – от председателя на парламента на Грузия Вахтанг Гогуадзе, от руска – от министъра на външните работи на Руската Федерация Андрей Козирев. Русия участва като гарант за невъзобновяването на огъня в Абхазия. За съжаление тогава нямаше „Нормандска четворка“, световните лидери не взеха участие в обсъждането, и изпълнението на договора не беше обвързано със санкции спрямо Русия.
Според договора двете страни в конфликта трябва да изтеглят войските си от река Гумиста, след което грузинските войски да изведат техниката си извън пределите на Абхазия, абхазките подразделения да се приберат в Гудаута, и да изведат всички северокавказски бойци извън пределите на Абхазия, както и да предадат аръдейните затвори на военните наблюдатели. А откъде бяха тези военни наблюдатели? А, да, от Русия.
И когато последният кораб с грузински танкове и оръдия напусна Сухуми, започна отброяването до последния щурм на Сухуми от абхазките подразделения.
Ето общото изявление на Жюли Шартава и заместник министъра на външните работи на РФ Борис Пастухов, вече след началото на щурма на Сухуми от абхазските отряди на 16 септември 1993 година.
А преди подписването на договора, ето какво казва същият министър за участието на руските военни в грузино-абхазския конфликт (на хронометъра мин.5-10)
Познати думи, нали? „Отпускари“, „вие все лъжете“..
Привеждам текста на мирния договор, който трябваше да спре войната в Абхазия. Но беше изпълнен само от едната страна…
-
Текст на тристранния мирен договор от 27. 07. 1993 г.
ДОГОВОР
ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ОГЪНЯ В АБХАЗИЯ И МЕХАНИЗЪМ ЗА КОНТРОЛ НА СПАЗВАНЕТО МУ
Представителите на страните в конфликта, при посредничеството на Русия се съгласиха за следното:
1. Участващите в конфликта страни от 12.00 часа на 28 юли 1993 година се връщат към стария режим за прекратяване на огъня и неприлагане на сила един срещу друг в зоната на конфликта, който беше установен на 20 май с. г. Забранява се каквото и да е военно използване на авиация, артилерия, плаващи средства, всякаква военна техника и оръжие. В зоната на конфликта (на територията на Абхазия) няма да се въвеждат допълнителни войски и други въоръжени формирования, няма да се провежда мобилизация, несъгласуване премествания на войска и други формирования, да се доставят оръжия и боеприпаси, да се строят обекти от военната инфраструктура2. От 29 юли 1993 г.започват да функционират грузино-абхазско-руски временни контролни групи (по 3-9 човека), личният състав на които ще бъде съгласуван от страните. Временните контролни групи ще наблюдават за спазване на режима за прекратяване на огъня. Те ще бъдат разположени в Сухуми, Гулрипше, Очамчира, Гудаута, Нов Афон, Ткварчели, Гагра, Гали. В случай на нужда, такива групи, със съгласието на страните, ще бъдат разположени и в други пунктове. Контролните групи имат право на достъп до всяка интересуваща ги точка от зоната на конфликта, след съответното уведомяване на страните. Страните в конфликта осигуряват безопасността на контролните групи, създават условия за пребиваването им, предоставят им средства за придвижване.
Контролните групи могат да разглеждат молби от страна на населението по различни въпроси.
При пристигане на международни наблюдатели, временните контролни групи влизат с тях в тесен контакт.
3. Всяка от страните в конфликта се задължава да предприема незабавни ефективни мерки за пресичането на всяко нарушение на режима за прекратяване на огъня, допуснато от нейно формирование, което е регистрирано от контролните групи, и оперативно да реагира на препоръките и предложенията от страна на групите.
За нарушаване на задълженията, приети по този договор от страните в конфликта, ще бъдат уведомявани ООН и СБСЕ.
4. До 5 август 1993 г. да се сформира Обединена комисия за урегулиране в Абхазия (ОК). Разпоредбите за нея се одобряват от страните. В работата на комисията участват представители и наблюдатели от ООН, СБСЕ с тяхно съгласие.
5. Страните считат за необходимо поканването и използването в зоната на конфликта на международни наблюдатели и миротворчески сили. Предвижда се, че числеността и съставът на международните миротворчески сили ще бъдат определени след консултации с Генералния секретар и Съвета за сигурност на ООН след съгласие на страните.
6. Започва поетапна демилитаризация на зоната на конфликта. В зоната на конфликта незабавно се въвеждат международни наблюдатели и в течение на 10-15 дни от деня на прекратяване на огъня, от територията на Абхазия ще бъдат изведени въоръжените формирования на Република Грузия.
В същите срокове ще се разформироват и ще напуснат Абхазия въоръжените формирования и групи лица, намиращи се в зоната на конфликта.
За охрана на магистрали и важни обекти, в съответствие с Окончателния документ от Московската среща на 3 септември 1992 година в зоната на конфликта от местното население се формира подразделение на вътрешни войски от грузинска страна, което ще се намира в казармено положение. Впоследствие това подразделение заедно с по-долу споменатият полк на вътрешни войски ще влезе в състава на полинационалните вътрешни войски на Абхазия. Въоръжените формирования от абхазска страна се свеждат до полк от вътрешни войски, който преминава в казармено положение и ще изпълнява, до пълното урегулиране, на свойствени на вътрешни войски функции (охрана на магистрали, важни объекти).
Всички посочени по-горе действия се извършват под наблюдението на Обединената комисия. По реките Гумиста, Псоу и Ингури се разполагат международни наблюдатели.
Веднага след прекратяването на огъня, за осигуряване на обществения ред в зоната на конфликта, се създава полинационална милиция, съставът и числеността на която се определя от страните.
Към поддържането на режима за прекратяване на огъня и правовия ред се привличат международни миротворчески сили, както и, след консултации с ООН, руски военен контингент, временно расположен в зоната на конфликта.
Страните в конфликта гарантират спазването на правата на многонационалното население.
Ще бъдат предприети мерки за връщането на бежанците в техните постоянни места на живеене и оказването на помощ за тях. За оперативно решаване на задачите, свързани с проблемите на бежанците, Обединената комисия създава специална група.7. Руските войски, временно намиращи се на територията на Абхазия, спазват строг неутралитет. Статусът за временно пребиваване, условията на функциониране, сроковете и редът за извеждането на военните формирования и гранични войски на Руската Федерация ще бъдат определени в отделни договорни документи.
Страните ще осигуряват безопасността на руските военнослужещи и техните семейства.8. В съответствие с Окончателния документ от Московската среща на 3 септември 1992 година страните да създадат условия за възобновяване на нормално функциониране на законните органи на властта в Абхазия.
9. Страните в конфликта, под егидата на ООН и със съдействието на Русия незабавно ще продължат преговорите за подготовка на Договор за пълномащабно урегулиране на конфликта в Абхазия.
В Договора ще бъдат отразени принципните въпроси по поддържане на мира, демилитаризацията на зоната на конфликта, използването на международни миротворчески сили, установяването на икономически живот, поддържането на правовия ред, привличането към наказателна отговорност на лица, извършили престъпления срещу цивилно население, връщането на бежанците в домовете им, спазване правата на човека и националните малцинства, гарантирането на политически статут и държавно устройство на Абхазия.
10. Участниците в това Споразумение се задължават да не използват неговите условия за режима за прекратяване на огъня за действия, които могат да нанесат вреда на който и да е от тях.Сочи, 27 юли 1993 година
председател на парламента на Грузия Вахтанг Гогуадзе
премиер-министър на Абхазия Сократ Джинджолия,
министър на външните работи на Руската Федерация Андрей Козирев
източник/>
И еще один интересен указ на президента на Русия, адресиран до една много позната фамилия:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
НА ПРЕЗИДЕНТА НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ
За реализацията на Договора за прекратяване на огъня в Абхазия и механизма за контрол на неговото спазване1. Да се изкаже съгласие с предложенията за реализация на Договора за прекратяване на огъня в Абхазия и механизма за контрол на неговото спазване, изложени в изложението на МВнР на Русия.
2. Да се назначи председателя на ГКЧС на Русия Шойгу, Сергей Кужугетович за ръководител на руската част на Обединената комисия по регулиране в Абхазия.
3. С. К. Шойгу да внесе в Министерски съвет – Правителството на Руската Федерация предложения за състава на руската част от Комисията и осигуряването на нейната дейност.Президент на Руската Федерация
Б. Елцин
29 юли 1993 година
N 539-рп
Точно тогава Шойгу, все още в Министерство на извънредните ситуации (МЧС), отработи навиците си с „хуманитарните“ конвои. Тогава през Сухуми към Ткварчели премина колона на МЧС на Русия, на която грузинската страна не обърна необходимото внимание, и която прекара множество оръжия за абхазските отряди в Очамчирски район, и които после масово убиваха грузинци, включително и в Ахалдаба – грузинският Хатин.
А ето какви снимки публикува руският спецназовец Юрий Пименов в профила си в „одноклассники“. Пименов е командир на отряда „Дельфин“, който воюва срещу грузинците, и лично е свалил Ту-134 над Очамчира, и който след края на войната в Абхазия започва работа в МВР на Русия. Т.е. руският терорист съвсем открито си сътрудничи с МЧС на Русия, и след войната получава работа там.
Ето и статия във вестник Известия, публикувана веднага след подписването на мирния договор.
В мрежата и извън нея абхазците често се хвалят, че са победили Грузия. Дали това щеше да е възможно без подписването на този договор и извеждането на цялата тежка военна техника, танковете, оръдията, градовете? Не, разбира се. Без помощта на Русия и без този договор Сухуми нямаше да падне.
Договорът с Русия не струва и хартията, на която е подписан
Източник: cyxymu.info
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
Присъединете се към страниците на InformNapalm във Фейсбук / Туитър и получавайте оперативно информация за новите ни материали.
Заглавен колаж: по снимки от мрежата
