- InformNapalm.org (Български) - https://informnapalm.org/bg -

Неогласената война на новия украински властови елит срещу бойните офицери от ВСУ и патриотите

През 2014 година Руската Федерация нападна Украйна в изключително тежък период за страната. След бягството на президента Янукович и на неговата клика, и назначените предсрочни избори държавният апарат на практика беше блокиран, а украинската армия беше в окаяно състояние. На фона на напредващия по украинска земя агресор се появи феноменът на украинското доброволческо движение. Стотици хиляди доброволци отидоха на фронта да воюват, стотици хиляди хора се заеха да помагат на страната си с каквото могат. Волонтерите снабдяваха воюващите на фронта с всичко – от храна и обувки до маскировка и техника, спасяваха ранените, организираха изпращането на загиналите, а по цял свят диаспората събираше средства за защитниците на Украйна.

След шест години война украинската армия се превърна в добре оборудвана, организирана и опитна воюваща армия, украинският военно-промишлен комплекс се разви [1] с бързи темпове, а в украинското общество се появи уважавана прослойка от бойни генерали, герои от бойните действия и известни волонтери и активисти.

След президентските избори в края на април начело на страната застана комикът Володимир Зеленски с предизборен лозунг „мир с Русия на всяка цена“. Веднага след настаняването на новия екип на ул. „Банкова“, в страната започнаха да се завръщат принудените преди да напуснат сподвижници на Янукович, олигарси, руски адепти, а Украйна започна да отстъпва от постигнатите позиции на международната сцена. Започна подмяна на водещите фигури в държавния апарат и службите, свързани с националната сигурност, и на мястото на доказали се в шестгодишната битка за Украйна авторитети се настаниха безлични и спорни фигури от личния екип [2] от комици на новия президент и от пъстрия състав на неговата партия „Слуга на народа“, дошла на власт с обещанието за промяна и за златен дъжд, който ще се изсипе над изтерзания украински народ.

Половин година след избирането му, рейтингът на Володимир Зеленски започна рязко да спада [3], а 42 годишният президент, останал през последните 6 години твърде далече [4] от патриотичното движение в Украйна, и отклонявал няколко пъти призовките си за армията, влезе в битка с тази част на обществото, ползваща се с неизменен авторитет, завоюван и утвърден през трудните години в битката за независимостта и суверенитета на Украйна.

 

Делото Марченко. Неаргументирано обвинение, несъразмерни мерки и унижение на Героите на Украйна

[5]Дмитро Олександрович Марченко [6] – украински военен, генерал-майор от ВСУ, началник на Главно управление за развитие и подкрепа на материалното обезпечаване на ВСУ. Участник във войната в източна Украйна.

Кавалер на орден „Богдан Хмелницки“ ІІІ степен и други бойни награди.

Боен генерал. Служил в 79-а ОДЩБр. През 2014 застава в редиците на защитниците на Украйна в АТО, провеждал сам разузнаване на окупираните територии с личната си кола, участник в отбраната на Донецкото летище (ДАП), волонтер, спасил десетки животи, бил на Савур могила, Дебалцево, Пески. Контузен в АТО, със здравословни проблеми.
През септември 2015 г. е назначен за началник на Главна дирекция за развитие и подкрепа на въоръжените сили на Украйна. Наричат го генералът-реформатор. Разликата в логистиката за украинската армия е видима след поемането на поста от него. Всички, които имат отношение към руско-украинската война го познават и уважават.

 

 

ЗАСЕДАНИЕ НА ПЕЧЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД по делото Марченко

[13]


На 11 ноември Печерският съд
в град Киев определи на генерал Марченко, който живее под наем, мярка за неотклонение арест или гаранция от близо 77 милиона гривни. По време на съдебното заседание, в което съдът не уважи силните доводи на защитата, следователят от ДБР Дмитро Григорович Алексенко, беше заснет да пише на телефона си в чат с „Кабинет“: „«В суде. Ушлепков тут пиздец [14]». „Ушльопки“ е някакъв термин от руския бандитски сленг (синоними – прецакани, шибани, безполезни, копелета). Под „ушльопки“ той има предвид дошлите да подкрепят в съда генерал Марченко ветерани, волонтери и общественици. Сред тях бяха Героят на Украйна Евген Межевикин [15], героят на Украйна Олександър Порхун [16], Героят на Украйна Михайло Забродски [17], кавалерът на трите степени на Орден за Храброст Павло Чайка [18], народният депутат и бивш политически затворник на Кремъл Ахтем Чийгоз [19].

В следващите дни Печерският съд приложи [20] същата мярка за неотклонение и същата сума за гаранция към още двама офицери от ГУРСМ: полковник Сергий Почтаренко – боен кадрови офицер от ВСУ, десантчик, участник във войната, с безупречна репутация [21] сред бойните си другари, и подполковник Михаил Каморянски – боен кадрови офицер от ВСУ. Участник във войната, който на въпроса на следователя от ДБР за точния му адрес показа кабинета си в МО и дивана, на който реално живее [22]. На двама други офицери от екипа на Марченко беше наложена мярка домашен арест – подполковник Васил Саковец, офицер от ВСУ, участник във войната (на заседанието на съда, в което разглеждаха мярката му за неотклонение се оказа, че прокурорът си е загубил [23] някъде обвинителния акт), и капитанът от ВСУ Олга Капинус [24].

В СЪЩОТО ВРЕМЕ ПЕЧЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД ДАДЕ ДОСТЪП на следователите от ДБР до Стратегическия план на ВСУ, който е с най-висок гриф на секретност „Особена важност“

Генерал-лейтенант Михайло Забродский, заяви, че подобни действия [25] заплашват националната сигурност: „Веднага пояснявам, става дума за документ, с който въобще са запознати 10, най-много 20 човека в страната.
И това се прави във време, когато според изявленията на ръководството на ДБР, те не могат да осигурят в пълна степен секретност и съответният режим в своето ведомство. Съществува реален риск този документ като цяло, или отделни негови части да попаднат включително и в ръцете на Русия като страна-агресор

[26]


Евген Жуков, ветеран от АТО, началник на Патрулна полиция на Украйна се обърна към президента Зеленски:
Три видео. Първото е от пролетта на 2014 година. На него тогава още майор Марченко, разузнава в АРК Крим и заснема с телефон на ухото блокпостовете на бандитите. Много важна тогава задача. Момчетата работят. Второто е от юли 2014. Командирът на разузнавателно десантната рота капитан Почтаренко с позивна „Феникс“ и командирът на бандитите с позивна „Рязан“ след продължителни боеве обменят телата на загиналите. Момчетата работят. Третото е от днес. Независимо, че офицерите напълно сътрудничат на следствието, за тях гарантират, ползват се с авторитет и уважение, дори не им е минавала мисъл да се скрият, защото имат чест и съвест… Момчетата ги изработиха.
Полковник Почтаренко беше арестуван с определена гаранция от 77 милиона гривни!!!! 3 милиона долара!!! Дори и всички от десантни войски да съберат парите си – няма да стигнат!
Преди това беше арестуван ген. Марченко. После ще бъдат още няколко офицери.
Църковни мишки! Даже служебни жилища нямат. Размотават се по жилища под наем и с дългове, както се полага на офицер от ВСУ. И за един искат гаранция от 3 милиона долара.

Без емоции се обръщам към президента на Украйна Володимир Зеленски да обърне внимание на тази абсурдна ситуация и да възстанови  справедливостта спрямо кадрови военнослужещи с боен опит и бойни награди.
Това не са убийци, насилници, крадци, рецидивисти. Съдът пуща под домашен арест търговци на наркотици, задържани с 300 или 600 кг..

Нека следствието да установи истината за „бракуваната серия бронежилетки“. За това има закон и процес. Но докато трае разследването, което не е ясно какво ще установи, защо да стоят в ареста офицери, които цял живот са служили на страната си, които с кръвта си са заслужили уважението на обществото.
Адекватни хора, които не са планирали да се укриват (без жилища, самолети и автомобили на името на мама, тати и баба) са арестувани с наложена гаранция от 3 милиона долара за всеки.

Момчетата ще минат и през това и ще го издържат. Но защо е това унижение и позор?

С всички тях аз съм учил, служил, изпълнявал бойни задачи и събирал ранените момчета. Вършех работата си по защитата на страната. И я вършех правилно заедно с другите. Тогава, когато беше тежко, когато целостта и независимостта на нашата с вас страна беше в опасност! „

 

ЗАСЕДАНИЕ НА АПЕЛАТИВЕН СЪД КИЕВ по делото Марченко

[36]


На 28 ноември Апелативният съд в Киев
остави в ареста ген. Марченко, като свали гаранцията му от фантастичните 76 милиона гривни (близо 3 милиона евро), определена от Печерски районен съд, на нереалните 20 милиона гривни (~759 000 евро) като остави генерала противозаконно в цивилния арест, а не във военния. Съдиите не уважиха искането на защитата генералът да бъде пуснат от ареста по време на делото, както и поръчителството [37] на бойни офицери, Герои на Украйна, депутати и видни общественици, които гарантираха за Марченко, че няма да се скрие и ще сътрудничи на следствието. Самият Марченко беше принуден да участва в заседанието по видеовръзка от ареста.


[38]Легендарният „Майк“, командир на 95-а десантно щурмова бригада Максим Миргородский [39], кавалер на трите степени на орден „Богдан Хмелницки“, на Орден за Храброст ІІІ степен, на обществената награда Народен Герой на Украйна.

Участник във войната в източна Украйна. Воювал в боевете за Словянск, Савур могила, Дебалцево, в отбраната на Донекото летище (ДАП).

Миргородский коментира емоционално [40] решението на съда, а думите му бяха споделени от десетки хиляди украинци:

 

В такъв състав, в какъвто днес се събрахме в съда и предложихме гаранциите си, ние, офицерите, се събираме само на погребенията на нашите другари. За нас това е важно.

Днес на нас, защитниците на Украйна, ни показаха, че ние за държавата сме никои, че нашето мнение не значи нищо. Военнослужещи са под следствие, съдът още не е решил дали са виновни или не, но ги държат зад решетките. Хора, които са проливали кръвта си, хора, които са доказали, че са готови да дадат живота си за страната си, сега трябва да доказват, че са достойни за уважение. На свобода до произнасяне на присъдата пущат кого ли не. Но когато става въпрос за офицери, им определят гаранция от 20 милиона гривни (~759 000 евро) – невиждана за тях сума.
Нека съдът да определи степента на вината им – но защо военнослужещи са държани в ареста по време на съда като престъпници, като че ли им нямат доверие и те могат да избягат?

Аз дойдох, за да гарантирав с честта си – Марченко няма да се крие. Оказа се, че това не е достатъчно. Моята дума не е достатъчна. Думата на другите офицери и генерали.
Нашата страна ни се доверява да отиваме в бой, и е сигурна, че никой от нас няма да избяга от сражението, вярва, че ние сме готови да тръгнем на смърт.
Но нашата държава при това вярва, че някой от нас ще избяга от следователя.
Съдиите, които решиха така ще си отидат в къщи и ще прегръщат спокойно семействата си.
Защото у нас ценят мъртвите герои, а с живите нямат работа. Загина командирът на 128-а бригада [41] – кой сега си спомня за неговото семейство? Вдигна се шум, и всичко се забрави. Цената на живота на войника на война е 1 милион и 200 хиляди компенсация за близките. Цената на свободата и честта – гаранция от 20 милиона.

Ето такова е истинското отношение на държавата днес, както показа апелативният съд на Киев, който оскърби тези, които защитават Украйна„.


За да подкрепят Марченко и да гарантират за него с думата и честта си, в съда се явиха реални легенди от войната с Русия, Герои на Украйна, кавалери на ордени, получени за бойни заслуги и победи, уважавани политици и общественици:

[42]Генерал-лейтенант Михайло Забродски [43]
Легендарният бивш командир на 95-а бригада, участник във войната в източна Украйна, от март 2015 – командващ на Десантно-щурмови войски, командвал украинските сили в Ато  ноември 2017-март 2018, народен депутат във Върховната Рада.

Герой на Украйна [44], кавалер на  орден „Богдан Хмелницки“ [45] – ІІІ степен


[46]Полковник Максим Миргородский (Майк) [39],
Легендарният командир на 95-а десантно щурмова бригада. Участник във войната в източна Украйна. Воювал в боевете за Словянск, Савур могила, Дебалцево, в отбраната на Донекото летище (ДАП).

Първият участник в АТО, станал пълен кавалер на трите степени на орден „Богдан Хмелницки“ [45], кавалер на Орден за Храброст [47] ІІІ степен, на обществената награда Народен Герой на Украйна [48]


[49]Лейтенант Павло Чайка [18]
Военнослужещ от ВСУ. Ветеран от АТО. Ранен в боевете за Красний Лиман, отказал рехабилитация и се върнал в частта си.
Участвал в боевете за Маринка, две ротации в Донецкото летище, в боевете за Дебалцево.

Пълен кавалер на трите степени на Орден за Храброст [47], Народен Герой на Украйна [48]

[50]Полковник Евген Жуков („Маршал“) [51]
Герой от защитата на Донецкото летище (ДАП), офицер от 79-а бригада, участник в руско-украинската война, раняван в зоната на АТО. От ноември 2015 назначен в Национална полиция на Украйна. Началник на Патрулна полиция на Украйна.

Кавалер на орден „Богдан Хмелницки“ [45] – ІІІ степен; Народен Герой на Украйна [48]


[52]Генерал-майор Игор Гордийчук [53]
През април 2014 назначен в Главния команден център на МО като началник на оперативния център. Ръководил тежките боеве в последните две седмици от отбраната на Савур могила. Тежко ранен в главата в Иловайския котел.
От април 2016 г. началник на Киевския военен лицей „Иван Богун“.

Герой на Украйна [44], кавалер на  орден „Богдан Хмелницки“ [45] – ІІ и ІІІ степен


[54]Подполковник Роман Костенко [55]
Офицер от СБУ, ветеран от АТО, „киборг“. Бивш зам. началник на „Алфа“ в Миколаевска област. Участвал в боевете за Донецкото летище по врема на отпуска си, тъй като неговото подразделение не участва в боевете.
Народен депутат във Върховната Рада от партия „Голос“, секретар на Комитета за национална сигурност, отбрана и разузнаване.

Кавалер на  орден „Богдан Хмелницки“ [45] – ІІІ степен, Народен Герой на Украйна [48]

За ген. Марченко гарантираха [37] с подписа си и Борислав Береза [56] – украински политик и общественик, депутат от 8-то свикване на Върховната Рада, бивш представител на Украйна в ПАСЕ, Семен Колейник [57] – подполковник от ВСУ, ветеран от АТО, кавалер на орден „Богдан Хмелницки“-ІІІ степен, Народен герой на Украйна; Мария Ионова [58] – народен депутат на Украйна от 7,8 и 9 свикване на ВР, Алексей Мочанов [59] – известен волонтер и активист. И десетки други военнослужещи, волонтери, обществени фигури.

Неадекватните решения съда, безочието на обвинението и оскърбителното отношение към офицерите, предизвика огорчена и остра реакция [60]:

Posted by Олексій Петров [61] on Thursday, November 28, 2019

„Той живее в жилище под наем! Ти, п****аст му искаш 20 милиона гаранция. На боен генерал, глупако! Който ти пази задника!
Вие съдите герой. Началникът на патрулната полиция на Украйна гарантира за него. Разбираш ли какво значи това? Това е човек с безупречна чест…
…Какво провокирате вие, идиоти?. Вие разбирате ли какво правите?… И това няма да е мой, или ваш проблем. Това вече ще е проблем на Украйна. Вие ще доведете до хаос държавата, щом съдите такива хора.
Марченко е безупречен офицер. Кадрови боен офицер от украинската армия, който направи така, че да не се крадат стотици милиони гривни. С безупречна репутация… Ако го осъдите, това ще бъде лично обида за войника. Алмията, Въоръжените сили на Украйна ще гледат на вас като на врагове на украинската държавност. Като затворите Марченко, кой ще воюва?“

  • Реакции и коментари в мрежата                                                      + / –

    Борислав Береза [62]: Съдиите от Апелативния съд превърнаха съда в съдилище, и решиха, че боен офицер, който е защитавал Украйна и не се укрива от следствието трябва да седи в ареста. Не отчетоха, че е проведена експертиза, която доказва, че обвинението е лъжливо, че на всички нас, освен на съдиите ни е ясно, че Труба е изфабрикувал делото срещу ген. Марченко. Не отчетоха, че бойни офицери, Герои на Украйна, депутати, общественици идват да гарантират за него. Просто се изплюха на това. А двата щиглеца от ГПУ на Украйна заеквайки четоха обвинението и дрънкаха за „обиски“. Ако утре има война тия двамата ще защитават Украйна традиционно по прокурорски – барикадирани в ГПУ.

    И нито едните, нито другите разбраха, че ако при тях идват реални легенди от войната с Русия, Герои на Украйна, кавалери на ордени получени за бойни заслуги и победи, то тези хора с думата и честта си гарантират за поетите ангажименти. А може и да са разбрали, но просто да са им позвънили и да са им казали какво решение да вземат. Повече прилича на това. Днес видяхме управляемо правосъдие в действие.

    Днес наблюдавахме продължението на технологията за деморализация на армията, когато бойни офицери виждат отношението към себе си и своите побратими.
    ***
    Роман Костенко [63]: Днес двама мои бойни другари седят в ареста, един в караулното. Ние някога говорихме за това и предвидихме подобно стечение. Но това не ни спря. И няма да ни спре. Помня когато с Марченко пътувахме към ДАП.а (Донецкото летище), аз бях в отпуск. Той ме пита защо ми е да правя това. Аз отговорих просто: „А на тебе?“…
    ***
    Глиб Бабич [64]: Апелативен съд. Апелацията на Марченко. Залата и фоаетата за претъпкани. Горещо.
    На едно момиче с червено палто му стана лошо. Приятелят ми се обръща към един от хората в черна униформа – „Отворете вратата към терасата да влезе въздух“.
    Той се подсмихва: „Аз имам ключове само от автобуса!“
    Не се подиграва – той само информира.
    Та така, момичета и момчета. Въздух за вас сега – дръжки.
    А автобуса – това са арестантските коли, които те ненатрапчиво подредиха долу.
    Свиквайте.

    А заповедта летеше из въздуха, и я чувстваха почти всички. Даже обвинението да се беше повдигнало, и да си признае за фабрикуването, а от небето да се беше спуснал Апостол Павел и да даде показания – решението пак щеше да е такова.
    И това е само началото.
    ***
    Татяна Лукашевич [65]: Апелацията по делото на генерал Марченко. Офицер, минал през всички ужаси на войната от последните години. На съдебното заседание присъстват Игор Гордийчук, Михайло Забродский, Евгени Жуков, Павел Чайка, Максим Миргородский, елита на нашата армия. Народни депутати…
    Ефремов и Рубан са под домашен арест. На Марченко му намалиха гаранцията на 20 милиона.
    Какви още гаранции не им стигнаха на съдиите? И след произнасянето на решението гледаха в очите нашите воини?
    Няма дъно…
    ***
    Яна Зинкевич [66]: Генерал Дмитро Марченко остава в ареста, независимо от всички доказателства и всички направени експертизи. Независимо от внесените поръчителства за него. Независимо от заявленията на Генералния щаб, че няма необходимост Марченко да седи в килията.

    Делото за „бракуваните бронежилетки“  нещо не пасваше от самото начало, следователите няколко пъти променяха обвинението – ту за корупция, ту за превишени пълномощия, ту за бездействие.
    Началникът на Генералния щаб лично съобщи, че не е имало никакви оплаквания във войската точно от тези бронежилетки.
    Има подозрение, че приложената от обвинението експертиза е фалшива. Проведените опити от Комисията показват, че жилетките се държат добре.

    Създава се впечатлинието, че ДБР се опитва да дискредитира проведените в армията реформи по осигуряването.
    Ще следим внимателно делото, за да не бъдат репресирани хората, които вложиха толкова много труд за реформирането на армията от тези, които са заинтересовани от регреса на войската до нивото от 2013 година.
    ***
    Олга Кирилюк [67]: Всички добре познавате генерал Гордийчук.
    Участвал в боевете за Савур могила. Тежко ранен край Иловайск – голям шрапнел попада в главата му, но той продължава да води боя, докато не припада от загуба на кръв.
    Пленен вече в безсъзнание от руските десантчици, които като виждат състоянието му го оставят, решавайки че все едно няма да оживее.
    Но той оживя! Парализиран, без да може да се движи, а заразяването на кръвта и няколкоседмичната висока температура принуждават лекарите да го вкарат в медикаментозна кома. Два месеца на границата между живота и смъртта. И оживя!
    Всички сме виждали снимките, на които жена му поддържа гърба му по време на снимки, за да изглежда на снимките, че той стои сам изправен. Не зная за вас, но аз ревах от гордост за този украински мъж и за любовта на тази жена.
    За него военният Валери Ананиев (автор на „Следи по пътя“) пише: „Единственият жив генерал, към когото храня огромно уважение, и към когото ще се обръщам по звание дори и след уволняването си.
    Днес Игор Гордейчук дойде да подкрепи в съда генерал Марченко. […] […]И днес в съда Игор Гордейчук каза: „Върви реванш на Янукович. И сега от него най-много страдаме ние – ветераните. Това е руски, московски реванш.“

    И мене толкова ме е срам пред тях за това, към което лети страната. За това, че вместо благодарност от страната и народа си, те сега са принудени да ходят по съдилища, и да слушат как наричат военните „ушльопки“. Срам ме е до сълзи.

    Представям си как иска да извика: „Ние с момчетата ви опазихме, за да не стигат никога до вашите глави шрапнелите, които едва не ме убиха“.
    И даже не може и да си помисли, че народът, който е защитавал, сега така го обстрелват в главата от медвечуковите и коломойски телеканали, че там е останало само решето вместо мозък… или вата. Един Господ знае.
    Както писа Тичин: „На кого да говориш? Народът сега е зает – маже на филията края на епохата на бедността…“

    А Гордейчук ни успокоява: „Но Украйна ще победи!“

    И докато имаме такива мъже, аз наистина съм спокойна.

    [68] [69]

Отстъплението по фронтовата линия, опитите за дискредитация на армията и преследването на волонтери, патриотите оценяват като реванш

Според проведените допитвания в Украйна неизменнос най-високо доверие се ползват [70] волонтерите и ветераните от АТО. Докато рейтингът на действащия президент Володимир Зеленски започва стремглаво да пада [71].
Нелепите кадрови назначения на новите украински власти на ключови за сигурността на страната постове и отстраняването на хора, които през последните 5 години неизменно са се борили за суверенитета на Украйна не се приема добре сред будното украинско общество. Новият политически курс на екипа на Зеленски успя за броени месеци да събере на улиците на Киев три пъти десетки хиляди украинци с предупреждение да не бъде допущана капитулация пред Москва.

Зеленски, обаче, трескаво се готви за срещата си с президента на РФ Вл. Путин, която трябва да се състои на 9 декември в рамките на срещата в Нормандския формат, и игнорира гласа на украинските патриоти.

Въпреки нестихващите обстрели със забранен от Минските споразумения калибър по фронтовата линия, Украйна изтегля войските си в договорените зони [72], а в ежедневните доклади на ООС (операция на обединените сили)  броят на обстрелите се занижава. След осем месечно прекъсване, Руската Федерация поднови „хуманитарните“ си конвои за окупираните територии, които незаконно навлизат в Украйна на всеки две седмици, без да получат адекватен протест [73] от украинското МВнР.

Продължават опитите по всички възможни начини за дискредитиране на армията и отстраняването на ветераните от АТО. Евген Межевикин [74] – легендарният „Адам“ – Герой на Украйна, Народен герой на Украйна, кавалер на множество ордени и отличия получи ниска оценка в новата си характеристика. Армията напусна Виктор Шидлюк [75] – говорител на Генералния щаб – заради забраната от новоназначения началник на ГЩ Хомчак да говори пред медиите и други неприемливи за офицера действия. „Боли ме за бъдещето на ВС и Украйна- пише Шидлюк – Не мога повече да мълча. Стотици офицери напущат Въоръжените сили“. Срещу бившият депутат от Радата и ветеран от АТО Игор Лапин е открито наказателно производство [76]от СБУ във връзка с боевете за защитата на Луганското Летище. „Това е дискредитиране [77] на ВСУ“ – смята Лапин. „Екипът на президента на Украйна Володимир Зеленски счита за свои врагове украинските си опоненти, а не Русия“ – коментира [78] още той.

На репресии са подложени и различни фигури от волонтерското движение в Украйна. Обиски бяха проведени например в дома на Маруся Зверобой [79], от която иззеха детски пистолет докато пред дома й чакаха коли със спецназовци от „Алфа“. А по време на съдебно заседание срещу популярната ветеранка от АТО – Ина Грищенко, един от прокурорите се изказа [80], че „Участието в АТО е утежняващо обстоятелство“. През септември беше арестуван и съпругът на Ина – киборгът от ДАП Владислав Грищенко.

Междувременно командването на ООС се разпореди военнослужещите да върнат всички автомобили [81], доставени в армията от волонтерите. Същите, за които украинската диаспора и украинските жители събираха пари по цял свят, и които продължават да се поддържат с дарения.


[82]На 29 ноември президентът В. Зеленски уволни [83] от поста му в две комисии в Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна (укр. РНБО [84]) помощник секретаря Сергий Кривонос [85]. Кривонос е генерал от ВСУ, кавалер на орден „Богдан Хмелницки“-ІІІ степен, ветеран от АТО. През 2014 година в продължение на 45 дена командваното от него звено отбранява летището в Краматорск в пълно обкръжение. От октомври 2014 г. – началник на Управлението за специални операции към ГЩ. Кривонос и екипът му разработват стратегията на украинските Сили за специални операци, заедно с представители на НАТО. В началото на 2016 година назначен за първи заместник на командващия силите на ООС. На 12 март 2019 назначен от президента Порошенко за зам. секретар на РНБО.

След встъпването на власт на екипа на „слугите на народа“, на масата на РНБО заседават [86] хора с твърде лоша репутация като Сергей Сивохо [87] – човек от комедийния екип на Зеленски, който до назначаването си в РНБО има в биографията си различни изяви като хуморист и участие в „Антимайдана“ през 2014 на страната на „Партия на регионите“ срещу Революцията на Достойнството. По силата на новата си длъжност, Сивохо отправи няколко недобре приети от украинците призиви към властите на Украйна да поискат прошка [88] от Донбас и да изплащат пенсии [89] на окупираните територии.
Друг участник в Съвета е Наталия Королевска [90] – откровено проруско назначение, разследвана през 2015 година от украинската Генерална прокуратура за връзки с въоръжените формирования на самопровъзгласилата се „ЛНР“, натрупала състояние от контрабанда [91] през окупираните територии.
И разбира се – скандалната „дясна ръка“ на Володимир Зеленски – Андрей Богдан [92].

Сергий Кривонос коментира президентския Указ за уволнението си:
Ясно е едно, че определени длъжностни лица не жераят реализиране на програмата за повишаване на отбранителната способност на Украйна „Пет крачки“, когато тя вече е доведена до финала.
И изобщо – превърнаха РНБО от Съвет за национална сигурност и отбрана на Украйна в посмешище с клоуни.
Продължавам да работя в името на Украйна.
Украйна над всичко!“ 


Още материали по темата:


Обзорът е подготвен специално за InformNapalm
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0 [107])
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
В текста са използвани снимки от интернет и постери от Andriy Yermolenko [108]

InformNapalm [109]има нужда от вашата помощ – подробности [110].

InformNapalm във Facebook [111] / Тwitter  [112]Telegram [113]