- InformNapalm.org (Български) - https://informnapalm.org/bg -

Оловно небе: очевидци за руските бомбардировки над Донбас през септември 2014-та

Спомените на една луганчанка за „братската руска любов“ през страшните август и септември 2014-та, когато Русия нахлу в украинския Донбас и изтръгна земята под краката на неговите жители.


За мене оловно небе преди войната означаваше мрачна есен с тежки и ниски облаци. Дори и в кошмарите си не можех да си представя, че ще видя истинско оловно небе в червената ивица от реактивните снаряди на системите за залпов огън Град, Смерч, Ураган.

РСЗО е ракетна система за залпов огън за масово поразяване на територията.
В 5 часа сутринта на 18 август 2014 г. в Станица Луганска влязоха нашите смели и безстрашни воини от 13-ти батальон за териториална отбрана Чернигив, 26-та бригада и 17-та танкова бригада. За това непременно ще напиша като очевидец на събитията.

А днес пиша [1] за всички, които подкрепят Русия, искам да ви напомня за нейната подлост, цинизъм и жестокост.

операция „Оловно небе“.

В края на август 2014 г. се появи информация, че Русия подготвя операция „Оловно небе“. Никой не знаеше какво е това и в кой ден ще се случи.
Случи се в първите дни на септември. Един от най-страшните дни беше 2 септември 2014 година. От страна на Руската Федерация започнаха обстрели, или по-точно разстрели, които продължиха от 13:00 до 21:00 часа.

Русия ударяше със смъртоносните си ракети без почивка, без минута мълчание, по много широк фронт, с по около 300 ракети наведнъж… Като погледнеш небето, то цялото беше една кървавочервена ивица …
В този ден за мене Русия умря за втори път. Първият път беше, когато рано сутринта на 2 август 2014 година в Луганск влязоха дълги колони от руски танкове … И настъпи Армагедон…

Ракетни обстрели от Русия и от окупираните територии

Едновременно с Русия, ни обстрелваха и от вече окупираните от нея територии. В този ден много от жителите се научиха да изчисляват крачките си – ако прелита от територията на Русия, имат време да направят 8 крачки до укритието, ако прелита от трибуквената – 5 крачки.
Всички снаряди прелитаха над позициите на нашите смели защитници, и биеха по цивилното население. Това беше ад на земята.

Земята заприлича на желе

Широкият фронт на това оловно небе покриваше не само територията на Станица Луганска, а стигаше и до Верхня Вилхова, и падаха в гората зад нашата къща, и вдигаха високо в небето парчета земя… Върху вилите ни долетя Смерч и земята заприлича на желе, беше трудно дори да стоиш на нея изправен… Това не е тайна информация и има много потвърждения на думите ми.

Когато летят Градовете – те не питат каква позиция заемаш – Русия не се интересува от вашата любов, тя унищожава човечеството. Един пример: на една улица, в две съседни къщи – в едната имаше проруски настроено семейство, а в другата проукраински. С разлика от два дни и двете бяха извадени на части от домовете си…
Затова, когато говорите за любов или за помирение с Русия, припомнете си този мой пост …

[2]

Когато вече можех да се грижа за себе си след травмата на гръбнака, казах на децата си: „Заминавайте! А аз ще остана, не искам да пренапишат историята“. А те вече започват да правят това …

На картинката е моето вътрешно състояние – така възприемам всичко, свързано с Русия. И каквито и закони да си правят, няма да изтрият файловете от паметта, и дори да не се и опитват – иначе всички ще разберат какво е това #оловно_небе [3] #по_руssки [4]

 

Милиони късчета оловна градушка от небето

[5]

Знаете ли какво е това на снимката [6]? Ако не знаете, значи ви е провървяло …

На снимката е убиващата любов на братска Русия.

На снимката е този същият страшен и жесток ден на 2 септември 2014 година. После имаше много такива дни, но този беше първият…

На снимката са осколки от реактивна система за залпов огън Град. Погледнете тези парчета и тези квадратчета, които в полет се разпръскват на милиони осколки, които летят във всички посоки, и не удрят прицелено – те унищожават всичко по пътя си и им е абсолютно безразлично дали сте за Русия, или за Украйна. В този ден от Русия долетя апокалипсисът.

Погледнете внимателно тези парчета метал, пребройте тези квадратчета, и просто си представете как летят с безумна скорост…
Сега разбирате ли защо името е град? Защото тази метална много остра и убийствена градушка пада от небето … като истинската градушка в природата, но от олово…
Ние ги пазим – събрахме ги в градините си.

Ето защо вярвам в нашата украинска войска, която няма да ни предаде! Това го зная със сигурност! Вече е седма година от руско-украинската война, близо до мене е вече 17-та ротация на нашите воини, и аз считам всички тях за герои!

Ние няма защо да се оправдаваме – ние сме прави!
Русия е страната агресор!

От Sveta Svetikova [7] 





Още материали от InformNapalm


(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0 [10])
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
InformNapalm във Facebook [11] / Тwitter  [12]Telegram [13]

Ако работата на нашия ресурс е полезна и важна за вас, може да подкрепите InformNapalm през платформата Patreon: https://www.patreon.com/informnapalm [14]