След дълга седмица на увъртания и избягвания на проблема около въпросът, администрацията на Обама изрази загрижеността си за „повишената военна активност“ на Русия в Сирия.
Но какво ще се случи, ако ние сме изправени пред нещо повече от „повишена военна активност“? Ами ако Москва се готви да даде на Сирия пълното „лечение“ на другаря Путин?
В продължение на години Русия помагаше на сирийския деспот Башар Асад придържаща се към намаляването на структурата на властта му в свиващата се териториална основа, без да се опитва да наложи цялостната си стратегия.
Сега, обаче, има признаци, че Русия не е доволна просто да подкрепя Асад. Тя иска да контролира Сирия.
[1]
Путин отдавна искаше да се възползва от средиземноморското пристанище, и сегашния конфликт в Сирия представлява перфектната възможност. Снимка: AP; Getty Image
„Лечението“ на чекиста Путин е запазено само за държави в „съседство“ с Русия, които се опитват да се измъкнат от орбитата на Москва и да я лишат от стратегически активи, заграбени от нея от десетилетия.
В такива случаи, в които за Русия е невъзможно да възобнови предишната си позиция, тя се опитва да създаде нова ситуация, в която да държи меча висящ над главата на непокорния народ.
Пряката или косвената военна намеса на Русия винаги е била с помощта на даден сегмент от местното население. Русия започва да играе ролята на покровителя на етническа, езикова или религиозно малцинствена група, която изисква военна намеса срещу централната власт, охулена с етикетите „фашисти“ и „терористи“.
Първият народ, който опита на гърба си това Путиново „лечение“ беше грузинският през 2008 г., когато руските танкове ги окупираха [2] за да „спасят“ персийско говорещите осетинци и турско говорещите абхазци от „фашисткия режим“ в Тбилиси.
Първоначално, Путин се опасяваше, че САЩ или Европейския съюз няма да позволят тази завоевателна война да остане безнаказана…. Но нищо не се случи.
Президента Обама говореше за „рестартирането“ с Москва, и се стигна до споразумението за създаване на съвместна комисия, която да проучи въпроса и … след това оставиха всичко това да изчезне в забрава.
Успешно тестваното в Грузия „лечение“ на Путин след това се приложи и в Украйна, където прозападната власт говореше за присъединяване към ЕС и дори към НАТО. Русия моментално се намеси в Крим за да „спаси“ рускоговорящото малцинство от потисничеството.
Без никакво противопоставяне, Путин буквално анексира Крим, преди да приложи същото „лечение“ на Донецка област в Източна Украйна, този път с помощта на „руски доброволци“, които пристигнаха да помогнат на своите рускоговорящи другари.
В Осетия, Путин придоби контрол над ключови проходи за Чечения и горната част на Кавказ.
В Абхазия, той разшири руското присъствие на Черно море.
В Крим, той спаси най-голямата военноморска база на руския флот.
В Донецк получи политически пистолет насочен към властта в Киев.
Прозападният Азербайджан, междувременно е заплашен след като Путин помогна на Армения да грабне анклава Горни Карабах (Нагорни Карабах) в Задкавказието.
А Сирия?
[3]
Жители търсят оцелели в поразения район от варелна бомба пусната от силите лояни на Асад, в Алепо, Сирия, Снимка: REUTERS/Abdalrhman Ismail
Съветският съюз е с военно присъствие в Сирия от 1971 г., когато Хафез Ал-Асад, бащата на настоящия деспот подписва споразумение за военно сътрудничество с Москва. Споразумението дава на Русия права за акостиране в две пристанища на Сирия – Латакия и Тартус на Средиземно море. Възрастният Асад, обаче, отклонява предоставянето на постоянни бази на руснаците.
[4]Миналата година (2014 г.) Путин поиска от Башар Асад, Русия да изгради военновъздушни и военноморски бази на сирийското крайбрежие за да се улесни подкрепата за режима в Дамаск.
Тогава, когато все още имаше надежда за оцеляване в гражданската война, Башар успя да се измъкне, с получаването на подкрепа от съюзниците си в Техеран.
Сега обаче, както и Асад, така и моллите в Техеран знаят, че не могат да се борят още много дълго в тази война. Асад публично призна, че няма достатъчно личен състав за да опази територията, която все още контролира сам, да не говорим за възвръщане на 60 % от изгубената сирийска територия.
Несклонни да рискуват живота на иранци, моллите изпратиха ливански бойци на Хизбулла и „доброволци“ от Афганистан и Пакистан да се бият за Асад.
[5]
Снимка: Бившият сирийския президент Хафез Асад (бащата на Башар, сниман през 1977 г. в Париж), подписва пакта за отбраната с Москва през 1971 г., но така и не позволява постоянна руска военна база. Снимка: AFP/Getty Images)
След седмици на преговори между Асад и руснаците с моллите, също ангажирани с двете страни, сега изглежда Русия е получила това което иска: правото да построи военновъздушни и морски бази на Сирийското крайбрежие.
Последните сателитни снимки показват, че мащабните строителни дейности са стартирали вече. В същото време Русия си спечели контрола върху летището в Базил ал Асад (Bassel al-Assad), вторият град по големина в Сирия, трансформирайки го в център за военновъздушните си операции, обхващайки иранските и иракските въздушни пространства.
Русия започна и с внасянето на нови самолети и ракети земя-въздух [6] уж за трансфер към сирийските сили, но в действителност под прекия руски контрол. Според оценките в иранските медии, Русия днес разполага с около 20 000 военни като „техници и съветници“ в Сирия.
Сцената е готова за пълното „лечение“ на другаря Путин. Русия без съмнение гледа към схемата от 1920 г., когато Сирия е разделена на 5 сегмента с Франция, след което колониална сила ще упражнява пряк контрол между планините западно от Дамаск и бреговете на Средиземно море. Французите наричат това „полезната Сирия“ („la Syrie utile“), позволявайки на останалата част от държавата, по-голямата част от която е малко населена да се превърне в неуправляема територия.
В момента 15 % от територията на „полезната Сирия“ е дом за повече от половината от населението, отчасти поради навлизането на разселените хора от други части на страната. Ивицата между планините и крайбрежието има и допълнителното предимство, че е и основната принципна база за общността на Алауитите [7], към която принадлежи Асад и неговия клан.
[8]
Сателитни снимки показващи летището на Латакия превърнало се в руска военна база. Снимка: REUTERS /www.Stratfor.com/Airbus Defence and Space/Handout
Пригответе се Русия да се хвърли като покровител не само за алауитите, но и за други малцинства като турци, арменци и по-интересното за Москва – православните християни, които са избягали от Ислямистки терористични групи, като ИДИЛ.
Русия винаги е гледала на себе си като „Третият Рим“ и последния знаменосец на християнството както срещу Католическото „отклонение“, така и срещу ислямската заплаха.
Контролирайки нова мини-държава като „сигурно убежище за малцинствата“, Русия може да настоява, че ако Сирия се завърне към някаква нормалност, то тя ще е като силно децентрализирана държава. Това е, което Путин също се изисква от Грузия и от Украйна.
Сирийското крайбрежие ще се превърне в нов Крим, ако не напълно анексиран, то окупиран.
Освен ако не бъде спряно, „лечението“ на Путин няма да приключи в Сирия. Следващите два кандидата могат да са Молдова и Латвия – двете държави, в които има големи рускоговорящи малцинства.
В петък (18 септември 2015 г.) руските изтребители са пристигнали в Сирия. Американският министър на отбраната Аштън Картер отговори на това като каза, че са имали „конструктивен разговор“ с руския си колега, който настояваше че струпването на руски военни сили в Сирия е с „отбранителен характер“.
Картър информира, че дискусиите ще продължат. С други думи Русия ще продължава да обособява опорите си на Средиземно море.
[9]
Летището на Латакия, 15 септември 2015 г. Снимка: Reuters REUTERS/www.Stratfor.com/Airbus Defense and Space/Handout
Докато президента Обама практикува постмодерна дипломация на възприятия – иначе казано – имитация на дипломация – Путин перфекционира архаичната си властова игра.
Путин се е разположил в Сирия, и е без значение какво ще се случи там – той печели – ние губим.
Автор Амир Тахир [10]
19 септември 2015 г.
Източник: New York Post [11]
Тематични линкове:
- Войната в Сирия – как руският военноморски флот помага на Башар Асад (инфографика) [12];
- Тартус като център на руско-сирийското приятелство [13];
- Новорусийско – сирийска командировка на Въоръжените сили на Русия [14];
- Русия – спонсор на международния тероризъм от ИДИЛ до Л(Д)НР [15];
- „Закарпатието се нуждае от промени“ или сирийският сценарий на РФ в Украйна [16]
Бележки:
* Варелна бомба (barrel bomb) – това е контейнер, най-често варел със експлозиви и поразяващи елементи, които се прикрепят към хеликоптер, а след това се хвърлят на нужното място. Такава бомба не може да попадне в конкретна цел, но площта на поразяване и силата на взрива са огромни.
* молла: (от думата на арабски: مَوْلَى – господин, господар, повелител, на персийски: ملا, на турски: Molla) е познавач и служител на мюсюлманския култ. Титлата е приложима към всяко духовно лице. Така се наричат ръководителите на монашеските ордени в исляма и почетните законоведи. Често титлата „молла“ означава просто имам, т.е. мюсюлмански свещеник, настоятел на джамия. Моллата се приветства от вярващите – щом го забележат, падат по очи с възгласи „О, велики молла“. В светското управление обикновено моллата не участва. В Иран обаче моллите стават основната сила на Ислямската революция, която избира за политически и духовен водач аятолах Хомейни. Подобно на Иран шиитите в Ирак в момента се подчиняват не на племенни вождове, а на изтъкнати молли.
© InformNapalm [17]. Превод: M Dian. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.