- InformNapalm.org (Български) - https://informnapalm.org/bg -

Русия се ползва незаконно от правото на вето в Съвета за сигурност на ООН. Правен анализ

Публикуваме за читателите на InformNapalm подробен материал за това как Руската Федерация използва незаконно правото на вето в Съвета за сигурност на ООН. Правният анализ е изготвен от юриста по международно право Богдан Устименко.


Известно е, че Руската Федерация фактически продължи постоянното членство на Съветския съюз в Съвета за сигурност на ООН – орган, от решенията на който пряко зависи не само националната сигурност на Украйна и сигурността на Черноморския регион, но и на целият свят. Именно върху този ключов орган членовете на Организацията на обединените нации са възложили основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност.

В същото време, въпреки високата мисия на Съвета за сигурност на ООН, представителите на Украйна бяха принудени да определят реакцията на Съвета за сигурност на ООН спрямо конфликти, изостряне на ситуациите и нарушаване на международното право „бавна и непоследователна“, главно заради злоупотребата на някои постоянни членове, в частност от Русия, с правото на вето.

Владимир Елченко / Снимка: Ukrinform

Бившият представител на Украйна в ООН Владимир Елченко посочи различни примери за пренебрегването на международните норми от страна на Русия, като агресията й срещу Украйна и злоупотребата с правото на вето в Съвета за сигурност на ООН. Г-н Елченко припомни, че Москва използва „реваншистка политика“ и използва военна сила срещу други държави още от 90-те години на миналия век, включително срещу Молдова, Грузия и Украйна  [1] [1].

Има ли Русия правно основание да бъде постоянен член на Съвета за сигурност на ООН на мястото на Съветския съюз?

Да разберем. Започваме с историята.

И така, през 1945 г. Беларуската съветска социалистическа република, Украинската съветска социалистическа република и СССР, заедно с останалите страни, станаха държави – основателки на ООН. Трябва да се добави, че Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) никога не е имала статут на държава основател на ООН.

В същото време действащата редакция на член 23 от Устава на ООН [2] [2] установява, че именно Съюзът на съветските социалистически републики, а не отделна република – РСФСР или Руската Федерация, е един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН.

В Устава на ООН изобщо не е предвидена възможността за промяна или продължаване на постоянното членство на една държава в Съвета за сигурност на ООН от друга.

Също така в Конституцията (Основния закон) на Съюза на съветските социалистически републики, приета на 7 октомври 1977 г. [3] [3], сред останалото, е установено следното:

Тоест СССР е бил държава. В същото време всяка от съюзните републики има свой статут на отделна държава.

В резултат, съгласно Конституцията на Съветския съюз, РСФСР е отделна държава от СССР, която има право на свободно излизане от Съюза на държавите. В същото време конституцията на СССР не предвижда правоприемане на СССР.

На 4 декември 1991 г. държавите, които към този момент са, или са били субекти на Съюза на съветските социалистически републики и самият СССР, като държава-предшественик, „… отчитайки необходимостта от радикална ревизия на целия спектър от отношения между държавите, които са били част от СССР …“, сключват в Москва Споразумение за правоприемане по отношение на външния държавен дълг и активи на СССР (по-долу – Московския договор) [4] [4].

За целите на Московския договор страните по него определят, че „правоприемане на държави“ означава смяна на една държава с друга,в носенето на отговорност за международните отношения на която и да е територия, а за „момент на правоприемане на държави“ се счита датата, когато държавата приемник замества държавата предшественик в носенето на отговорност за международните отношения приложими към териториите, явяващи се обект на правоприемането на държави.

Съгласно член 4 от Московския договор страните се споразумяват, че части от субектите на бившия СССР (трябва да се обърне специално внимание на тази конкретна фраза – „бившият СССР“) в общия размер на дълговете и активите са:

Специално внимание обръщаме на факта, че Московският договор не предвижда заместването на СССР от Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република в международни организации, в това число и Съвета за сигурност на ООН.

[5]Подписването на Беловежкото споразумение на 8 декември 1991 г. / Снимка: RIA Novosti.

А на 8 декември 1991 г. между Република Беларус, Руската Федерация и Украйна в Минск беше подписано Споразумение за създаване на Общността на независимите държави (наричано по-долу – Беловежкото споразумение) [5] [6].

Беловежкото споразумение констатира, че СССР, като субект на международното право и геополитическата реалност, прекратява своето съществуване

Този международен договор определя още, че не се допуща нормите на бившия СССР да бъдат прилагани на териториите на подписалите държави, а дейността на органите на бившия Съюз се прекратява на териториите на държавите-членки на Общността на независимите държави (ОНД).

Освен това Беловежкото споразумение установява, че Беларус, Руската Федерация и Украйна гарантират изпълнението на международните задължения, произтичащи за споменатите държави от договорите и споразуменията на бившия СССР.

На свой ред на 21 декември 1991 г. 11 независими държави – бивши републики на Съюза, в това число Република Беларус, Руската Федерация и Украйна, подписаха Декларацията от Алма-Ата [6] [7], която още веднъж потвърждава, че с образуването на ОНД СССР прекратява съществуването си. Всички подписали декларацията също така гарантират, че в съответствие с техните конституционни процедури, ще изпълненяват международни задължения, произтичащи от договори и споразумения на бившия СССР.

На същия ден, 21 декември 1991 г., Съветът на държавните глави на ОНД приема решение  [7] [8], че държавите от ОНД „…подкрепят Русия да продължи членството на СССР в ООН, включително постоянно членство в Съвета за сигурност, и други международни организации … „.

Но, както следва от съдържанието на решението на Съвета на държавните глави на ОНД, този документ е подписан само от 11 от 15 субекта на бившия СССР, без участието и съгласието на самия Съветски съюз, след прекратяването на неговото съществуване.

На 26 декември 1991 г. Съветът на републиките на Върховния съвет на СССР с Декларацията № 142-N  [8] [9] констатира прекратяването на съществуването на Съветския съюз като държава и субект на международното право във връзка със създаването на ОНД и, наред с останалото, предлага на главите на Независимите Държави да разгледат въпроса за правоприемането на СССР и съюзните органи на държавната власт и управление, както и за ратифицирането, прилагането и денонсирането на международни договори, сключени от СССР преди създаването на ОНД. Тоест Декларация № 142-N, заедно с другите доказателства, потвърждава нищожността на решението на Съвета на държавните глави на ОНД от 21 декември 1991 г.

Изводи

И така, след задълбочен правен анализ на Устава на ООН, Конституцията на СССР, Московския договор, Беловежкото споразумение и документите от Алма-Ата от 21 декември 1991 г., Декларацията на Съвета на републиките към Върховния съвет на СССР № 142-N, както и други документи, авторът на статията стигна до следните заключения :

 

Правният анализ подготови Богдан Устименко [10] – юрист по международно право, специалист по международно морско право.

 


Още материали от InformNapalm


[18](Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0 [19])
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
InformNapalm във Facebook [20] / Тwitter  [21]Telegram [22]

 InformNapalm е напълно независима общност, и няма финансова подкрепа от никое правителство или донор. Информационните ни ресурси се финансират единствено от доброволците в общността и читателите ни, които правят малки благотворителни вноски. Подкрепете общността, като се абонирате за месечни вноски чрез Patreon [23].