Три европейски неправителствени организации, включително авторитетната Мюнхенска конференция за сигурност, в сътрудничество с Руския съвет по международни работи (РСМР) предложиха свой план за прекратяване на войната в Украйна. Документът беше публикуван на 14 фувруари на сайта на Мюнхенската конференция и предизвика остра критика заради антиукраинската си насоченост. Няколко часа по-късно текстът изчезна, но отново се появи в немската версия на сайта късно вечерта на 15 февруари. 

В създаването на документа, наречен „12 стъпки за по-голяма сигурност на Украйна и евроатлантическият регион“ участва руския РСМР, но не са привлечени украински организации, а няколко отделни украински експерти – Васил Филипчук, Олександър Чалий и Олексей Семений. Тримата са известни в експертната общност като клонящи към сътрудничество с РФ и отчитане на интересите на Русия. През 2017  Василий Филипчук вече е предлагал спорен план, предвиждащ отказът на Украйна да се стреми към членство в НАТО, официален отказ за дълъг период от членство в ЕС, признаването на Крим за „спорна територия“ и други.

Документът на практика поставя за цел възобновяването на сътрудничеството на Запада с Русия, без да се деокупира Крим и без да се изпълнят изискванията на Украйна за Донбас. Той предлага постепенно сваляне на санкциите срещу Русия и сближаване между Руската Федерация и Европейския съюз. Планът предвижда и стартирането всеукраински диалог в цялата страна за определяне на новата идентичност на Украйна, който ще отчете и вижданията на съседите на Украйна, включително Русия.

В публикувания документ се избягва споменаване на нападението на Русия над Украйна, и се налага твърдението, че „конфликтът в, и около Украйна“ е резултат от „катастрофални грешки“ и в отговор на това се предлагат стъпки за „прекратяване на конфликта в Донбас и създаване на перспективи за конструктивен диалог, включително и за Крим“. Остава чувството, че основната идея на плана е да се възобнови сътрудничеството с Русия, без Украйна да си възвърне суверенитета над Крим.

Публикуваното предложение съдържа  няколко хуманитарни стъпки, подкрепени от всички страни, но в него не са включени основни искания, поставяни до момента от Украйна.

• Предложените 12 стъпки

  1. Възстановяването на работата на Съвместния център за наблюдение и координация по прекратяването на огъня в Донбас с участието на украински и руски военни
  2. Създаването на „нормандския формат“ на ниво военни
  3. Осигуряване на достъп на СММ на ОССЕ до цялата територия на Източна Украйна (Крим не се споменава) и на нови контролно-пропускателни пунктове по линията на съприкосновение
  4. Решаване на въпроса за изчезналите без вест
  5. Стартирайте програма за разминиране
  6. Стартиране на програмата за възстановяване на Донбас с участието на международни донори, при което Русия може да стане една от страните, които доброволно инвестират във възстановяването на региона.
  7. Възобновяването на търговията между Украйна и Русия на принципите на ССТ.
  8. Постепенното сваляне на санкциите срещу Русия (в документа се нарича „промяна на санкционния режим“) с разработването на подходящ план (сега, както както е известно,се допуща санкциите да бъдат отменени, само след пълно изпълняване на Минск); от контекста следва, че става въпрос за облекчаване на натиска върху Руската федерация по въпроса за деокупацията на Донбас.
  9. Търсене и деактивиране на опасни източници на радиация в зоната на конфликта в Донбас.
  10. Диалог в страните от НАТО относно взаимната сигурност, „за преодоляване на това, което разделя“ (документът не уточнява пряко какво да се обсъжда и дали Русия трябва да бъде част от такъв диалог)
  11. Определяне на приоритетни сфери за сближаване между ЕС и Русия с развиване на човешките и икономическите връзки.
  12. Стартиране на всеукраински общонационален диалог за определянето на нова идентичност за Украйна, който да вземе предвид мнението на съседите на Украйна, включително и Русия. Отбелязва се, че предмет на този диалог трябва да бъдат въпроси от историята, националната памет, езика, идентичността и малцинствата.

Критика на публикувания план

Бивши дипломати от САЩ, чиновници и експерти реагираха с незабавно заявление, публикувано на сайта на аналитичния център Atlantic Council, както и под английската версия на предложения план.

„Повечето от 12-те препоръки, ако бъдат добросъвестно изпълнявани от всички страни, носят конструктивен характер и могат да служат като мерки за изграждане на доверие и да облекчат трудностите и страданията, които изпитва населението в, или в близост до окупирания Донбас. Но някои от тях са проблемни, по-специално две от тях, които повтарят предложенията на Кремъл за преговори или теми от дезинформацията. По-важното е, че документът описва така проблема, че той трябва да бъде решен в удобни за Кремъл условия, може би с цел убеждаване на членове на руския елит да подпишат.“

Американските експерти посочват, че „мюнхенският план“ определят проблема в първото си изречение: „конфликтът в и около Украйна“. Тяхното мнение е, че подобно описание скрива произхода на проблема и прави невъзможно намирането на подходящо решение.

„Конфликтът вътре и около Украйна“ започна, когато руски войски, в руски униформи, но без отличителни знаци, завзеха украинския полуостров Крим, и Москва го „анексира“. След това Москва започна своята хибридна война в Донбас и използва своя масивен дезинформационен апарат, за да представи това като граждански конфликт в Украйна. Без ръководството на Кремъл, финансирането, оръжията (включително тежко въоръжение), боеприпасите, и в някои случаи – редовните части на руската армия, нямаше да има „конфликт в и около Украйна“ – ке казва в изявлението

В тескта още се посочва, че главният проблем, който трябва да бъде решен е агресията на Москва в Украйна, чрез възстановяване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, започвайки от Донбас. В по-широк смисъл проблемът се състои в това да бъде убедена Москва, че няма право да диктува политиките на своите съседи.

Експертите коментират, че Москва не крие своите цели, и висши руски чиновници декларират, че са готови да постигнат желаните от тях сфери на влияние с всички необходими средства, включително военна сила. Обръща се внимание и на факта, че от първите дни след разпадането на Съветския съюз Москва използва вътрешните проблеми в така наречената „близка чужбина“, за да упражнява влияние върху правителствата в Кишинев, Баку, Тбилиси и Ереван чрез „замразени конфликти“ в отделни региони. А когато сравнително дискретните начини не сработват, Москва използва армията си както в Грузия през 2008 г. и Украйна през 2014 г. Дълго време Западът позволява на РФ да следва тази недружелюбна политика срещу съседните й държави, до нейната агресия в Украйна през 2014-а.

Експертите отбелязват, че една от препоръките налага благоприятната за Кремъл идея за облекчаване на санкциите след частичното прилагане на Минските протоколи.

„Препоръката пренебрегва факта, че най-важният елемент от Минск е постигането на истинско примирие, което може да се случи още утре, ако Москва инструктира своите офицери и пълномощници в Донбас. Освен това, тази препоръка би подкопала позицията на ЕС, че целият „Минск“ трябва да бъде изпълнен, за да бъдат отменени санкциите “ – се казва в изявлението.

Общото заявление е подписано и от бившите посланици на САЩ в Украйна Стивън Пайфър, Уилям Тейлър и Мари Йованович, Ян Бжежински, Майкъл Карпентър, Едуард Лукас, и др.

Рязко разкритикуваха плана и представители на държави, добре познаващи руските хибридни стратегии за инвазия, и традиционно подкрепящи Украйна в борбата й за независимост.

„В Украйна няма замразен, а горещ, но забравен конфликт“ – коментира президентът на Естония Керсти Калюлайд.

„Какво ме притеснява – това, че ние в Европа толкова жадуваме да помогнем на Русия, че можем да го направим за сметка на Украйна … Нещо се прави, това не е малко – обменът на пленници… Но това е епизодична стъпка, войната продължава, Крим остава окупиран. В Украйна няма замразен конфликт, в нея има забравен конфликт, защото много хора искат да го забравят. Но това не е замразен, а много горещ, продължаващ конфликт – мога да ви уверя в това.“ – каза президентът Калюлайд.

В навечерието на Мюнхенската конференция, на 2 февруари Керсти Калюлайд още веднъж заяви, че Естония запазва претенциите си към Руската Федерация за връщането на части от естонската територия, присъединени към РФ в резултат на окупацията през 1940 година – в момента известни като Печерски район на Псковска област на РФ.

„Полша предлага преразглеждане на Нормандския формат и разширяването му“ – заяви външният министър на Полша Яцек Чапутович.

„Може би е дошло време да се повдигне един важен въпрос: дали Нормандският формат е добра институция за решаване проблема? Ние подкрепяме формата, дотолкова, доколкото президентът Зеленски и украинците го подкрепят, но може би трябва да се търсят други решения“, каза Чапутович, отбелязвайки, че тримата членове на формата – Германия, Франция и Русия, търсят възможности за задълбочаване на сътрудничеството си.
Той информира, че Полша като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН (през 2018-2019 г.) е опитала да привлече повече международни играчи в дискусията за Украйна, и подчерта, че ЕС като институция няма представител в преговорите. Чапутович добави, че може би в дискусията трябва да се включи върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, а участието на САЩ в разрешаването на конфликта трябва да бъде приветствано. „Полша ще приветства интернационализацията на дискусията и ще очаква подходящи стъпки от Украйна“, заяви Чапутович.
Ръководителят на полската дипломация отбеляза също, че Русия се опитва да отрече присъствието си в Донбас, опитвайки се да прехвърли отговорността за ситуацията в региона само на украинската страна.
„Но в същото време ние знаем, че наличието на изключително руско оръжие (в окупираните части) е очевидно потвърждение за руското присъствие в Донбас“, подчерта полският министър на външните работи.

„За Украйна този план се явява капитулация“ – коментира петият президент на Украйна и депутат от „Европейска солидарност“ Петро Порошенко

„В Мюнхен са намерили план за регулиране на войната в Донбас, но не са ни попитали“ – коментира президентът на Украйна Володимир Зеленски

„Винаги малко съм се обиждал, когато започнат да обсъждат Украйна зад гърба й, да решават въпроси. Както с вчерашния план. В Мюнхен са намерили нов план да разрешат войната в източна Украйна. А нас не са ни попитали. Къде сме ние? Войната е у нас. Можеха направо да ни попитат“ – подчерта украинският президент по време на конференцията в Мюнхен

Според него да се обсъждат начините за разрешаване на ситуацията в Донбас е възможно само във „нормандския формат“.