Терористичният акт в “Крокус” – симптом на руската криза. #Russiancrisis

ИДИЛ (ако е бил той) не за първи път прави щедра услуга на путиновия режим.

Първата услуга беше компрометирането на опозицията срещу Асад. Кървавият тиранин Асад, който използва химически оръжия срещу собствените си цивилни граждани, успя да запази не само властта, но и репутацията на „най-добрата алтернатива“ за Сирия. Подкрепата на Москва за Асад започна да изглежда не като солидарност с тираните, а като международни усилия за борба с тероризма. И това на фона на руската окупация на Крим и хибридната агресия в Донбас, които бързо изпаднаха от фокуса на внимание за света.

Втората услуга беше заграбването на кавказкото нелегално съпротивително движение. „Ислямска държава“ превзе инициативата в „Емират Кавказ“. Репутацията на последните и без това вече беше ужасяваща, но със смяната на знамената кавказките муджахиди окончателно се оказаха „извън закона“ за световната общност. Москва легализира идеята, че вътрешната въоръжена съпротива срещу режима = международен тероризъм. Разцеплението сред муджахидите в Кавказ допринесе за изселването им от РФ в Сирия, което улесни работата на окупаторите и допринесе за дискредитирането на кавказците сред западните борци срещу тероризма.

Третата услуга е последната терористична атака в Подмосковието. Сега светът трябва да съчувства не на жертвите в Мариупол и Буча, Одеса и Харкив, а на пострадалите в „Крокус“. Освен това Кремъл със сигурност допълнително ще капитализира трагедията, за да обвини Украйна. Или като уж пряко „замесена“ в терористичната атака, или като такава, която води военни действия на руска територия – приравнявайки атаките срещу рафинерии, „малката война“ по границата и терористичния акт в Красногорск. И отново ще сложи „на масата“ общата със Запада „борба срещу международния тероризъм“.

Нима всички тези услуги са безкористни?

А що се отнася до Русия и насилието не трябва да се забравя следното:

• Кремълският режим не щади собствените си мирни граждани. Стотици хиляди от тях бяха мобилизирани и изпратени да умрат в безсмислената война с Украйна. Емпатията е твърде избирателна, когато жалиш за едните и ти са безразлични другите.
• Терористичният акт в „Крокус“ е ужасен. Но не по-ужасен от това, което Русия причинява на украинците вече в продължение на 10 години, и не само. Трагедиите на Алепо и Мариупол са неизмеримо по-големи от трагедията в Красногорск.
• Повечето руснаци не се интересуват от трагедиите на другите хора. И мнозинството руснаци открито се радват на трагедиите на Украйна и нейните приятели. Много руснаци са причина за трагедиите на други народи, въпреки че никой не ги е провокирал да ги мразят и убиват.
• Руснаците доброволно замениха свободата за сигурност. В РФ е изграден един от най-тоталните полицейски режими. Но всъщност руските граждани нямат нито свобода, нито сигурност. Всички тези „силоваци“ са ефективни срещу невъоръжената опозиция, но безсилни да предотвратят терористични атаки.
• Случващото се в страната на Путин може да се опише изчерпателно с термина „руска криза“. Територията, управлявана от путиновия режим, е най-големият източник на нестабилност в света. Там постоянно нещо гори, избухва, чупи се, пада, потъва. Инфантилното население не контролира своята власт, а властта няма никакви задръжки, нито морални, нито правни.
• Руската криза не може да бъде преодоляна с публични съболезнования към жертвите в „Крокус“. Прекомерната емпатия, вместо радикална терапия, може напротив да изостри заболяването. Кремъл вече спекулира с трагедията, опитвайки се да извлече от нея максимума за себе си (не за руснаците). Само ускоряването на краха на този режим може да спре маховика на насилието и да спаси стотици хиляди или дори милиони животи, заплашени от риск.

---

Материалите, публикувани на сайта на InformNapalm в категорията „ПолитФон“ са личен блог на Максим Майоров, историк и политолог от Центъра за стратегически комуникации и информационна сигурност.