След незаконната анексия на Крим от Русия през март 2014 година, руските окупационни власти се опитаха да потушат всяка проява на несъгласие сред местните жители. Започнаха масови арести на граждански активисти, които продължават и сега. Историите на украинските политически затворници си приличат. Арестуват ги по фалшиви показания, или заради собствените им „самопризнания“, получени чрез изтезания. Подхвърлят се доказателства, появяват се фалшиви свидетели, инсценират се съдебни процеси, но присъдите са съвсем реални.
По подобно скалъпено дело Украинският режисьор Олег Сенцов беше осъден на 20 години изправителна колония със строг режим. След 4 години прекарани зад решетките, лишен от всяка възможност да противодейства, Олег Сенцов обяви безсрочна пълна гладна стачка с единствено искане е да бъдат освободени украинските политически затворници, които Кремъл убива бавно в затворите си в Русия и Крим. Списъкът с имената на украинските политически затворници на Кремъл стана известен като Списъкът Сенцов.
Световната общественост реагира остро в подкрепа на протеста на Сенцов. Към властите в Русия се обърнаха редица политици, общественици, културни дейци, активисти, правителства. Засега Кремъл остава глух към призивите да помилва украинските политически затворници. До украинците не се допущат дипломати, омбудсмана на Украйна, медицински екипи. Реалното положение на повечето от тях е неизвестно.
Олег Сенцов гладува петдесет дена
„Когато тръгвах за последен път за Майдана, майка ми каза: „Защо отиваш там? Ти имаш две деца!»
Отговорих й, че точно заради това отивам там – НЕ ИСКАМ МОИТЕ ДЕЦА ДА ЖИВЕЯТ В СТРАНА НА РОБИ.
Борбата продължава, но без мене. Аз стоя в затвора, и както на всеки затворник ми е трудно да отговарям на простия детски въпрос: «Тате, кога ще се върнеш?..»
За останалите украински политически затворници на Москва се знае твърде малко. Започваме серия от публикации за украинците, превърнати в заложници на Кремъл – кои са те и каква е съдбата им.
Володимир Балух
Кримският фермер Володимир Балух открито подкрепя Евромайдана и не приема руската аннексия на Кримския полустров. През декември 2014 година окачва над дома си в с Серебрянка украинското знаме и табелка с надпис «улица Героите от Небесната сотня».
След установяването на руската власт в Крим Балух и семейството му са подложени на постоянно преследване от страна на правоохранителните органи и сътрудниците на ФСБ. В дома му неведнъж са провеждани обиски. По време на един от тези обиски Балух е бит, след което е осъден на 10 дена арест за оказване на съпротива на правоохранителните органи. Представители на специалните служби непрекъснато го привикват и настояват да махне украинската символика от дома си.
След една от тези „беседи” в дома на Балух е проведен пореден обиск, при който сътрудниците на ФСБ заявяват, че на терасата в дома му са намерили 70 патрона за автомат Калашников, 19 гилзи и 5 шашки тротил.
На 8 декември 2016 година Балух е арестуван в дома си в с. Серебрянка от сътрудници на ФСБ. Обвинен е в незаконно съхраняване на боеприпаси и експлозиви. Той заявява, че обвинението срещу него е изфабрикувано с участието на началника на криминално разследване на Роздоленското районно управление на полицията Дмитри Попов, а експлозивите и боеприпасите са му подхвърлени. Балух заявява, че делото срещу него е политическо. От арестуването на активиста до произнасянето на присъдата минават 8 месеца, които той прекарва в ареста.
В началото на октомври „върховният съд“ на Крим отменя присъдата и връща делото за доразследване, но оставя в сила мярката задържане под стража на активиста.
На 16 януари 2018 година «Раздолненският районен съд» оставя в сила присъдата от 3 години и 7 месеца и глобата от 10 000 рубли. По време на разглеждане на обжалването Балух се намира в следствения изолатор.
Правозащитниците смятат, че наказателното дело срещу Балух е продължение на политическото преследване срещу него за проукраинската му позиция.
Експертизата, поискана от адвоката на активиста Дмитрий Динзе не открива по патроните и експлозивите нито отпечатъци на арестувания, нито каквито и да било други доказателства, че той се е докосвал до тях. Заключението е: «невъзможно е да бъдат открити». Съдът отказва повторна експертиза, както и извършването на „комплексна дактилоскопическа, биологическа и генетична експертиза“. Обвиняемият не е притежавал огнестрелно оръжие. Според материалите по делото патроните са произведении през 1982 година в руския Барнаул. Относно годността на експлозивите изобщо не е правена експертиза.
Едновременно с това, още през август 2017 срещу Балух е открито ново наказателно дело за нарушаване на организацията на работа в Раздолненския временен арест (насилие срещу представител на властта). Това се случва веднага, след като защитата на Балух подава жалба срещу началника на ареста, полицейски капитан Валерий Ткаченко за нанесении удари, оскърбления и унижения по национален признак.
В изолатора Балух се оплаква от проблеми със сърцето, във връзка с липсата на въздух в килията, както и от липсата на лекарства и нормална храна.
На 14 март «Върховният съд» на Крим намали присъдата на Балух на 3 години и 5 месеца.
След 25 дена пълен глад, Балух беше посетен от Кримския Архиепископ Климент, който го убеди да премине на малко по-лек режим на гладуване.
На 15 май украинският активист Володимир Балух изпрати обръщение до сънародниците си, в което обяснява причините да обяви гладна стачка:
„Привет, уважаеми украинци
Използвам рядко случващата ми се възможност да се обърна към вас, и да ви обясня причините и развитието на поддържания от мене протест чрез гладуване.Нито веднъж, по време на цялото ми пребиваване в плен, не съм ял затворническата «супа», и няма да направя това доброволно при никакви обстоятелства. На 14 март тази година, след като поредната, напълно измислена присъда по изфабрикуваното срещу мене дело, влезе в «сила», реших да обявя гладна стачка, като проява на личното ми презрение към окупационния режим и жалките му опити да лишат от свобода всички несъгласни с тяхната ординско – фесебешна «идеология» на човеконенавист.
На 15 март подадох заявление до началника на СИЗО №1 в гр. Симферопол с искане да ми осигури необходимите условия, за да упражняя правото си. На 19 март, след като преминах през морални издевателства, кражба на лични вещи и побои от страна на работници в ареста, най накрая успях да постигна признаване на протеста ми и преместване в отделна килия. Провокациите и моралния натиск над мене, и протеста ми само се усилиха.
На 25-ят ден от началото на гладуването ми , след посещение на Кримският Архиепископ Климент, за да изключа максимално вероятността за насилствено хранене, и за да спестя непоправима мъка на близките си, взех решение да премина на по-лек режим на гладуване: от този ден ежедневно употребявам две чаши овесен кисел, 50-70 гр. сухари от черен хляб и пия чай с мед.
Само Бог знае докога ще продължи това балансиране на кота нула, но към настоящия момент за мене са недостъпни други методи за разобличаване на същността на процесите, случващи се в окупирания от Московия украински Крим.
Разчитам на Вашето разбиране.
Слава на Украйна!
Искрено Ваш, Володимир Балух.»
На 22 юни, преди поредното съдебно заседание на съда Балух разказа на защитата си, че натискът в ареста е станал още по-ожесточен (нощни обиски, преместване в 18-местна килия, отказ на свиждания с близките, задушевни разговори), опити да го принудят да прекрати гладуването си. В отговор на непрекъснатите провокации в ареста Балух обяви, че отново минава на пълно гладуване и ще пие само вода.
Присъдата ще бъде произнесена на 5 юли 2018 година.
Володимир Балух се възползва от правото си на последна дума:
Този съдебен процес вече за пети път доказва само едно: че се използват всякакви формални и незначителни поводи за да се накаже колкото може по-твърдо човек за свободомислието му, за способността му да остане себе си, да обича страната си, близките си, да не стане предател, за нуждата му да каже на глас възгледите си и мнението си за случващото се.
За мене няма нищо учудващо в това. През последните три години изучих в детайли целия механизъм на системата, създадена върху 1/7 част от сушата, и разбирам как работи, как се прилага и спрямо кого. Въведеният принцип е такъв: за приятелите – всичко, за враговете – закон. Системата стриктно следва този принцип.
Според мене щеше да е много по-честно ако се въведе член за ненавист към системата, към режима, който узурпира властта в тази държава. Тогава бих написал чистосърдечно самопризнание: да, ненавиждам я, да, смятам, че това е огромен позор за народа, който търпи всичко случващо се. И нямаше да имам никакви въпроси. Тогава бих приел и доживотна присъда, щом смятате, че имате право да се разпореждате с човешките съдби. С радост бих приел. За любовта към Родината, както и към майката и близките може да се плати всяка цена. Всичко зависи от избора на човека. […]
Жал ми е за вас, господа, това мога да кажа. Рано или късно, Гспод ще ми подари деня, в който ще спечеля всички съдилища. Разбирам, че няма да е в тази държава. Но слава Богу, светът не се ограничава с тази държава. И на мене много ми се иска да вземат моята морална и материална компенсация от вашите джобове. Както вашата държава ме взе за заложник […] Рано или късно това ще се случи. Не си мислете, че ще избегнете това наказание. Няма да успеете. Ако няма такъв съд тука на земята – ще има по-висш съд. Нито за минута не се съмнявам.
В последната си дума искам да кажа само едно: нито за секунда, нито в една своя мисъл не съм съжалил за действията си. Първо – мене не ме е срам за тях, второ – до най-малката подробност в моите действия няма нищо незаконно, дори по вашите закони. Готов съм да заплатя всяка цена за любовта си към родината и близките. Не ме интересува размерът на присъдата. Още в началото заявих, че нямам ни най-малко желание да участвам в подобен фарс. […]
Слава на Украйна, уважаеми, борим се за нейното величие.
Споделяйте в социалните мрежи.
Присъединете се към кампанията