- InformNapalm.org (Български) - https://informnapalm.org/bg -

В Беларус се подготвя плацдарм на руските ВКС за инвазия в Украйна. OSINT-анализ

След унищожаването на руския бомбардировач Су-24 при навлизането му във въздушното пространство на Турция и предложението към православна Черна гора да се присъедини към Северноатланческия алианс [1] и да стане неговият 29-и член, конфронтацията между Москва и НАТО премина на ново ниво. От руски политически дейци вече звучат заплахи към НАТО за даване на симетрични отговори на нарастващото влияние и разширяване на Алианса, а външнополитическото ведомство заявява [2] за „откровено конфронтационна крачка, принуждаваща към съответна реакция”. Във връзка с това се премина към нов етап и стана още по-актуален и въпросът за създаването на руска военно-въздушна база в Беларус и допущането там на подразделения от ударна авиация на Военно-космическите сили /ВКС/ на Русия. Този въпрос също трябва да се разглежда през призмата на реализиране на сценарий за евентуална геополитическа пълномащабна руска военна агресия срещу Украйна.

За да покажем сериозността в намеренията на Русия да използва беларуския плацдарм за своите военни цели, първо представяме малко хронология по въпроса:

• На 23 април 2013 г. министърът на отбраната на РФ, С. Шойгу, по време на срещата в Минск с президента на Беларус, Лукашенко, за първи път заяви за плановете на Русия [3] да разположи на територията на Беларус авиационен полк от руски изтребители
• На 26 юни 2013 г. главнокомандващият на ВВС на Руската Федерация, Виктор Бондарев, заяви, че за място на дислокация на руската военно-въздушна база е определена 116-а гвардейска щурмова авиационна база в гр. Лида и в нея се планира разполагането на модифицирани изтребители Су-27СМ3;
• На 8 декември 2013 г. заради обострянето на политическата ситуация в Украйна, от военно-въздушна база “Бесовец” на ВВС на Руската федерация (2 АвГр 7000 АвБ, в/п 23326-2, Бесовец/Петрозаводск, бивш 159-и гв. ИАП), в 61-а изтребителска военно-въздушна база край беларуския гр. Барановичи за бойно дежурство е предислоцирано [4] с техническия си персонал и щатното си въоръжение авиационно изтребително звено (1 [5], 2 [6]):

– Су-27, бордови/корпусен номер (б/н) 15 червен, RF-95518

– Су-27П, б/н 19 червен, RF-95517

– Су-27П, б/н 36 червен, RF – н/д

– Су-27П, б/н 37 червен, RF-90746

• На 13 март 2014 г., във връзка с началото на руската военна агресия против Украйна, под прикритието на „проверка на боеготовността на Единната регионална система (ЕРС) на ПВО на Република Беларус и Руската Федерация”, във военно-въздушна база Бобруйск отново от военно-въздушна база “Бесовец” са изпратени [7] 3 военно-транспортни самолета с авиационно-технически персонал от Западния военен окръг на Въоръжените сили на РФ и 6 изтребителя:

– Су-27П бордови номер (б/н) 10 червен (RF-90740);

– Су-27 б/н 15 червен (RF-95518), забелязан по-рано в 61-а авиобаза в гр. Барановичи

– Cу-27П б/н 19 червен (RF-95517), забелязан по-рано в 61-а авиобаза в гр. Барановичи

– Су-27 б/н 20 червен (RF-95516)

– Су-27 б/н 50 червен (RF-90737)

– Су-27УБ б/н 65 червен (RF-90715)

airplanes-1024x672 [8]

Руските Су-27 в авиабазата Бобруйск / Google Earth

• На 14 март 2014 г. на военно летище “Лунинец” [9], намиращо се само на 50 км от границата с Украйна са базирани [10] изтребители МиГ-29, вероятно от 61-а ИАБ;

• На 15 март 2014 г. на летището на 61-а военоо-въздушна база в гр. Барановичи е дислоциран [11] самолет за ранно радиолокационно предупреждение (АЕРО) А-50 б/н 42 червен, RF 50610 [12], (архив [13]), тактическо-техническите характеристики на който, позволяват значително да се разширят възможностите за радиолокационно разузнаване, насочване на изтребителите, а също и за управление на дежурните сили от противовъздушната отбрана.

a-50 [14]
Така, по време на активната фаза на бойните действия на Въоръжените сили на РФ срещу Украйна през 2014 г., руската авиационна група в Беларус се е състояла от около пет военно-транспортни самолета, самолет за ранно радиолокационно предупреждаване (АЕРО) А-50, и почти цяла военно-въздушна ескадрила от изтребители Су-27 – различни модификации. Струва си да отбележим, че изтребителите, дислоцирани във военно-въздушната база “Бобруйск” носят денонощно бойно дежурство плътно, до първите Мински договорености за прекратяване на огъня, и се прибират във военно-въздушната база “Бесовец” два дни след подписването им – на 7 септември 2014 г. [15] (архив [16]);

• На 15 октомври 2014 г. главнокомандващият ВВС на Руската Федерация, генерал-полковник Виктор Бондарев в свое изявление подтвърждава [17]намеренията на Русия да създаде въздушна база, вече в Бобруйск през 2016 г., с базиране на изтребители Су-27;

От септември 2015 г., руската страна започва да форсира въпроса:

• На 8 септември 2015 г., се появява разпореждане на президента на РФ [18], В. Путин за подписване на съглашение между Руската Федерация и Република Беларус за руска въздушна база на територията на Беларус.

• На 24 ноември 2015 г. началникът на оперативното управление на главното командване на Въздушно-космическите сили на РФ, генерал-майор Александър Ляпкин безапелационно заявява [19], че съставът и организационно-щатната структура на руската въздушна база вече са утвърдени, и всички необходими документи са съгласувани с беларуската страна [20]. Според неговото изказване, във въздушната база Бобруйск се планира да бъде дислоцирана една авиационна ескадрила от изтребители (12 бойни самолета) и хеликоптерно звено (4 военно-транспортни хеликоптера Ми-8).

AirBY-bg [21]

Решението на Русия да разположи военно-въздушна база в Бобруйск, вероятно е продиктувано от няколко причини. Първо, за разлика от военно-въздушните бази в Барановичи и Лида, тя е недостъпна за крилатите ракети с висока точност AGM-158 JASSM, с които Полша оборудва [22] своите ВВС. На второ място съществена роля за това решение има значителната площ и летищното оборудване, на което беше базирана бомбардировъчната авиация с далечно действие. На трето място, много важно значение има стратегическото местоположение на военно-въздушната база за провеждане на евентуални военни операции срещу Украйна. При това Русия получава значителен военен потенциал за използване на своите военно-въздушни бази, които със създаване на базата в Бобруйск на практика заобикалят Украйна от всички страни.

За прикриване на военно въздушната база в Бобруйск са планирани зенитни ракетни комплекси [23] с голяма далекобойност С-300В от състава на 147-а зенитна ракетна бригада [24] от Военно въздушните сили и войските от Противовъздушната отбрана на Въоръжените сили на Беларус.

map_airbase03-1024x644 [25]

Разположение на военно-въздушната база “Бобруйск” и прикриващата я 147-а ЗРБр / Google Earth

В случай, че конфронтационният сценарий се реализира, при евентуалното нахлуване на руски сухопътни войски в Украйна от беларуския плацдарм, тази военно-въздушна база в Бобруйск ще играе изключително важна роля за обезпечаване на тяхното прикриване и придвижване. В такъв случай, една от първостепенните задачи на авиогрупата „Бобруйск” ще бъде неутрализирането на системите за ПВО на Украйна и завоюване на въздушно превъзходство над украинските ВВС. Аргумент в полза на тази версия е тактическо-техническата характеристика на самолетите Су-27СМ3, които най-вероятно са планирани за използване в авиобазата. Тези ударни изтребители са оборудвани с нови бордови системи за управление на оръжията, които позволяват използването не само на свободно падащи и управляеми авиобомби, но и на многоцелеви ракети от клас „въздух-земя” [26] Х-59МЕ, Х-59М2Е, Х-59МК2 и противорадиолокационни ракети Х-58Е, Х-58УШЕ, Х-58УШКЕ, Х-31ПД, които са предназначени за унищожаване на радиолокационните системи на ПВО и ПРО. Възможно е друга основна задача на тази база да е противодействие на ВВС на Полша, в случай на хипотетична „голяма война”, както и неутрализиране на обекти на ЕвроПРО, които са разположени на територията на Полша. Наред с останалото, руската въздушна групировка в Борбуйск, ще има в задълженията си премахването на по-значителни прегради пред руските стратегически сили с възпиращ ефект.

Su-27-1024x586 [27]
В перспектива на базата могат да се появят и руски фронтови бомбардировачи Су-34, които вземат участие в парадите в Минск, а също и прихващачи МиГ-31. През съветските времена на военно-въздушната база “Бобруйск” е бил базиран 200-и гвардейски Брестски бомбардировъчен авиационен полк, затова не е изключено Русия да върне там свръхзвуковите бомбардировачи – ракетоносци Ту-22М3.

На 15 юни 2015 г. координаторът на Управлението на генералните инспектори към Министерството на отбраната на Руската Федерация, армейски генерал Юрий Якубов заяви за намерения [28] в най-близко време да бъде значително променена руската общовойскова групировка в Беларус, на фона на появата на тежката военна техника на САЩ по източните граници на НАТО. Работата, обаче, е там, че тази групировка засега не е на територията на Беларус. В момента съществуват само две руски бази – 43-и свързочен възел на ВМФ на РФ „Вилейка [29]”, обеспечаващ се с помощта на радиостанцията „Антей” връзката с атомните подводни ракетоносци; и радиолокационната станция за предупреждение за ракетно нападение „Волга [30]” на Космическите войски на ВКС на РФ, която е интегрирана в Единната регионална система на ПВО на Република Беларус и Руската Федерация. Още – на летището в Барановичи продължава да е постоянно дислоцирано, с ротация на личния състав и техниката, звено от четири изтребителя Су-27, които изпълняват бойно патрулиране на въздушното пространство на западните граници на тъй наречената „Съюзна държава”.

IMG_8456-1-150x150 [31]IMG_8479-150x150 [32]IMG_8494-150x150 [33]

IMG_8514-150x150 [34]IMG_8542-150x150 [35]IMG_8586-150x150 [36]

IMG_8669-150x150 [37]IMG_8673_1-150x150 [38]x_68608485-150x150 [39]

Радио локационната станция за предупреждение за ракетно нападение «Волга» (7 км от селището Ганцевичи) (1 [40], 2 [41], 3 [42])

Вероятно, военното ръководство на Русия разработва план за създаване на сухопътна групировка, която да бъде дислоцирана в Беларус, и която, разполагайки се на 500 км на запад от границата на РФ, ще даде на федерацията предимството да построи границата си за отбрана на беларуски плацдарм и ще й даде възможност да контролира сухопътния коридор към Калининград. Тогава реализирането на Кримски сценарий в Беларус ще навлезе в последен стадий.

Всичко изброено е следствие на водената през последните две десетилетия от Лукашенко политика на заедност и единност с Русия, което прави Беларус заложник на тази политика. В резултат на „съюзническата” си мисия, Лукашенко успя да получи дотационна подкрепа от Русия, по-евтини енергийни ресурси и безпрепятствен достъп до реализация на беларуска продукция на руския пазар. Този модел беше доказан, и не изискваше съществени структурни преобразования и реформи в икономиката, които така и не бяха направени за цялото изминало време. На фона на това, всички изказвания, че Лукашенко се обръща към Запада, звучат нелепо, тъй като подобна насока предполага фундаментална промяна на целия установен политически и икономически модел на държавата. Такава промяна би била равносилна на смърт за управляващия елит, вземайки предвид и факта, че значителна част от висшето военно-политическо ръководство на страната се явяват потенциални агенти на влияние [43] на Руската Федерация. Изхождайки от всичко изредено, Лукашенко може единствено да забавя процеса по разполагането на руски военни бази, при това печелейки за себе си различни икономически преференции. В същото време, отчитайки настоящите условия и опасността страната да бъде въвлечена във военните конфликти на Кремъл, както и да стане обект на реализиране на кримски сценарий в самата Беларус, пробеларуската част от силоваците и номенклатурата е длъжна максимално да саботира създаването на руски военни бази и да се грижат да защитят гарантирания в конституцията неутрален статус на Беларус.

В същото време доста положителен е фактът, че в Украйна отделят достатъчно внимание на засилването на противовъздушната си отбрана. Секретарят на Съвета за национална безопасност и отбрана (СБНО), Александър Турчинов, направи изказване [44], в което разглежда като съвсем реална заплахата от употреба на авиация от страна на Русия в случай на ескалация на конфликта в Източна Украйна. В тази връзка, Турчинов постави сред приоритетните задачи пред Въоръжените Сили на Украйна през 2016-а г. възстановяването на потенциала [45] на противовъздушната отбрана и на военно-въздушните сили на държавата. Следва да отбележим, че значително засилване на ПВО е необходимо не само по линията на фронта, но преди всичко в беларуско направление.

Тематични връзки:


© Материалът е подготвен за публикуване от Дзянис Ивашин [49] специално за сайта InformNapalm [50]. Превод: Joveto. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.