Андрий Лучков специално за читателите на сайта на международната разследваща общност InformNapalm.
Обостряне в Карибския басейн
В Карибския басейн се разгръща критично обостряне на напрежението между САЩ и режима на Николас Мадуро. Въздушното пространство и международните води в региона се превърнаха в риалити шоу с демонстрация на сила, където официално анонсираната от Вашингтон кампания срещу наркотрафика постепенно води до пряка военна конфронтация.
Американски военни чиновници активно разработват варианти за нанасяне на удари с безпилотни самолети по цели на наркотрафиканти („drug targets“) на територията на Венецуела. Ударите по вътрешни цели във Венецуела могат да започнат още тази седмица, въпреки че окончателното решение на президента все още не е одобрено.
Подготовката за тези удари върви на фона на вече проведени военни акции. През последните седмици американските военни нанесоха удари по най-малко три плавателни съда от Венецуела в Карибско море, които, според твърденията, са превозвали наркотрафиканти и наркотици. Въпреки че администрацията не е предоставила доказателства за всички съдове, представител на Доминиканската република официално потвърди, че след един от трите удара в водите на Доминиканската република са били открити наркотици.
Администрацията на САЩ твърди, че ескалацията на военните действия е резултат от това, че президентът Николас Мадуро не прави достатъчно, за да спре потока на незаконни наркотици от страната си. Нещо повече, Мадуро е пряко замесен в наркотрафика.
Каракас представя противоположна версия. Министърът на външните работи на Венецуела Иван Гил Пинто на заседание на ООН обвини Съединените щати, че са се насочили към Венецуела с единствената цел да откраднат нейните безбройни нефтени и газови богатства. Той нарече обвиненията на САЩ „лъжа“, измислена, за да оправдае „жестоката, прекомерна и аморална военна заплаха“ с цел да се подпомогне смяната на режима на Николас Мадуро.
Санкции и дипломатически натиск
Напрежението между Вашингтон и Каракас непрекъснато нарастваше в продължение на две години, демонстрирайки постепенен преход от икономически натиск към пряка военна демонстрация на сила.
Първите санкции срещу Венецуела бяха наложени през 2014 г., а най-суровите санкции срещу петролния сектор, които оказват влияние върху настоящата ситуация, бяха наложени за първи път през януари 2019 г. и подновени през април 2024 г.
Октомври 2023 г.: САЩ временно отслабиха санкциите, издавайки генерална лицензия, която позволяваше операции с венецуелски петрол. Тази стъпка, насочена към насърчаване на демократичните процеси, позволи на американската компания Chevron.
Април 2024 г.: Периодът на разведряване приключи. САЩ възстановиха санкциите, тъй като правителството на Мадуро не изпълни ангажиментите си за осигуряване на свободни и честни президентски избори. Срокът на действие на генералната лицензия изтече на 18 април 2024 г. и не беше удължен, което доведе до прекратяване на директните доставки на венецуелски петрол за САЩ.
- Октомври 2023 г.: САЩ временно отслабиха санкциите, издавайки генерална лицензия, позволяваща операции с венецуелски петрол. Тази стъпка, насочена към насърчаване на демократичните процеси, даде позволение на американската компания Chevron.
- Април 2024 г: Периодът на разведряване приключи. САЩ възстановиха санкциите, тъй като правителството на Мадуро не изпълни ангажиментите си за осигуряване на свободни и честни президентски избори. Срокът на действие на генералната лицензия изтече на 18 април 2024 г. и не беше удължен, което доведе до прекратяване на директните доставки на венецуелски петрол за САЩ.
- Март 2025 г: Икономическият натиск се засили, когато Белият дом наложи 25% мито върху страните, които продължават да купуват венецуелски петрол, в опит да изолира напълно режима.
- 27 юли 2025 г.: Държавният секретар Марко Рубио остро критикува Мадуро, наричайки го лидер на картела Cartel de los Soles
- 8 август 2025 г.: Президентът Тръмп и главният прокурор Пем Бонди обявиха награда от 50 милиона долара за информация, която ще доведе до ареста на Николас Мадуро.
- 8 август 2025 г.: Същия ден Мадуро обяви планове за мобилизация на 4,5 милиона цивилни, наричайки действията на САЩ „странни заплахи“.
- 19 август 2025 г.: САЩ прехвърлиха над 4000 морски пехотинци и моряци във водите на Карибския басейн.
- 5 септември 2025 г.: Венецуела изпрати два въоръжени изтребителя F-16, които прелетяха над разрушителя на ВМС на САЩ „Джейсън Дънам“ в южната част на Карибско море.
- 29 септември 2025 г.: Мадуро подписа указ за допълнителни правомощия в случай на чужда инвазия.
- 30 септември 2025 г.: Анонсирана е среща в присъствието на президента Доналд Тръмп, свикана от Пит Хегсет в Куантико на базата на морските пехотинци. Поканени са практически всички висши офицери – около 800 генерали и адмирали (с ранг една звезда и по-висока), както и техните старши съветници от цял свят.
Срещата в Куантико и военна координация
Според официални данни и коментари в пресата Хегсет планира да произнесе кратка реч, фокусирана върху военните стандарти и „етиката на воина“ („warrior ethos“). От своя страна президентът Тръмп заяви, че целта на срещата е да „мотивира войските“ („rally the troops“) и да обсъди „нашите военни успехи“. Също така като информационен шум се споменаваше за възможно съкращение на военния ръководен апарат с до 20%, анонсирано от Хегсет през пролетта на 2025 година.
Но аз приемам това като информационен шум и известна „димна завеса“, и разглеждам срещата в контекста на развоя на събитията във Венецуела. Вземам предвид и някои съобщения, че военни на САЩ разработват варианти за нанасяне на удари с безпилотни самолети по „drug targets“ на територията на Венецуела, които могат да започнат в най-близките дни. Това потвърждава, че в американското военно ръководство се обсъждат операции, които изискват участието на командири от различни видове войски. Срещата в Куантико вероятно е инструмент за информационно осигуряване на единодушие и решителност на висшето военно командване пред предстоящата ескалация във формат на риалити шоу.
Тъй като военната кампания срещу Венецуела включва операции в Карибския басейн (където вече са прехвърлени 4 хиляди морски пехотинци), удари по морски цели и разработване на планове за удари с безпилотни самолети по вътрешни цели, е необходима пълна синхронизация на усилията между различните командвания (например SOUTHCOM, TRANSCOM, както и на висшите чинове на ВМС и Корпуса на морската пехота). Свикването на всички генерали и адмирали подчертава, че администрацията на Тръмп вероятно иска финална фаза на кампанията срещу наркокартелите, за да легитимира военните действия като операция срещу транснационалната организирана престъпност, която пряко заплашва националната сигурност на Съединените щати.
Наркокартели и „Хизбула”
Оцеляването на режима на Мадуро в условия на икономическа изолация се осигурява от дълбоката му интеграция в транснационални престъпни мрежи, финансирани от високоорганизирани терористични групировки. Ядрото на тази система е Cartel de los Soles (Картелът на слънцата) — мрежа от венецуелски военни елити, които са обвинявани в превоз на кокаин, като за целта използват държавната военна инфраструктура. Този картел работи в тясно сътрудничество с престъпната групировка Tren de Aragua. Ключовият елемент, който осигурява глобалната устойчивост на тази мрежа, е „Хизбула“. Според оценките на американски служители и експерти, „Хизбула“ е станала „основен източник на финансиране и изпиране на пари“ за наркотерористичните групировки. „Хизбула“ не участва пряко в търговията с наркотици („не си цапа ръцете“). Вместо това, те играят критична роля във финансовата архитектура: те „изпират пари и предоставят мрежи, за да помогнат на картелите да прехвърлят пари през Близкия изток“. За тези услуги „Хизбула“ получава дял от търговията, който след това финансира собствените им операции в Близкия изток. Тази финансова мрежа се поддържа благодарение на ливанската диаспора в Латинска Америка. „Хизбула“ използва родствени връзки, езика и обществени институции, по-специално назначава имами и финансира религиозни центрове. Благодарение на тези мрежи „Хизбула“ взаимодейства с местните картели и прехвърля печалбите обратно в Ливан чрез сложни схеми.
Ролята на „Хизбула” прави Венецуела критично важен геополитически плацдарм за Иран. Връзката се основава на общата враждебност към Съединените щати. Партньорството позволява на „Хизбула“ да действа свободно във Венецуела, а на Иран – да работи на Запад, като режимът на Мадуро получава значително финансово възнаграждение. Експертите подчертават, че в случай на падане на Мадуро, Иран ще загуби „най-важния плацдарм за своята дейност в Латинска Америка“.
Николас Мадуро удържа властта не само благодарение на иранското финансиране чрез наркомрежи, но и благодарение на ключовите си геополитически съюзници като РФ и Китай.
Ролята на Русия
Русия е един от основните съюзници на Венецуела, осигурявайки подкрепа за режима.
Москва редовно блокира резолюциите на ООН, насочени срещу режима на Мадуро. Русия доставя критично важно въоръжение, включително системи за противовъздушна отбрана, изтребители Су и хеликоптери. Освен това руски военни съветници и технически специалисти присъстват във венецуелската армия, а двете страни провеждат съвместни учения в Карибския басейн.
РФ предоставя на Каракас кредити и финансова помощ в замяна на петролни договори. Руски компании (като „Роснефт“) участват в петролни проекти. Американски служители подозират Русия в участие в наркосхемите на Венецуела. В редица аналитични доклади се споменава, че венецуелският кокаин се транспортира, по-специално през Черноморския регион, където се проследяват „руски следи“ в логистичните вериги. Някои експерти предполагат, че руските „сиви икономически“ схеми, които действат под прикритието на енергийни и търговски споразумения, могат да бъдат използвани за изпиране на пари от наркотрафика.
Подкрепата за Венецуела позволява на Русия да укрепи позициите си в Латинска Америка, като я използва като плацдарм за противодействие на влиянието на САЩ, и допринася за постигането на стратегическите цели на режима въпреки натиска на Запада.
Позиция на Китай
Китайското правителство също подкрепя Венецуела, като се противопоставя на „милитаризацията на САЩ в региона“. На 26 септември 2025 г. китайското правителство заяви, че подкрепя Венецуела в условията на милитаризация на САЩ в Карибския регион, като предупреди, че намесата заплашва мира и сигурността на международното корабоплаване. Говорителят на китайското министерство на външните работи Гуо Цзякун заяви, че заплахата от употреба на сила поставя под риск стабилността в Латинска Америка и Карибския басейн. Гуо подчерта, че едностранните принудителни мерки на Вашингтон срещу чуждестранни кораби нарушават международното право и основните права на човека, включително правото на живот.
Енергиен сектор
Венецуела разполага с най-големите потвърдени запаси от петрол в света, което често се използва от Каракас като аргумент, че САЩ имат намерение да „откраднат“ нейните богатства. Само, че, енергийният сектор на САЩ показва, че Вашингтон действа заради геополитическа стратегия, а не заради икономическа необходимост.
За разлика от 70-те години на миналия век, спирането на доставките на петрол от Венецуела не представлява съществена заплаха за американската икономика, тъй като САЩ са постигнали значителна енергийна независимост.
Благодарение на шистовата революция, САЩ се превърнаха в най-големия производител на петрол в света, добивайки над 13 милиона барела на ден през 2024-2025 г., което покрива по-голямата част от вътрешните нужди.
Канада осигурява над 60% от общия американски внос на петрол, като е надежден и стабилен партньор. Прекратяването на доставките от която и да е друга страна може да бъде компенсирано от други източници.
САЩ разполагат с най-големите правителствени запаси в света – над 400 милиона барела към края на 2025 г. Тези резерви са мощна „въздушна възглавница“, способна да смекчи последиците от внезапни прекъсвания в доставките и да стабилизира пазара, предотвратявайки дефицит.
Така, политиката на САЩ е мотивирана от геополитически и свързани със сигурността съображения: да не се позволи петролът да финансира остта Мадуро-Иран-Русия. Тази стратегия се потвърждава и от посредничеството на САЩ за възобновяване на износа на кюрдски петрол през Турция, което е част от широка глобална стратегия за намаляване на зависимостта от енергийни ресурси, контролирани от геополитически конкуренти.
По време на срещата във Вашингтон Тръмп призова Турция да намали покупките на руски петрол. Като алтернатива САЩ насърчиха възобновяването на износа на кюрдски петрол през Турция. На 27 септември 2025 г. Ирак, Кюрдистански регион и Турция се споразумяха да възобновят експорта (180-190 хил. барела на ден през пристанище Джейхан).
САЩ се включиха като посредник в тези преговори, разглеждайки кюрдския петрол като част от стратегията за диверсификация на световните потоци и намаляване на зависимостта от Русия, Иран и Венецуела.
Извод
Икономическите санкции и тарифи успешно отрязаха Венецуела от легалния западен пазар на петрол, но не постигнаха основната цел – бърза промяна на режима.
Устойчивостта на Мадуро се обяснява с факта, че режимът успешно компенсира загубите от законния износ чрез печалби, изпирани чрез Cartel de los Soles и финансовата мрежа на „Хизбула“. Колкото по-строги са икономическите санкции, толкова по-дълбока става интеграцията на режима в престъпните структури, финансирани от геополитическите конкуренти на САЩ.
В случай на вземане на решение за нанасяне на удари по Венецуела и смяна на режима на Мадуро, успехът на политиката на САЩ ще се измерва не само с възможността да се отстрани Николас Мадуро, но и да се унищожи напълно тази устойчива финансово-криминална инфраструктура, която осигурява незаконно финансиране на антизападните сили в Западната полусфера и в целия цивилизован свят.
Венецуела е „Гордиев“ възел на геополитическата съставна на Трета световна война, която вече се води де факто.
Смяната на режима ще даде възможност да се възстанови износът на петрол и да се замести руският компонент в доставките на петрол и дори газ.
И не само за условна Индия (която наскоро по време на посещение във Вашингтон отправи молба към САЩ да разреши вноса на петрол от Венецуела и Иран с цел диверсификация на доставките и намаляване на зависимостта от руските енергоносители), но и за страните от Европа.
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Последвайте InformNapalm в социалните мрежи Facebook / Тwitter / Telegram / Slate (Sl8).
