- InformNapalm.org (Български) - https://informnapalm.org/bg -

Войната в Сирия: Русия организира сухопътните си операции по море. Инфографика.

След взривяването на руския самолет над Синай и атентата в Париж, все по-силно се говори за неизбежността от сухопътни операции на руската армия в Сирия. И въпреки, че официално руските власти все още се колебаят да признаят, на сирийска територия се появяват все нови и нови подразделения на Въоръжените сили на Руската федерация.
Укрепването на руските групировки в Сирия може да се проследи и на базата на публични източници: по трафика на руските кораби, минаващи през Босфора и по промените в състава на руския флот.

В началото на септември активисти на международната доброволческа общност InformNapalm вече анализираха движението на руските кораби [1] и предположиха, че руснаците се подготвят за военна операция в Сирия. В резултат на това, само две седмици след нашата публикация, и веднага след изявлението на Путин пред Съвета за сигурност на ООН, започнаха военните операции в Сирия.

Днес InformNapalm, на базата на анализ на информация, получена в хода на разузнаване на публични източници и лични данни от профилите в социалните мрежи на руски военнослужещи, ще идентифицира местоположението на подразделенията участващи в неофициалните сухопътни военни операции на Русия в Сирия.
Също така, ще анализираме нарастването на морския трафик и ще посочим поименно корабите задействани в прехвърлянето на въоръжение и техника както за нуждите на въздушните, така и за сухопътните операции на руската армия. По-голямата част от тези данни ще бъдат представени в информационна графика: Инфографика благодарение на прецизна работа на проекта Visuals [2].

Сирийският експрес в разгара си

Днес, два месеца след стартиране на сирийската кампания, може да да се направи следното предположение – Русия отдавна е започнала сухопътни операции в Сирия, но за момента официално не го признава.

За по-малко от два месеца руските кораби са извършили 50 преминавания през Босфора. В сравнение с началото на годината се наблюдава с два пъти увеличение на месечния трафик.

Както и преди, почти 70% (33 от 49) от всички преминавания са от големи десантни кораби (ГДК).

От началото на операцията в Сирия са регистрирани 17 „рейса“ за Тартус от големи големи десантни кораби (ГДК). Както и преди, по активни в „сирийския трафик“ са ГДК от Черноморския флот на Руската федерация:

Приблизителен брой рейсове с ГДК за Сирия по години:
2013 г. – 29 рейса, 2014 г. – 46 рейса, за 11 месеца от 2015 г. – 66 рейса. Вероятно, в края на годината това число ще се увеличи.

Интересното е, че през последните три години стандартното време за преминаване през пролива Босфор (отиване и връщане) е 10 -11 дни, въпреки че, през последните два месеца голяма част от ГДК извършват рейсовете си за 8 – 9 дни. Очевидно е съкратено времето за товарене и разтоварване на корабите и времето на пребиваване в пристанище.

Отбелязваме, че след шестмесечен ремонт към доставка на военни товари се завърна и ГДК „Ямал“, който за две седмици направи два рейса.

Активно се разхожда по маршрута Новоросийск – Тартус и ГДК от Северния флот „Александър Отраковски“, който с екипажа си вече година не може да се върне в родния си Североморск.

Освен военните съдове/кораби за военни доставки в Сирия активно се използват и спомагателни такива на Военноморския флот на Руската федерация.

Така например, в Черно море пристигна големия морски транспортен кораб за сухи товари (ГМСТ) „Яуза“, който от 2008 г. беше на ремонт в завода „Нерпа“ (Мурманска област). Едва през май 2015 г. беше предаден на ВМФ за арктическата групировка. Въпреки че, през септември „товаропътническия съд с ледови клас“ се присъедини към „сирийските доставки“ и успя да направи вече два рейса.

Още един интересен факт: от Керченското фериботно пристанище за Сирия е пренасочен товарния ферибот „Александър Ткаченко“, на палубата, на който при преминаването му през Босфора бяха регистрирани закрити военни Урал-и и хора в камуфлажни униформи. Очевидно, доставката на товари и туристи за Крим сега не е спешна, така както съдбата на Башар Асад.

Гориво за групировката ще се осигурява от Големите морски танкери (ГМТ) „Иван Бубнов“ (Черноморски Флот), „Лена“ (Балтийски Флот), „Сергей Осипов“ и „Генрих Гасанов“ (Северен Флот): „ГМТ проект 1599 – Може да транспортира 1 000 тона авиационно гориво, както и 2 050 тона дизелово гориво, 8 250 тона мазут, и до 220 тона сухи товари и храни“. [1 [3]],[2 [4]].

Въпреки че, това не се оказва достатъчно:

Намерен ли е изход?

Товароподемността на големите десантни кораби от проект 775 (до 480 тона) и проекта 1171 (до 1 000 тона), които са на въоръжение във ВС на Русия нямат възможността да установят непрекъснато снабдяване за големи групировки от войски.

Възможен вариант се оказва привличането на цивилни съдове от клас река – море (Волгобалт, Волгодон и т.н.). Макар, че там възниква въпроса за цената. В Сирия в момента е война, а застраховката за такива рейсове съответно е висока. Транспортирането на товари с двойно предназначение в гореща точка – това е допълнителна такса за всеки рейс.

В мирно време ставката за тайм-чартер на параход от 7 000 тона инертна маса (приблизително пълната товароподемност на съда) по маршрута Новоросийск – Тартус струва около 4 000 – 5 000 долара на ден. При военни рискове цената се увеличава до 6 – 7 хиляди долара за ден. Рейсовете, които вече са направени от руските съдове са с продължителност 20 – 30 дни. Така един рейс до Тартус може да стигне до 120 000 долара и повече. А те трябва постоянно да доставят.

В резултат на това, руските власти вземат решението да закупят няколко такива съдове от частни собственици и да ги прехвърлят към трафика на доставките за Сирия. За първи път за това писаха блогери – става въпрос за 8 – 10 сухотоварни транспортни кораби, закупени от турски собственици. Официално, това въобще не е коментирано, но през октомври – ноември в Новоросийск започнаха да се товарят нови спомагателни съдове на руския флот:

Един рейс с такъв плавателен съд може да замени няколко рейса на военните ГДК и разтовари основните сили на ВМФ за транспортиране на боеприпаси.

Приблизителните разходи за съд от класа на Alican Deval („Двиница-50“) може да достигне до 1 милион долара за 1000 тона дедвейта. Въпреки възрастта си (около 30 години), такива кораби не могат да акостират в Европейски пристанища, но те все още могат да работят по Африканското крайбрежие на Средиземно море, Турция и т.н. В резултат на това цената за Alican Deval и Dadali може да достигне до 4 милиона долара. Сухотоварният Smyrna е по-нов, затова цената му може да достигне до 6 млн. Долара.

Сухотоварният „Георгий Агафонова“ се говори, че е продаден от Украинското Дунавско Параходство /украинска корабна компания/ е продаден на турци за скрап, който в началото плава под монголски флаг, но след това бързо е закупен от руснаците за Черноморския флот на Руската федерация на цена между 0,8 – 1,5 млн. долара.

Новопридобитите съдове вече участват в сирийския експрес. Благодарение на автоматичната система за идентификация AIS можем да проследим историята на движение на още един цивилен товарен кораб Alican Deval за тази година: посещения в много турски пристанища и пристанища на Черно море, пролива Босфора, пристигане в пристанище Новоросийск (4 октомври — 17 ноември). След това кораба се премества в спомагателния флот на ЧФ на Русия, под новото име „Двиница-50“. Cистемата AIS за спомагателните съдове може да се изключва,  въпреки това системата работи и т.н. Да се проследят данните помагат и проекти от типа на ShippingExplorer [12], MarineTraffic и др.

Чрез тях не виждаме посещенията на кораба в Сирия, но въпреки това Alican Deval („Двиница-50“) се появява вече на снимките на руските морски пехотинци в пристанище Тартус, например, снимка [13] (архив [14]) направена не по-късно от 2 ноември (обърнете внимание на пребоядисания в цветовете на руския флаг щурвал, характерните зацапвания на корпуса, пребоядисаното име).

Архиви на други снимки на руския морски пехотинец Максим Асланов: [1 [15]],[2 [16]],[3 [17]],[4 [18]],[5 [19]].

Снимките изобразяват преминаването на пролива Босфор от Новоросийск и отиването на служба в пристанище Тартус, Сирия (в архива данни с геолокации)

y11xhjFDwJY [20]

x_2tGXkGKxk [21]

Също така отбелязваме, че в действителните доставки за Сирия вероятно участват много по-големи кораби, повечето от които въобще са изключени от системата за идентификация AIS и „по-черен път“ се разтоварват в Тартус и Латакия. В „Морския бюлетин [22]“ Михаил Войтенко дава примери: сухотоварен-контейнеровоз Atlantic Prodigy, египетския сухотоварен Kareem R, ливанския сухотоварен Transfair и др.

Съдовете преминават пролива Босфор, уж за условно египетско пристанище, след това изключват AIS и за няколко дни „изчезват“ в Източната част на Средиземно море. Очевидно практиката на изключване от AIS е предназначена да скрие участието на корабите в доставките в Сирия, а в самите доставки участват много повече съдове, включително и частни такива. Икономисвайки както в застраховки, така и се опитват да скрият реалните обеми на доставките.

Очаквани ли са сухопътните операции?

Увеличението на сирийските доставки не остана незабелязано в социалните мрежи. Отначало, руската страна заяви за контингент от 1 500 души за въздушна поддръжка на Сирийската армия и отбрана на военновъздушната инфраструктура.
Но за да разсеем този мит, ви представяме списък с подразделенията и техниката, които са регистрирани от доброволците на InformNapalm в последните два месеца:

Войници от 336-а отделна бригада на морската пехота, провинция Ес-Сувейда; [23]

24 ОБрСЧ от ГРУ към ГЩ на МО или 32-а ОМБр, провинция Хама [24];

Войници от 28-а отделна механизирана бригада (ОМБр), провинция Хама; [25]

Товарене на авиационни бомби и 152-мм снаряди в Новоросийск на ГДК „Николай Филченков“; [26]

Изпращане на рота снайперисти от 34-а ОМБр от Новоросийск; [27]

Войници от 74-а ОМБр в провинция Хама; [28]

БТР, артилерийски влекач и гаубица Мста-Б от 291-а/120-а артилерийски бригади край Латакия; [29]

Раздаване на „сирийски“ униформи на военните от 8-и отделен артилерийски полк от Бреговите войски на Черноморския флот; [30]

–  Тежки огнехвъргачни системи (ТОС) „Солнцепек“ (вероятно 20-и полк за РХБЗ); [31]

БТР-82А от 27-а ОМБр в Латакия; [32]

Освен това:

 

ru [33]

По този начин, в Сирия се разкриха военнослужещи от няколко бригади на морската пехота, няколко отделни механизирани бригади и специална техника, която е на въоръжение само във Въоръжените сили на Руската федерация.
Към това остава да добавим смесения авиационен полк, който за два месеца се увеличи от 34 на 69 самолета, с подкрепата на хеликоптери, ПВО и военновъздушно осигуряване, постоянни рейсове на военно-транспортната авиация и корабите на Черноморския, Балтийския и Северен флотове, извършващи доставки на военни товари.

За по-малко от два месеца малката „победоносна въздушна операция“ се увеличи до пълноценна военна компания, в която са задействани десетки хиляди военни в Сирия и десетки хиляди в цяла Русия.

Икономическите загуби от тази операция за икономиката на Руската федерация са колосални, а политическите дивиденти крайно оскъдни, за да се разглеждат като тактическа победа. Очевидно Русия е нетърпелива да приспи света, отвличайки вниманието от анексията на Крим и военните операции в Донбас, и влизайки в Близкия Изток, вече успя да консолидира имиджа си на „тромав и глупав цирков мечок“. От всички фокуси на руския „мечок“ обаче, най-трудно му се отдава да жонглира и върти педалите едновременно…

(СС BY 4.0) Материалът е подготвен от Anton Pavlushko [34] и Victory Krm [35]специално за InformNapalm.org / Инфографиката към материала е подготвена от Visuals.ua [2]. Превод: M Dian. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.