InformNapalm.org (Български)

Реализъм, основан на ценности. Историческа реч на премиера на Канада Марк Карни в Давос

На 20 януари 2026 г. на Световния икономически форум в Давос канадският премиер Марк Карни произнесе дълга и изненадващо силна реч, която вече стана вирусна в мрежата и много хора я нарекоха историческа.

Английският текст на речта е публикуван на официалния сайт на премиера на Канада.

Пълният текст на речта на Марк Карни в Давос

„За мен е голяма чест и дълг да бъда с вас в този решаващ момент за Канада и целия свят.

Днес ще говоря за разпадането на световния ред, края на една приятна история и началото на една сурова реалност, където геополитиката на великите сили не е ограничена от никаква рамка.

Но също така твърдя, че други страни, включително средно големи страни като Канада, не са безсилни. Те имат капацитета да изградят нов ред, който въплъщава нашите ценности: зачитане на правата на човека, устойчиво развитие, солидарност, суверенитет и териториална цялост на държавите.

Силата на по-слабите започва с честността.

Всеки ден ни се напомня, че живеем в епоха на съперничество между великите сили. Че редът, основан на правила, избледнява. Че силните правят каквото могат, а слабите да търпят каквото трябва. Този афоризъм на Тукидид е представен като неизбежност – като естествена логика на международните отношения, която се налага отново. И изправени пред тази логика, има силна тенденция страните да се адаптират, за да оцелеят. Да се ​​приспособят. Да избегнат проблеми. Да се ​​надяват, че отстъпчивостта ще им купи сигурност. Това няма да проработи.

И така, какви варианти имаме? През 1978 г. чешкият дисидент Вацлав Хавел написа есе, наречено „Силата на безсилните“. В него той задава един прост въпрос: Как комунистическата система успява да се поддържа?

Отговорът му започва с един зарзаватчия. Всяка сутрин този собственик на магазин поставя на витрината си плакат: „Пролетарии от целия свят, обединявайте се!“ Той не вярва в това. Никой не вярва. Но въпреки това поставя плаката – за да избегне проблеми, да покаже лоялност, да не се откроява. И тъй като всеки собственик на магазин на всяка улица прави едно и също нещо, системата се поддържа. Не само чрез насилие, но и чрез участието на обикновените хора в ритуали, които лично те смятат за лъжливи.

Хавел го нарича „живот в лъжа“. Силата на една система не идва от нейната истинност, а от готовността на всеки да действа така, сякаш е истинска. И нейната крехкост идва от същия източник: когато дори един човек спре да играе ролята си – когато зарзаватчията свали плаката си – илюзията започва да се пропуква.

Време е компаниите и държавите да свалят плакатите си.

В продължение на десетилетия държави като Канада процъфтяваха в условията на това, което наричахме международен ред, основан на правила. Присъединихме аха в рамките на това, което наричахме международен ред, основан на правила. Присъединихме се към неговите институции, хвалехме неговите принципи и се възползвахме от неговата предвидимост. Под негова защита можехме да водим външна политика, основана на ценности. Знаехме, че историята за международен ред, основан на правила, е отчасти невярна. Че най-силните биха направили изключения за себе си, когато им е удобно. Че търговските правила се прилагат асиметрично. И че международното право се прилага с различна строгост в зависимост от това кой е обвиняемият или жертвата.

Тази фикция беше полезна, а американската хегемония в частност помагаше за предоставянето на обществени блага: отворени морски пътища, стабилна финансова система, колективна сигурност и подкрепа за механизми за разрешаване на спорове.
И така, ние поставихме плаката на витрината. Участвахме в ритуалите. И в голяма степен избягвахме да назоваваме разминаванията между реториката и реалността.

Тази сделка вече не работи.

Нека съм ясен: ние сме в разгара на разрив, а не на преход.

През последните две десетилетия поредица от кризи във финансите, здравеопазването, енергетиката и геополитиката разкриха рисковете от прекомерната глобална интеграция.

Напоследък големите сили започнаха да използват икономическата интеграция като оръжие. Митата като лост. Финансовата инфраструктура като средство за принуда. Веригите за доставки като уязвимости, които да се използват.

Не можете да „живеете в лъжа“ за взаимните ползи от интеграция, когато интеграцията се превърне в източник на вашето подчинение. Международните институции, на които средните сили разчитаха – СТО, ООН, СОР, архитектурата за колективно решаване на проблеми, са значително отслабени. В резултат на това много страни стигат до еднакво заключение. Те трябва да развият по-голяма стратегическа автономност: в енергетиката, храните, критичните минерали, финансите и веригите за доставки.

Този импулс е разбираем. Държава, която не може да се изхранва, да се снабдява с енергия или да се защитава, има малко възможности. Когато правилата вече не те защитават, трябва да се защитаваш сам.

Но нека погледнем трезво накъде води това. Свят на крепости ще бъде по-беден, по-крехък и по-малко устойчив. И има още една истина: ако великите сили се откажат дори от привидността на правила и ценности, за да преследват безпрепятствено своята мощ и интереси, ползите от „транзакционализма“ ще стават все по-трудни за възпроизвеждане. Хегемоните не могат постоянно да монетизират отношенията си.

Съюзниците ще диверсифицират, за да се предпазят от несигурността. Ще купуват застраховки. Ще разширяват възможностите. Това възстановява суверенитета – суверенитет, който някога се е основавал на правила, но все повече ще се основава на способността за устояване на натиск.

Както казах, подобно класическо управление на риска има своята цена, но разходите за стратегическа автономност, за суверенитет, могат да бъдат споделени. Колективните инвестиции в устойчивост са по-евтини от изграждането на собствена крепост. Общите стандарти намаляват фрагментацията. Взаимното допълване дава положителен резултат за всички.

Въпросът за средноголемите държави като Канада не е дали ще се адаптираме към тази нова реалност. Ние трябва да го направим. Въпросът е дали ще се адаптираме, като просто изградим по-високи стени, или сме способни на нещо по-амбициозно.

Канада беше сред първите, които чуха този тревожен сигнал, което ни принуди да променим фундаментално стратегическата си позиция. Канадците знаят, че нашето старо, удобно предположение, че географията ни и членството в съюзи автоматично гарантират просперитет и сигурност, вече не е валидно.

Нашият нов подход се основава на това, което Александър Стуб нарече „реализъм, основан на ценности“ – или, с други думи, ние целим да бъдем принципни и прагматични.

Принципни сме в нашия ангажимент към фундаментални ценности: суверенитет и териториална цялост, забрана за употреба на сила (с изключение на предвиденото в Устава на ООН), зачитане на правата на човека.

Прагматични в признаването, че напредъкът често е постепенен, че интересите се разминават, че не всеки партньор споделя нашите ценности. Ние се ангажираме широко и стратегически, с отворени очи. Активно приемаме света такъв, какъвто е, вместо да чакаме светът да бъде такъв, какъвто искаме да бъде.

Канада калибрира своите взаимоотношения така, че тяхната дълбочина да отразява нашите ценности. Ние даваме приоритет на широкото ангажиране, за да увеличим максимално влиянието си, предвид променливостта на световния ред, рисковете, които носи това, и какво е заложено на карта в бъдеще.

Вече не разчитаме единствено на силата на нашите ценности, а на ценността на нашата сила.

Ние изграждаме тази сила у дома.

Откакто моето правителство встъпи в длъжност, намалихме данъците върху доходите, капиталовите печалби и бизнес инвестициите, премахнахме всички федерални бариери пред междупровинциалната търговия и ускоряваме инвестициите в размер на трилиони долари в енергетика, изкуствен интелект, критични минерали, нови търговски коридори и други.

Удвояваме разходите си за отбрана до 2030 г. и правим това по начин, който изгражда вътрешната ни индустрия. Бързо диверсифицираме връзките си с чужбина. Споразумехме се за всеобхватно стратегическо партньорство с Европейския съюз, включително присъединяване към SAFE, европейските споразумения за обществени поръчки в областта на отбраната.

През последните шест месеца подписахме дванадесет други споразумения за търговия и сигурност на четири континента. През последните няколко дни сключихме нови стратегически партньорства с Китай и Катар.

Водим преговори за пактове за свободна търговия с Индия, АСЕАН, Тайланд, Филипините, МЕРКОСУР. За да се справим с глобалните предизвикателства използваме „променяща се геометрия“ – различни коалиции за различни въпроси, основани на ценности и интереси.

Относно Украйна: Ние сме основен член на „Коалицията на желаещите“ и един от най-големите контрибутори в нейната отбрана и сигурност, изчислено на глава от населението.

Относно суверенитета на Арктика: Твърдо стоим до Гренландия и Дания и напълно подкрепяме тяхното уникално право да определят бъдещето на Гренландия. Нашият ангажимент към член 5 е непоколебим.

Работим с нашите съюзници от НАТО (включително страните от Северна Европа и балтийските страни), за да укрепим северните и западните флангове на алианса, включително чрез безпрецедентните инвестиции на Канада в надхоризонтални радари, подводници, самолети и сухопътни сили. Канада категорично се противопоставя на митата за Гренландия и призовава за целенасочени преговори за постигане на споделени цели за сигурност и просперитет в Арктика.

По отношение на международната търговия подкрепяме усилията за изграждане на мост между Транстихоокеанското партньорство и Европейския съюз, създавайки нов търговски блок от 1,5 милиарда души.

По отношение на критичните минерали формираме „клубове на купувачите“ на базата на Г-7, така че светът да може да диверсифицира доставките и да се откаже от един-единствен източник на доставки.

По отношение на изкуствения интелект: работим с демокрации със сходно мислене, за да не бъдем принудени да избираме между хегемони и технологични гиганти.

Това не е наивен мултилатерализъм. Не е и разчитане на отслабени институции. Това е изграждане на коалиции, които работят стъпка по стъпка с партньори, които имат достатъчно общи позиции, за да действат заедно. В някои случаи това ще бъде по-голямата част от държавите. И създаване на гъста мрежа от връзки в търговията, инвестициите и културата, на която можем да се опираме при бъдещи предизвикателства и възможности.

Средните сили трябва да действат заедно, защото ако не си на масата, си в менюто.

Великите сили могат да си позволят да действат самостоятелно. Те имат размера на пазара, военния потенциал, лостовете да диктуват условия. Средните сили нямат. Когато преговаряме с хегемон само двустранно, ние преговаряме от позиция на слабия. Приемаме това, което ни се предлага. Състезаваме се помежду си кой ще бъде по-отстъпчив.

Това не е суверенитет. Това е имитация на суверенитет, докато всъщност се приема подчинение. В свят на съперничество между великите сили, държавите „по средата“ имат избор: да се състезават помежду си за благоразположението на силния или да се обединят, за да създадат трети път с реално влияние.

Не трябва да позволяваме възходът на „твърдата сила“ да ни заслепи за факта, че силата на легитимността, почтеността и правилата остава мощна – ако решим да я прилагаме заедно.

Това ме връща към Хавел. Какво би означавало за средните сили да „живеят в истината“?

Това означава да наречем реалността с истинските ѝ имена. Да спрем да говорим за международен ред, основан на правила, сякаш той все още функционира така, както е рекламиран. Да го наречем такъв, какъвто е: система на засилващо се съперничество между големите сили, в която най-могъщите преследват интересите си, като използват икономическата интеграция като оръжие за принуда.

Означава да действаме последователно. Да прилагаме едни и същи стандарти към съюзници и съперници. Когато средните сили критикуват икономическите заплахи от една посока, но мълчат, когато идва от друга, ние продължаваме да държим плаката на прозореца.

Това означава да изградим това, в което твърдим, че вярваме. Вместо да чакаме да се възстанови старият ред, да създаваме институции и споразумения, които функционират точно както са декларирани.

А това означава намаляване на лостовете, които позволяват принуда. Изграждането на силна вътрешна икономика винаги трябва да бъде приоритет за всяко правителство. Международната диверсификация не е просто икономическа благоразумност; тя е материалната основа за честна външна политика. Държавите получават право на принципна позиция, като намаляват своята уязвимост от ответни мерки.

Канада има това, което светът иска. Ние сме енергийна суперсила. Имаме огромни запаси от критични минерали. Имаме най-образованото население в света. Нашите пенсионни фондове са сред най-големите и най-опитни инвеститори в света. Имаме капитал, талант и правителство с огромен фискален капацитет да действа решително. И имаме ценности, към които много други се стремят.

Канада е плуралистично общество, което работи. Нашите обществени пространства са шумни, разнообразни и свободни. Канадците остават ангажирани с принципите на устойчивото развитие.

Ние сме стабилен и надежден партньор – в свят, който е всичко друго, но не и – партньор, който изгражда и цени взаимоотношенията в дългосрочен план. Канада има и нещо друго: осъзнаване на случващото се и решимост да действа съответно.

Разбираме, че този разрив изисква повече от просто адаптация. Той изисква честност за света такъв, какъвто е. Ние сваляме плаката от витрината.

Старият ред няма да се върне. Не бива да скърбим. Носталгията не е стратегия. Но върху отломките от разлома можем да изградим нещо по-добро, по-силно и по-справедливо

Това е задачата на средните сили, които имат най-много да загубят в свят на крепости и най-много да спечелят в свят на истинско сътрудничество.

Силните имат своята сила. Но и ние имаме нещо: способността да спрем да се преструваме, да наречем реалността с нейното име, да изградим собствената си сила у дома и да действаме заедно. Това е пътят на Канада. Ние го избираме открито и уверено. И този път е широко отворен за всяка страна, желаеща да го извърви с нас“.


Четете още


Публикацията е подготвена специално за читателите на InformNapalm. При използване на материали е задължително поставянето на линк към източника
(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Последвайте InformNapalm в социалните мрежи Facebook / Тwitter / Telegram Slate (Sl8).


InformNapalm е напълно независима общност, и няма финансова подкрепа от никое правителство или донор. Информационните ни ресурси се финансират единствено от доброволците в общността и читателите ни, които правят малки благотворителни вноски. Можете да подкрепите развитието на уникалния доброволчески разследващ ресурс InformNapalm чрез вноски чрез buymeacoffee или Patreon или по друг удобен за вас начин
Exit mobile version