Владимир Путин разглежда Западната намеса в Босна и Косово като оскърбление за Славянския Православен свят и той планира да си отмъсти
Мнение на Джон Шиндлер / By John R. Schindler / 01/25/17 1:40pm
Десетилетие и половина от атаките на 11 септември, и в нашата страна /ред. САЩ/ е доста лесно да се забравят времената, в които западните шпиони, войници и дипломати през 90-те години се опитаха да спасят Балканите от самите тях. След като Югославия се разпадна през 1991 г. оставяйки след себе си насилие и хаос, падна се на НАТО, ръководени от САЩ да решат грозната каша. Днес, едно поколение, по-късно, временно направените решения на Вашингтон се разпадат и войната може да се завърне в нестабилната Югоизточна Европа.
Първо за Босна и Херцеговина, която получи лъвския пай от вниманието на медиите в началото на 90-те години – от която не цялата информация е точна – пристъпвайки като полупровалена държава в последните две десетилетия. Затънала в престъпност и корупция, да не говорим за сериозния проблем с ислямския екстремизъм, Босна боледува политически, икономически и в социален аспект. Странното, временно споразумение постигнато от президента Бил Клинтън в Дейтън, Охайо в края на 1995 г. запази целостта на Босна, след ужасната гражданска война, но никога не е било нещо повече от краткосрочно решение.
И Босна все още е заклещена в Дейтонската система, със слабото състояние на Сараево и много власт прехвърлена на две псевдо-държавни структури: предимно на мюсюлманската федерация (с тенденция към намаляване на хърватското малцинство) и република Сръбска на местното население. Това тромаво споразумение не разполага с много опции за действие. Твърде много власт е централизирана в мюсюлманите, недостатъчно в сърбите, а хърватите негодуват срещу липсата на тяхната трета идентичност. Дейтън донесе краткосрочен мир, но потвърди, че никой в тази Балканска каша някога ще бъде съвсем прав за дълъг период от време.
Днес ръководството е в ръцете на Република Сръбска и след годините на безсилие, тя заплашва, че ще се изтегли от Дейтънското споразумение напълно. Президентът й Милорад Додик, който ръководи полу-държавата в корупция почти две десетилетия не прикрива възродения си национализъм. Заплахите му да изтегли република Сръбска от Дейтън споразумението не са вече бездействена фантазия. Вашингтон наскоро отвърна на удара, поставяйки санкции на Додик заради усилията му да саботира Дейтънските споразумения. Необезсърчен, обаче Додик назова американския посланик в Сараево като “доказан враг” за босненските сърби, който е “нежелан в република.”
Сприхавите отношения между сърбите и доминиращото мюсюлманско правителство в Сараево е същата причина, която потопи страната в гражданска война и геноцид през 1992 г., и действията на Додик демонстрират колко потискащо малък е постигнатия прогрес – въпреки две десетилетия след Западната политическа и военна намеса и милиардите доларови помощи изразходвани за Босна за да се намали склонността й към братоубийство.
Дори по-зле е положението в Косово – бивша сръбска провинция, която обяви независимостта си благодарение на 78 дневните бомбардировки на НАТО през 1999 г., които принудиха Белград да капитулира. Въпреки, че по-голямата част от държавите в света признаха независимостта на Косово – Сърбия не го направи. Напрежението се увеличава, поради непрекъснатите провокации от страна на Белград. Сърбия настоява за независимост на северно Косово, населено от много сърби (9 от 10 от косовското население, наброяващо 1.9 милиона са албанци, докато едва 4 % са сърби, които населяват северните части около град Митровица, в близост със Сърбия).
Наскоро, Сърбия изпрати влак украсен с лозунги “Косово е Сърбия” , написан на 21 езика до Митровица, което от албанска гледна точка се прие като злонамерна провокация. За щастие, влака обърна преди да достигне до Косово, и до отприщване на криза не се стигна – за сега. Въпреки това, президента на Сърбия – със стабилни националистични виждания – заплаши, че ще изпрати военните си, ако Косово се случи нещо лошо на сърбите там, което би рестартирало грозната междуетническа война, която НАТО се опита да предотврати с бомбардировките си през 1999 г.
В отговор на това, ръководството на Косово поиска от Европейския съюз да успокои Белград, преди нещата да излязат извън контрол, а в същото време някои албанци говорят вече за възкресяване на армията за освобождение на Косово – бунтовническите сили, които успешно се справиха с Белградското управление през 90-те на миналия век. Тъй като независимо Косово не разполага с армия, а само с паравоенни полицейски сили – НАТО настоя за разоръжаване за да се предотвратят бъдещи конфликти – всякакви албански опити за превъоръжаване биха насърчили по-лошо поведение от страна на Сърбия. Да не говорим, че откакто стотици мюсюлмани от Косово се присъединиха към Ислямска държава в Ирак и Сирия, и джихад ветерани се завръщат по домовете си днес, то в Косово днес има добре въоръжени албанци, които ги сърбят ръцете за война.
Нарастването на национализма сред сърбите също не е случайно. Както отбелязах преди 2 години – Владимир Путин оказваше натиск върху република Сръбска, и официалната идеология на Кремъл за Славянската Православна солидарност срещу декадентския Запад, намира щастлив дом в сърцата на много от сърбите – а и също така и основната Кремълска теза, че Босна се намира под западна окупация от 1995 г. Москва култивира Додик политически и финансово, като същевременно насърчава демонстративните му предизвикателства срещу системата от Дейтън..
Руският пробив в Сърбия е от само себе си тревожен. Едва ли е случайно изпращането на провокативния влак от Белград за Косово, и може би е „произведен“ от Русия. Наличието на руски разузнавателни служби в Сърбия е необичайно голям и очевиден, и те наскоро установиха и шпионска база в южната част на страната, чиито цели са да наблюдават западните действия в региона. Преди 2 месеца, Русия, Беларус и Сърбия проведоха съвместни военни учения на сръбска територия, наречени “Славянско братство”, като знакови анти-НАТО сили.
Най-важният момент е, че наскоро Москва подари на Белград ново въоръжение, включително 60 броя бронирани машини (половината от тях танкове T-72), плюс 6 изтребителя МиГ-29. Това не звучи много, а и Миг-29 са излишни за руските въздушни сили, но променят равновесието в региона. Пристигането на руските самолети се очаква за тази пролет, което ще направи Сърбия единствената бивша югославска република притежаваща модерни военни изтребители. Хърватия е член на НАТО, и разполага с десетки порутени МиГ-29-и, които са с поколение по-стари от тези, които ще получи Сърбия, и благодарение на дълги години пренебрегване, само шепа от тях могат да излетят във въздуха. Без помощ от Атлантическия алианс за Загреб, сръбските нови изтребители ще доминират в региона.
Най-голямата тревога за Балканите днес са заплахите, породени от нелегалните Кремълски шпионски игри, или както ги наричам Специална война: шпионаж, подривни дейности, пропаганда и тероризъм.
През ноември 2016 г, оперативни работници, свързани с руското разузнаване сe опитаха да организират насилствен преврат в Черна гора – малка по територия, бивша югославска република на Адриатическо море, която се стреми към членство в НАТО, и политиците в Белград, които не са така ентусиазирани да са в едно легло с Москва, сметнаха, че подобни сенчести превратаджии са заплаха и за самите тях. Като се има предвид навика на Путин да обезврежда хора, които не харесва, чрез неприятни, престъпни начини, това изглежда като основателно притеснение, от страна на сърбите.
Какво Путин желае на Балканите изглежда доста ясно, а именно политически хаос, който да разсее Запада, който протекторира региона от 90-те. За да постигне това, с радост ще рискува с една локална война, в която няма да умират руснаци. Политическите решение създадени от НАТО преди едно поколение са все още крехки, и Москва планира да извлече наградата си. Путин, както и много руснаци, разглеждат Западната намеса в Босна и Косово като обида срещу Славянския Православен свят, и той планира отмъщение.
Днес, НАТО разполага войски в Полша и Балтийските държави за да възпре руския авантюризъм, за което консултирам в продължението на години, като вместо там, Кремъл дрънка оръжията през 2017 за да тества решимостта на Алианса, идвайки на Балканите, където държавите са слаби и западното влияние изглежда нестабилно. Като се има предвид колко ужасно зле приключиха нещата, когато за последен път руското разузнаване подпомага и подстрекава нелегалните сръбски машинации в Босна, САЩ и европейските ни съюзници трябва спешно да успокоят Югоизточна Европа преди проблемите й да излезнат извън контрол и масовото насилие се завърне в този вечно проблемен регион на Европа.
Автор: Джон Шиндлер / John Schindler – експерт по сигурността, бивш анализатор и офицер от контраразузнаването на американската Национална агенция за сигурност / NSA. Специалист в шпионажа и тероризма, офицер от американския флот и професор във Военния колеж. Публикувал е 4 книги. профилът му в социалната мрежа Twitter at @20committee.
Източник на материала: Observer „President Trump’s First Foreign Policy Crisis: Balkan War Drums Beat Again“
Заглавна снимка на материала: карта на Балканския полуостров, източник: Wikipedia
Тематични линкове:
- «Балканска есен» vs «руска пролет» – как Русия оказа натиск върху бившите югославски републики през 2016 г.
- Визитата на руския президент в Елада и заявлението на Ципрас
- Русофилско военно обединение пропагандира за война срещу България по украинския сценарий
- Център по глобалистика „Стратегия ХХІ“ представи доклада „Хибресията на Путин. Невоенни аспекти на войните от ново поколение“
- Съветски агенти продават Царство България за московско злато и долари в периода на 1919 – 1944 г.
- Financial Times: Зависимостта на България от руския газ почти приключва
- 8 септември 1944 година: Съветската армия окупира Царство България
- Проруски военизирани групировки в Централна Европа
