Специален доклад: Инвестиране в България

29 ноември, 2016 г., Тони Барбър за Financial Times

България и европейските й партньори постигнаха успехи в областта на трансграничните тръбопроводи и други проекти, пише Тони Барбър / Tony Barber във Financial Times.

Нищо по-добре не илюстрира бързо променящите се енергийни перспективи за България, както уверението на министрите и специалистите в индустрията, които прогнозират краят на почти пълната зависимост на нацията им от руския природен газ.

През януари 2009 г., българите бяха в ступор и промишлеността им спря да функционира, когато след руско-украинския спор рязко беше прекъснат руския газ идващ от Украйна за Централна и Източна Европа. За Европейския съюз това беше шокова ситуация, осъзнавайки колко зависими от руското газово ембарго са новите държави членки в съюза, освободени през 1989 г.

Според Теменужка Петрова – енергийния министър в оставка, България и ЕС партньорите й усвоиха урока от кризата през 2009 г.: „Работихме целенасочено за да избегнем подобна ситуация като се насочихме към диверсификация на маршрутите и източници на доставка на природен газ. Действията ни са в рамките на цялостната енергийна политика на ЕС. Няма начин отново да попаднем в ситуацията през 2009 г.“ –  уточнява г-жа Петкова.

Руската компания „Газпром“, която е единствения износител на газ за България, осигурява 90 % от годишното потребление на газ в балканската държава. Като цяло България зависи от руския внос, внасяйки три четвърти от енергийните си ресурси – въглища, газ, ядрено гориво и петрол.

Въпреки това, с подкрепата на ЕС и САЩ, завареното дясно-центристко правителство постигна напредък в намаляване на тази зависимост на България от руските енергийни ресурси.

Най-амбициозните му планове включваха отваряне на трансграничните тръбопроводни маршрути с четирите им съседи – Гърция, Румъния, Сърбия и Турция – и съвместния българо-гръцки проект за построяването на офшорен терминал за втечнен природен газ в северната част на Гърция, на пристанище Александрополис.

„Газпром“ вече не е в абсолютната позиция за да изиграе газовата карта отново, заплашвайки някой“, – обяснява Илиян Василев, енергиен специалист, бивш посланик на България в Русия, в периода 2000 – 2006 г. Василев уточнява, че годишното потребление на газ в България може да се увеличи до 4 милиарда кубични метра през 2020 г. от около 3 млрд куб. метра консумирани днес, отчасти заради нарастващото търсене на газ от химически и торови компании в страната. Но до 2020 г. „Газпром“ ще доставя вероятно само половината от газта за България, прогнозира той.

Първият действащ трансграничен газопровод, е този който свързва България и Румъния. От гледна точка на доставения обем на газ, обаче най-важна е междусистемната интерконекторна връзка между България и Гърция (ICGB), проект на стойност 220 милиона евро, чието строителство, според г-жа Петкова ще стартира през следващата година, с приключване в края на 2018 г. или в началото на 2019 г.

„Интерконекторът с Гърция е най-големия ни приоритет“ – уточнява министъра. „Това ще създаде реална диверсификация на доставките. Източникът на газа ще е от Каспийско море“.

С оглед на това, България подписа договор с Азербайджан за годишно доставяне на 1 млрд. куб. метра газ от находището Шах Дениз 2 в Каспийско море. „Сокар“ / Socar –  азербайджанската държавна петролна компания планира да стартира газопровод до България през 2020 г.

Проучвания и търсене на петрол е другото измерение за България в стремежа й за енергийна независимост. Консорциумът, оглавяван от френската компания „Тотал“, включващ австрийската OMV и испанската Repsol, оповести през октомври 2016 г. че са открили петрол в териториалните води на България в Черно море.

Г-жа Петкова, информира че имат големи надежди не само за тази част в Черно море, но също така и за съседен дълбочинен блок на Черно море, където Shell – англо-холандска компания е с пет годишно разрешение от февруари 2016 г. издадено правителството за търсене на петрол.

Перспективата за България в ядрения сектор е по-сложна. От положителна гледна точка, скорошната инспекция на ядрената централа в Козлодуй – на 120 км северно от столицата София, на река Дунав – посочва, че 5 блок на реактора на централата може да бъде безопасно удължен за още 30 години. Г-жа Петкова, очаква подобно одобрение от експертите и за другия реактор в блок 6 на централата.

Ако експертите дадат зелена светлина и на двата реактора, които произвеждат една трета от електричеството на България – те ще оперират до края на 2040 г.

По-малко обнадеждаваща е ситуацията с ядрената централа в Белене – източно от Козлодуй – спрян проект поради спираловидни увеличаващи се разходи. Международният арбитражен съд присъди през юни, 2016 г. че България трябва да плати на руската ядрена компания „Атомстройекспорт“ оборудването за 620 милиона евро, като компенсация са анулирането на този проект. Министър Петкова, казва, че правителството се надява инвеститор от частния сектор да спаси проекта и да управлява тази централата според приниципите на свободния пазар. Въпреки това, правителството няма желание да предостави суверенни гаранции за извършване на строителството й, или да се ангажира в изкупуването на електроенергията й, с фиксирана дългосрочна цена, уточнява тя.

Като се имат предвид високите разходи за ядрени проекти, тези условия могат да бъдат нереалистични. „Всеки ядрен проект в наши дни се нуждае от правителствена намеса“ – казва Алесандър Бебов, управляващ съдружник в Балканска консултантска компания, специализирана на енергийния пазар.

Но възможността за отказване от този проект и продажбата на оборудването от Белене не е ясна, все още. „Кой ще го купи това оборудване?“ – пита г-н Бебов.

Източник: Financial Times, Bulgaria’s reliance on Russian gas almost over

Заглавна снимка: FT, Снимка: Персонал в ядрената централа в гр. Козлодуй, България,  © Alamy