Представяме ви статията на немския професор Томас Шпан, публикувана в немското издание rolandtichy.de, в която се разглежда задкулисната страна и истинските нюанси на кремълските визити в Гърция.

Руският президент В. Путин е известен с това, че заявява за своите политически цели толкова незавоалирано, че повечето хора приемат възмутителните му заявления за провокация. По време на визитата си в Гърция той за пореден път се разходи вербално по прозападните й съседи на Балканите. Но този път по-важното заявление излезе не от него, а от гръцкия политик Ципрас.

«Стратегически важно»: Путин и неговият Ципрас

За приятелските отношения между Путин и Ципрас е известно на всички. Когато новоизбраният ляв популист посети Москва през април 2015 година, шефът на всички руснаци дори прости на неопитния върху светския паркет атински инженер-строител грубата грешка, когато по време на съвместната им публична изява гъркът не пропусна Путин и седна в неговия стол. Но тъй като Путин никога нищо не забравя и не прощава, по време на визита в гръцки манастир, той реши да вземе реванш и демонстративно зае креслото на епископа, което традиционно по протокол е предназначено за висшестоящата персона. По време на тази визита такава персона беше домакинстващият президент на Гърция Павлопулос, който след инцидента демонстративно напусна церемонията.

По този начин, в края на посещението на Путин стана ясно – както на времето се изрази Герхард Шрьодер – кой е готвачът и кой келнерът. Но това не промени нищо в приятелските отношения между Путин и неговия Ципрас.

Морковът — Южен Поток

Още в Москва Путин се струваше на Ципрас, плуващ по това време във фарватера на финансовия си революционер Янис Варуфакис, нещо като спасителна котва, в случай на отказ от страна на ЕС да продължи да финансира болната гръцка държава. Но Путин не бързаше да дава обещания за финансова помощ. Вместо това той се отнесе с Ципрас както с онова познато ни магаре, пред носа на което вързали морков, който то безуспешно се опитвало да изяде.

Морковът има съвсем точно име: Южен поток – тръбопроводът, по който Путин иска да придвижва руски природен газ през Черно и Средиземно море. По план подводният тръбопровод трябваше да мине от руския град Анапа/Краснодар в българския град Варна, а в качеството на алтернатива Путин въвлече и деспота Ердоган с евентуален турски маршрут, но след сблъсъка на двамата егоманяци в сирийския конфликт, този вариант по-скоро отпадна.

Гърция, по предложение на Путин, трябва да запази товарното пристанище в Парга на Йонийско море. Там са привлечени милиардни трансфери и работни места.

Проблемът България

Междувременно, в резултат на руската окупация на Крим, Южен Поток беше замразен. България спря проекта под мекия натиск от страна на ЕС и САЩ, а освен това българският маршрут е проблемен за руснаците, тъй като към настоящият момент по неговото трасе има пет военни обекта, които САЩ може да използва съвместно с България, в съответствие с договора от 2006 година. Става дума за черноморското пристанище Бургас, Айтос в качеството му на база за материално-техническо обезпечаване, тренировъчната база в Ново село край Сливен, летищата Безмер край Ямбол и Граф Игнатиево край Пловдив, недалече от Гърция и Македония.

Дори и Съединените щати да имат разрешение да използват тези обекти само за задачи извън пределите на България, в случай на извънредна ситуация, американците могат да блокират минаващия през България Южен поток по всяко време. За конфронтационния курс, поет от Путин, това е неприятно обстоятелство. Още повече, че едва ли има друг маршрут: турската алтернатива вероятно повече няма да бъде разглеждана и включване на Гърция през Черно море няма да има. Такъв неуспех.

Поклоничеството на Путин в Гърция

В края на май, по време на срещата на страните от G7, Путин върна визита в страната на елините. Международните отношения на Русия с НАТО и ЕС са все така напрегнати след анексията на Крим и хибридното превземане на Източна Украйна. Премиерът на Гърция се отличи с демонстрацията на силно дружелюбие към неособено харесвания на международната арена Путин. За това имаше основания – московчанинът донесе пълна кошница с обещания, независимо от собствената си близост до банкрута. Представители на държавните енергийни компании „Роснефт” и „Газпром”, отговарящи за експорта на руските енергоносители също присъстваха в делегацията. Очевидно, без да се съобразяват със санкциите спрямо Русия, и нейните насрещни санкции, Путин и Ципрас са сключили икономически договори за значителни суми.

Западните партньори може би биха простили това на гърка, ако в допълнение към тези договори нямаше някои детайли, които заставиха щаб-квартирата на НАТО и Брюксел да се замислят сериозно.

Заплахи по адрес на НАТО от страна-член на НАТО

От една страна, Путин използва своята визита в НАТО – Гърция, за да заплаши както трябва другите членове на НАТО. Румъния и Полша, бивши васали на съветската империя трябва да бъдат нащрек, за да не попаднат „под прицела” на Русия. Особено Румъния, както Путин открито призна: „Ако някои части на Румъния до вчера не знаеха какво е да бъдеш цел, то ние сега сме длъжни да предприемем някои крачки, които да гарантират нашата сигурност”. С други думи Русия ще нанесе Румъния в целевите координати на своите ядрени бойни глави – без да говорим за другите видове агресия, като например хибридната война на неговия генерал Герасимов.

Такива заплахи от територията на страна от НАТО са в крайна сметка необичайни. Но добре се вписват в предишни заявления на Путин за „наложителна реакция” срещу усилването на присъствието на НАТО в Балтийските страни, които Русия заплашва и на разполагането на противоракетни системи в Полша и Румъния.

По време на пропагандното си „поклонничество” в Атон в края на визитата си в Гърция, възпитаният в духа на съветския атеизъм Путин направи друго, крайно остро изказване. Според думите на президента на Русия, руски компании проявявали „интерес по отношение на гръцките държавни компании железопътен транспорт и пристанище Солун”.

На пръв поглед това звучи банално. Още повече ако си спомним, че ЕС и МВФ принудиха гърците да продадат потъмнелите си сребърни прибори. Тъй че, business as usual? Или все пак нещо повече? Както е известно, Путин използва всяка слабост на противника.

Гръцките железници

Премиерът на Гърция, когото западните му събеседници характеризират между себе си като човек със селска хитрост, но със среден интелект, се увлече дотолкова, че си позволи да направи многозначително изказване: сътрудничеството с Русия е „стратегически важно”.

„Стратегически важно”? „Икономически важно” би имало несъмнено смисъл за гърците. Но „стратегически”?

Стратегията, в крайна сметка, както знаем от времената на Клаузевиц, е военен термин. Стратегията – това е дългосрочно планиране по отношение на очакван или текущ конфликт. Грешка на езика при Ципрас ли е това, или зад изказването му се крие нещо повече? За темите на разговор на левия популист от Гърция и неговия руски приятел зад затворените врати в Москва и Атина, ние не знаем нищо. Затова да разгледаме руските перспективи, ако „руски компании” – това значи контролираният от Путин бизнес – започнат да инвестират на едро в Гърция.

За разлика от Западна Европа, железопътната мрежа на гърците е слабо развита. Единствената централна линия минава от Патра, на юг през Атина и Лариса до Солун. Там тя се разклонява в посока България, Турция и бившата Югославска република Македония. Това означава, че който контролира гръцките железопътни линии, той контролира и входните и изходните вътища към Гърция и от Гърция към ЕС и Босфора. От времето на франко-пруската война през 1870 година, военните знаят, че железопътните линии могат да имат решаващо значение за изхода на войната – дори и сега авиацията да играе голяма роля.

Солун

Солун е най-важният град в северната част на Гърция. От този пристанищен град до съседна България няма и сто километра. До Македония по права линия е 70 километра. Този, който контролира железопътната мрежа, ще може в най-кратки срокове да се добере до границите на двете северни съседки.

Дали мисълта, че Путин разглежда точно този вариант като се стреми да получи контрол над пристанище Солун и железниците е абсурдна?

Разбира се, официално работата на пристанището е чисто в икономическата и гражданската сфера. Официално. На практика като се започне от службата по сигурността на летището, чиято численост на персонала и щатна екипировка е точно толкова безконтролна, колкото и въоръжението й, и като се завърши с контрола на складовете и пристанищната логистика, едва ли някой би могъл да определи какво всъщност складират и какво правят там руските собственици. Руските похвати в маскировката са ни известни от тъй наречените „хуманитарни конвои” в Източна Украйна, чиято основна задача е материално-техническото обезпечаване на терористите и изнасянето на украинските промишлени предприятия.

Балканските сценарии

Вече би трябвало на всички да е ясно, че за Путин всичко има военно-стратегически елемент. Какво би могло да му хареса повече от това да има пункт за материално-техническо обезпечаване на юго-източния фланг на НАТО, на територията на НАТО? В случай на извънредна ситуация, Русия с лекота би могла да се възползва и от пристанището, и от железопътната мрежа за доставка и транспортиране на военна техника и персонал.

Дори и да изключим възможността за военен конфликт, съществуват множество сценарии, които биха могли бързо и коренно да променят ситуацията в южните Балкани. Да предположим, например, че Гърция все пак се изключи от Еврозоната и излезе от състава на ЕС. Или, че ЕС се разпадне. Има вероятност и ако новоизбраният президент на САЩ е Доналд Тръмп, той да няма никакъв по-нататъшен интерес към Европа и източната част на Средиземно море, защото предпочита да обезпечава енергоснабдяването, поддържайки собствената си шистова промишленост и да прехвърли търговските си интереси върху по-динамичната Азия. Визитата на Обама във Виетнам отваря там нови врати.

Има много сценарии, в които дори и НАТО може да загуби сегашното си значение. Тогава правилният партньор в Атина, без съмнение ще бъде готов да се договори с Русия за използване на пристанището и за военни цели, за което към този момент всичко вече ще е подготвено.

Липсва възможност за адекватна реакция

Безсмислици? Едва ли. Връщаме се към Южен поток: ако няма друг път освен през България, то Русия, контролирайки пристанището и железопътната мрежа, може да получи бърз достъп до тръбопровода от Бургас, до Парга в Северна Гърция. Какво да прави НАТО, ако Гърция и Русия си сътрудничат в стратегическо партньорство? Към сегашния момент най-близката военноморска база на Съединените щати се намира на остров Крит. Твърде далече за бърза реакция на флот, който е влазъл неочаквано през Босфора към Солун.

Военна операция по суша? В условия на криза достъпът към Черно море през България за САЩ и други възможни съюзници срещу Русия ще бъде практически невъзможен. През Адриатика от Черна гора или Албания? Или все пак от Централна Европа през Сърбия? Едва ли е възможно, ако северна Гърция е в руски ръце.

Военният вариант в подсъзнанието

Така изведнъж се изяснява яростната съпротива на Путин срещу фокусирането на все повече Балкански страни към НАТО. Колкото по-слабо съвместими с техниката на НАТО са малките балкански страни, толкова по.успешно би могла Русия, с помощта на приднестровската си колония на север и южната база в Солун, да нападне България и Румъния и да си осигури пряка сухопътна връзка между своите северно-черноморски територии и Егейско море. Така може да бъде избегнат и тесния проход през Турция.

Немислимо? Може би. Но през последните две години вече разбрахме, че при всяко свое действие Путин има предвид и военна опция. Възможно е точно това да е имал предвид Ципрас, когато говори за „стратегически важно сътрудничество”. Би било целесъобразно щаб квартирата на НАТО и Европейският съюз да наблюдават внимателно левия социалист и коалиционният му партньор – десен националист. Възможно е те да са паразити, които отдавна са избрали бъдещия си партньор, но продължават да смучат сокове от ненавистния им ЕС.

(CC BY 4.0) Автор на статията: Томас Шпан, оригиналът е публикуван в  rolandtichy.de; руски превод: Андрий Топчан. Материалът е подготвен от Ирина Шлегель специално за InformNapalm с разрешението на автора. Превод: Joveto. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.

Можете да подпомогнете нашия проект като   дарите средства за закупуване на преносими компютри за OSINT-разузнавачите на InformNapalm (Upgrade InformNapalm )