
На 13 август 1961 година започва изграждането на Берлинската стена, която в продължение на 28 години разделяше свободните хора от закрепостените, цвета от сивотата, движещия се по своя еволюционен път свят от застиналия в блатото на лицемерието и петилетките режим. И още 30 години след падането си до голяма степен стената държи в плен умовете и душите ни и продължава да ни разделя.
Започнала първо с бяла демаркационна линия, по-късно с ограда от бодлива тел, продължила с изграждането на стена, до пълното й бетониране с 45 хиляди бетонни блокове с размери 3,6 на 1,5 метра.
Минаваща понякога през домовете. Като сградата от снимката, например, на която входът е останал в Източен Берлин, а прозорците гледат към западната част. На снимката е заснето как жена се опитва да се спусне от прозореца в западната част, отдолу хората искат да й помогнат, а източногермански военнослужещи я дърпат обратно.
През трите десетилетия от съществуването й бягство през стената са готвили 70 000 човека. Успешно са я преодоляли 5043 човека, от тях 574 военнослужещи. Към наказателна отговорност за опит за бягство са привлечени 60 000 човека. В района на стената са арестуване 3221 човека. Убити при опит за бягство по различни данни – от 160 до 938 човека, ранени при опит за бягство – от 120 до 260 човека. Убити войници и полицаи охраняващи стената – 27 човека. Опити да се щурмува и разбие стената – 35. Според различните източници статистиката на бягствата и жертвите е фалшифицирана от властите на ГДР.
През август 1961 година 19 годишният унтер офицер от ГДР Ханс Конрад Шуман е изпратен на дежурство край загражденията от бодлива тел. Започнал да подбутва телта с крак. Забелязали го от западната страна хора започнали да му подвикват: „Прескочи“, а полицейска кола спряла на 10 метра и чакала с отворена врата. 19-годишният фотограф Петер Ляйбинг, командирован от страна на ФРГ да заснема стената го чакал един час, докато успее да хване прескачането. Снимката побеждава в номинацията „Най-добра снимка“ на Overseas Press Club award за 1961 година.
Ханс Конрад Шуман се заселва в Западен Берлин. Връща се в родната Бавария след падането на Стената. Но родителите, братята и сестрите му, останали в Източна Германия го отхвърлят и осъждат. Ханс Шуман изпада в депресия и се обесва на 20 юни 1998 година.
Някои интересни бягства зад стената
Някои успяват да се изплъзнат. Изобретателността на стремящите се към свободата граждани е удивителна.
Бягство с влак
Доста са случаите, в които са се опитвали да разрушат стената, таранирайки я (особено в първите години, когато бетонните блокове не са още плътно положени). Атакували са я с камиони, автобуси, бронетранспортьори, машини за полагане на асфалт.
През декември 1961 година машинистът Детерлинг (Harry Deterling) разбива тежките масивни железни порти с парен локомотив, към който били закачени 8 вагона, чиито 20-тина пътници се качили в този „спецвлак” за масово бягство. След бягството властите на ГДР премахнали всички останали глухи линии, свързващи двете части на Берлин.
Тунели под стената
Много от бегълците се прехвърляли на запад под стената. Проходите ровели пенсионери, ученици, цели семейства и дори училищни класове… Били толкова много, че ги кръщавали по номера „тунел на 28-те”, „тунел на 22-мата” – по броя на копачите.
В книгата на Bodo Müller „Притегателната сила на свободата” е подробно описан тунелът на „57-ината”. Той бил уникален по мащаба на свършената от западноберлинските организатори работа, за да измъкнат близките си от източен Берлин. По време на бягството е убит граничар от ГДР.
В течение на няколко месеца почти 40 човека, живеещи на Запад, копали проход под стената на дълбочина 12 метра. През октомври 1964 година те излезли в двора на полуизоставена къща в източната част. Общата дължина на тунела била 140 метра. В продължение на две нощи по него почти непрекъснато преминавали бегълци – 57 човека. Но се намерил предател, и в двора на изоставената източноберлинска къща нахлули гедееровски войници. Дежурящите край входа на тунела западноберлински студенти имали пистолет. Завързала се престрелка, и един от източногерманските гранчари бил убит.
В ГДР той бил обявен за герой, загинал от ръцете на „империалистически диверсанти”. С неговото име кръщавали училища и улици, пионерски лагери и параходи. Едва след обединяването на двете Германии и отварянето на архивите става ясно, че той всъщност е загинал от куршумите на своите колеги.
Едно от момчетата, копали „тунела на 57-те” става преуспяващ бизнесмен, собственик на верига парфюмерийни и галантерийни магазини. Друг е един от водещите мениджъри в компанията Lufthansa. Трети – Райнхард Фюрер (Reinhard Furrer), след завършването на физичния факултет на Берлинския университет и защитата на докторска дисертация, е поканен в школата на астронавтите. През октомври 1985 година той лети в състава на международния екипаж на совалката „Чалънджър”.
Прелитане над стената
Също физик, но в ГДР е и Герхард Вагнер (Gerhard Wagner). Той специализирал в разработката на новите полимерни материали, от които се приготвят крилата и корпусите на планерите. Семейство Вагнер – самият Герхард, съпругата му и тримата им синове решили да бягат така, както още никой не бил бягал – на самолет собствено производство. Корпусът направили от шпертплат и калаени листове, а двигателите свалили от два поддържани мотоциклета. Но когато самолетът бил почти готов, в жилището на семейство Вагнер пристигнали сътрудници на Щази. След обединението на Германия се изяснило, че ги е предал братът на съпругата, който бил доброволен сътрудник. Следователите просто не повярвали на очите си като видели самоделното самолетче. Семейство Вагнер били изпратени в затвора, а самолетчето престояло 10 години в гаража на Щази в Дрезден. Сега е експонат в Немския музей в Мюнхен.
Герхард Вагнер не е единственият „летец” сред източногерманските бегълци. През 1973 година многократният шампион на ГДР по делтапланеризъм Удо Елке (Udo Elke) прелетял през границата по време на първенство на страната с безмоторен самолет. А през 1979 година две семейства от Тюрингия (четири възрастни и четири деца) избягали на запад с огромен въздушен балон, ушит от различни платове. Този въздушен балон, който в свит вид прилича на пачуърк одеало, сега се пази в берлинския Музей на стената.
Друг експонат на музея е свръхлекият, безфюзелажен самолет марка Ikarus Fox.
На 26 май 1989 година този мъничък самолет с червени звезди на опашката за маскировка, се приземил в Източен Берлин, в Трептов-парк. Той бил управляван от Инго Бетке (Ingo Bethke), докато брат му Холгер (Holger Bethke) кръжал с друго самолетче Икарус над парка, за да наблюдава ситуацията. Инго и Холгер, които избягали от ГДР в началото на 1980-те години, долетели от Западен Берлин, рискувайки живота си, за да вземат третия си брат Егберт. Те успели. Тримата братя Бетке прелетели през стената, приземили самолетчетата си направо пред Райхстага и отишли да празнуват в едно от берлинските ресторантчета.
***
Превод и снимки по материали от мрежата
![]()







Read the latest book “Donbas in Flames. Guide to the Conflict Zone” published by Prometheus Center. This guide will be useful to journalists, researchers, war experts, diplomats and general readers seeking information on the war in Donbas.


No Responses to “На 13 август 1961 г. започва издигането на Берлинската стена. Интересни бягства”