Темата за единството на Русия стана особено популярна в руските медии през 2019 година. Да разобличават „коварните планове на Запада“ за „разчленяване на Руската Федерация“ се втурнаха цели министерства, отделни политици, чиновници и журналисти. С особено усърдие работят информационните ресурси в националните републики. Кремълската пропаганда не само трескаво убеждава гражданите им в икономическата стабилност на федерацията, но и се опитва да ги убеди в отсъствието на каквито и да е предпоставки за суверенизация на националните републики.

Получаването на независимост на територии от Руската Федерация обикновено се разглежда през призмата на Северен Кавказ, а в руските и световните медии най-често се споменават Чечня, Ингушетия и Дагестан в контекста на сепаратистки движения. Заедно с тях на територията на федерацията има и други субекти с достатъчно ярка история на борбата им за суверенитет, и мощни икономически и демографски предподставки за обособяване. Един от тези субекти е светският, проспериращ и доста развит в сравнение със съседите си Татарстан.

Разположение на Татарстан

Идел-Урал, или Приволжието, – територия, на която се срещат и си взаимодействат два свята – тюркския и угро-финския. Независимо от различните религиозни и културни традиции, съжителството на тюркските и угро-финските народи не води до остър антагонизим или изолационистки настроения между тях. По-скоро обратното – Идел-Урал може да се нарече интегрално пространство, което в продължение на векове запазва идентичността на титулните нации, в условия на русификация и размиване на етническите, езикови и религиозни граници.

През 2019 година всички републики от Идел-Урал, разположени в източната част на Европа са в състава на Руската Федерация. Най-западната страна от региона е  Ерзяно-Мокшания (Република Мордовия). Разстоянието между западната граница на Мордовия и източната граница на Украйна е около 500 км. На изток е разположен Башкортостан — най-източната страна на Европа. Общата площ на Идел-Урал е 320 708 км². В републиките от Идел-Урал живеят 12 189 127 човека. Тоест по площ Идел-Урал е съпоставим с Полша (312 685 км²), а по брой на населението – г Гърция (10 741 165 човека).

Карта на Идел-Урал

В периода между 1919 и 1925 година Башкортостан, а по-късно и целият Идел-Урал, имат обща граница с Киргизска АССР (както по това време се нарича Казахстан). През 1925 г. болшевишката власт отнема Оренбургска губерния от състава на съветския Казахстана, и го включва в състава на РСФСР. Преместват столицата на Казахстан от Оренбург в Кзил Орда (до 1936 г. републиката се нарича Казакска АССР). Така възниква Оренбургският коридор, разделящ две тюркски републики. В началото коридорът, разделящ Казахстан от Башкортостан, е едва с 30 км ширина. Притесненията за прекалена „дружба между народите“ на башкирците и казахите кара Москва да „уточнява“ няколко пъти границите. В резултат коридорът е разширен почти двойно. Към настоящия момент републиките от Идел-Урал нямат изход към външна граница, а разстоянието между южната граница на Башкортостан и северната на Казахстан е около 50 км.

Значение на Татарстан за региона

В географският център на Идел-Урал е разположен Татарстан. Богат на природни ресурси, той винаги е претендирал не само за икономическа, но и за политическа самодостатъчност. Макар че татарската нация в продължение на половин хилядолетие се намира в утробата на Московия, а сега – на Руската Федерация, волжските татари не само не са загубили своята идентичност, но и са пътеводител за своите съседи. Татарите имат сериозни постижения в културното развитие – първата татарска книга се появява през 1612 г. (граматика на татарския език). Казан става мощен книгоиздателски център в Руската империя. Там се издават книги не само на татарски, но и на езиците на почти всички народи от Идел-Урал. Едно от първите неща, които създава суверенен Таталстан в началото на 1990-те е главното издателство на татарски книги „Мәгариф“, което за почти трите десетилетия от своето съществуване е издало 1500 книги с общ тираж 18,5 милиона.

Освен властите за утвърждаването на татарската наука и култура работят и многобройни доброволци. На татарски се превеждат не само класиката от световната литература (например античните философи), но и съвременни изследвания по физика, математика, медицина, астрономия и т.н. Татарските преводачи превеждат не толкова от руски, колкото от английски и турски езици.  През последните години се появиха десетки видеолекции TED, переведени на татарски. Има дори инструменти за програмиране, съставени на татарски – ниво недостижимо за повечето от коренните народи в РФ.

Такива сериозни постижения в развиването и съхраняването на татарската култура биха били невъзможни без наличието на сериозен интелектуален и финансов ресурс. Впрочем в основата на татарската съпротивляемост срещу процесите на асимилация стоят някои от националните черти: постоянство, упоритост, предприемчивост, вярност към исляма, съчетано със спазване на народните обичаи. Татарските инфраструктурни, образователни и научни проекти, както и спазаряването в сложни преговори с Москва на кратката автономия срещу реализирането на хуманитарна политика, също са следствие от важността на Татарстан за икономиката на РФ. Републиката всяка година попада в Топ-10 на икономически най-добре развитите субекти в държавата.  Татарстан е важен промишлен център: нефтодобив и нефтопреработка, самолетостроене, разработка на системи за свръзка, производство на взривни вещества, машино и автомобилостроене. На територията на републиката са разположени важни за Русия инфраструктурни обекти: нафто и газопроводи, две международни летища, железопътни линии, мостове над Волга и Свияга. Татарстан е инфраструктурният логистичен център на региона Идел-Урал.

Татарският път към държавността

В продължение на векове руската власт се опитва да неутрализира стремежа на татарите към възраждане на собствен държавен проект като включва подчинения народ в процеса на ръководене и развитие на Русия (Руска империя, СССР, по-късно РФ). С настъпването на перестройката у татарите отново се пробужда жаждата за възраждане на държавността им. През 1988–1990 година в Татарстан възникват и стремително се развиват неконтролирани от Москва политически партии, обществени организации и движения.

Политическото пространство в Татарстан през 90-те години на миналия век може да бъде разделено на три основни групи: е поле Татарстана 1990-х можно поделить на три условные группы: проправителствени сили (сплотени около партията „Единство и прогрес“), демократичната опозиция (общоруските политически партии) и татарската опозиция (националисти и татарстански комунисти). Татарските националистически сили, изповядващи идеята за държавна независимост на републиката, са представени от Татарския обществен център (аналог на украинското народно Движение за Перестройка), татарската партия за национална независимост „Итифак“ („Съгласие“), Ислямската партия „Өмет“ („Надежда“), народната демократична партия „Ватан“ („Родина“) и младежката патриотична организация „Азатлик“ („Свобода“). Тези партии и обществени сдружения са в опозиция на републиканските и федералните власти.

На снимката: Отбелязване на Деня на паметта в Татарстан (в чест на защитниците на Казан, загинали в боевете с армията на Иван Грозни по време на нападението над града през 1552 г.). Демонстрантите носят транспарант „Държавна независимост на Татарстан!“. Октомври 1991 г. Снимка: Нурули Гариф от архива «Азатлик Радиоси»

Татарстан е първата сред Иделско-Уралските републики, която провъзгласява декларация за държавен суверенитет (30.08.1990 г.) и първа декларира желанието си да стане самостоятелна независима държава. През 1991 г. в РСФСР се провеждат президентски избори, а в Татарстан и избори за президент на републиката. Радикалните татарски кръгове, със съдействието на официален Казан, разгръщат кампания за бойкот на изборите за президент на Русия на територията на републиката. В резултат на това 36,6% от татарстанските избиратели участват в тях, докато за президент на Татарстан гласуват 65%. В Татарстан Борис Елцин получава 16,5% от гласовете, а Минтимер Шаймиев – 44,8%.

В началото партийната номенклатура в Татарстан се опитва да не забелязва новите политически играчи. По-късно комунистическият партиен апарат на Татарстан се опитва да използва националното движение в балансиращите си игри с Москва, плашейки Кремъл с възможното идване на власт на националисти, с които диалогът би бил невъзможен. Но през декември 1991 г. татарското национално движение, представено главно от Татарския обществен център и партията Итифак, значително укрепва позициите си. Националистите успяват да привлекат в редиците си градската татарска интелигенция, да намерят източници на финансиране (главно сред татарските предприемачи), да подготвят водещи кадри на различни нива, да създадат широки организационни структури и да започнат мощна агитационна кампания.

На 24 октомври 1991 г. Татарстан провъзгласява независимостта на републиката, потвърдена от референдума през 1992 г. Скоро след това Татарстан отказва да подпише федеративния договор и дори приема собствена конституция, която дава приоритет на законите на Татарстан пред законите на Руската Федерация. През есента на 1993 г. президентът на Татарстан Минтимер Шаймиев остро критикува новия проект на руската конституция, чиито разпоредби противоречат на конституцията на Татарстан. В края на същата година Татарстан отказва да участва в изборите за руските представителни органи на властта: Съветът на Федерацията и Държавната Дума (едва 14% от населението на републиката взема участие в гласуването).

До началото на 1994 г. Татарстан се опитва да води независима политика, балансирайки между идеята за пълна независимост и запазване на икономическите връзки с Русия. В крайна сметка под натиска на Москва Шаймиев прави отстъпки: на 15 февруари 1994 г. с Руската Федерация е сключен Договор за за взаимно делегиране на пълномощия, според който Татарстан става обединена с Русия, асоциирана държава със статут на конфедерация.

Митинг в навечерието на провеждане на референдума за държавна независимост на Татарстан (21.03.1992). Мъж държи плакат «Татарстаның куркусыз ир-егетләре! Безнең урын милли гваридиядә!» (тат. «Безстрашни мъже на Татарстан! Нашето място е в националната гвардия!»). Република Татарстан, 1992 г. Снимка: от архива «Азатлик Радиоси»

Президентът Шаймиев се опита да превърне Татарстан в съюзна държава, която изгражда отношенията си с Москва върху ексклузивни договорни принципи. Впрочем през 1999 г. Татарстан не е във възторг от идеята за създаване на съюзна държава между Русия и Беларус. Казан реагира доста хладно на тази инициатива, и предчувствайки възможна загуба на преференциалното си положение, се опитва да покаже зъби. През есента на 1999 г. парламентът на републиката одобрява решение за преминаване на татарския език към латиница. Решението предизвика истинска истерия в Москва.

На какво разчита Казан?

Шаймиев се надява, че изключителното икономическо значение на Татарстан и влиянието на татарската общност както в републиката, така и в Руската федерация, ще подпомогнат „договаряне с Москва на специални условия“. Президентът на Татарстан активно използва националистическата опозиция, за да сплаши Москва, и в интерес на истината известно време тази тактика работи. Но Шаймиев пренатяга ситуацията: използвайки мощния административен ресурс и мажоритарната избирателна система, парламентът на Татарстан е прочистен от опозиция – и руска, и татарска. През втората половина на 90-те години цялото татарско национално движение  става извънпарламентарно, а улицата остава единственото поле за неговата дейност.

С идването на власт на Владимир Путин Кремъл поема курс към твърда централизация. Първите жертви на тази политика стават най-заможните и най-независимите субекти на федерацията, преди всичко Татарстан. Още през 1998 г. опозиционният татарстански вестник „Алтин Урда“ е затворен по обвинение за разпалване на етническа омраза. Известно време той продължава да бъде издаван със самостоятелно финансиране, докато властите най-накрая го забраняват. През 1999 г. татарските националисти се опитват да сключат съюз с татарските комунисти и руските демократи в името на обща борба срещу Шаймиев.
Представители на татарската десница обявяват политическа гладна стачка, с искане за промени в избирателния закон. Кампанията обаче не постига никакви резултати. През 2001 г. дейността на националните партии е забранена в Русия на законодателно ниво. В резултат на съдебни преследвания и натиск от страна на специалните служби много обществени организации и движения на коренното население спират дейността си, в това число всички татарски партии, както и най-влиятелните татарски организации. В периода 1999–2005 г. Кремъл всяка година внася промени в конституцията на Татарстан, „привеждайки я в съответствие с конституцията на Руската Федерация“. По този начин от конституцията на републиката изчезват препратките за установяване на отношения с чужди държави, създаването на национална банка и др.

Татарстанските елити твърде дълго се утешават с особения статут на републиката, докато Москва  „сварява“ опонентите си „на слаб огън“. Новият президент на републиката Рустам Миниханов, който дойде на власт през 2010 г., продължава политиката на своя предшественик – лоялност в замяна на ограничена автономия. Проблемът е, че до 2010 г. Татарстан вече е отстъпил пред Москва почти целия си суверенитет, а с това изчезва и предметът за „пазарене“ с Русия. Остава да плати, и Татарстан плаща. Републиката увеличава размера на отчисленията към федералния бюджет, заради което е принудена да увеличи добива си на нефт.

Татарската съпротива в условията на путинова Русия

Русия систематично и упорито работи върху асимилацията на големите коренни народи и превръщането на националните републики в обикновени области. Планът се реализира в няколко направления:

— административно-территориално. От година на година суверенитетът на републиките се орязва, а държавните пълномощия се прехвърлят във федералния център;

— финансово-икономическо. Моделът на Путин за единството на Русия е да взема пари от богатите субекти на федерацията и да ги дава на бедните. Така предпазва държавата от разпадане. „Как ще оцелявате без нашата помощ?“ – това често е последният аргумент на Кремъл в дискусиите за самостоятелност на републиките. Не е учудващо, че регионите на дотация стават все повече. Сред тях е дори съседката на Татарстан – Башкортостан — индустриално развита и самозадоволяваща се република;

— културно-идентично. Москва ясно очерта рамката, в която могат да съществуват коренните народи и национални републики: собствена кухня, народни носии и хорово пеене. Всякакви други прояви на независимост се заклеймяват като екстремизъм и русофобия. Федералният център пое контрола върху всички сфери на живота на коренното население – от религиозни организации до структури на диаспората извън Руската федерация;

— международно. Русия отлично разбира откъде идват основните заплахи за териториалната й цялост: националните републики, регионалните движения и салафистките движения в исляма. Тя успя да елиминира физически, или да постави зад решетките въоръженото нелегално движение на салафитите. Но да прекратиш съществуването на националните републики не е толкова просто – те са институционализирани още от съветските времена. Освен Северен Кавказ, Идел-Уралският регион, особено Татарстан, остават главоболие. Отнемайки от националните републики остатъците им от суверенитет, Москва подкрепя малобройни нации, които не представляват никаква заплаха за Русия. Грижата за ижорците или саамите се представя пред очите на международната общност като „последователна политика за запазване на етническото и културното многообразие на Русия“

Лидери на татарската младежка организация „Азатлик“ против натиска от страна на ФСБ и МВР върху техните активисти. Казан, 2013. Снимка: Татарски обществен център

Дори в тези трудни условия татарското национално движение не само оцелява, но и търси нови форми и методи за борба. В позицията на дисиденти се оказват не само татарските „поддръжници на независимостта“, но и обикновени общественици активисти.

В настоящия момент „татар милли хәрәкәте“ (татарското национално движение) вече не е масово и организирано. Започва обаче да се увеличава ролята на моралните авторитети и отделните смелчаци, зад гърба на които няма многохилядни демонстрации, но стоят съчувствието и подкрепата на мислещата част на татарското общество. Сред тези личности е и писателката Фаузия Байрамова, председател на вече нелегалната татарска партия за национална независимост „Итифак“ Фаузия Байрамова; политическият емигрант и основател на общественото движение „Свободен Идел-Урал“ Рафис Кашапов; лидерите на младежката патриотична организация „Азатлик“ Наил Набиулин и Батирхан Агаамов; известният татарски публицист Руслан Айсин.

През пролетта на 2018 г. група политически емигранти в Украйна обявиха създаването на общественото движение „Свободен Идел-Урал“, което обяви, че ще води ненасилствена борба за придобиване на държавна независимост на шестте републики на Поволжието. Един от лидерите на „Свободен Идел-Урал“ живее в Украйна. Организацията започна да развива доста активна дейност не само на украинска територия, но и в страните от Британската общност и в Съединените американски щати. Участниците в движението информират международната общност за нарушаването на правата на коренното население в Русия, издават подкастове на новини за Идел-Урал и политическата ситуация в света на националните езици, занимават се с правозащитна дейност.

Дейността на „Свободен Идел-Урал“ се сблъска с редица проблеми. Според ерзянския деец Боляен Сирес основният от тях е, че международната общност подкрепя руската опозиция, но не и националните движения на коренното население. И досега украинските политици свързват бъдещето на руско-украинските отношения с Алексей Навални, а не с привържениците на независимостта. Изглежда, че ако не научат историческите уроци от Chicken Kiev speech, нито Западът, нито Украйна ще се решат на „Управлението на краха на Русия“.

Справка за ЦИСС «Прометей»
ЦИСС «Прометей»(Център за изследване на сигурността на средата) — е украинска неправителствена организация, която се занимава с изучаване на различните аспекти на хибридната война на Руската Федерация срещу Украйна. Организацията е известна в експертните среди и с уникалните си анализаторски издания «Крим зад завесата» и «Донбас в огън». «Прометей» се специализира и в изучаване проблематиката на нарушаването на правата на коренните народи и етническите групи в Руската Федерация.