Вече пета поредна година правителствените войски в Сирия водят сравнително успешно бойни действия едновременно срещу няколко противника – сирийските бунтовници, умерените ислямисти, сирийските кюрди и ИДИЛ. Територията, контролирана от Башар Асад, намалява с всяка изминала година, но режимът успява да удържи властта – до голяма степен благодарение на икономическата и военна помощ на Руската федерация.

Екипът на InformNapalm реши да покаже нагледно как изглежда увеличаването на трафика на военни кораби от различни руски флотове до сирийското пристанище Тартус. В този материал OSINT експертът Антон Павлушко анализира няколко големи таблици (директен линк към базата с таблици: http://bit.ly/VovaHelpingBasharBG), показващи времето, периода, броя на рейсовете и задействаните в прехвърлянето на военни товари в Сирия големи десантни кораби на ВМФ /Военноморския флот/ на Русия.

Една от причините за проточилия се конфликт са „неизчерпаемите военни запаси“ на режима на Асад, които постоянно се попълват – благодарение на Русия – както по море, така и по въздух. И ако в последно време се правят опити въздушният трафик все пак да бъде ограничен, то морският трафик от Русия остава сигурен „път на живота“ за Башар Асад.

Главна роля в доставката на военни товари в Сирия играе Черноморският флот на Русия (главната му база е пристанището в Севастопол – в окупирания от Русия украински полуостров Крим).

Теоретично Русия би могла да организира контрабанда на военни товари в Сирия и с помощта на граждански кораби, но първата инспекция на един такъв товар веднага би могъл да предизвика международен скандал – затова за морските кервани са задействани именно военноморските сили, и не само на флота от Черно море, но и от други морета. Трафикът до сирийско пристанище се осъществява през проливите Босфор и Дарданели.

Военните кораби не подлежат на проверка, а преминаването през проливите е регламентирано от Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. и предполага единствено уведомяване на турската страна за предстоящо преминаване.

Така че, за прехвърлянето на военна техника и личен състав в Сирия, Русия използва големи десантни кораби – ГДК. Черноморският флот на РФ разполага със седем БДК в състава на 197-а бригада десантни кораби.

Трябва да се отбележи, че в Севастопол се намира и завладеният от руснаците при окупирането на Крим украински голям десантен кораб „Константин Олшанский“, но в момента Русия не се решава да го използва за изпращане на товари в Сирия.

Както се вижда от таблицата, от седем БДК едновременно би могло да се разчита на 4- 5 кораба, затова за увеличаване на трафика е решено да се използват ГДК от други флотове. По-долу са представени таблици с данни за отделните флотове:

Северен флот — 4 ГДК проект 775:

Балтийски флот — 4 ГДК проект 775:

Тихоокеански флот — 3 ГДК проект 775 и 1 ГДК проект 1171:

*В таблицата с червен цвят са отбелязани корабите, които НЕ са участвали в трафика на товари за Сирия през Босфора.

Двата основни типа големи десантни кораби, проекти 775 и 1171:

Усилването на остарелия руски флот с големи десантни кораби е трябвало да стане с проект 11711 (планиран още през 2004 г.), но поради лошо финансиране засега нито един кораб от този тип не е пуснат в експлоатация в планираните срокове.

Руското военно ръководство е планирало да увеличи мощността на своя флот за прехвърляне на въоръжение и техника и за сметка на поръчаните във Франция най-нови универсални десантни кораби тип „Мистрал“, способни да носят до 70 камиона ИЛИ 40 танка, както и 450 войници. Тези кораби имат водоизместимост до 32 000 тона – в пъти повече от ГДК серия 775/1171 (само по 4 400 тона). Но анексирането на Крим и наложените санкции осуетиха тези планове. Сега се налага Русия да извършва военните доставки за Сирия със стари кораби съветско производство.

За анализ на трафика на руския военен флот през Босфора се обърнахме към турския сайт Bosphorus Naval News. В сайта не са публикувани пълни данни – авторите смятат, че са успели да обработят до 90 – 95 % от преминаванията на военни кораби през Босфора. Доброволците от InformNapalm.org обединиха данните за периода от 2013 г. до 2015 г., разпределиха ги по флотове, тип кораби и време на преминаване и получиха следната картина.

Общо за 3 години са регистрирани повече от 300 преминавания на руски кораби през Босфора в двете посоки. Преминавали са над 50 различни кораба от всички военни флотове на Русия, най-малко 14 от тях са големи десантни кораби от всичките 18, които са на въоръжение във ВМС на РФ: 5 (Черноморски флот), 4 (Балтийски флот), 3 (Северен флот), 2 (Тихоокеански флот).

Дялът на трафика на големите десантни кораби от всички руски кораби, преминали през Босфора, е повече от 70 % (229 от 303 преминавания). Дялът на Черноморския флот възлиза на повече от половината от всички преминавания, над 20 % е на Балтийския флот и около 10 % – на ГДК от Северния флот.

Стандартният маршрут на руските ГДК е Севастопол (ако корабът е от ЧФ на РФ) — Новоросийск — Босфор — Дарданели — Латакия/Тартус.

Товаренето се извършва главно в Новоросийск. За товарене в Севастопол е необходимо товарът най-напред да бъде докаран в Крим, а в последно време това е свързано с трудности, затова корабите от ЧФ на РФ трябва да правят и курс Севастопол – Новоросийск, което удължава с 1 ден средното времетраене на преход до Тартус.

Рейсът до там от Новоросийск обикновено трае около 4 денонощия.

Едно пътуване до Сирия и обратно продължава средно 10 денонощия – такива рейсове могат да бъдат проследени в движението през Босфора. Често от Черно море ГДК вървят по двойки, преминават проливите, след което след 8 – 13 дни се връщат в Черно море.

Рейсът Новоросийск – Тартус трае около 4 дни (1512 морски мили/2433 км). Няколко дни корабите се разтоварват и после се връщат обратно (разстоянието и времето на прехода са изчислени с използването на SeaRates).

Както се вижда от статическите данни и инфографиката, морският трафик нараства с всяка година. Вероятно повече от 30 рейса през 2013 г., повече от 45 – през 2014 г. Към септември 2015 г. вече е достигнато нивото на трафика за цялата 2014 г.

Големите десантни кораби от Балтийския и Северния флот постоянно извършват ротация в Средиземноморската ескадра, но всъщност сноват по маршрута Новоросийск – Тартус.

Най-често през Босфора към Средиземно море е преминавал ГДК „Калининград“ – 10 пъти само през 2014 г., ГДК „Новочеркаск“ (9 пъти през 2014 г., 8 – през 2015 .). Техническото обслужване в Тартус се извършва в две плаващи работилници на Черноморския флот — ПМ-56 и ПМ-138, като всяка от тях работи по 6 месеца в годината.

За по-малко от 3 години – от 2013 г. до 2015 г. – както показват данните на проекта Bosphorus Naval News, може да се говори за повече от 100 рейса на руски ГДК за Сирия.

Информацията за движението на корабите лесно може да се следи и в профилите в руската социална мрежа „ВКонтакте“, където военнослужещи и съпругите им обсъждат координатите на корабите в конкретни моменти. „Сирийската тема” се появява там непрекъснато.

Освен това, влизанията на руски кораби в пристанището на Тартус се обсъждат както в регионалната преса (Калининград, Севастопол, Новоросийск), така и в сайтовете на ИТАР-ТАСС, РИА „Новости“ и други агенции.

Интересното е, че към Тартус корабите отиват пълни с товар – на снимките ватерлинията едва се вижда. А на снимките от преминаването на Босфора в посока към Черно море ватерлинията се вижда изцяло – корабите вече се движат без товар.

За естеството на товара няма много информация, но от лятото на 2015 г. през Босфора започват да преминават руски ГДК с техника дори вече на палубите на корабите. Покритата с брезент или маскировъчни мрежи техника се вижда на снимките на много информационни агенции. Така целият свят разбра за съществуването на ГДК „Николай Филченков“. Общо взето, това е доста рисково действие за един ГДК, защото корабът заминава в открито море за далечна дестинация.

ГДК „Николай Филченков“ преминава през Босфора на 10 септември 2015 г. Товарът на палубата е скрит под маскировъчна мрежа. Снимка: Yörük Işıк.

ГДК „Николай Филченков“ преминава през Босфора на 10 септември 2015 г. Товарът на палубата е скрит под маскировъчна мрежа. Снимка: Alper Böler.

На палубата на ГДК проект 1171 е възможно да се поставят товари, но доста голяма изненада са контейнерите на палубата на ГДК проект 775, на която фактически няма свободно място. Изглежда, че през последните дни руснаците са обхванати от логистична паника. Прехвърлянето на военни товари за Сирия е по-интензивно.

Явно войските на Башар Асад имат голяма нужда от подкрепление.

ГДК „Николай Филченков“, проект 1171. Снимка: turkishnavy.нет

ГДК „Корольов“, проект 775, преминава през Босфора на 3 септември 2015 г. Снимка: turkishnavy.net

Стигаме до извода, че Русия пред очите на целия свят, фактически без да се крие, доставя оръжие на воюващия режим на Асад. И в последно време тези доставки се увеличават. Резултатът от това за Близкия Изток са милиони бежанци, стотици хиляди убити и обща нестабилност в нефтодобиващия регион. Но световната общност едва сега, четири години по-късно, започва за забелязва кой налива масло в огъня на тази война.

Дори и тромавата европейска бюрокрация започва да действа и постепенно блокира възможността на Русия да прехвърля товари по въздушни маршрути. Затова в скоро време руските големи десантни кораби ще преминават още по-често през Босфора.

Излиза, че докато руската икономика се огъва под тежкото бреме на санкциите, наложени в отговор на окупирането на Крим и започнатата война в Донбас, ръководството на Русия продължава да харчи милиарди рубли, за да оказва подкрепа на режима на Асад. След като започна да буксува в една война, Кремъл се хвърля в пламъка на друга. И „товар 200“ с руски военни специалисти вече пристига не само от Донбас, но и от Сирия.

Допълнителни материали и статистически данни

Приблизителен брой рейсове до Тартус:

Брой на задействаните руски ГДК за рейсове до Сирия по флотове:

Приблизителен брой рейсове до Сирия по кораби за година:

Анализ на рейсовете за периода от януари 2013 г. до септември 2015 г. включително (критерий — излизане от Черно море и приблизителна дата на връщане в рамките на 4 седмици):

Всички преминавания на руски ГДК през Босфора от януари 2013 г. до септември 2015 г.:

© Материалът е подготвен за публикуване от  Anton Pavlushko специално за сайта InformNapalm. Превод: M Dian,  редактор: IvSher. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.