След незаконната анексия на Крим от Русия през март 2014 година, руските окупационни власти се опитаха да потушат всяка проява на несъгласие сред местните жители. Започнаха масови арести на граждански активисти и произнасяне на смазващи присъди за неизвършени престъпления.

На  14 май украинският режисьор  Олег Сенцов , обяви безсрочна гладна стачка с единствено искане да бъдат освободени украинските политически затворници, които Кремъл убива бавно в затворите си в Русия и Крим. Повечето от тях са жители на Крим, много са кримски татари. Обвиненията срещу тях са политически мотивирани, или са недоказани.  Списъкът с имената  на украинските политически затворници на Кремъл стана известен като Списъкът Сенцов.
Как Сенцов беше осъден на 20 години по обвинение в тероризъм без никакви доказателства разказва документалният филм на Асколд Куров «Процесът».

Съвпадението на лична храброст и професията на кинорежисьор на Олег предизвика широка медийна и обществена подкрепа от страна на международната общественост. Сенцов призова подкрепящите го да съсредоточат усилията си върху останалите политически затворници на Москва, за които се знае твърде малко.

InformNapalm публикува серия от материали с историите на украинските заложници на Кремъл.

Олександър Колченко

 Олександър Колченко е роден на 26. 11. 1989 г. Украински анархист, антифашист. Занимавал се активно с обществена дейност, участвал в акциите срещу анексията на Крим. Учил задочно мениджмънт на туризма във факултета по география, и едновременно с това работи като товарач в пощата и в печатницата.

Арестуван на 16.05.2014.

Осъден на 10 години колония със строг режим

Колченко е арестуван на 16 май 2014 година в центъра на Смферопол от сътрудници на ФСБ (Федералната служба за сигурност) на Русия. Обвинен заедно с Олег Сенцов по подозрение за участие в терористична организация. На 23 май, заедно с другите обвинени по това дело, е прехвърлен в Москва, в следствения изолатор в Лефортово. На 30 май ФСБ официално съобщава за задържането на Олег Сенцов  и още трима заподозрени, като твърди, че те са членове на украинската организация „Десен сектор” и са планирали терористични актове.

Колченко е обвинен, че е участвал в подпалването на офиса на партията „Единна Русия” в Симферопол в нощта на 17 срещу 18 април. Участието му се заключава в наблюдаване на улицата пред офиса. На 18 април въпросният офис на партията още не е бил регистриран, така че е нелогично тя да бъде субект. Щетите от палежа са оценени на 200 000 рубли (~2500 евро), пострадали няма. Огънят от бутилката със запалителна течност, хвърлена през счупения прозорец, се е разпрострял според показанията на пожарникар на 5 кв.м., а според протокола от огледа на местопроизшествието – на 3 кв.м.  Колченко признава, че е участвал в подпалването, но оспорва квалифицирането на действията му като терористичен акт. Според  думите му  той е искал да изрази протест срещу партията, гласувала за въвеждането на руски войски в Украйна, и да и нанесе символични щети. Практиката на руските съдилища показва, че подобни действия обикновено се квалифицират като хулиганство, или вандалщина.
Заедно с Колченко, по делото са обвинени Алексей Чирний, Генадий Афанасиев и Никита Боркин, както и Олег Сенцов. Чирний и Афанасиев са арестувани по-рано и обвиненията срещу останалите се базират главно върху техните показания. По време на съдебното заседание Афанасиев се отрича от предварителните си показания и заявява, че те са дадени под приложени спрямо него изтезания. Сенцов и Колченко също съобщават, че са подложени на мъчения по време на следствието.

Съдебният процес  срещу Колченко и Сенцов започва на 21 юли 2015 година в Северо-Кавказкия окръжен военен съд. Месец по-късно, на  25 август съдът произнася присъдите – 20 години колония със строг режим за Олег Сенцов и 10 години колония със строг режим за Олександър Колченко.

Осъдените украинци посрещнаха суровата присъда с изпълнение на химна на Украйна и поздрава „Слава на Украйна!“, а залата им отговори „На героите слава!“

Сенцов и Колченко не признават вината си и наричат делото политическо и изфабрикувано. На 24 ноември 2015 Върховният съд на  РФ потвърждава присъдите им.
В началото на март 2016 година става известно, че след продължителен престой в ростовския арест  Колченко е конвоиран до изправителна колония № 6 в м. Копейска, Челябинска област, която има лошата репутация на място, където измъчват осъдените.

Руският правозащитен център „Мемориал” признава Олег Сенцов, Олександър Колченко и Генадий Афанасиев за политически затворници.  „Делото има ярко изразен политически подтекст:  то е насочено към борба с противниците на анексията на Крим от Руската Федерация и към затвърждаване на руската власт в окупирания Крим.” По отношение на Колченко:

• Всички свидетели от страна на държавното обвинение са зависими: те са или хора, които по-рано са осъждани, или сътрудници на ФСБ, или така наречените «тайни свидетели», които най-вероятно са работници на ФСБ;
• „доказателствата за вината“ на Колченко са базирани изключително върху показанията на Алексей Чирни и Генадий Афанасиев, получении чрез изтезания (Афанасиев по време на съдебния процес над Сенцов и Колченко се отказва от своите показания);
• твърдението от страна на следствието за съществуването на група „кримски терористи“ е некоректно. Нито един от разпитаните по делото не може да разкаже нищо за състава на «групата», за нейната структура и участници в нея. Дори не всички от подсъдимите се познават;
• по време на съдебните изслушвания става очевидно, че историята с подпалването е провокация от страна на ФСБ с цел създаване на повод за наказателно преследване на активистите от кримското движение за съпротива срещу окупацията, и за създаването на образ на «терористите от Десен сектор». Оказва се, че ФСБ разбират още на 11 април 2015 година за намеренията на Чирний да подпали офисите на „Руска община в Крим“ и на „Единная Русия“, но не предприемат нищо за предотвратяването му;
• следствието твърди, че Колченко бил член на «Десен сектор», което е абсурдно, като се има предвид, че той изповядва леви, анархистки възгледи. Олександър е членувал в различни общности, съответстващи на тази насока и неведнъж е вземал участие в техни акции в Крим.

Руските правозащитници смятат, че опитите за принуждаване на Сенцов и Колченко да променят украинското си гражданство с руско е безпрецедентно. И двамата са заявили, че са украински граждани, а документите, удостоверяващи личността им са именно украински паспорти. Под предлог, че Русия смята всички граждани на анексирания от нея Крим за свои граждани, при Сенцов и Колченко дълго време не са допущани украински консули.
Незаконно и нарушаващо нормите на международното право е и извеждането на Колченко и другите обвинени по делото „кримската четворка“ от окупирания Крим на територията на Руската Федерация.

Нури Примов

Нури (Юрий) Примов е роден на 31. 07. 1976 г. Кримски татарин. Завършил Киевския театрален институт със специалност актьор, разведен, с едно дете, работил като строител.

Арестуван на 23.01.2015 г.

Осъден на 5 години колония с общ режим

Нури Примов е подсъдим по тъй нареченото Севастополско дело за членство в забранената в Русия организация «Хизб ут-Тахрир». В Украйна организацията е легална, както и в страните на Западна Европа и Северна Америка, с изключение на някои административни ограничения на дейността й в Германия.

През януари 2015 година работници на ФСБ провеждат обиск в дома на Примов, при който изземват всички видове информационни носители (компютри, дискове, USB-флашки), а самият Юрий е задържан. Обвинен е в участие в дейността на организацията Хизб ут-Тахрир ал-Ислами). Дори според версията на самото следствие, не е вземал участие в насилствени действия.
Примов не признава вина по инкриминираното му престъпление и отказва да дава показания срещу себе си на основание чл.51 от Конституцията на РФ.

На 7 септември 2016 г. Северо-Кавказкият окръжен военен съд в гр. Ростов на Дон го осъжда на 5 години колония с общ режим. Останалите получават подобни присъди. Присъдите поразяват с тежестта си – подобни наказания обикновено се налагат за убийство, тежки телесни повреди, групово изнасилване, но не и за притежаване на брошура и на своя гледна точка.

Четенето на присъдата в знак на протест подсъдимите посрещат със залепени със скоч усти и тениски с надписи: „Театърът свърши“; „Поръчката е изпълнена“; „Кримските татари“; „Отново под забрана“

Руският правозащитен център „Мемориал” признава подсъдимите по делото за политически затворници на следните основания:

• лицата са лишени от свобода по обвинение в терористична дейност, въпреки отсъствието на събития или състави за такива престъпления.  В този случай ФСБ дори не си прави труда да подхвърли доказателства, както в други подобни – на подсъдимите не се вменява подготовка на терористичен акт или терористична заплаха;
• срокът и условията на присъдите са явно непропорционални на заплахата за обществото на осъдените;
• лицата са лишени от свобода в нарушение на международното право – в режим на окупация Русия трябва да спазва Женевската конвенция за защита на цивилното население по време на война. В съответствие с международното хуманитарно право Русия е ограничена в законодателните и административните си пълномощия на окупираните от нея територии. Администрирането трябва да бъде осъществявано от местни органи , действащи към началото на окупацията. Окупиращата държава няма право изцяло да отменя действащото до този момент законодателство и да го заменя със своето. Тези норми са особено важни по отношение на преследването на участниците в ХТ, тъй като организацията е легална в Украйна. Освен това съгласно чл.76 от ЖК IV покровителстваните лица могат да бъдат държани под стража или да излежават присъдите си само на територията на окупирланата държава. Международното право забранява принудителното преместване на цивилното население на окупираните територии.

Констатирани са и ред нарушения по време на водене на съдебното дело срещу Примов. Всички заседания на съда за удължаване на ареста му се водят при закрити врати, не са допуснати наблюдатели. Съдът отказва на Примов правото на защитник. На обвиняемия и на защитата е отказано да се запознае с материалите по делото. На подсъдимия и защитата са връчени само заповеди за провеждане на експертизи и резултатите от тях, като им отказва искания от тях отвод на експерти. След направените искания, следствието започва да крие от тях и адреса на експертизите, което грубо противоречи на НПК на РФ.

Евген Панов

Евген Панов е роден 1977 г. Водач – електротехник в Запорожка АЕЦ, ветеран от войната в Донбас, основател на организация за помощ на бивши участници във войната с Русия.

Арестуван на 07.08.2016 г.

Обвинен от руските специални служби в подготовка на диверсии на полуостров Крим
Осъден на 8 години колония със строг режим

Волонтерът Евген Панов е заловен от руските силоваци при влизане в окупирания Крим през август 2016 година. Според някои от информациите към него са се обърнали с молба да изведе украинско семейство от полуострова на територията на материкова Украйна. Това се оказва клопка. В прилежащата към административната граница зона го чакат служители на ФСБ. Излизайки от колата на руския пропускателен пункт Евген получава силен удар по главата.
В заключението на обвинението се твърди, че Панов е задържан на влизане в Крим в 3 часа през нощта на 7 август 2016 година, без да са посочени причините. Но за задържането на украинеца ФСБ на РФ съобщава едва на 10 август. По-късно става ясно, че точно от 7 до 10 август Евген Панов е подложен на жестоки изтезания, за да даде необходимите на ФСБ показания.

На 10 август ФСБ пуща видео, в което водят Панов с белезници.
На 11 август по няколко руски телевизионни канала излъчват видео на ФСБ , в което Панов прави самопризнания. По лицето му ясно се виждат следи от побоите и специфична подпухналост след душенето.

Панов е принуден да подпише отказ от услугите на адвоката, нает от близките му. Той е обвинен заедно с няколко други украинци в принадлежност към диверсионно-разузнавателна група. Достъпът на независим адвокат до тях е възпрепятстван. Евген Панов и втория обвиняем по делото Андрей Захтей са изведени от Крим и закарани в Москва.

През декември 2016 година Панов разкрива детайли от зверските изтезания, на които е подложен по време на „следствието“. Според жалбата му в Следствения комитет на РФ, той е бит с желязна тръба по главата, бъбреците, краката и ръцете; провесван на белезници във въздуха, душен е с чувал. Силоваците пущат електрически ток по тялото и гениталиите му, имитират екзекуция, плашат го с изнасилване. В резултат Панов дава исканите от силоваците показания, от които по-късно се отказва.

По информация на адвокат Дмитрий Динзе, според материалите по делото на Панов и Захтей на 8 август “Железопътният съд” в Симферопол е осъдил двамата на 15 денонощия административен арест за «груб нецензурен език и оскърбително поведение към минувачите», извършено в същия ден, на 8 август в 16:30 на улица „Гагарин“. Но двамата обвиняеми по това време вече се намират повече от едно денонощие в ръцете на служителите на ФСБ – това следва от обвинителното заключение, в което те са „разкрити и задържани“ на 7 август.

Изглежда не съвсем случайно арестуването на т. нар. „украински диверсанти“ през август 2016, точно в навечерието на срещата на G20, на която лидерите на РФ, Германия, Франция и Украйна планират да обсъждат проблемите с войната и мира в Донбас. Наблюдатели сочат, че с помощта на новата провокация в Крим Путин се опитва да засили позициите си преди началото на преговорите.

Върховният съд на Крим осъжда Панов на 8 години колония със строг режим. Адвокати и правозащитници очакват, че той ще бъде конвоиран от Крим в .РФ, понеже на полуострова няма такава колония.

Физическият и психологически тормоз над Панов продължават и в момента. Адвокатът му Олга Динзе заяви, че той страда от силни болки в зъбите, с които има проблеми след мъченията с електричество, но му отказват медицинска помощ. Не му доставят поръчаните и платени от него стоки от магазина към ареста, с което го лишават от стоки от първа необходимост.

В делото на Евген Панов са регистрирани изтезания, психологически натиск, фалшифициране на доказателства, възпрепятстване работата на адвокатите, нарушаване правото на справедлив процес. Евген Панов, както и други граждани на Украйна, превърнали се в обвиняеми по делото за „диверсантите“, по мнението на правозащитниците са жертва на политически мотивирано наказателно преследване.

*Снимките в публикацията са взети от интернет

Обзорът е подготвен за InformNapalm.
Водеща снимка на основа на плакат на Andriy Yermolenko.
Споделяйте  в социалните мрежи.
Присъединете се към кампанията