Към 16 септември 2026 г. потвърденият списък на InformNapalm наброява 16 смъртни случая на руски генерали, свързани с пълномащабната война срещу Украйна и военната им служба през този период. 14 от тях са били действащи генерали към момента на смъртта си, а други двама са били пенсионирани генерали, които са се завърнали във войната.
Десет години след първия „Погребален марш“
През 2016 г. InformNapalm публикува подробна хронология „Траурен марш на руските генерали (статистика и инфографика)“. Тогава доброволците събраха случаи на загадъчни смърти на руски генерали и адмирали и съставиха инфографика, показваща характерни „статистически взривове“, значителна част от които попадат в периодите на руските военни кампании или времето след тях.
Показателно е, че през 2021 г. тази публикация с петгодишна давност, която е достъпна на 12 езика, привлече специалното внимание на руския Роскомнадзор: руснаците официално поискаха InformNapalm да я премахне от сайта си, но бяха изпратени на адреса, на който украинците след пълномащабното нахлуване изпращат руския военен кораб.
Десет години по-късно се връщаме към темата – вече с хронология на руските генерали, които пряко се сблъскаха с последиците от агресията на РФ срещу Украйна.
Как преброяваме мъртвите генерали
В основният списък са включени само случаи, при които смъртта е потвърдена от официални съобщения, роднини, погребения, държавни регистри или набор от независими източници. Този критерий е принципен: през 2022 г. и в украински, и в международни медии се появяваха и погрешни съобщения за смъртта на отделни руски генерали.
За сверяване използваме и съвместната база данни с имена на руската служба на BBC, „Медиазона“ и екип от доброволци. „Медиазона“ я формира въз основа на отворени проверени източници: доклади от роднини, регионални медии, официални структури, данни за погребения и други документални следи.
Към момента на публикуване на статията статистиката на „Медиазона“ включва и 16 генерали: петима генерал-лейтенанти, осем генерал-майори, двама генерали в оставка и бившия генерал-майор на СБУ Володимир Ляпкин, който избяга в Русия и се сражава на нейна страна. Последния не включваме в руския генералски корпус. След потвърждаването на смъртта на Антон Грунис на 16 септември, нашата извадка от руски генерали се увеличи до 16.
Загинали генерали на РФ. Хронология
2022 година
28 февруари — генерал-майор Андрей Суховецкий, заместник-командир на 41-ва общовойскова армия. Ликвидиран по време на военните действия в Украйна. Той е първият достоверно потвърден руски генерал, загинал след началото на пълномащабното нахлуване.
10 март — генерал-майор Владимир Фролов, заместник-командир на 8-ма гвардейска комбинирана армия. Датата на смъртта е потвърдена документално; през април Фролов е погребан в Санкт Петербург.
22 май — генерал-майор в оставка Канамат Боташев. Бившият руски генерал от авиацията се завръща към бойните полети след пенсионирането си. Неговият Су-25 е свален над Украйна; според журналистически разследвания, по време на войната той е свързан с ЧВК „Вагнер“.
5 юни — генерал-майор Роман Кутузов, високопоставен офицер от 8-ма общовойскова армия, свързан с командването на т.нар. „1-ви армейски корпус на ДНР“. Ликвидиран в Луганска област; смъртта се потвърждава от руски източници и погребението му.
2023 година
12 юни — генерал-майор Сергей Горячев, началник на щаба на 35-та общовойскова армия. Ликвидиран в Запоризко направление; по-късно фактът на смъртта е допълнително потвърден с погребението му в Санкт Петербург.
11 юли — генерал-лейтенант Олег Цоков, заместник-командир на Южен военен окръг. Ликвидиран при удар по руски команден пункт в района на окупирания Бердянск.
28 ноември — генерал-майор Владимир Завадски, заместник-командир на 14-ти армейски корпус. Ликвидиран във временно окупираната територия на Украйна; смъртта му по-късно е официално потвърдена от руските регионални власти. OSINT-досие.
2024 година
30 юни — генерал-майор в оставка Андрей Головацки. Бивш първи заместник-началник на щаба на Севернокавказкото регионално командване на Вътрешни войски на МВР на РФ. Смъртта му е потвърдена от „Медиазона“ чрез некролог и руския регистър на наследствените дела.
6 ноември — генерал-майор Павел Клименко, командир на 5-та отделна мотострелкова бригада. Според наличната информация, той е смъртоносно ранен в резултат на атака с FPV дрон; фактът на смъртта му е потвърден от руски източници.
17 декември — генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на войските за радиационна, химическа и биологична защита на ВС на РФ. Ликвидиран е заедно с помощника си в Москва в резултат на взривяване на устройство, поставено на електрическа тротинетка близо до дома му.
2025 година
25 април — генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главно оперативно управление на Генералния щаб на РФ. Убит в Балашиша, Московска област, при взривяване на автомобил близо до дома му.
2 юли — генерал-майор Михаил Гудков, заместник-главнокомандващ на ВМФ на РФ за брегови и сухопътни войски, преди това командир на 155-та бригада на морската пехота. Убит по време на атака срещу руски команден пункт в Курска област.
22 декември — генерал-лейтенант Фанил Сарваров, началник на Управлението за оперативна подготовка на руския Генерален щаб. Убит в Москва при експлозия на устройство под автомобила му.
2026 година
31 март — генерал-лейтенант Александър Отрощенко, командир на Смесения авиационен корпус на Северния флот. Присъствал на борда на военен Ан-26, който се разби в окупирания Крим. Това не е бойно поразяване, но е потвърдена смърт на действащ руски генерал по време на военна служба.
1 август — генерал-майор Валери Плохотнюк. Смъртта му на 1 август е потвърдена от руските държавни регистри и последвалото му погребение на Троекуровското гробище. Датата съвпада с експлозията в ресторант „Balzi Rossi“ в Москва, където се е провеждало частно събитие с участието на висши руски военни служители, но Русия не разкрива официално обстоятелствата около смъртта на Плохотнюк.
12 септември — генерал-майор Антон Грунис, командир на 4-та отделна гвардейска мотострелкова бригада на ВС на РФ. Смъртта му се превърна в един от най-бързо и подробно документираните случаи в тази хронология.
Първите косвени съобщения в руската Z-среда се появиха няколко дни преди окончателното потвърждение. В нощта на 16 септември смъртта на Грунис вече беше потвърдена без съмнения от големи руски провоенни ресурси, а на сутринта с публично обявление се появи генерал-лейтенант Апти Алаудинов.
На 16 септември командващият Силите за безпилотни системи на ВС на Украйна Роберт „Мадяр“ Бровди официално публикува точните обстоятелства и видео от поражението: Грунис е ликвидиран на 12 септември във временно окупираната територия на Донецка област, където руският генерал се намира в пункта за дислокация. Ударът е осъществен от военнослужещи от подразделението на СБС „Рарог“.
Така OSINT веригата проследи събитието почти в реално време: от първите анонимизирани съобщения за гибелта на високопоставен военен, през руските некролози и потвърждение за действащ генерал-лейтенант на РФ, до установяването на точната дата и публикуването на кадри от самия удар.
Интересно е, че Грунис фигурира в разследването на InformNapalm Списък-1097: как 18-а механизирана бригада от ВС на Русия е окупирала Крим.
Името му е включено в откъс от Заповед № 53 от 14 март 2014 г. сред военнослужещите, заминали за изпълнение на „бойна задача“ и получили сухи дажби за 16–18 март. Този период съвпада пряко със завършителния етап от руската операция по превземането на Крим.
През следващите 12 години Грунис се издига до чин генерал-майор, командир на бригада и е ликвидиран малко след като е удостоен със званието „Герой на Русия“.
Покушения срещу генерали, които временно са оцелели
Окремо від статистики смертей фіксуємо підтверджені та ймовірні замахи на російських генералів. Цей блок також буде доповнюватися:
Освен статистиката за смъртните случаи, регистрираме и потвърдени или вероятни покушения срещу руски генерали. Този блок също ще бъде актуализиран:
- Владимир Алексеев, 6 февруари 2026 година. Първият заместник-началник на Главно управление на Генералния щаб на РФ е прострелян няколко пъти във входа на дома си в Москва. Той е тежко ранен, но оцелява.
- Азатбек Омурбеков, 28 април 2026 година. След експлозията във военен гарнизон в Хабаровски край, руски източници посочват генерал-майор Омурбеков като вероятна цел. InformNapalm първи идентифицира Омурбеков през април 2022 г. като военен престъпник и командир на 64-та мотострелкова бригада, извършила военни престъпления в Буча.
- Александър Чайко, 1 август 2026 година. Взривът в московския ресторант „Balzi Rossi“ се случи по време на частно събитие, свързано с генерал-полковник Чайко. Самият той оцеля; руските власти нарекоха експлозията терористична атака, но не потвърдиха, че Чайко е бил целта.
- Николай Варпахович, 3 септември 2026 година. Убиецът е произвел няколко изстрела, но се твърди, че генералът е оцелял. По-подробно OSINT досие за него е достъпно на сайта InformNapalm. Състоянието му се наблюдава.
От фронта до руския тил
Хронологията показва постепенна промяна в характера на загубите. В първите години на пълномащабното нахлуване руските генерали загиват предимно в района на бойните действия – на фронтовата линия, на командни пунктове или по време на бойни полети. От края на 2024 г. към това се добавят и целенасочени атаки в Москва и Московска област. През 2026 г. наблюдаваме както диверсии и опити за покушение срещу генерали в дълбокия руски тил, така и успешни ударни операции на Силите за отбрана на Украйна срещу руски щабове в зоната на бойните действия.
Тази хронология не е затворен и пълен списък и ще бъде допълвана с появата на нови проверени данни.
Публикацията е подготвена от Андрий Лисицин специално за читателите на InformNapalm. При използване на материали е задължително поставянето на линк към източника (Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Последвайте InformNapalm в социалните мрежи
InformNapalm работи над 12 години, изследвайки и документирайки руската агресия. Не получаваме финансиране от правителства, грантови програми или големи донори. Сайтът и обществените проекти се управляват от доброволци.
Ако смятате нашата работа за важна, можете да се присъедините към InformNapalm като доброволец или да подкрепите нашите дейности с месечни или еднократни дарения чрез Patreon, BuyMeACoffee или да направите превод на криптовалута чрез WhitePay.
Вашата подкрепа ни помага да запазим независимостта си, да развием насоката на OSINT и CYBINT изследванията, да поддържаме оперативни дейности и да продължим да документираме руската агресия за украинска и международна аудитория.
Още материали по темата:
- Шлях вогню: дванадцять років війни InformNapalm проти Кремля
- Украински хакери разкриват как руските оператори на дронове използват Беларус
- OKBMLeaks: секретни документи на производителя на компоненти за Су-57 и “Пратеник”
- CYBINT операция срещу спътниковата система “Гонец” – руският аналог на Starlink
- Wildberries между два огъня: удари с дронове и кибероперации
- 10 години от OSINT-регистриране до поразяване: ВМС на ВСУ удариха руски БРК „Бастион“ в Крим
- Хакери разкриха нова документация на „СТЦ“ – руският производител на дронове “Орлан-10”
- CYBINT. Хакнат руски производител на дронове. Част 1. Кой сглобява „Геран-2“
- AlabugaLeaks. Част 2: Kaspersky Lab и невронни мрежи за руските военни дронове
- AlabugaLeaks. Част 3: Албатрос, войната, NVIDIA, Sony и Saito. , Sony та Saito
- Руската дронова заплаха 2026–2027: уроците на Украйна за НАТО
Read the latest book “Donbas in Flames. Guide to the Conflict Zone” published by Prometheus Center. This guide will be useful to journalists, researchers, war experts, diplomats and general readers seeking information on the war in Donbas.
No Responses to “Погребален марш на руските генерали 2.0: потвърдени загуби във войната срещу Украйна”