През юни тази година се навършват 80 години от масовите убийства и изселвания на населението на Литва, наречени по-късно „Черния юни“. Материалът е подготвен от доброволци на Vakcina nuo vatnikų и доброволците от литовската редакция на международната разследваща общност InformNapalm, и публикуван на сайта на Центъра за гражданска съпротива ResPublica.

В селото имаше два автобуса, натъпкани с хора. В предната част на автобусите имаше огромни табели с надпис „Екскурзия“. Когато автобусите потеглиха в посока Салакай, аз скочих на велосипеда си и ги последвах.

На гарата видях гледка, която ме разтрепери.

Денят беше горещ и задушен. От всички посоки идваха препълнени с хора автобуси. Хората, които излизаха от тях, бяха плувнали в пот, сякаш бяха извадени от вода.

На гарата чакаше дълга опашка от товарни вагони. В тях насилствено вкарваха мъжете, жените, децата, бабите и дядовците. Плач и писъци отвсякъде. Майки плачат за децата си, децата плачат разделени от родителите си. Пълнеха вагоните докато има място. После вратите на вагона се затварят и заковават. Високо под покрива на вагона – прозорци оплетени с бодлива тел или също обковани с дъски. До вечерта почти всички вагони чакащи на гарата бяха препълнени“.

Това е малък откъс от литовската история. История за това как Съветският съюз започва изселването на нашите сънародници. В периода 1940-1953 г. са заточени 131 600 граждани. И още 156 хиляди са изпратени в ГУЛАГ. Приблизително 300 000 души са заточени в Сибир и други региони на Съветския съюз.

Въпреки, че изселването започва на 14-18 юни 1941 г., съветските окупатори разполагат със списък с проблемни за тях личности още преди инвазията през 1940 г. Много хора са арестувани, когато Червената армия нахлува в Литва. Тази подготовка е извършена след подписването на пакта Молотов-Рибентроп.

Болшинството от изселените са от интелигенцията, политици или ръководители на организации, военни, лекари, учители, фермери или членове на техните семейства. По принцип всеки, който би могъл да се противопостави на потисниците. По това време това е около 10% от литовското население.

~ 50 000 души са загинали или починали в изгнание. Някои остават да живеят там, където са заточени. Някои, които имат късмет, успяват да се върнат след обявената амнистия в по-късните дни на Съветския съюз, за да започнат живота си от нулата. Въпреки че са белязани в очите на комунистите, и в родината им ги чака труден живот.

И въпреки, че имат късмета да се върнат, нищо не може да опише трудностите, с които са се сблъскали в трудово-изправителните лагери.

Това е нашата история за началото на „Войната след войната“. Днес отбелязваме 80-годишнината от „Скръбта и надеждата“. За нас Втората световна война не приключи през 1945-та година.

Съветите не бяха освободители, които ни спасиха от ужасните дела и замисли на нацистите. Освободителите освобождават нацията и й позволяват да живее свой собствен живот. Съветите просто ни окупираха и ни принудиха да изпълняваме тяхната воля и заповеди.