Армения е близък съюзник на Русия в постсъветското пространство. Тя е член на Евразийския икономически съюз и зависима от Русия в икономическо и военно отношение.
Зависимостта й от руския газ е пълна, и Русия използва тази зависимост като инструмент за оказване на политически натиск. През юли 2013 г. руският експортен монополист „Газпром“ повиши цените на газовите доставки за Армения от 180 на 270 долара за 1000 кубически метра. Три месеца по-късно президентът на Армения Саркисян обяви, че страната му е ревизирала плановете си за асоциииране с Европейския съюз. През декември „Газпром“ намали за срок от пет години цените на газовите доставки за Армения на 189 долара.
В началото на 2014 година Армения продаде на „Газпром“ за 157 милиона долара и последните 20 % от собствеността на националната си газова компания. В руски ръце са също и електроснабдителната компания на Армения, както и железниците.
Подобни прийоми Русия използва и по отношение на политиката за сигурност. Москва е считана за защитник на Армения и има военни бази на нейна територия. Това обаче не пречи на Кремъл да заплашва Армения с руски оръжейни доставки за Азербайджан.
Арменците не се вдигат за първи път. Но протестите им досега винаги бяха потушавани с насилие или отстъпки, без да постигнат желания резултат.
Този път уморените от властващата олигархично-криминална върхушка, арменци останаха на площада.
От гледна точка на Москва това, което се случва в Армения е тревожно. В началото явно Кремъл не дооцени протестните настроения в Армения. Първите руски реакции бяха доста предпазливи и вяли. Вероятно очакванията са били, че след оставката на Саргсян и заменянето му с неговия вицепремиер народът ще се успокои. Арменските граждани, обаче не тръгнаха по този сценарий. След като протестиращите не се задоволиха с оставката на премиера, започнаха совалки между Кремъл и Ереван.
Доскорошният арменски президент Серж Саргсян е част групата, която дойде на власт след войната за Нагорни Карабах. Още при първия избор на Саркисян за президент през 2008 години се стигна до размирици, които бързо бяха потушени със сила. Тогава загинаха 10 души. Оттогава, заедно с шепа олигарси, той контролира страната в политическо и икономическо отношение. Армения тъне в корупция, външните инвестиции са пренебрежими. След два президентски мандата, продължили от 2008 до 2018 година, Саргсян се надяваше да продължи да управлява бившата съветска република като премиер. Той подготви почвата за това още през 2015 година, когато след референдум Армения беше обявена за парламентарна република. Тогава Саркисян обещаваше, че няма да се кандидатира, но въпреки това го направи. Това доведе до масови протести и Саргсян се задържа на премиерския пост по-малко от седмица.
Хронология на протеста
След края на двата си законоустановени мандата като президент Серж Саргсян предприе стъпка към назначаването си за премиер. През 2015 година в конституцията на Армения бяха внесени промени, които я превръщат от президентска в парламентарна република. Опозицията смята, че тези промени са предприети от Саргсян, за да задържи властта в ръцете си.
На 30 март лидерът на опозиционната партия „Граждански договор” Никол Пашинян инициира марш от гр. Гюмри до столицата Ереван под името „Мой шаг” (Моята крачка).
Никол Пашинян е завършил журналистика в Ереванския държавен университет. От 1993-а до 1997-а година работи като журналист и редактор. През 1998-а основава свой вестник, но е подведен под отговорност за клевета от съпругата на депутата Арташес Гегамян, вестникът му е глобен и затворен, а самият той е осъден на 1 година затвор. През 2007 се кандидатира на парламентарните избори и получава 17 000 гласа. През 2008-а е в екипа на кандидата за президент Левон Тер-Петросян. След безредиците от 1-2 март 2008 година в Ереван е обявен за издирване. През 2009 година се предава на властите, а през 2010 е осъден на 7 години затвор по обвинение за организиране на масови безредици. По-късно съдът намалява присъдата. Излиза през 2011 година по амнистията в чест на 20 години от независимостта на Армения. През 2012 година е избран за депутат от блока „Арменски национален конгрес”. През 2017 година се кандидатира на парламентарните избори и е избран за депутат от партия Елк (Изход). Арменски коментатори твърдят, че той не може да бъде купен, че е смел водач, който трудно ще се подведе и зад него стоят милиони арменци.
На 11 април представители на опозиционната коалиция Елк (Изход) протестираха в парламента. Елк е коалиция между партиите „Граждански договор” с лидер Никол Пашинян, „Светла Армения”, оглавявана от Едмон Марукян и партията „Република” с лидери Арам Саркисян и Смбат Айвазян.
На 12 април Пашинян призова гражданите на Армения на протест. Започна акция със затваряне на улици. През следващите дни все повече хора се стичаха в редиците на протестиращите.
На 16 април започнаха стълкновенията. Арести, пострадали журналисти, ранени протестиращи и милиционери, включително и Никол Пашинян.
На 17 април в обградения от бодлива тел парламент беше гласувана кандидатурата на Саргсян за премиер и със 76 срещу 17 депутатски гласа той беше назначен.
От нощта на 17 април протестиращите започнаха да блокират центъра на Ереван – административни сгради, кръстовища, площади, а опозиционните лидери обявиха началото на „кадифена революция”.
На 18 април в митинга се включи и Серж Танкян – американски музикант и общественик с арменски произход, допринесъл много с дейността за признаването на геноцида над арменците. Пашинян призова Серж Танкян и Шарл Азнавур да дойдат в Армения, за да спомогнат за безкръвното решаване на проблема.
През следващите дни последваха масови арести, включително и на опозиционни лидери и депутати, и протестни акции и блокирания в столицата Ереван и в гр. Гюмри, където има разположена руска военна база.
На 21 април Саргсян размаха заплахата Карабах и заяви, че е готов да подаде оставка, но след като се регулира проблема с Карабах и че е заел поста заради сложната геополитическа обстановка в региона.
На 22 април Саргсян провали уговорените преговори с представители на опозицията, след което лидерът им Никол Пашинян беше арестуван. Започна жестоко разпръскване на протестите и масови арести, имаше ранени. Членът на управлението на „Граждански договор” Сасун Микаелян призова протестиращите да не се разотиват и да се борят за освобождаването на Пашинян, след което и той беше арестуван. Арестувани бяха и други депутати. Редица арменски артисти, изпълнители и общественици се изказаха публично срещу прилагането на насилие от страна на полицията срещу мирни граждани. Вечерта на площада на републиката се състоя митинг, ръководен от временния координатор на движението „Мой шаг” Ален Симонян, на който се присъстваха около 160 000 човека.
На 23 април масовите протести продължиха. В тях се включиха студенти, свещеници, видни обществени фигури. Министърът на отбраната на Армения заяви, че армията ще се включи само ако бъде обявено извънредно положение.
В ранния следобяд към протестиращите се присъединиха военни, които отказаха да съобщят имената си по разбираеми причини. В мрежата бяха разпространени клипове как те буквално бягат от поделението си и се присъединяват към шествието. По-късно от Министерство на отбраната заявиха, че те са служещи от миротворческата бригада и ще бъдат строго наказани.
Вечерта на 23 април Серж Саргсян подаде оставка.
За временно изпълняващ беше назначен Карен Карапетян, който беше вицепремиер в краткосрочното правителство на Саргсян.
Карен Карапетян е роден в Нагорни Карабах, математик, доктор на икономическите науки. Свръхбогат човек по арменските мерки. От 2001 до 2010 година е директор на арменския Газпром – АрмРосгазпром, в който през 1996 година Газпром – Русия притежава 49 %. От 2012 Карапетян става заместник по стратегии и развитие на генералния директор на „Газпром енергохолдинг” Русия, а от 2015 е заместник директор по международните проекти на холдинга. Докато Карапетян е директор на арменския АрмРосгазпром, „Газпром“ – Русия придобива още 25 % от акциите, а през януари 2014 година година става собственик на 100%. През 2016 Карапетян се връща в Армения и само месец по-късно става член на управляващата Републиканска партия, а още месец след това се получава така, че всички работници на Газпром в Армения (около 10 000 човека) стават нейни членове. През септември 2016 е назначен за премиер на Армения – длъжност, която изпълнява до 9 април 2018, когато с указ на тогавашния президент Саргсян е уволнен и остава да изпълнява временно длъжността до назначаването на Саргсян на 17 април.
Депутатът от опозиционния блок «Изход» Арарат Мирзоян разказва, че докато е бил в ареста заедно със съратниците си ги е посетил Карапетян, тогава вицепремиер, при което са се договорили, че Саргсян трябва да подаде оставка, че на 24 април, който е официален ден за памет на жертвите на геноцида над арменците от 1915 година няма да бъдат предприемани никакви действия, а ще се срещнат сутринта на 25 април, като за всяка от страните ще бъдат излъчени по трима преговарящи. Да преговарят от страна на опозицията са делегирани права на Никол Пашинян, Сасун Микаелян и Арарат Мирзоян. Карен Карапетян, обаче иска да преговаря сам. Според Мирзоян той иска да демонстрира подкрепа сред републиканците, която на практика няма, на съпартийците си да покаже, че е единственият, с когото искат да преговарят протестиращите, а на световната общественост – че той е човекът, който може да окаже влияние на ситуацията. Според Мирзоян нито един от тези пунктове не отговаря на действителността. Според него Карапетян има подкрепата само на малка част от Републиканската партия. „Всички останали фракции в парламента на практика изразиха подкрепа за кандидата на народа” – заяви Мирзоян. Преговорите бяха провалени.
На 25 април в пряк ефир лидерът на протеста Никол Пашинян заяви, че Републиканската партия си мисли, че жертвайки лидера си ще успее да запази властта си и да измами народа, и призова към нова акция на гражданско неподчинение. Протестните акции в Ереван бяха възобновени. Денят се насити със събития.
Управляващата коалиция се разпадна – от нея излезе партията АРФД (Арменска революционна федерация „Дашнакцутюн”), като заяви, че отчитайки създалата се ситуация прекратява участието си в политическата коалиция и счита, че Националното събрание на Армения трябва да назначи премиер, ползващ се с доверието на народа. Представителят на централата на АРФД Арсен Амбарцумян заяви, че от партията планират да се срещнат с Никол Пашинян и в резултат на разговора да преценят какви по-нататъшни действия ще предприемат.
От една от най-старата партия в Армения – Социал-демократическата партия «Гнчакян», създадена през 1887 година, призоваха Карапетян да подаде оставка и да принуди мнозинството в парламента да избере за премиер кандидата на народа като глава на временното правителство. Според мнението на «Гнчакян», всички други действия могат да доведат до необратими и опасни последствия. В изявлението се казва още, че докато ситуацията в страната е напрегната, партия «Гнчакян» ще продължи да стои в редовете на протестиращите.
Управляващата в Армения Републиканска партия има 58 от 105 депутатски мандата, така че въпреки напущането на АРФД продържава да има парламентарно мнозинство.
Временно изпълняващият длъжността министър на спорта Грач Ростомян подаде оставка и излезе на улицата сред протестиращите. Той заяви в профила си във фейсбук, че счита това за отговорност на всеки гражданин пред държавността в Армения, призова спортистите да вдигнат флага на Армения и да се включат в митинга, а колегите си от управляващата коалиция да се присъединят към него.
Президентът на Армения Армен Саркисян проведе консултации с представители на политическите сили – както с парламентарно представените, така и с тези извън парламента, и с обществено-политически дейци. В изявление на пресслужбата на президента се казва, че всички участници в срещата са съгласни, че всички поставени въпроси трябва да се решават в рамките на конституцията, с използване на всички разписани в нея процедури до провеждането на извънредни избори за парламент.
Междувременно Русия се отърси от изненадата и започна да предприема действия. По руските медии се появиха серия от публикации, внушаващи, че извън орбитата на Русия Армения я чака неспокойно бъдеще. По форумите започнаха клевети и страховити предзнаменования. Появиха се материали, които вадят на преден план карабахския проблем и правят аналогия с Грузия и Украйна. Напомнят, че предприетия от страна на Саакашвили курс към НАТО и размразяване на конфликтите в Южна Осетия и Абхазия са довели до петдневната война, в резултат на което Грузия загуби територии и прекъсна дипломатически отношения с Москва, а вторият Майдан в Украйна доведе до анексирането на Крим, окупацията на Донбас, продължаващата и сега война на територията на Украйна и най-мащабната конфронтация в Европа след края на студената война. При това активно започва да се внушава, че и при смяна на властта в Армения нищо няма да се промени, заради сложното й геополитическо положение – без граници със Запада, притисната между Азербайджан, Турция, Иран, Грузия и с тлеещ конфликт в Нагорни Карабах.
Прес секретарят на руския президент, Дмитрий Песков заяви, че Кремъл следи отблизо ситуацията в Армения и се надява страните да стигнат до консенсус.
Президентите на Армения и Руската Федерация – Армен Саркисян и Владимир Путин са обсъдили ситуацията. Двете страни са заявили, че кризата трябва да бъде решена чрез конструктивен диалог и в съответствие с конституцията.
Междувременно стана ясно, че вечерта на 25 април министърът на външните работи на Армения Едвард Налбандян е отлетял за Москва. Говорителят на министерството заяви пред журналисти, че министърът е в командировка, но не съобщи къде точно е министърът на официална визита. На 26 април главата на Комитета за ОНД към Държавната Дума на РФ Леонид Калашников потвърди, че министърът е в Москва, но заяви, че не са предвидени срещи с депутати.
Посолството на РФ в Ереван взе допълнителни мерки по охраната на сградата си и препоръча на служителите си да не я напущат. От посолството коментираха проведената среща с опозиционните депутати Никол Пашинян, Арарат Мирзоян, и прессекретаря на „Граждански договор“ Тигран Авинян, проведена по инициатива на Пашинян.
„Руската страна призова организаторите на протестните митинги и шествия към конструктивен диалог с действащата власт и другите политически сили” – се казва в съобщение на посолството.
От своя страна Никол Пашинян заяви, че е получил уверения, че Москва ще запази неутралитет, няма да се меси във вътрешните работи на Армения, и не подкрепя кандидатурата на Карен Карапетян. Пашинян допълни, че има бизнесмени, които се опитват да се намесват и да контролират ситуацията. От трибуната на протеста той се обърна към тях: „С цялото ми уважение, отчетете, че Армения не е търговски център и не е предложена на аренда. Не си пъхайте носа там, където не ви е работа. Занимавайте се със своя бизнес и законните ви интереси ще бъдат защитени. Но не смейте да считате армения за арендована територия. Прошка няма да има за никого”.
По-рано през деня Пашинян се срещна с посланици от ЕС, и съобщи, че в четвъртък ще проведе разговор и с главата на дипломатическата мисия на САЩ в Ереван.
На вечерния митинг на площада на републиката лидерът на протестното движение, опозиционният депутат Никол Пашинян разказа, че по-рано през деня Карапетян е свикал силовите структури и е искал да въведе извънредно положение. Пашинян счита, че това е незаконно, и заяви, че от този момент Армения няма правителство. След подаване на оставката на Саргсян, цялото правителство излиза в оставка. Карен Карапетян по закон няма право да изпълнява задълженията на премиер, това може да го доведе до наказателна отговорност – заяви Пашинян.
Опозиционната коалиция Елк (Изход) обяви, че официално ще издигне кандидатурата на лидера си Никол Пашинян за министър председател. Номинирането му се оценява различно дори от участници в протеста. Но всички са единодушни в мнението, че само неговата кандидатура може да закрепи институционално резултатите от революцията, а това е необходимо, за да има смисъл направеното. Конституционната власт в Армения е съсредоточена в ръцете на премиера, който оглавява и Съвета за национална сигурност, следователно революцията на първо място трябва да назначи премиер. Който да гарантира провеждането на честни предсрочни избори за парламент.
За избирането на Пашинян са необходими 53 депутатски гласа от общо 105. „Елк“ и присъединилия се към нея Блок на Царукян заедно могат да осигурят 40 гласа, останалите 13 опозицията се надява да получи сред депутатите от Республиканската партия на Армения (РПА) и партията АРФ „Дашнакцутюн“.
На 26 април временно изпълняващият длъжността вицепремиер на Армения Армен Геворкян отпътува за Москва. Там той е провел срещи в администрацията на президента Вл. Путин, където според официалната информация тема на разговора е била бъдещата среща на страните от ЕИС, отношенията между администрациите в двете страни при влизането в сила на новата конституция и вътрешнополитическата ситуация в Армения. На срещата му с външния министър на РФ Сергей Лавров е обсъждана ситуацията на линията на съприкосновение Нагорни Карабах и Азербайджан.
Трима министри и двама губернатори подадоха оставки във връзка с оттеглянето на тяхната партия АРФД от управляващата коалиция.
На 26 април говорителят на Арменският парламент Ара Баблоян прочете изявление, в което обяви, че въпросът за избора на нов министър председател на Армения ще бъде обсъден на специално заседание на Националното Събрание на Армения, насрочено за 1 май от 12 часа
Малко по-късно лидерът на движението „Мой шаг” Никол Пашинян призова протестиращите временно да преустановят блокирането на пътни артерии, във връзка с появата на коли без номера, които не спазват правилата и дискредитират протеста, и с опасността от провокации. До избирането на премиер остават няколко дни и трябва да бъдем внимателни, добави Пашинян, защото има сили, които действат за контрареволюция.
Настоящият президент на Армения Армен Саркисян направи обръщение към нацията, в което заяви, че се гордее с гражданите на Армения, приветства ги в новата Армения и разчита, че хилядолетната мъдрост ще победи.
Следващите дни ще бъдат изключително важни за арменския народ, който направи първата си крачка по труден път. Наблюдатели от региона не очакват Русия да тръгне на директно вмешателство, въпреки военните си бази и военния си контингент на територията на Армения. Има, обаче подозрения, че може умишлено да обостри тлеещият конфликт в Нагорни Карабах, което вече се намеква от различни представители на Москва и от прокремълския политически елит в самата Армения.
Ново обостряне на конфликта ще се отрази и на всички останали държави, граничещи с Армения.
No Responses to “Арменска пролет – хронология на протеста. Надежда в очакване”