През годините газопроводът беше обект на остри критики, мишена на санкции от САЩ и редица спънки от страна на различни регулатори. Изграждането му беше спряно временно, а основни инвеститори се отдръпнаха. През цялото време, обаче Москва и Берлин непоклатимо твърдяха, че „Северен поток 2“ е важен икономически проект и трябва да бъде осъществен. През юли тази година Берлин и Вашингтон постигнаха споразумение за завършването на газопровод, като Берлин подчерта, че подкрепя запазването на статута на транзитна държава за Украйна, и че няма да позволи на Русия да използва газа като оръжие.
Украинският енергиен експерт и анализатор Михайло Гончар смята, че Русия няма намерение да спира „зрелищно“ транзита на газ през Украйна, а вместо това Москва е разработила „хибридна технология“ за постепенно намаляване на количествата транспортиран газ и прехвърляне на отговорността за това на Киев. Гончар коментира, че сега Кремъл ще действа постепенно и, ако е възможно, незабелязано.
Експерт по международни отношения в областта на енергетиката и сигурността, президент на Центъра за глобални изследвания „Стратегия XXI“, главен редактор на списание „Черноморска сигурност“
Според Ю. Витренко, ако „Газпром“ подава някои малки обеми газ, или ако те варират много силно: един ден на максимум, а на следващия ден, да речем, минимум, тогава ще възникнат физически проблеми – как да се осигури транзитът, необходимите физически и химични свойства на газа, съгласно спецификациите в с договора между украинския оператор и операторите на Словакия, Полша и Унгария. Някои малки изчисления показват, че Газпром е съсредоточен именно върху това. Разработена е един вид хибридна технология, при която газовият кран не се затваря зрелищно, в пряк ефир, а го завинтват тихо, бавно и незабележимо за широката публика. Така че докато Вашингтон и Берлин решават дали Русия използва или не газа като оръжие, докато бивши дипломати като Волкър периодично заплашват РФ със санкции, в случай че го направи, Кремъл вече използва безнаказано това оръжие, подигравайки се на европейците и американците.
Формално няма да има спиране на транзита (все още!), така че фрау Меркел да не бъде дискредитирана преждевременно и да се потвърди путиновото обещание към нея, че Русия възнамерява да изпълни изцяло задълженията си по договора.
Тя трябва да оправдае високото доверие и възложената й от кремълския фюрер мисия да улесни завършването на вътрешногерманските и европейските процедури, които ще позволят неограничено използване на СП2. А и Кремъл не иска да ядосва Вашингтон в това бурно време
Ясно е, че ново правителство с нов канцлер няма да се появи още на следващия ден след изборите в Германия от 26 септември. Коалицията може да продължи да управлява още няколко месеца, струва си да си припомним, че през 2017 г. тази процедура отне 5 месеца – изборите традиционно се проведоха през септември, а новият – стар канцлер (Меркел) получи мандат през март. Така че, според замисъла на Кремъл, времето в Берлин е мътно, така че е подходящ момент да се реши всичко.
Ако първата линия на СП2 бъде пусната от 1 октомври и по нея трябва да преминат 5,6 милиарда куб. м. до края на годината, това означава минус ~61 милиона куб. м. на ден от транзита през украинската газопреносна мрежа.
Ако също от 1 октомври част от доставките за Унгария започнат да преминават през втората линия на Турския поток, това е минус още ~9,5 милиона куб. м. на ден.
Остават само 20-23 милиона кубически метра. Разбира се, може да е малко повече поради сезонния ръст на европейското потребление през IV-тото тримесечие, но порядъкът на цифрите е същият. Това са символични обеми, които са около десет пъти по-малки от тези, които трябва да преминават. Например, по същото време през 2019 г., дневният обем на транзита е 249,8 милиона кубически метра.
Въпреки че украинската „Нафтогаз“ ще получава заплащане съгласно споразумението от 2019 г., все едно, че е извършен транзит в определения размер от 40 милиарда кубически метра годишно (или ~109,6 милиона куб. м. на ден), е ясно, че за Газпром е важно да създаде прецедент за невъзможност на украинската страна да изпълнява споразумението, така че да доведе до предсрочното му прекратяване след сертифицирането на Северен поток 2.
Така че картината може да изглежда така – пълният обхват на транзита не е наличен, да се предявят официално претенции срещу Газпром е трудно, Меркел има „железен аргумент“, че транзитът е запазен, но има там нещо в тръбата, и освен това – Русия плаща и Путин държи на дадената на Меркел дума. На практика, обаче, това означава работа на украинската ГТМр в разбалансиран режим, на ръба на дисфункционалност, когато е по -добре да се спре транзитът, отколкото да се осигурява.
Точно това трябва на Кремъл, за да прокарва своето, и след това да обвинява Украйна, че е нарушила транзита, за да бъдат ускорени процедурите за сертифициране на оператора и да се премахнат ограниченията по СП2, а след това да прекрати договора от 2019 година. Докато Меркел все още е в кабинета си, и изпълнява задълженията на канцлер, а и е „притеснена“ за запазването на транзита през Украйна.
Въпреки това, дори и след пускането (ако, разбира се, успее) на първата линия на СП2 от 1 октомври, както и преминаването с помощта на орбановите сподвижници на част от доставките за Унгария през втората линия на „Турски поток“, „Газпром“ няма да успее да изключи напълно транзита през украинската ГПМр.
Разбира се, може да го направи разпокъсан, пунктирано – седмица има, седмица не. Или да предприеме намаляване на обема на доставките за ЕС като цяло. Но тогава съществува риск от претенции от европейски партньори, и да получат санкции от САЩ, тъй като по този начин „Газпром“ ще потвърди, че използва газа като оръжие.
Макар че това всъщност вече се случва от май месец.
„Газпром“ източи европейския газов пазар постепенно, като използва подхода не да вари жабата във вряща вода, а бавно да загрява водата с жабата до кипене.
Европейската комисия, или поне нейната енергийна дирекция, много напомня на жабата, която Кремъл нагрява от май, но тя не чувства нищо и продължава да се занимава с всичко друго (водород, ВЕИ, зелено оборудване), но не и с въпросите за сигурността на доставките.
Разбира се, Москва може да поеме определен риск, и да възобнови конфликта между Вашингтон и Берлин, доколкото според съвместно изявление на Байдън и Меркел, немският канцлер трябва да действа при подобен случай. А Меркел няма да направи това (освен да изрази загриженост, или да призове да се седне на масата за преговори), защото нейната първостепенна задача е да прокара Северен поток 2.
А за Байдън, след руската кибератака срещу Colonial Pipeline (бел.ред.: мащабна кибератака на свързаната с Русия престъпна хакерска група DarkSide срещу най-голямата компания за тръбопроводи в САЩ) и афганистанския срив, да получи още един провал и в Европа, е равен на политически фалит. Три катастрофи за по-малко от година президентство е твърде много! Той ще оказва натиск върху Меркел и ще напомни за нов 10 годишен договор за транзит през Украйна, но тя е задължена към Путин, който няма нужда от този договор.
Разбира се, под натиска на Конгреса, Байдън може да подаде за санкции газпромовската компания – оператор с швейцарска регистрация, но това означава връщане на отношенията с германското ръководство на ниво конфликт.
Това положение напълно устройва Кремъл, който ще продължи да изнудва ЕС със заплахата от студени зими и недостиг на газ, както и с това, че американските танкери с втечнен природен газ няма да дойдат до европейските терминали, а руските с ямалски втечнен газ могат. Капитулирай, Европо, ако не искаш да мръзнеш.
Ако Мути успее да изпълни възложената й мисия, поне за първата линия на СП2, на някаква временна основа, втората линия може да бъде пусната в експлоатация някъде през януари или февруари – в пика на зимните студове. Въпреки, че обикновено за целия комплекс от стартиращи и коригиращи работи са необходими около 6 месеца, но кръговете около Газпром разпространяват информация, че след два месеца и втората линия ще заработи. Но в същото време не забравяйте да отбележите, че всичко зависи от германския регулатор, ако той даде разрешение, тогава да, от 1 октомври първата линия може да работи. Затова Милер предпочита да казва, че СП2 ще заработи до края на годината, избягвайки да назове конкретна дата.
За газопровода „Северен поток-2“
Северен поток 2 (Източник: Газпром)
Проектът „Северен поток 2“ се състои от две успоредни линии на газопровод от руското крайбрежие през Балтийско море до Германия, с общ капацитет от 55 милиарда кубически метра газ годишно. Проектът на стойност 9,5 млрд. евро се финансира наполовина от „Газпром“, а останалата част са инвестиции от европейските партньори на руския концерн – германските компании Uniper и Wintershall-Dea, британско-нидерландската Shell, австрийската OMV и френската Engie. Оператор е Nord Stream 2 AG, основана от руския „Газпром“.
Новият тръбопровод, заобикалящ Украйна и Полша, трябваше да бъде завършен до края на 2019 г. до вече съществуващия „Северен поток 1″, но изграждането му беше спряно заради санкциите на САЩ срещу фирми изпълнители. Строителството беше възобновено през февруари 2021 година, а Nord Stream 2 AG реши да го завърши самостоятелно. През юли тази година Берлин и Вашингтон постигнаха споразумение за завършване на газопровода „Северен поток 2“, като Берлин многократно подчерта, че държи на запазването на статута на Украйна като транзитна страна за руския газ за Европа, и няма да позволи на Русия да използва газа като оръжие.
Но Киев и редица източноевропейски държави гледат на „Северен поток 2“ като на геополитически проект на Кремъл, представляващ икономическа и политическа заплаха. Бившият председател на Европейския съвет и бивш премиер на Полша Доналд Туск нарече „Северен поток-2“ „непростима“ грешка, направена от Германия“. В САЩ смятат, че строителството на газопровода „Северен поток 2“ противоречи на европейските интереси, и изказват загриженост, че проектът може да увеличи зависимостта на Европа от руския газ, компрометирайки енергийната й независимост, и потенциално засилвайки политическото влияние на Москва в региона.
Украйна, която се намира между Русия и ЕС, беше един от най-големите потребители на природен газ в Русия, но след анексията на Крим през 2014 година и началото на войната в Донбас, това се промени. Киев спря да купува руски газ през ноември 2015 г., вместо това увеличи покупките от Европа. През 2019 година между РФ и Украйна беше сключен 5 годишен договор за транзит на газ, съгласно който „Газпром“ гарантира подаването на 65 млрд. куб. метра газ през първата година и 40 млрд. куб. м. през следващите четири.
На 15 юли 2021 година Европейският съд подкрепи искането на Полша да бъде ограничено достъпът на руската газова компания „Газпром“ до газопровода OPAL, който свързва „Северен поток“ с газопреносната система на Централна и Западна Европа до 50 % от мощността му. До това дело се стигна след като Германия се опита, в разрез с принципите на енергийната солидарност в ЕС, да осигури по-широк достъп на руския газов гигант до тръбите.
На 25 август Висшият окръжен съд в Дюселдорф се произнесе по жалбата на оператора Nord Steam 2 до Федералната агенция Bundesnetzagentur и реши, че газопроводът трябва да отговаря на директивата за газ на ЕС. Това означава, че 50% от капацитета на тръбопровода трябва да бъде предоставени на други доставчици.
На 7 септември 2021 г. последната тръба на руския газопровод „Северен поток 2“ беше заварена в Балтийско море. На 10 септември „Газпром“ обяви завършването му, а на 13 септември германската Федерална мрежова агенция (BNA) получи документите за сертифициране. Федералната мрежова агенция разполага с четири месеца, за да подготви проект на постановление по заявката. След това то трябва да бъде представено на Европейската комисия за одобрение.
Междувременно цената на газа в Европа достигна исторически максимум. Според експерти рекордният ръст на цените е умишлено предизвикан от „Газпром“ с недостатъчното подаване на газ, което остави европейските хранилища с ниски запаси.
Газопроводи, транспортиращи руски газ до Европа
Михайло Гончар: „Не става въпрос само за „Северен поток 2“, сам по себе си. Този проект завършва 20-годишна програма за изграждане на транзитни системи за пренос на газ, заобикаляйки цялото транзитно пространство между Балтийско и Черно море, включително традиционните маршрути през Украйна, Словакия и Полша.
Общо Газпром е реализирал 4 двулинейни проекта за газопроводи: Син поток и Турски поток през Черно море, Северен поток-1 и Северен поток-2 през Балтийско море. Общият капацитет на тези тръбопроводи е почти 160 милиарда кубически метра годишно. Това надвишава транзитния капацитет на украинската газопреносна система, който номинално възлиза на 146 милиарда кубични метра.
Като се вземе предвид и капацитетите на беларуската газотранспортна система, която де факто и де юре е част от Газпром от 2011 г., както и маршрутът Ямал-Европа, Русия, имайки 100% монопол върху доставките на газ за ЕС от източна посока, и държейки най-голям дял от износа на газ за ЕС (41% от общите доставки), получава възможност да манипулира с обемите, маршрутите и съответно цените на пазара“.
Още материали от InformNapalm
- Доброволци публикуваха мащабна интерактивна база с данни за руската агресия (обновено 22.04..2021)
- Доброволци събраха доказателства за участието на 35 военни подразделения от ВС на РФ в операцията по превземането на Крим (обновено 23.11.2020)
- Руски психологически операции срещу украинската 36-та бригада. Уроци за информационно противодействие
- Как пропагандата в Беларус подсигурява информационно хибридните атаки срещу Литва. Ярък пример на границата (ВИДЕО)
- Начало на маневрите „Запад 2021“ и прехвърлянето на руски изтребители Су-30СМ в Беларус
- Бившият генерален секретар на НАТО назначен в „руска“ банка
- Бен Ходжис: „Ако Кремъл се реши на настъпление в Украйна, трябва да се очакват мощни кибератаки“
- Формирането на нова руска дивизия край границата с Литва се изпълнява предсрочно
- До края на годината РФ планира да създаде 20 нови военни формирования по западните си граници
Read the latest book “Donbas in Flames. Guide to the Conflict Zone” published by Prometheus Center. This guide will be useful to journalists, researchers, war experts, diplomats and general readers seeking information on the war in Donbas.
No Responses to “Експерт: Кремъл замисля „хибридно“ преустановяване на транзита на газ през Украйна. Изпада ли в зависимост Европа”