Максим Майоров, политолог от Центъра за стратегически комуникации и информационна сигурност, разказва за някои страници от историята на Чечня-Ичкерия, които би трябвало да са интересни и поучителни за украинците.
Преди 19 години руснаците убивха законния и признат от тях президент на Чеченска Република Ичкерия Аслан Масхадов. Рамзан Кадиров нарече това „подарък за жените на Чечня за 8 март“.
Тезата за легитимността и признаването на Масхадов изисква по-обстоен коментар.
Президентските и парламентарните избори в ЧРИ на 27 януари 1997 г. частично разрешават кризата с легитимността на властта в Чечня. По това време избраният президент Джохар Дудаев е мъртъв, а мандатът на първия парламент вече е изтекъл. Квазидържавните „републикански“ органи на руската окупационна администрация на Чечня, оглавявани от Завгаев, Кошман, Осмаев и Алаудинов, са избягали от републиката заедно с „федералните“ войски, които напущат ЧРИ четири месеца след подписването на Хасавюртските споразумения.
Решението за провеждането на нови избори е подкрепено и от Обединения конгрес на участниците в руско-чеченската война и воините от съпротивата, и от Москва, и от ОССЕ, която модерира миротворческия процес в Чечня. Изборите са проведени демократично и в конкурентна среда: действащият президент Зелимхан Яндърбиев загубва от своя съперник Масхадов. Резултатите са признати от Русия и международните наблюдатели. Тоест Москва официално признава Масхадов за лидер на Чечня. Тя не признава само независимостта на ЧРИ, решаването на чийто статут страните се споразумяват да отложат до края на 2001 г.
През есента на 1999 г. руската пропаганда превръща Масхадов от президент на републиката в „главатар на терористи“. А от февруари 2000 г. Масхадов вече няма реална административна власт и действа като нелегален лидер на съпротивителното движение. Това обаче не решава за Путин проблема с легитимността на руската окупация.
Съгласно Конституцията мандатът на президента и парламента на Чеченска Република Ичкерия изтича през февруари 2002 година. От октомври 1999 г. обаче е в сила въведеното от Масхадов военно положение, а на 21 януари 2001 г. парламентът приема резолюция за продължаване на правомощията на органите на властта на ЧРИ във връзка с руската военна окупация. Това постановление трябва да остане в сила до освобождаването на територията и създаването на условия за свободно волеизявление в нови избори.
Признаването на макар и нелегалния Масхадов за легитимен лидер от ОССЕ и Съвета на Европа представлява проблем за Москва. Освен това властта ѝ над Чечня е подкопана от интензивната партизанска война на съпротивата, водена от Масхадов. Това принуждава руската страна да води преговори с представители на Ичкерия, най-вече с Ахмед Закаев, и същевременно да мисли как да намери алтернатива на Масхадов.
Руските специални служби си „налавят“ определено количество депутати от парламента на ЧРИ и ги превръщат в инструмент за утвърждаване на своето господство в Ичкерия. На 19 март 2003 г. тези депутати от името на целия парламент „приемат“ обръщение към Путин в подкрепа на така наречения „конституционен референдум“ в Чечня. Да, руските псевдореферендуми в окупираните страни не са ноу-хау от 2014 година. Този така наречен „референдум“ се провежда на 23 март и, разбира се, „благодарните чеченци“ подкрепят руската конституция на Чечня, която „връща републиката в правната рамка на Руската Федерация“.
В тази република обаче Русия още няма нито президент, нито парламент. Има само така нареченият „Държавен съвет“, оглавяван от Хюсеин Исаев, състоящ се от 21 души: представители на районните администрации и „политически и религиозни дейци на републиката“. Има още и Ахмат Кадиров, назначеният от Путин началник на „администрацията на Чечня“. Тоест, без „мандат от народа“.
Освен това ФСБ разполага и с тези няколко ичкерийски депутати, които имитират Парламент. Така на 5 септември 2003 г. от тяхно име се появява „резолюция за импийчмънт“ на Масхадов. Впрочем друга част от депутатите на ЧРИ през същия месец излизат със собствено изявление, в което дезавуират така наречения „импийчмънт“ на руските марионетки.
На 5 октомври Русия провежда в Чечня свои републикански избори за „президент“, на които за победител е обявен Ахмат Кадиров. И в Чечня някак си има двама президенти – Кадиров и Масхадов. На 9 май 2004 г. обаче Кадиров и началникът на „Държавния съвет“ Исаев загиват на стадиона в Грозни/Джохар от взривена мина по време на тържествата по случай Деня на победата.
През август 2004 г. руснаците оперативно провеждат нови „избори“ и поставят за президент на Чечня милиционера Алу Алханов, който е много по-слаба фигура от Кадиров и много по-малко авторитетен от Масхадов. Трябва спешно да се направи нещо с Масхадов, който не само е жив и легитимен, но и е развил активно дипломатическо присъствие в Европа чрез свои представители. Президентът на ЧРИ е във война, но винаги гръмко призовава за преговори, а Русия няма какво да отговори на мирните инициативи на врага си.
Москва залага на подкопаването на възможностите на Масхадов като лидер. Пропагандата постоянно подчертава, че той де факто е престанал да бъде президент, тъй като не контролира многобройните полеви командири. И тъй като „бойците не го слушат“, няма смисъл да се преговаря с политически банкрутирал човек.
Чудесна възможност в подкрепа на този наратив предоставя трагедията в Беслан през септември 2004 година. Тя разкри истинско разцепление в редиците на съпротивата. Отговорен за акцията е Басаев, докато Масхадов и неговото обкръжение публично осъждат терористичния акт. По това време обаче Басаев не заема никаква обществена длъжност в Чеченската република Ичкерия, а оглавява собствения си разузнавателен и саботажен батальон „Риядус-Салихин“. Неспособността на президента да контролира радикалната съпротивителна фракция обаче е очевидна.
Това принуждава Масхадов да докаже на руснаците и на света реалността на своята власт. На 14 януари 2005 г. президентът на ЧРИ подписва указ за едностранно прекратяване на настъпателните военни действия на цялата територия на републиката и извън нея за месец февруари. Министърът на външните работи на Чечня Иляс Ахмадов разпространява изявление, в което се казва, че решението на президента демонстрира пред международната общност волята на чеченската страна за мир и е покана към руската страна да започне реален политически диалог. Фактът, че Басаев също се придържа към временния мораториум, има за цел да покаже, че Масхадов запазва ролята си на лидер на съпротивата, който е упълномощен и способен да води преговори.
Всъщност именно по време на действието този мораториум, на 8 март 2005 г., руснаците убиват президента Масхадов. Това не е случайност, а резултат от „военно-чекистка“ операция. Путин не се нуждаеше от партньор за водене на преговори за мирно уреждане, а от доказателство за липсата на такъв партньор и легализиране на продължаването на геноцидната война за установяване на пълно господство над завладяната страна.
***
P.S. След смъртта на всенародно избрания и признат президент запазването на легитимността се превръща в проблем не толкова за руската окупационна администрация, колкото за ичкерийските правителствени структури. Как точно се променя политическото тяло на ЧРИ в региона и в изгнание описах в статията си „Чеченските правителствени центрове в изгнание и тяхното място в освободителното движение“ за книгата “Ликвидация на руската империя”.
Бих добавил само, че смятам изследванията на проблема с легитимността на ЧРИ и легитимирането на окупацията на Чечня от страна на Русия за много полезни и поучителни преди всичко за украинците. Ние трябва да разберем от какъв конструктор се сглобява Руската Федерация и да осъзнаем, че сега нашественикът се опитва да използва срещу нас много от „чеченските“ практики на колониализъм.
Read the latest book “Donbas in Flames. Guide to the Conflict Zone” published by Prometheus Center. This guide will be useful to journalists, researchers, war experts, diplomats and general readers seeking information on the war in Donbas.
No Responses to “Как Москва се бореше с легитимността на чеченския президент Масхадов”