Сутринта започна с нов скандал в Украйна. Заместник главният редактор на гланцово списание се надсмя над погребението на офицер от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), загинал на фронта. На мирните киевски улици се срещнаха два свята, които през последните години на практика не са се пресекли – мирният, лъскав свят на читателите на Cosmopolitan Ukraine, и светът на страната, в която Украйна воюва с Русия.
В резултат редакторът Евгения Плихина изтри дебилния си пост, в който се е позабавлявала с погребалната процесия. И като стигнала до работа, прочела реакциите във фейсбук, отстранила поста си, и веднага написа нещо от рода на „извинение“.
Тоест, deputy editor-in-chief е разбрала реакцията – е, добре, сега ще се извиня показно. После всичко ще се забрави, а идват и новогодишни празници. Така се случват в Украйна нещата.
На запад реномираният бранд Cosmopolitan би започнал да претегля кое му е по-скъпо – yet another випускница на факултета по социология и право на КПИ, която е станала редактор, или лошият PR за цялата марка. И затова щяха просто тихо да уволнят Евгения и да се извинят.
У нас не е толкова просто, защото няма такъв пазар. Стойността на бранда се доближава до нула, а някой е сложил Евгения на този пост, и затова ако я уволнят – ще обидят някой друг. Затова ще чакат и няма да я уволняват.
По същия начин у нас се случва и в политиката, където депутат след депутата се дискредитират, но да бъдат свалени от поста си не е толкова просто – зад всяко назначение стои някой, пък тогава…
Може да критикуваме западната политическа система, но тя работи. Тоест когато има скандал, има и реакция в отговор. Защото брандът е по-скъп от поредната ТП, а за PR-провала на редактора няма да отговаря марката, а самият редактор.
Cosmopolitan Ukraine, ако имате мозък, ще смените редактора си и дълго ще се извинявате за това чудно кадрово назначение.
Скрийншотове от страницата на @evaplikhina
„Още ли е прието хората да ги погребват помпозно?
Днес бързам за работа със слушалките и виждам – тълпа хора стои на затворената улица. Е, мисля си – някакво фестивалче тече, тука е центъра на града, вечно има някаква вечеринка. Намалих музиката, гледам лицата им не са танцувални и от улична забава. Мрачни и черни.
Позаслушах се – марш. Погребален. Оказа се, че в СБУ умрял някакъв, очевидно не е последният човек. Измъкнали цялата структура на двора и ги накарали да си сложат съболезнователни изражения. Ковчега го носят под военен драматизъм, хора във военна униформа надуват тръби, всеки момент ще се пръснат. Карамфили, всички атрибути. А аз в уплахата си не разбрах как да заобиколя тази мъка, и в моята ярко червена шапчица и в същия цвят яке се оказах в сърцето на тази бъркотия. Направо в центъра на погребалното шествие. Като куче, което е прибягало пред кола и се щура, не разбира накъде да бяга.
„Господи, мисля си, не отговарям на дрес кода! Колко неудобно . И още в ушите ми звучи този весел немски хип хоп. Аз направо съм чудовище. |После си помислих: „Е, камон. Устроили са тука езически обряд, сега чичото, на кото вече не му е толкова важно в дъб ли е или в бор, ще го разнесат по цял Киев, и ще обядват. Кой е чудовището?“ А после отново си помислих: „Ами ако е бил добър човек, и сега наистина липсва на цялото СБУ? Е, трудно ли е да направим вятър на уважаемия за последно? Може пък за някой това да е важно. Ще потърпим малко задръстване и духова музика, няма да се счупим я“
Докато мислех всичко това, осъзнах, че все още се намирам в погребалната фен зона. Хората вече приклякат. Толкова неудобно ми стана. Приближих се до най-близкия младеж и му казвам: „Приемете моите съболезнования“. А той, знаете ли, с разбиране ме погледна и ми отговори: „Благодаря“. Обърна си и си тръгна със своята жълта раница от мрежа за доставка на храна. Куриер.
За една сутрин успях да разкрася чуждо погребение и да посъчувствам на куриер за доставки. Смятам, че вече мога да запиша този ден на кармичната си сметка като успешен. Или не?
Толкова много философски въпроси рано сутринта, а ми се струва, че е сряда.“
Коментар на Anton Pavlushko в профила му във Фейсбук.
От българската редакция:
Пояснение за „мислещата“ Евгения Плихина
Погребалната процесия изпраща в последния му път
подполковник Денис Олександрович Волчаев
от Центъра за специални операции „Алфа“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ)
Загинал в зоната на бойните действия в източна Украйна заедно с колегата си, подполковник Дмитро Виталийович Каплунов докато изпълнява бойна задача.
За героизъм и лична храброст, проявени при защита на държавния суверенитет и териториалната цялост на Украйна и самоотвержена служба на украинския народ.
И специално за уважаемата марка Cosmopolitan Ukraine – тяхната „червена шапчица“ на „Червения площад.
Read the latest book “Donbas in Flames. Guide to the Conflict Zone” published by Prometheus Center. This guide will be useful to journalists, researchers, war experts, diplomats and general readers seeking information on the war in Donbas.
No Responses to “Страната на безотговорните. Сблъсъкът на два свята в Украйна”