
След незаконната анексия на Крим от Русия през март 2014 година, руските окупационни власти се опитаха да потушат всяка проява на несъгласие сред местните жители. Започнаха масови арести на граждански активисти, които продължават и сега. Историите на украинските политически затворници си приличат. Арестуват ги по фалшиви показания, или заради собствените им „самопризнания“, получени чрез изтезания. Подхвърлят се доказателства, появяват се фалшиви свидетели, инсценират се съдебни процеси, но присъдите са съвсем реални.
На 14 май украинският режисьор Олег Сенцов , обяви безсрочна гладна стачка. Единственото му искане е да бъдат освободени украинските политически затворници, които Кремъл убива бавно в затворите си в Русия и Крим. Списъкът с имената на украинските политически затворници на Кремъл стана известен като Списъкът Сенцов.
Олег Сенцов гладува петдесет и осем дена
„Не зная колко струват убежденията ти, ако не си готов да пострадаш заради тях, или да умреш” О. Сенцов
Сенцов призова обществеността и официалните лица, които го подкрепят да съсредоточат усилията си върху останалите политически затворници на Москва, за които се знае твърде малко.
Кримският фермер Володимир Балух, затворник в Крим гладува вече 115 дена. Животът му е в опасност.
Станислав Клих
Станислав Клих Роден на 25 януари 1974 година. Гражданин на Украйна. Завършил история в историческия факултет на Киевския национален университет „Тарас Шевченко”, преподавател по история, публикува статии по история. Придържа се по-скоро към проруски възгледи.
Арестуван на 11. 08. 2014
На 26 май 2016 година осъден на 20 години колония със строг режим .
Станислав Клих и Николай Карпюк са подсъдими по така нареченото «чеченско дело». Обвинени , че са участвали във въоръжения конфликт в Чечня през 1994-95 година. Карпюк и Клих са задържани при различни обстоятелства, под измислени предлози, и впоследствие обвинении за убийство на руски военнослужещи по време на чеченските събития с двадесетгодишна давност.
По време на разследването правата на двамата са многократно нарушавани. Дълго време са в неизвестност, не са им предоставени адекватни адвокатски услуги, подложени са на мъчения и психологически натиск, отказан е достъп до тях на украински консул. В резултат признават вината си. След появата на независими адвокати по делото, двамата се отказват от показанията си, получении с незаконно прилагане на мъчения спрямо тях по време на следствието.
Предвид обстоятелствата и поява в обвинението на имената на тогавашния украински премиер Яценюк, лидерът на «Десен сектор» Ярош и на братята Тягнибок, има основания да се счита, че това дело е организирано, за да дискредитира известни политически фигури в Украйна след Майдана, а Карпюк и Клих са се превърнали в заложници на тази цел.
Международният правозащитен център „Мемориал“ признава Станислав Клих и Николай Карпюка за политически затворници.
Несъстоятелност на изфабрикуваните обвинения.
Цялото обвинение е построено върху показанията на един свидетел – украинецът от Крим Александър Малофеев. Малофеев е рецидивист, съден няколко пъти за кражба, за убийство, наркозависим, ХИВ позитивен, с хепатит В и С и туберколоза. В началото Малофеев не споменава в показанията си Клих и Карпюк, а само известни украински политици. Двамата се появяват в тях едва след арестуването им. Няма нито едно документално доказателство в полза на тези обвинения.
По време на предполагаемото си „участие” в чеченските събития, Станислав Клих е редовен студент и държи изпити по време на сесия.
Приложените към делото твърдения не съвпадат, и противоречат на историческите данни от документални източници, посветени на Чеченските войни (например от 140 преминали в Чечня украинци, 500 са участвали в боевете). Типът на оръжието, с което се твърди, че е извършвал убийства Клих не отговаря на типа на раните на загиналите. Повечето от местата на убийствата на жертвите не съвпадат с указаните в делото местопрестъпления. Обвинението в бандитизъм не е подкрепено с доказателствена база.
Незаконни методи на водене на следствието: обвиняемите повече от година са лишени от правото на независим адвокат, консулска защита и връзка с близките им. По време на следствието спрямо Клих са приложени жестоки изтезания.
Станислав е арестуван в руския град Орел по време на негово частно посещение при приятелката му. Той просто изчезва. Родителите му разбират за инцидента от телефонно обаждане от неизвестен, който е лежал заедно с Клих в ареста, и им съобщава, че синът им е бил задържан за 15 денонощия «за неподчинение на сътрудници на полицията». Родителите на Станислав незабавно отпътуват за гр. Орел, но след пристигането си не успяват да го видят. Той е прехвърлен в гр. Ессентуки (Северо-Кавказски федерален окръг). На 24 август 2014 година, в да часа през нощта Станислав се обажда на майка си, 71 годишната Тамара Ивановна. Потвърждава, че се намира в Ессентуках, и й съобщава, че го обвиняват за престъпление, което уж е извършил в средата на 90-тте години. На следващият ден тя получава SMS, че го прехвърлят в гр. Пятигорск (Ставрополски край). Това е последният й контакт със сина й. Следват дълги месеци на неизвестност.
Опитите да бъде открит къде е Станислав Клих дълго време са безуспешни. По време на всички заседания на съда относно удължаването на срока за задържане, Станислав е представляван от назначении обществени защитници. По неговите думи, те само са подписвали подготвените документи, без да му осигурят полагащата се правна защита. На същото мнение е и правозащитника Зоя Светлова, която след 10 месеца открива Клих . Тя потвърждава недобросъвестността на обществените защитници с това, че не са поискали документално потвърждение от Киевския университет, че Клих в този период е бил редовен студент, за да потвърдят алибито му.
Станислав е подложен на жестоки мъчения, които в последствие довеждат до сериозни психични проблеми.
В подадена до Европейския съд по правата на човека жалба, Станислав Клих се оплаква, че спрямо него са прилагани следните мъчения: побой, душене, лишаване от сън и вода, пускане на електрически ток през половите органи и крайниците, даване на неизвестни психотропни вещества.
В ареста той отслабва 15 килограма и е доведен до състояние на дистрофия. По краката му има множество белези от дългото стоене на колене. Китките на ръцете му са усукани от белезниците. Преди началото на мъченията на главата му е слагана целофанова торба, увита със скоч, а раните по ръцете и краката му на места стигат до костите. Експертизата за повредите на меките тъкани на обвиняемия не успява да определи причината за уврежданията, но все пак констатира многобройни белези по тялото на Станислав, които не са съществували при първия оглед при ареста му. Това показва, че всички увреждания са получени по време на пребиваването на Клих в следствените арести на РФ.
От началото на 2015 при Клих започват да се появяват признаци на психично разстройство. Адвокатът му иска психиатрична експертиза. Експертизата признава Клих за психично здрав. Адвокат Марина Дубровина изразява съмнения относно експертизата и настоява за повторното й провеждане от независими експерти, но й е отказано.
Станислав заявява, че преди съдебните заседания в ареста му дават неизвестни препарати (именно в съдебна зала се наблюдава обостряне на състоянието му). На запитването на адвоката му за името на препарата и причините за неговото използване е получен отговор, че това са профилактични лекарства срещу грип.
Състоянието на Клих постепенно се влошава. Неговата майка, Тамара Ивановна Клих, която рядко има възможност да посети сина си, казва, че не може да го познае. По нейните думи Станислав се превръща в дете.
Станислав Клих няколко пъти е изпращан принудително в психиатрична клиника. В момента отново се намира в областната психиатрична затворническа болница в Магнитогорск.
Павло Гриб
Павло Гриб е най-младият украински затворник на Кремъл. Роден на 01 юли 1998 година. Преди дни посрещна 20-ят си рожден ден в ареста. Студент първи курс по философия. Завършил един от престижните Киевски лицеи.
Отвлечен от територията на Беларус на 24 август 2017 година.
Павло Павло е инвалид от дете и е жизнено необходимо да приема животоподдържащи лекарства.
На 24 август 2017 г. Павло (на 19 години) отива в беларуския град Гомел да се срещне с момиче, с което се е запознал и общувал само в социалните мрежи. Момчето планира да се върне същия ден. След пристигането си в Беларус младежът изчезва. На следващия ден баща му тръгва да го търси. Беларуските власти не могат да отрекат преминаването на Павло на тяхна територия, тъй като той е регистриран от украинската гранична служба. Съобщават на баща му, че синът му е обявен за издирване по инициатива на ФСБ гр. Сочи. От беларуската гранична полиция не дават никаква друга информация на бащата, Игор Гриб. Бащата на Павло допуща, че той умишлено е подмамен в Гомел, където е арестуван.
Павло е с хронична болест от дете, свидетелство за което носи заедно с паспорта си. Не е воювал, не подлежи на служба заради инвалидността си. Зад граница не е пътувал от 2012 година. Единствената активност, която е проявявал е в социалните мрежи.
По-късно се изяснява, че момчето е отвлечено от автогарата в Гомел на 24 август в 17 вечерта. Цивилни го качват в микробус, завързват го и го извеждат в гората, а след мръкване го предават на други хора. Не е изяснено кой го е задържал, нито на кого е бил предаден. Няколко дена младежът е държан в стая без прозорци и слънчева светлина, след което, по неговите думи, е дошла следствената група, която оформя ареста му по руския наказателен кодекс.
На 7 септември става ясно, че той е в ареста в Краснодар. Обвиняват го, че планирал терористичен акт – да взриви училищна линейка в средно училище в гр. Сочи.
Съдът вече няколко пъти продължава срока на ареста на Павло Гриб.
Момчето се намира при изключително тежки условия в руския арест. Подложен е на непрекъснат тормоз. Има оплакване от него, че по време на прехвърлянето му от Краснодар в Ростов на Дон е бит от конвоиращите и от другите затворници и са му отнети вещите, които са му предали украинските консули. Откритата набирателна сметка, в която се събират пари, за да може за Павло да бъдат купувани необходимите му лекарства е блокирана от руските власти.
Първото съдебно заседание по делото на Павло Гриб ще се гледа при закрити врати на 17 юли.
Сестрата на Павло, Олга Гриб, написа открито писмо до Съвета на Европа. „Нима искаме да живеем в свят, където руските специални служби ходят на лов за юноши и прилагат спрямо тях методите на сталинския терор? Нима ще затворим очите си, че представителите на цял един народ са преследвани заради етническата си принадлежност, както се случва в окупирания Крим спрямо кримските татари? Нима ще се съгласим авторитарни режими да използват хората в качеството на заложници в геополитическите си игри? Нима наистина сме готови да заменим ценностите срещу икономически интереси?”
Емир-Юсеин Куку
Емир Юсеин Куку Роден на 26 юни 1976 година. Кримски татарин. Граждански активист, правозащитник. Има две деца.
Арестуван на 11.02.2016
Заплашва го 15 години лишаване от свобода
На 11 – 12 февруари 2016 година са направени редица обиски в домовете на кримски татари в Ялта и Бахчисарай, проведени са разпити на активисти на кримско татарското национално движение. Сред задържаните са обществените активисти Енвер Бекиров, Вадим Сирук, Муслим Алиев и Емир-Юсеин Куку. Емир-Юсеин Куку е член на Кримската контактна група по правата на човека. Емир е обвинен в участие в дейността на забранената в Русия политическа организация „Хизб ут Тахрир ал Ислами“.
Неговото преследване започва една година по-рано. На 20 април 2015 г. Куку е арестуван и му е нанесен побой, в резултат на което получава увреждане на бъбреците. Домът му е обискиран, иззета е техника и няколко религиозни книги, които не са в списъка със забранена литература. ФСБ се опитва да изфабрикува срещу него наказателно дело, за нападение над двама техни офицери. Парадоксът е, че всъщност те са били Куку по целия път от Кореиз до домът му в Ялта. Куку е представил снимки и медицинско свидетелство за нанесени телесни повреди, но му е отказано образуване на дело. Спецназовците подават оплакване два месеца след случката – на 30 юни. През ноември 2015 г. Емир е извикан на разпит в Следствения комитет на РФ по подозрение в екстремизъм.
Окончателно е задържан през февруари 2016 година по подозрение за участие в „Хизб ут Тахрир“. Независимо от това, че вече има образувано следствие с аналогично обвинение срещу четирима други кримски татари, за новата четворка започва ново производство.
След анексията на Крим руските власти се «заиграват» с представителите на кримско татарския народ. Активисти от Кримскотатарската контактна група по правата на човека са поканени на ежемесечни срещи с морионетния «глава на Крим» Сергей Аксьонов. След първия обиск в дома на Куку предлагат на представителите на Контактната група да се отрекат от колегата си, но след техния отказ срещите са прекратени.
Бащата на Емир, Кемал Куку, е ветеран на кримскотатарското национално движение, през май 2014 е награден с руския медал «За връщането на Крим». Когато канят Куку младши след първия обиск да си прибере иззетия телефон, вместо него се явил баща му и хвърлил получената година по-рано награда. Скоро след това Кемал Куку умира.
Адвокатът на Емир, Александър Попков информира, че сътрудници на ФСБ оказват натиск и тормозят непълнолетните деца на Куку. В училището на сина му е ходил човек, който се опитвал да уплаши детето, че «баща му се е свързал с лоши хора» и ще стои за това 10-15 години в затвора.
Според защитата на Куку обвинението не разполага с никакви имащи тежест доказателства за принадлежността му към „Хизб ут Тахрир“. Адвокат Александър Попков твърди, че единственото „доказателство“, в материалите по делото е «видео или аудиозапис, на който в «кухнята» се обсъждат различни политически теми: съдбата на Крим, на Русия, на Украйна, мястото на исляма в двете страни, религиозни постулати, различни възгледи, включително и на „хизбоистите“. Видеозаписът е направен тайно от друг участник в разговора, който участва активно в него и преднамерено засяга хлъзгави теми, и съдейки по всичко е агент на специалните служби и подставен свидетел.»
Този запис по никакъв начин не доказва принадлежност на събеседниците към “Хизб ут Тахрир”, нито планиране от тяхна страна на терористични актове.
Адвокат Емил Курбединов разказва за нечовешките условия в ареста: храна, в която плуват хлебарки, дървеници и бълхи, от които „спалнотно бельо е в кръв“, липса на легла поради препълване на килиите (арестантите спят на смени) и др. В ареста в Симферопол има проблеми и с водата, която редовно спират. Постоянно дават на мюсюлманите забраненото от исляма свинско месо и им пречат да се молят.
На рожденния си ден, 26 юни Емир Юсеин Куку също обяви гладна стачка. На 11 юли адвокат Едем Семедляев е съобщил на движението Кримска солидарност, че за 16 дена гладуване Емир е отслабнал 9 кг. Той се намира в единична килия в ареста в Ростов на Дон и е под постоянно видеонаблюдение.
Днес във Военния гарнизонен съд в Ростов на Дон се проведе съдебно заседание по «делото Хизб ут Тахрир» (групата от Ялта).
*Снимките в публикацията са взети от интернет
Обзорът е подготвен за InformNapalm.
Водеща снимка на основа на плакат на Andriy Yermolenko.
Споделяйте в социалните мрежи.
Присъединете се към кампанията
No Responses to “Украинските политически затворници на Кремъл. Списъкът Сенцов. Клих. Гриб. Куку”