Владимир Путин / снимка: AP

Не, не съм сгрешил. Въпреки че режимът на Путин официално е „едва“ на 20 години, за да бъде той разбран е необходимо проучване не само на три, но и на по-голям брой от последните десетилетия. И дори познаване на т. нар. „Съветология“ от времето на СССР. Защото първият и почти най-опасен мит за сегашния руски режим е, че този режим е създаден от самия Путин, който дойде на власт през 2000 година.

Този мит често пречи на разбирането за самата същност на режима. Затова ще се опитам да разсея точно този мит. Путин не е създател на режима, той е продукт на този режим. И между другото, напълно случаен. Вместо Путин друг представител на КГБ можеше да се окаже на най-високия пост в руското правителство, но същността на режима едва ли щеше да е друга.

„Групата офицери от ФСБ, която ние ръководехме под прикритието на работа в правителството, се справя със задачите си на първи етап“, – публично заяви самият Путин преди да бъде официално назначен за наследник на Елцин след внезапната оставка на руския президент в навечерието на 2000 година.

Владимир Путин и Борис Елцин през 1999 г. /снимка: AP

И тези думи бяха казани не къде да е, а на тържество по случай Деня на служителите в органите за сигурност на Руската Федерация 19 декември 1999 година . Репликата беше посрещната със смях и аплодисменти в залата, където беше събран каймакът на руските специални служби. И тогава, и сега, ако изобщо си спомнят, много хора смятат, че това е била просто „шега“ на Путин. При това той я каза с лека усмивка.

Но дали това е наистина само шега или, според старата традиция на КГБ, във всеки виц, като и във всяка дезинформация, трябва да има поне зрънце истина?

Може ли да се каже, че изобщо е имало група служители на КГБ / ФСБ, които действително са работели под прикритие в руското правителство?

Може да е странно, но за това не е необходимо да се ходи надалече, или да се търси някаква конфиденциална информация. Достатъчно е да се види кой заема поста министър-председател на Русия по времето, когато започна сериозна подготовка за прехвърлянето на властта от Елцин на неговия наследник. Съгласно действащата тогава конституция ако нещо се случи с Елцин, функциите на държавен глава поема премиерът, и неофициално беше ясно, че този, който иска да поеме поста от Елцин, трябва първо да мине проверка на поста глава на правителството.

От септември 1998 г. до оставката на Елцин като президент, начело на правителството на Русия са били трима премиери: Евгений Примаков, Сергей Степашин и Владимир Путин. Всички те са от КГБ.

Владимир Путин и Борис Елцин /снимка: AP

Истина е, че Евгений Примаков предпочиташе да се представя като дипломат и академик, и не признаваше публично миналото си на офицер от КГБ. Обаче Йон Михай Пачепа, бивш шеф на румънското външно разузнаване, който избяга на Запад и разкри много от тайните на КГБ, нарича Примаков генерал от КГБ. Освен това, веднага след преврата от 1991 г., Примаков става заместник-началник на КГБ, а след това оглавява независимата руска служба за външно разузнаване, която е създадена на базата на първи отдел на КГБ (външно разузнаване).

Впрочем всички възможни приемници на Б. Елцин неслучайно бяха от КГБ. Такъв приемник е бил специално търсен в руските силови структури. Това беше публично потвърдено от Глеб Павловски, политически стратег, който по онова време работи директно за Кремъл и дори, според собственото му признание, лично е участвал в проекта в своята област на компетентност. Сега той често е причисляван към опозицията на Путин.

Ето какво казва Павловски, който официално заема длъжността съветник на началника на президентската администрация от 1996 до 2011 г. в интервю за руския вестник Московски комсомолец през ноември 2017 г.: „През август стигнах до извода, че Борис Николаевич е разочарован от предишното си доверяване на интелигенцията. Не на сто процента, но много, много силно разочарован. Той се довери на „мъдрите“ либерални икономисти и те го „предадоха“.

И от есента на 1998 г. президентът спря да търси своя приемник сред цивилното население – Сергей Кириенко (понастоящем първия заместник-началник на администрацията на Путин) вероятно беше последният от „мъдреците“, отбелязали края на пътя, така да се каже. Търсенето на наследник започна сред хората „с пагони“.

Това бързо стана ясно, когато през декември 1998 г. генерал (Николай) Бордюжа пое поста началник на президентската администрация, сменяйки журналиста Валентин Юмашев (може би по-важното е, не че Юмашев някога е бил журналист, а че е зет на Елцин). […] Той не се задържа дълго, след като направи услуга на Е. Примаков, макар че сигурно това е естествено за човек от неговата порода (тоест служещ в КГБ). Този „букет“ явно се стори опасен на президента. Но това не повлия на Елцин върху критериите му за избор. Помня много добре, като тезата „Имаме нужда от умен служител от службата за сигурност“ се наложи в нашите дискусии през зимата на 1998/99 г. Това се превърна в един вид ръководство за търсенето на кандидат. “

Михаил Горбачов / снимка: AP

Може да попитате как е могла да се получи подобна „инструкция“? На този въпрос може би отговаря Олга Криштановская, най-известният социолог в страната, който изучава руския елит от съветско време. В своите изследвания тя установява, че през последните години от съществуването на СССР и управлението на Михаил Горбачов едва 3% от тези хора „с пагони“ са били във висшите етажи на властта в СССР. Междувременно, още в първите години от управлението на Елцин, броят им във върховете на независимото руско правителство нараства до над 30%, а до идването на Путин – почти до 50%.

Администрацията на президента Елцин буквално е залята от хора, които уж са напуснали КГБ и другите структури за сигурност. Например от август 1996 г. до декември 1998 г. дори заместник-началникът на президентската администрация по въпросите на персонала е генерал-майор от резерва на ФСБ Евгений Савостянов. Между другото, той е същият, когото убитият в Лондон през 2006 г. Александър Литвиненко нарече един от най-важните хора, помогнали за запазването на системата на КГБ след преврата от август 1991 година.

Между другото, в съветско време Е. Савостянов официално е учен, което е важно да си припомним малко по-късно, разкривайки ролята на учените, особено на икономистите, използвани за изпълнение на други планове на КГБ.

Засега да разгледаме по-подробно красноречивата история на Евгений Савостянов. През 1994 година Савостянов е официално уволнен от руските структури за сигурност, които тогава промениха името си. Между другото, това се случи, когато бизнес групата на КГБ „Мост“ (чийто лидер Владимир Гусински беше първият, атакуван от Путин след идването на власт) влезе в конфликт с началника на службата за сигурност на президента Елцин, един от най-влиятелните генерали на КГБ в Русия Александър Коржаков.

Въпреки това, както вече беше споменато, генерал-майор Е. Савостянов бързо се върна не само във властта, но и зае поста заместник-началник на президентската администрация.

И не само се върна. Сега е общоприето да се смята, че именно Путин е назначил бивши служители на ФСБ / КГБ на всички постове, но процесът започна много по-рано. Например, още през 1997 г., благодарение на усилията на Савостянов, дори не пенсионираният, а действащ офицер от ФСБ генерал-лейтенант Виктор Кондратов стана пълномощен представител на Елцин (в момента съответства на длъжността губернатор) в Приморски край. След като напуска поста си през 1999 г. В. Кондратов се върна в силовите структури – той беше назначен в централния офис на ФСБ в Москва. И такива примери не са един или два.

Сред по-интересните подробности вероятно е това, че Савостянов е смятан за сътрудник на „реформатора“ Анатолий Чубайс. Не бива обаче да се забравя, че Чубайс изигра една от основните роли за поканването на Путин за Москва, след като кметът на Санкт Петербург Анатолий Собчак загуби изборите през 1996 година. И след това Чубайс играе важна роля в по-нататъшната кариера на Путин, докато той не става приемник на Елцин.

Могат да се намерят много източници, потвърждаващи този факт, но аз ще спомена, че бившият шеф на администрацията на Елцин и негов зет Валентин Юмашев публично го заяви:.

„Путин не беше открит от мене, Путин беше намерен от Анатолий Чубайс, а след това и от началника на Главната дирекция за контрол в Администрацията на президента на Руската Федерация Алексей Кудрин“, – потвърди Юмашев пред телевизионния канал „Додж“ през декември миналата година.

Владимир Путин /снимка: AP

Защо „реформаторите“ Анатолий Чубайс и Алексей Кудрин (между другото, и двамата са много влиятелни и до днес) подкрепиха Путин? Отговорът е ясен: и двамата по някакъв начин допринесоха за мошеничеството в Санкт Петербург след разпадането на СССР, организирано от КГБ и осъществено от Путин съвместно с А. Кудрин (официално оглавено от А. Собчак, който в момента се сочи в различни източници като бивш информатор на КГБ, въпреки че това не е доказано) . Тези мошеничества допринесоха значително за полагането на основите на сегашния режим, създаден от КГБ и мафията.

Струва си обаче да разгледаме отделно дейностите на А. Чубайс и КГБ. Например бившият служител на администрацията на Путин и член на т. нар. реформаторска група икономисти, възникнала преди разпадането на Съветския съюз Симон Кордонски разказва за това  в интервю за „Радио Свобода“ през миналия юли. Лидери на тази група бяха Чубайс, а след това и Егор Гайдар, който по-късно стана премиер на „демократична Русия“.

В края на 90-те години на миналия век, преди разпадането на Съветския съюз, Кордонски се премества в Москва, където се среща с А. Чубайс, Петър Авен (сега олигарх, близък до Путин) и Алексей Кудрин (чийто баща, между другото, е бил военен криптограф и преди да се премести в икономическата сфера е работил в една от военните академии) и други членове на т. нар. московска и ленинградска група икономисти на Чубайс и Гайдар, известни и като участници в семинара през 1986 г. в туристическата база „Змеиная Горка“ („Змийски Хълм“) на Ленинградския икономически институт.

Но най-интересното, което С. Кордонски казва за онези времена: „Станах заместник-редактор на списание „Век XX и мир“. Знаете ли кой беше главен редактор? Анатолий Беляев – генерал-лейтенант от разузнаването, излязъл в запас. А наш уредник заедно с Егор Гайдар беше Серьожа Кугушев. Той беше щатен сътрудник в аналитичната група на КГБ. Той „подтикна“ всичко това. Отношенията по някакъв начин бяха свързани със „силоваците“ (сътрудници на службата за сигурност).

Заедно с Глеб Павловски (вече споменатият политехнолог, допринесъл за идването на Путин на власт – МЛ), си седим една вечер в редакцията, обажда се жена му, гласът й трепери, и казва: те се канят да ви арестуват. […] Идват двама пияни полковници и казват: вземете ни на работа! […] Наехме ги като анализатори за агенцията „Post Factum“.

И тогава през 1991 г. се случи държавен преврат и срив на системата, който аз сега възприемам съвсем различно, отколкото си мислят мнозина. През 1989 г. С. Кугушев ме помоли да напиша как да се премине от социализъм към капитализъм. И аз написах – под името Алтаев.

Текстът беше публикуван по-къснопод името „Сценарий X“. Статията за подобна идеология далеч не беше единствената. Сценарии за преход към „китайската версия“ вече бяха разработени. […] Но хората, които трябваше да изпълнят всичко това, опитаха вкуса на парите. Те искаха да живеят като на Запад, но да запазят статута си.“

Информацията, че полковникът от КГБ Сергей Кугушев е бил куратор и на А. Чубайс, и на цялата група икономисти-реформатори от самото начало е намерена и в други източници. Тези други източници дори твърдяха, че Кугушев е член на секретна група, създадена от Юрий Андропов, ръководител на КГБ, който стана държавен глава на СССР, за подготовка за реформата на Съветския съюз. Но може би за първи път това беше публично потвърдено от член на реформаторската група икономисти.

Защо това е важно? Това може да се обясни с един цитат на самия С. Кугушев от статия във вестник „Комсомолская правда“ от февруари 1991 година.

„[…] Това е блок от истински бизнесмени, военни и сътрудници от специалните служби, който се радва на широка подкрепа от населението, и който може да спре по-нататъшното разграбване на страната и да проведе приватизация в полза на нейния народ. Ако оставим настрана емоциите и погледнем историческия опит на различните държави, които се опитаха да преминат от тоталитаризъм към пазарна икономика, трябва да се признае, че при всички случаи реформите разчитаха ако не директно, то косвено на военна сила, на много строго правителство. Следователно остава вторият път – пазарни реформи, провеждани от строго правителство. „

Русия / снимка: BNS

Можем само да си припомним, че именно А. Чубайс официално се смята за баща на руската приватизация. Приватизация, която създаде и настоящата руска мафиотска държава. Важно е обаче, че А. Чубайс остава в тясна връзка с представителите на КГБ не само докато е под прякото наблюдение на С. Кугушев. Той си сътрудничи с тях и когато провежда приватизацията. И това води до основателното съмнение дали той сам е взел такова решение, или служителите на КГБ са го направили вместо него.

Чубайс е член на руското правителство от 1991 г., а поне от 1992 г. един от най-близките му другари е офицерът от външно разузнаване на КГБ (официално запасен офицер) Аркадий Евстафиев, който официално му е съветник и прессекретар, но всъщност е смятан за много по-влиятелна фигура.

Един от най-известните скандали от времето на Елцин е, когато Евстафьев беше арестуван по време на предизборната кампания през 1996 г. от А. Коржаков – лично доверено лице на Елцин, който се занимава с кадровата политика, и един от най-влиятелните хора в Кремъл. След този скандал А. Коржаков загуби поста си, въпреки че имаше специално влияние върху Б. Елцин, а кариерата на А. Евстафиев продължи да се развива безпроблемно. Сега той може да се счита за един от руските олигарси.

Русия / снимка: AP

Този инцидент за пореден път показва, че през 1996 г. различни групи от КГБ вече се състезават в средата на Елцин. Самият Елцин в книгата си „Президентски маратон“ определя инцидента като борба на различни групи за власт в неговото обкръжение, а не като нечие желание да му попречи да бъде избран, както се твърди понякога.

Между другото, Аркадий Евстафиев дори има директни бизнес връзки с Алфред Кох, който вече е член на гореспоменатата група реформатори на А. Чубайс и Е. Гайдар, а от 1993 г. е заместник-началник на Агенцията за управление на държавната собственост, отговарящ за приватизацията.

Евстафиев не е единственият представител на КГБ в близкото обкръжение на Чубайс. От 1992 г. Игор Корнеев, служител на външно разузнаване на КГБ, е една от най-влиятелните фигури във Фонда на федералната собственост на Русия, който пряко участва в продажбата на активи.

Въпреки че сега е много трудно да се намери достоверна информация за тази мистериозна фигура, в досието за А. Чубайс, съставено от канцеларията на А. Коржаков през 1994 г. и публикувано по-късно, И. Корнеев е наричан офицер от първи отдел на КГБ (външно разузнаване) и „представител“ на А. Чубайс.

Г-н Авен, който сега се превърна в олигарх, не само допринесе за успешната кариера на Путин в Москва. През 1992 г. именно П. Авен всъщност спаси Путин и му позволи да продължи криминално владение в Санкт Петербург. Всъщност тогава, бидейки министър на външноикономическите отношения, г-н Авен просто пренебрегна дори призива на ръководителя на надзорния съвет на президентската администрация Юрий Болдирев относно дейността на В. Путин.

Пьотр Авен, който сега се превърна в олигарх, не само допринесе за успешната кариера на Путин в Москва. През 1992 г. именно П. Авен всъщност спаси Путин и му позволи да продължи криминалното си владеене в Санкт Петербург. Тогава, бидейки министър на външноикономическите отношения, г-н Авен просто игнорира дори искането на началника на надзорния съвет на президентската администрация Юрий Болдирев относно дейността на Вл. Путин.

Обръщението на Болдирев е въз основа на така наречения доклад на Марина Салие, в който се говори за огромните мошеничества на Путин в Санкт Петербург. Въпреки това, вместо да накаже Путин, Авен му даде нови правомощия да граби.

В контекста на установяването на КГБ във властта в Русия веднага след разпадането на СССР е важно да се отбележи, че веднага щом Авен стана министър на външноикономическите отношения, той покани Михаил Фрадков за свой заместник. Въпреки че това не е официално потвърдено, малцина се съмняват, че в СССР Фрадков е бил офицер от външно разузнаване на КГБ под дипломатическо прикритие.

Владимир Путин / снимка: AP

Проследявайки биографията на самия Пьотр Авен, може да се подозира, че дори като икономист, той самият може да е бил офицер от КГБ под прикритие. През 1989-1991 г. като официален съветник на Министерство на външните работи на СССР е изпратен да работи в Международния институт за приложен системен анализ, разположен близо до Виена, Австрия.

Този институт се счита за щаб на планирането на реформите в СССР от страна на КГБ. Той е основан и ръководен от началника на КГБ, застанал по-късно начело на СССР Юрий Андропов. Нито един представител на този институт не е бил в правителството на Егор Гайдар.

Това далеч не е цялата история на започналото след разпада на СССР организиране в Русия на тези, които са замесени в идването на Путин на власт, и които имаха пряка връзка с КГБ.

Владимир Путин на посещение в Израел / снимка: AP

Тази част от материала може да бъде символично завършена с призрака на човек, който все още често се смята за пряко отговорен за това, че Путин стана наследник на Елцин. Това е човекът, често наричан сивия кардинал на президентството на Елцин, Борис Березовский, който по-късно стана един от най-злите врагове на Путин и мистериозно умря в изгнание в Лондон през 2013 година. Впрочем самият Березовски е представен на Вл. Путин от споменатия вече „икономист” Пьотр Авен в началото на последното десетилетие на 20 век

„Аз направих една систематична грешка. Мислех, че основната сила, бореща се против реформите са комунистите. Но това беше ФСБ, или по-точно КГБ на СССР. Тази организация оцеля като духовно братство, престъпно братство. КГБ беше основата на Съветската държава, състояща се от хора, обучени да извършват престъпления и на които беше казвано, че те не са престъпници. И тези хора не изчезнаха никъде.

Така КГБ се раздели на много конкуриращи се групи, служещи на собствените си интереси или на интересите на други. Но се оказа, че разпадът е само форма на мимикрия “, – пише Б. Березовский в биографичната си книга„ „Автопортрет или Записки на обесения“.

Впрочем, с тези думи той описа ситуацията, при която според самия Б. Березовски е можело да се избира само между Евгений Примаков и Владимир Путин в търсене на наследник на Борис Елцин.

Дали и сега думите на Путин за служителите на ФСБ, изпратени в правителството (може би в по-широк смисъл – в руското правителство като цяло), за да работят под прикритие, все още изглеждат като „шега“?

(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
InformNapalm във Facebook / Тwitter / Telegram
Подкрепете работата на сайта InformNapalm през Patreon.
Всяка стотинка отива за палене на агресора.

Преводът от литовски на руски език подготвиха партньорите на международната общност InformNapalm в Литва – Центърът за гражданска съпротива „Res Publica“