InformNapalm публикува превод на обзорен анализ от изданието „Украинска Седмица„, подкрепяйки изброените фокти с видео и снимки с линкове към материали с уникални OSINT-доказателства, събрани от доброволците на InformNapalm. 

Силите за специални операции (ССО) на Въоръжените сили на Руската Федерация са създадени през 2013 г. на базата на специални части и разузнавателни подразделения, по-рано подчинени на Генералния щаб. ССО е важен компонент от силите на агресора в хибридна война срещу Украйна, която отразява възгледите на руския Генерален щаб за ролята и мястото на спецназовците във „войната от ново поколение“.

Кримският дебют

Действията на спецназа бяха от решаващо значение за успеха на операцията за окупирането на Крим, а командването на ССО на Руската Федерация е взело пряко участие в нейното планиране. За да бъдат неутрализирани украинските силови структури, преди всичко Въоръжените сили на Украйна, на полуострова, и да бъде изключена възможността за съпротива срещу агресията, е предприет комплекс от мерки, в които специалните сили играят водеща роля. Тези подразделения първи са прехвърлени в Крим.

На 26 февруари 2014 г. транспортните самолети на Въздушно-космическите сили сили на Руската Федерация доставят 500 командоси от Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на Руската федерация до летището в град Гвардейское (диверсионни подразделения, мерачи, водачи и др.). Останалите сили, например подразделения от 45-и отделен гвардейски разузнавателен полк, 3-а отделна бригада, 25-и полк от специални сили и други подразделения, са прехвърлени в Севастопол с десантни кораби.

снимка от разследване на InformNapalm: военнослужещи от разузнавателно поделение на 346-а бригада със специално назначение от ГРУ на РФ (ГУ на ГЩ на РФ) на територията на превзетата украинска военна част А-2544.

Като се отчете решаващаващото значение за руската операция в Крим на фактора време, действията на спецназа бяха насочени главно към акции с пряко действие: разузнаване, блокада и завземане на ключови държавни обекти на АРК, както и на военните поделения и корабите на Военноморските сили на Украйна (ВМСУ). Акцентът беше поставен върху бързината и изненадата, за да се сблъска украинската страна със свършен факт и да се затрудни евентуален военен отговор. Силите на ССО ръководеха завземането на важни обекти на ВСУ на полуострова, използвайки не само собствените си подразделения, но и спецназа на Главно управление на Генералния щаб на РФ и морската пехота.

Първата акция осъществена на полуострова от ССО беше въоръжено превземане в нощта на 27 февруари 2014 г. от сили на 45-и отделен полк от спецназа на сградите на Върховната Рада и на правителството на Крим в гр. Симферопол, над които веднага бяха издигнати руски знамена. Един от ръководителите и участниците в тази акция беше Игор Гиркин (Стрелков), който се представя за полковник от ФСБ в оставка, ветеран от артилерията и др., но в Службата за сигурност на Украйна го считат за офицер от ГРУ.

Диверсантите осигуриха необходимия на Кремъл резултат от „гласуване“ в парламента на АРК (Автономна република Крим) за отделяне от Украйна и задействаха сценария за превземане на властта от проруски сили. А бившият украински президент Виктор Янукович, който тогава още се намираше в ръцете на командира на ССО генерал-майор Алексей Дюмин (той изведе тогавашния президент в РФ), подписа указ за назначаване на Сергей Аксенов за министър-председател на АРК. Тогава започна ускорената подготовка за „референдума“ за легализирането на окупацията на Крим.

Още по темата: Доброволци събраха доказателства за участието на 32 военни подразделения от ВС на РФ в операцията по превземането на Крим

„Зелените човечета“ действаха без опознавателни знаци и шеврони, обикновено под прикритието на цивилни, „самоотбрана“ и / или доведени от Кубан „казаци“. Отличаваха се с руската индивидуална бойна екипировка „Ратник” и съвременни образци оръжия (автомат „Вал”, снайперска пушка „Винторез” и др.), които не се срещат в общовойсковите части на ВС на РФ. Превземането на украинските военни поделения беше предшествано от блокада и действия с психологическо въздействие.

Заб. ред. – в допълнение публикуваме уникални видеозаписи на InformNapalm: На 02.03.2014 руски спецназовци незаконно проникват на територията на военно поделение 191 на учебния отряд на ВМС на Украйна и превземат сандъците с оръжие. Опитът им да го изнесат е успешно предотвратен, като украинците блокират натоварения с оръжието руски военен КАМАЗ с БТР-80. Украинските военни застават като „жив щит“ около бронираната машина и не позволяват на руснаците да го изтеглят. Спецназът от РФ е в пълна съвременна екипировка на руската армия, но без отличителни знаци. Независимо, че руските силоваци пущат няколко пъти автоматни откоси във въздуха, украинските военни не отстъпват, и не се поддават на провокацията за силов сценарий. След като научават, че ще дойдат журналисти, руските спецназовци напущат територията на поделението, а украинските военни откарват камиона с оръжието в 174-а база на ВМС на Украйна.

На 27-28 февруари на летището в Симферопол отряд от руските специални части блокира работата на украинската държавна компания „Кримаерорух“, осигуряваща въздушната навигация в Крим, и прекъсва въздушната комуникация на АРК с външния свят. Друг отряд се приземи на нефтените платформи на украинската компания „Черноморнефтегаз“ и ги завзе.

В нощта на 5 март ССО проведоха операция за неутрализиране на основните украински части за противовъздушна отбрана на полуострова – 174-ти и 50-ти полк от ПВО, разположени в Севастопол и Феодосия (които бяха въоръжени със ЗРК С-300ПС). Превземането на поделенията е предшествано от извеждане от строя на системите за управление. В същия ден спецназът превзе и 25-и и 85-и ракетни дивизиони от Бреговата охрана на ВМС на Украйна.

На 6 март „зелените човечета“ блокираха комуникационните центрове на кримския „Укртелеком“ в Симферопол, а на 10 март – в Ялта, и в същото време превключиха украинския телевизионен сигнал на руски. В същото време беше прекъсната специалната комуникация между частите на украинските въоръжени сили на полуострова и Киев, което принуди командирите да преминат към отворени канали, които са уязвими за прихващане и смущения.

Заб. ред.: Запис от камерите за видеонаблюдение от 6 март 2014 г., който успяха да получат доброволците от InformNapalm. На записа се вижда как в началния период на операцията по анексирането на Крим от територията на учебния отряд на Черноморския флот, разположен на ул. „Лазаревска“ (Черноморски филиал на МГУ Ломоносов, гр. Севастопол) непрекъснато, особено нощем, пристигат и тръгват товарни автомобили без номера, бронирани автомобили «ТИГЪР» и спецтехника. Извършва се ротация на личния състав на подразделения на руските войски към местата за блокиране на частите на Въоръжените сили на Украйна. За координирането на действията им, външното наблюдение и подслушването, вкл. на мобилни връзки, са използвани сътрудници на ФСБ, които се придвижват с цивилни и военни специализирани автомобили (обърнете внимание на белия автомобил ГАЗ, VW transporter и др.). Територията на учебния отряд на Черноморския флот на РФ в Севастопол е превърнат в основна база на незаконните въоръжени формирования, а видеоматериалите са директно доказателство за дпринадлежността им към въоръжените сили на РФ.

На 15 март се състоя първия руски десант на континенталната част на Украйна. От четирите вертолета се приземиха  80 командоси на ивицата Арабатска стрелка близо до района на Херсонска област и окупираха газоразпределителната станция на „Черноморнефтгаз“. По-нататъшното напредване на десанта беше блокирано от украинските граничари, така че с течение на времето руснаците отстъпиха.

На 19 март спецназът превзе блокирания по-рано щаб на ВМС на Украйна в Севастопол и корветата „Хмелницки“, а в нощта на 25 март в езерото Донуслав и  миночистача „Черкаси“ след преследване с катери и хеликоптери.

Изпълнението на тези задачи от спецназа имаше оперативно значение, доколкото лиши украинската страна от възможността за организирана съпротива срещу агресията. В същото време Русия продължи да увеличава силите си и напълно окупира полуострова. От момента на превземането на парламента на АРК до подписването на споразумението за „включването“ на Крим в Руската Федерация изминаха само 19 дни.

Още по темата: Списък-1097: как 18-а механизирана бригада от ВС на Русия е окупирала Крим (Голямо подробно разследване на InformNapalm със снимки, видео и списъци на военнослужещи от ВС на РФ, участвали в операцията)

Донбаската сметка

Руският спецназ започна да действа на територията на континентална Украйна много преди началото на боевете в Донбас. Още през март 2014 г. СБУ (Службата за сигурност на Украйна) регистрира повишена активност на разузнавателните служби на агресора в южните райони, едновременно с началото инспирираните от Москва акции за съпротива и митинги, в южната и източната част на Украйна.

Основен разузнавателен интерес за руските ССО бяха украинските военни поделения, разположени близо до Крим. За целта руснаците водеха разузнаване в малки групи до четирима души, използващи отворена мобилна връзка. В нощта на 12 март оперативната група на СБУ „Крим“ залови в Чонгар една от тези диверсионно-разузнавателни групи (ДРГ), ръководена от кадрови руски разузнавач – подполковник Роман Филатов. Групата провеждала с автомобил разузнаване на бойните позиции на 79-а авиомобилна бригада, 208-а зенитно ракетна бригада и 3-ти зенитно-ракетен дивизион от ВС на Украйна, и инсталирала близо до техните позиции специални инфрачервени маяци, за да насочват точно към целта руската авиация и ракети.

Задгранични гости. Окупацията на Донбас започна с нахлуването на руските спецназовци, под вида на „опълченците“ на Гиркин – Стрелков

От задържаните бяха иззети легални украински паспорти с кримска регистрация. По-специално Филатов имаше истински украински паспорт на името на Евгений Арбузов и се оказа важен за Кремъл човек, за освобождаването на който лично министърът на отбраната на Руската федерация Сергей Шойгу се обърна към тогавашния изпълняващ длъжността президент на Украйна Александър Турчинов. След като Москва официално призна участието си във вземането на заложници в Крим, шпионинът беше разменен за 40 задържани украински активисти и военни.

Както се оказа, групата на Филатов не е единствената, която е действала. През март същата година в Николаевска област беше повреден уреда за далечно насочване на самолети до едно от военните летища, което може да показва дейност на друга ДРГ, останала незабелязана.

Следвайки московския сценарий, в началото на април 2014 г. проруските сепаратисти в източна Украйна обявиха създаването на „ДНР” и „ЛНР”. В същото време Игор Гиркин, който с група спецназовци се прехвърли в Донбас, започна мащабна диверсионна операция по заповед на Москва. На 12 април неговата ДРГ превзе Словянск и Краматорск и обстреля от засада група служители на СБУ. На 16 април 2014 г. групата на Гиркин, с помощта на местни проруски елементи блокира и обезоръжи в Краматорск и с. Красноторка две колони на 25-та аеромобилна бригада от ВСУ, превзеха шест единици бронирана техника, в частност САУ 2С9 «Нона». А на 17 април групата превзе телевизионния и радио център на връх Карачун край Словянск, където изключи украинските канали и започна да излъчва руски.

За разлика от Крим, използването на руски специални сили в континентална Украйна продължи дълго време. Причината е, че Кремъл има друга цел: дестабилизиране на страната (без да завзема цялата територия) и блокиране на европейската и евроатлантическата интеграция. Затова в Донбас ССО изпълняваха традиционни функции: специално разузнаване, военна помощ и директни акции. Освен това едно от направленията, в които действаха ССО беше създаването на базата на проруски елементи на въоръжени формирования във псевдорепубликите, които да изпълняват московски геополитически проекти като „освобождаването“ на Югоизточна Украйна, създаването на „Новорусия“ и др. За целта само от спецназа на ГРУ, в Донбас на ротационна основа бяха използвани от три до четири подразделения по 250-300 бойци от състава на седем бригади.

Още по темата: „Отличници” диверсанти от 346-а бригада на руското ГРУ в украинската Горловка

Впрочем, ниската бойна ефективност на прокси-формированията „ЛНР-ДНР“ принуди Кремъл да използва спецназовци и в преките бойни действия. ССО бяха особено активни през лятото на 2014 г., когато настъплението на ВСУ постави и двете псевдорепублики на ръба на съществуването. Спецназовците осигуряваха разузнаването и маркирането на цели с инфрачервени маяци, а също така обозначаваха целите за по-нататъшен артилерийски обстрел срещу украински позиции в близост до държавната граница. Масираните обстрели на КПП Изварино, Должанске и Краснопартизанск принуди украинските граничари да се оттеглят, което даде възможност да се установи пряка връзка между сепаратистките анклави и територията на Руската Федерация.

Отрядите на ССО освен това оценяваха ефективността на нанесените удари, и понякога предприемат мерки за окончателното унищожаване на целите със собствени сили. Информацията за последствията от ударите (снимки и видеоклипове) обикновено се използваха от други подразделения със специално назначение за целенасочени информационни и психологически акции.

В задачите на ДРГ на спецназа вклиза и миниране на територия и пътни участъци в тила на  украинските войски, поставяне на фугаси, засади, диверсии, блокиране на транспортни комуникации и нападение на слабо защитени конвои. В началото на войната спецназа също подпомогна за оборудването на бойните формирования на хибридните сили със системи за ПВО за противодействие на авиацията на ВСУ. В нощта на 14 юни 2014 г. близо до летището в Луганск с помощта на ПЗРК «Игла» те свалиха транспортен самолет Ил-76 на Въоръжените сили на Украйна, в който загинаха 49 украински войници.

Още по темата: „Десептикони” от руската противовъздушна отбрана в Донбас. Кой сваляше украинската авиация

Обстрелите по украински самолети от територията на РФ, по наводка на силите на ССО не бяха единични случаи. На 14 юли 2014 г., близо до Изварино, на височина от 6,5 км, беше свален от обстрел зад граничната линия украински военнотранспортен самолет Ан-26. В същия ден беше изгубен и щурмови самолет Су-25, който според ВСУ е свален от руски изтребител. Вероятно руската ПВО е свалила още поне два Су-25, които на 23 юли поддържаха части на украинските въоръжени сили в близо до държавната граница. Като последица от тези действия, украинската армия спря да използва авиация в зоната на  АТО.

Спецназът осигуряваше и транспортирането от Русия до окупираната част на Донбас (и след това връщането обратно) на ЗРК «Бук-М1», чиято ракета на 17 юли 2014 г. свали малайзийският Боинг от полет МН17. Преди прехвърлянето на техниката, за да легализира очакваната поява на подобно оръжие у „опълченците“, на 29 юни Гиркин разпространи фейка, че уж били превзели „Букове“ в една от частите на ПВО на ВСУ край Донецк.

Важна направление в действията на ССО са диверсиите на стратегически важни обекти. Имаше поредица от взривове в Харков, Одеса и Мариупол, извършени от диверсанти под прикритието на проруски „партизани“. Заслужава да се споменат и резонансните взривявания на складове за боеприпаси край Сватово (2015), Балаклия и Калинивка (2017) и село Дружба в Ичнянски район (2018), в резултат на което ВСУ загуби голямо количество дефицитни снаряди и ракети. Независимо от липсата на преки доказателства, това много напомня на диверсионни актове под прикритието на служебна небрежност.

На 29 юни 2014 г. беше взривена железопътната линия близо до гара Основа в Харкивска област, а на 12 септември с диверсионни магнитни мини СПМ бяха взривени четири цистерни с авиационно гориво. На 30 март имаше експлозии под два влака. На 7 октомври 2015 г., на гара Купянск-Узловая, с мина СПМ беше взривена цистерна с гориво. Следващ опит за саботаж (с гранатомет) на гара „Основа“ беше предотвратен от СБУ през юли 2018 г.

На 23 декември 2014 г. в Мариупол беше взривен железопътен мост, свързващ жп гарата и търговското морско пристанище. Това застраши спирането на две стоманодобивни предприятия едновременно, както и 60% от готовия продукт. Целта на тези диверсии, освен причиняването на материални щети, беше и да се отклонят част от украинските сили към антисаботажни мероприятия.

По данни на СБУ само през 2017-2019 г. военното разузнаване на Руската Федерация е изпратило няколко ДРГ на контролираната територия на Украйна, които са действали автономно и са подготвяли диверсии и терористични актове в Киев, Харков, Днепър, Мариупол, Одеса и Северодонецк. СБУ отчете предупреждения за 200 диверсии.

В същото време, поради ниското ниво на подготовка на собствената си моторизирана пехота, руското командване беше принудено да използва спецназовците и директно в боевете – 45-ти полк в бевете за летището в Донецк, 25-ти полк в боевете за Дебалцеве и други. На 6 май 2015 г. в района на село Новотроицке е прихваната ДРГ и са унищожени шест руски спецназовци. Още няколко са ликвидирани същия ден близ до град Миус в Луганска област. На 16 май, по време на отразяване на дръзка дневна атака на ДРГ на блокпоста на 92-а отделна механизирана бригада на ВСУ край Щастя, са заловени капитан Ерофеев и сержант Александров от 3-та специална гвардейска бригада със специално назначение. Двамата ранените и изоставените на бойното поле спецназовци се опитват да убият техните, като обсипват полето с минохвъргачен огън, за да не оставят живи свидетели, но не успяват, защото пленниците са евакуирани навреме.

Още по темата: Хронология на пленяването на разузнавачите от 3-а бригада от спецназа на ГРУ на ГЩ на РФ

През юни 2017 г., по време на ликвидиране на ДРГ край село Желобок в Луганска област, попада в плен боецът от 22-о отделна бригада със специално назначение Агеев. От ноември 2019 г. в зоната операцията на обединените сили присъстват и снайперистки двойки от руските ССО.

Още по темата: Командващ на руска разузнавателна група ликвидиран край Желобок с руски снайпер в ръце

Смъртоносен дует

За разлика от ССО, спецназът на ФСБ обикновено не участват в бойни действия на линията на съприкосновение (с изключение на снайперистите). Но заедно със ССО или самостоятелно водят разузнаване и извършват терористични актове на територията на континентална Украйна. Специалните сили на ФСБ изпълняват и дисциплинарни и контраразузнавателни дейности на окупираните територии, както и в търсенето на украински ДРГ. Те са замесени и във физическото елиминиране на някои полеви командири на терористите, които по различни причини не устройват окупаторите.

Още по темата: Кибералианс: В нощта преди ликвидирането на „Моторола” охраната пред дома му е свалена (кореспонденция за ФСБ)

Спецназът на ФСБ са отговорни и за редица провокационни акции. Именно негови сътрудници са обвинявани за провокациите в Одеса на 2 май 2014 г. Организаторите на това престъпление, установени от разследването, се укриват в Русия.

Друг пример за провокации: в началото на 2015 г. руските медии обвиниха ВСУ за нощни обстрели на жилищни райони в окупирания Донецк. Случаят беше вече разгласен, когато се оказа, че всъщност това е дело на трима руснаци, жители на Краснодар, които през нощта са се придвижвали по улиците на града на камион с 82-мм минохвъргачка. Те са задържани в Донецк от самите терористи, но делото е „закрито“ учудващо бързо.

На сметката на спецназа на ФСБ тежи и пленяването на 25 ноември 2018 г. в неутрални води в близост до Керченския проток на трите украински кораба: влекачът „Яни Капу“ и бронираните катери „Бердянск“ и „Никопол“.

Четете още: Разплата: руски пилоти, участвали в агресията срещу Украйна, се разбиха с въртолет Ми-28Н

Накъде по-нататък?

Възниква въпросът: къде можем да очакваме появата на „зелени човечета“ и възможно ли е използването на руски ССО срещу НАТО? Отговорът е очевиден: най-вероятно не, въпреки че балтийските страни (особено Литва), Полша и Норвегия, както и извънблоковата Финландия се считат за уязвими в този смисъл.

Шансът за специални сили се запазва в страни, където има голяма руска диаспора (или групи, симпатизиращи на Москва). Освен Украйна, сред съседните на РФ страни, под този критерий попадат Беларус и Казахстан, които сега са в труден период на прехвърляне на властта и съответно се намират под прицела на Кремъл и военните.

Както показва практиката, руските ССО се включват в действие още в ранните етапи на планираните операции, доколкото те са важен елемент за постигане на стратегически цели. За тези формирования са присъщи бързината, инициативността и нетрадиционният начин на действие, а задачите, които изпълняват, често имат оперативно значение и играят важна роля за постигане на основната цел на цялата операция.

Командването на ССО широко прилага организационни подходи, заимствани от Запада, например практиката за използване на малки групи, което е характерно за „зелените барети“ от ССО на ВС на САЩ. Това превръща спецназовците в силен и опасен противник. В допълнение, ефектът от използването на ССО може да бъде допълнен от други невоенни средства, по-специално информационни и психологически операции. В ситуацията с Крим и източна Украйна това беше руска пропаганда и саботаж на информационната инфраструктура.

Основни известни случаи, в които са използвани руските ССО в Украйна

• 27 февруари 2014 г. – превземането на сградите на Върховната Рада и правителството на Автономна република Крим в Симферопол от сили на 45-и отделен полк със специално назначение.
• 27-28 февруари 2014 г. – блокада на летището в Симферопол и превземане на нефтените платформи на „Черноморнафтегаз“ в Черно море.
• 5 март 2014 г. – неутрализиране на 174-ти и 50-ти ракетни полкове от противовъздушната отбрана на Въоръжените сили на Украйна, превземане на 25-ти и 85-ти ракетни дивизиони от бреговата отбрана на ВМС на Украйна.
• 6 март 2014 г. – блокиране на комуникационните центрове на „Укртелеком“ в Симферопол.
• 10 март 2014 г. – превключване на украинския телевизионен сигнал към руски, и прекъсване на специализираната връзка между подразделенията на ВСУ.
• 15 март 2014 г. – приземяването на 80 спецназовци на ивицата Арбатска Стрелка с достъп до Херсонска област, превземането на газоразпределителна станция.
• 19 март 2014 г. – превземането на щаба на Военноморските сили на Украйна в Севастопол и корвета „Хмелницки“.
• 25 март 2014 г. – залавяне на миночистача „Черкаси” на ВМС на Украйна при езерото Донузлав.
• 12 април 2014 г. – превземането на Славянск и Краматорск от силите на ДРГ на Игор Гиркин.
• 16 април 2014 г. – блокиране и разоръжаване на колони на 25-та аеромобилна бригада от ВСУ край Краматорск и село Красноторка.
• 17 април 2014 г. – превземане на телевизионния и радиоцентър на връх Карачун, изключване на украинското излъчване и установяване на излъчване на руска телевизия.
• Юли 2014 г. – ескорт на ЗРК «Бук-М1», с който беше свален малайзийският Боинг от полет МН17, е връщането му обратно в  Руската Федерация.
• Май 2014 г. – януари 2015 г. – участие в щурмовете на Донецкото летище.
• Октомври 2014 г. – февруари 2015 г. – участие в боевете за Дебалцево.
• 16 май 2015 г. – нападение на ДРГ на КПП на 92-а отделна механизирана бригада от ВСУ край село Щастя.
• 4 юни 2015 г. – битката за Маринка с участието на 3-та отделна гвардейска бригада със специално назначение на Главно управление на Генералния щаб.
• юни 2017 г. – пробив на ДРГ от 22-а отделна бригада от специалните части на ГУ на ГЩ край село Желобок, Луганска област.
• 25 ноември 2018 г. – превземане на украинските кораби „Яни Капу“, „Бердянск“ и „Никопол“ от спецназовци на ФСБ в близост до Керченския проток.

Текстът е подготвен от Владимир Заблоцкий за „Украинска Седмица“. 
Снимките, видеото и линковете към доказателствата, с които е подкрепена публикацията, са добавени от редакцията на международната доброволческа общност InformNapalm.

Become a Patron!