Редакцията та InformNapalm публикува превод на статията на разследващата журналистка Анна Андриевская като част от популяризиране на информация за факт чекинг. Оригиналът на статията е публикуван в Liga.net.
Материалът е за опитите на представители на „Партията на Шарий“ и „Опоблок“ да дискредитират Олег Сенцов и Олександър Колченко. Провокационните и безсмислени въпроси, които задаваха на двамата хора, представящи се за представители на медиите на пресконференцията на 10 септември, очевидно бяха предназначени да изпълнят задачата на Кремъл да бъдат дискредитирани политическите затворници. Повече в блиц изследването.

Връщането в Украйна на Олег Сенцов и Олександър Колченко активизира кампания по тяхната дискредитация в отделни украински медии.

Артур Талабира, представяйки се като представител на проекта «Правов контрол-Украйна», реши да се поинтересува как Олег Сенцов се отнася към «признанията» на Генадий Афанасиев, които залегнаха в основата на делото.
„Да трупаш обиди – това е съдба за слабите. Ако искаш на си силен, трябва да умееш да прощаваш“ – отговори Сенцов.

Всъщност своето отношение към Афанасиев той изказа още на 19 август 2015 година в Северо-Кавказския окръжен съд на Русия. «Аз много се радвам, че Гена Афанасиев успя да надмогне себе си. Спъна се, но после разбра, че има още един шанс, и извърши много мъжествена, правилна постъпка. Аз бях много удивен, и много се радвам за него», – говори Сенцов по време на дадената му последна дума от съда преди „присъдата“.

Тази информация е налична в открит достъп и в текстови и във видео формат. Но въпросите по този въпрос продължават да звучат.

Сайтът «Правов контрол-Украйна» се позиционира като «независим социален медиен проект, създаден от група активисти, съвместно с юристи и представители на средства за масова информация». Самият Артур Талабира е не просто представител на слабо известния сайт, но и член на «Партията на Шарий», седми номер в списъка на кандидатите за народни депутати за миналите предсрочни парламентарни избори, репортер в украинския телевизионен канал «Наш» на бившия депутат от Опозиционния блока Евгени Мураев.

После Артур Талабира отново се върна към показанията на Генадий Афанасиев и попита какво отношение има Олег Сенцов към плановете за взривяването на паметника на Ленин в Симферопол.
„По времето, когато се случваше всичко това, се изказваха всякакви безумни идеи. Ние се събирахме, коментирахме, говорехме. А когато вече арестуваха Чирний (четвъртият обвиняем по делото за „кримските терористи“), е трябвало нещо да се направи, и от това да се сглоби нещо“ – отговори Олег Сенцов.

– На вас ли ви трябваше да сглобите нещо? – пита журналистът.
– На следствието – отговаря Сенцов
– А Вие? – продължава той.

Съратникът на Талабира от «Правов контрол-Украйна» Дмитрий Кучер съвсем ни удиви с осведомеността си за процеса над Сенцов като зададе въпроса: „Кажете, моля, в какво ви обвиняват в Крим? Искам да чуя личното Ви мнение за Вашия арест“. Остана чувството, че авторът на въпроса се е върнал на машина на времето в 2014 година и общува с гоку що арестувания Олег Сенцов.
„Не разбирам смисъла, какъв е въпросът Ви?“ – отговори политзатворникът.

За ролята на Олег Сенцов във «терористичния акт в Крим» се опита да го разпита и Антонина Белоглазова, която се представи като журналист от изданието «Медиенпоток». Става въпрос за сайт, създаден от журналиста Денис Садоха – активен участник в предавания на руски и сепаратистки медии, който подкрепя проруския вектор в Украйна. Антонина Белоглазова също е от «Партията на Шарий», включена в челната тройка в партийния списък с кандидати за народни депутати от меналите избори. Макар, че нито тя, нито Артур Талабира не споменаха за това на пресконференцията.

И, накрая кореспондентът на изданието «Страна.ua» Юлия Корзун се поинтересува не се ли е променила позицията на Сенцов и Колченко към това, в което ги обвиняват. В края на краищата защо хора, които не промениха позицията си след мъченията от ФСБ и след пет годишен престой в руски затвор, при подкрепата на целия цивилизован свят, трябва да направят това сега, когато се върнаха у дома?

Всички тези въпроси изглеждат не просто провокационни. С тяхна помощ се прави опит да посеят съмнения в украинското общество, че най-известното и резанансно кримско дело не е било политическо, и че обвиняемите по него може и да са „терористи“, както ги наричаше ФСБ.

Съмненията, че «кримската четворка» е осъдена в Русия по политически мотиви, преди няколко месеца вече се опита да посее чрез контролираните от него медии бившият депутат Евгений Мураев. Той правеше това с манипулации и откровени  лъжи по отношение на Генадий Афанасиев, и директни допущания, че Сенцов може да е терорист. Това се случи по времето, когато политическият затворник беше обявил гладна стачка, и името му звучеше във всички международни медии в контекста на бойкот на Световното първенство по футбол в РФ. Сега, когато името на Сенцов отново звучи по цял свят във връзка с освобождаването му, рефренът за „истинските терористи“ продължиха «Страна.ua» и членовете на «Партията на Шарий».

Очевидно, дискредитирането на името на Сенцов сега, когато той е на свобода, е изгодна на руските власти повече отколкото когато й да е било преди. Но с какво това е изгодно за украинските журналисти, които участват в този сценарий, е много по-интересен въпрос.

Забележка от редакцията на InformNapalm:
Днес Олег Сенцов написа в профила си във Facebook: «…Всеки от журналистите попита това, за което искаше да пита, и аз съм готов да дам всичко, което мога, за това тяхно право, както и за правото на „обикновените хора“ да пишат за мене гадости. Защото свободата за мене е най-ценното нещо на света».

Тази позиция заслужава уважение и е много благородна, но понякога е полезно да се разберат предпоставките: защо някои журналисти пишат гадости, защо, криейки се зад свободата на словото, последователно изпълняват действия, които водят украинския народ към загуба на собствената му свобода. Ако те имат правото да използват свободното слово като оръжие, ние имаме правото да разобличаваме истината за тях и техните мотиви. Кремъл действа в информационната война като вълк във овча кожа, или като бандит, тръгнал да граби и убива, преоблечен като джентълмен. И на всеки рецарски жест, руските информационни диверсанти винаги ще отговорят с коварен удар, за който трябва да имаме готовност.