InformNapalm публикува разследване на групата независими анализатори  «W Analytics» за политическите игри на Кремъл в окупирана Абхазия. Анализът е подкрепен с документи и голям архив от серията SurkovLeaks

Документите, извлечени от пощата на помощника на Владислав Сурков – Михаил Мамонов . показват, че още през 2013-2014 година Русия, използвайки един от „партньорите“ си – Абхазия (грузинска автономия, провъзгласила независимост, която Русия признава след нахлуването си в Грузия през 2008 г), изпробва и отработва гъвкав механизъм за смяна на неудобна за нея власт чрез политически преврат, с използване на елементи от т.н. «мека сила». Към разследването са приложени копия от документи с план за действие и разписани бюджети, както и линк към целия архив.

На 11 януари Върховният съд на самопровъзгласилата се за република Абхазия анулира резултатите от „президентските избори“ от септември 2019 година, и постанови да бъдат назначени нови. До тяхното провеждане задълженията на президент ще изпълнява премиерът Валерий Бганба.

Това развитие е очаквано – съдбата на „нокаутирания“Раул Хаджимба е предрешена още през 2013 – 2014 година, когато подчинените на „сивия кардинал“ на Кремъл Владислав Сурков и руските специални служби започват активно да използват подкупи, заплахи и информационно-психологически шантажи по отношение на абхазските си „приятели“ – както сред опозиционерите, така и сред „длъжностните лица“, докато публично поддържат образа на „партньорство и равноправие“.

В средата на 2019 година анализаторите от «W Analytics»  публикуваха разследване  по масив от документи от работния архив на Михаил Мамонов – помощника на прословутия „сив кардинал” на Кремъл Владислав Сурков (главен идеолог на руската “политика на съседство”, помощник на В. Путин), получени от анонимни източници.

Владислав Сурков

Анализът на материалите ясно показва, че намесата на Русия във вътрешните работи на Абхазия е планирано в края 2013 и началото на 2014 година от екипа на Сурков. В разкритата кореспонденция са намерени планове за ефективни действия на РФ при различни ситуации, както и бюджет за финансирането на операциите.

Целта на планираните мероприятия е да се изработи механизъм за така наречената интеграция на Абхазия в Руската Федерация.

Двойните стандарти и коварността на руската политика ясно се илюстрират от острия контраст между така наречените официални отношения и работни срещи с „приятелски партньори” от една страна (приложения е пълен аудиозапис на официалната руско-абхазска работна среща), и от друга страна активната скрита дейност по подкупване, изнудване и всякакъв друг вид информационно-психологическо въздействие върху „приятелски настроени” политици, с цел подменяне на неизгодни политически фигури (в работния архив на М. Mамонов, който отразява напълно развитието на събитията).

Кратък алгоритъм  на намесата на руската силова машина във вътрешната политика на друга държава, подкрепен от документални доказателства:

В началото на април 2014 година, екипът на Владислава Сурков, получава лично от Владимир Путин задача да разработи механизам за така наречената „интеграция“ на Абхазия в Руската Федерация. Разработен е и съответен план за действия по присъединяването на Абхазия със статут на т.н. свободен асоцииран член.

Планът предвижда разпращане на обръщения до общественици и политици, и до двамата президенти; преговори с различни ключови за Абхазия лица; различни съпътстващи медийни изяви и интервюта; провеждане на няколко общи кръгли маси. Приложени са и списъци на основните фигури в абхазката политика, с които трябва да се работи по въпроса, както и оценка на отношението им към интегрирането.

• Документи от архива на Мамонов

  

  

  

  

Александър Анкваб

Независимо от проведената от руската страна предварителна работа, проектът за така наречената интеграция на Абхазия, се оказва неприемлив. Явното противопоставяне на абхазските власти принуждава руската страна да смегчи първоначалния си подход, и вместо над асоциирано членство, започва да се работи над нов интеграционен договор. Русия подтиква към действие местната опозиция чрез манипулации с помощта на някои медии и журналисти, и подкупи за политически партии и неправителствени организации. Това води до изкуствена политическа криза в Абхазия, оставката на президента Александър Анкваб и предсрочни президентски избори.

• Документи от архива на Мамонов

  

  

  

Предвид факта, че проруският кандидат за т.нар президент Раул Хаджимба няма достатъчно подкрепа сред населението (потвърдено от предизборно социологическо проучване, проведено по руска поръчка, което също е приложено в архива Хаджимба  47,39% / Квициния 46,17%), Руската Федерация започва да води активна пропагандна работа, насочена към повишаване авторитета на Хаджимба от една страна, а от друга – за дискредитиране на подалия оставка  Анкваб.

За целта М. Мамонов наема PR мениджъра Ала Исаева, която планира и с подкрепата на руската страна и пуща в действие пропагандната машина – поръчкови телевизионни предавания, интернет тролинг с други елементи на „черно-белия“ PR.

Основните тези, които трябва да бъдат разпространявани в информационното пространство в Абхазия, са задочно подготвени в администрацията на президента на Русия, като се вземат предвид следните принципи:

• аргументи в подкрепа на разпространяваната теза;
• предварително отчитане на слаби контра-аргументи;
• «неутрални» лица, които да поддържат «силните» аргументи.

• Документи от архива на Мамонов

  

  

В резултат, благодарение на руската PR кампания, Раул Хаджимба е избран за т.нар. президент на Абхазия. В Кремъл осъзнават възможността от „контрареволюционен“ демарш от политическите сили в Абхазия в случай на открита подкрепа и прокарване на руските интереси от страна на Хаджимба (на първо място форсирането на т.н. интеграционни процеси с РФ). С цел превенция, руската страна планира ред допълнителни мероприятия. От 11 ноември 2014 година, в администрацията на президента на Русия започва работа над нова програма, целяща следните резултати:

• Осигуряване на лоялността и управляемостта на парламентарните сили, както и на други политически и обществени движения в Абхазия;
• Осигуряване на контрол над неправителствените организации и най-активните лидери, както и върху информационното пространство.

За финансиране на предвидените мероприятия е планирано отделянето на около 1,8 млн. щатски долара ежегодно.

Специален акцент се поставя върху гарантирането на лоялността на абхазските парламентаристи – с годишен бюджет от 960 000 долара, като е планирано да им се окаже влияние с подкрепата на местните политически фигури – Беслан Ешба и Адгур Харазия.

В списъка са включени и активни мероприятия с годишен бюджет 120 000 щатски долара за въздействие върху опозиционната политическа партия „Амцахара“, с по-нататъшната цел използването й като част от системна опозиция. В частност е предвидено засилване на позициите на лидера на партията Гари Саманба, успоредно с неутрализирането на активни привърженици на председателя на сухумския й клон Алхаз Квициния и т.нар. експрезидент А. Анкваб.

За да осигури лоялността на опозиционно настроените лица, Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия план за действие за работа с конкретни лица, включително и чрез подкупи, сплашване и компрометиране.

Успоредно с това е предвидена да се въздейства върху обществената организация на ветераните от войната «Аруаа» – блокиране на отделни нейни членове заедно с националистическите сили, и получаване на подкрепа по някои въпроси, като се запазва мобилизационният потенциал на организацията за „улични акции“ – годишен бюджет от 180 000 щатски долара.

Москва активно работи и с арменската диаспора в Абхазия, на която е възложена безапелационна подкрепа за курза, провеждан от т.н. президент Хаджимба, също и огласяване на заявления по повод възстановяването на абхазския участък от железопътната линия –  годишен бюджет от 120 000 американски долара.

В рамките на плана е разработен механизъм за контрол на неправителствените организации и информационното пространство, който предвижда изключването на антируски изказвания от тяхна страна, преминаване към неутрална позиция и подкрепа на руските инициативи – годишен бюджет 120 000 американски долара.  Организацията и провеждането на информационната кампания е възложена на същата Ала Исаева.

• Документи от архива на Мамонов

  

  

  За да се запознаете с работния архив на М. Мамонов, може да го изтеглите в PST файл, за да потвърдите неговата автентичност (за отваряне използвайте Microsoft Outlook). В допълнение добавяме пълната версия на аудиозаписа от официалната руско-абхазска работна среща, която заедно с останалите документи потвърждава двойните стандарти на руската политика и нейния двустранен подход към „партньорите“.
  download PST  – https://drive.google.com/uc?export=download&id=1E4QE5oC5GVYsR6_RDkV-8h6GCscxqkP9
  download mp3 – https://drive.google.com/uc?export=download&id=1Y4KM02fLwySsDaeRMpfGhISrBkxV25Y4

ФСБ подбира неправителствени организации и отделни лица, за активна работа с населението в информационно-психологически план:

• «Център за хуманитарни програми» (А. Инал-ипа, Б. Кобахия);
• Обществената палата на Абхазия (Н. Акоба);
• Директорът на центъра за стратегически изследвания към президента на Абхазия (О. Дамения);
• Бившият секретар на съвета за сигурност (С. Лакоба);
• Бившият заместник министър на външните работи (И. Хинтба);
• Журналистите: Антон Кривенюк, Изида Чаниа, Надежда Венедиктова.

В случай, че руската страна не успее да сломи съпротивата на абхазсците, обкръжението на Вл. Сурков разглежда втори, сравнително дългосрочен план, позволяващ да се установи пълен контрол над политическата ситуация в Абхазия. Планира се създаването на политическа партия, изцяло под контрола на Русия, чийто представител да бъде поставен на поста премиер, за да се сдобие с лостове във властта. Впоследствие се предвижда тази партия да овладее структурите на властта в Абхазия.

Раул Хаджимба

Както се вижда, напълно дискредитираният «президент» Хаджимба, чиято власт се крепеше върху корупция и ширеща се престъпност, за втори път разочарова очакванията на Москва, и в резултат беше „нокаутиран“ от своите съотечественици, които Кремъл „подхранва“ вече не една година.

Какво ще се случи по-нататък? Същият цикъл, проигран и по-рано по кремълски сценарий (оставка на Анкваб през 2014 година, оставка на Хаджимба през 2019 година). Ще има и други «президенти» на Абхазия, на които е приготвена същата съдба

А на народа на Абхазия не му остава друго, освен да продължава да живее в блатото на все същите 90-и години от миналия век, в пълна разруха, без вода и електричество, без медицинско и социално осигуряване, с провалени туристически сезони, в условията на задълбочаваща се демографска криза,  ширеща се наркомания и престъпност.  В замяна – живот на руски дотации, голяма част от които се „утаяват“ в джобовете на местните „фаворити“ на Кремъл, и признание на „независимостта“ им от Русия, наред с още няколко несъстояли се държави – Сирия, Венецуела, Никарагуа, Науру и Вануату.

• Абхазия. Кратка справка

  На 9 април 1991 г. Грузия обявява своята независимост.
  През 1992 г. Абхазия се отцепва от Грузия и обявява независимост, която не е призната от нито една държава. Последвалата гражданска война взима около 10 000 жертви, 250 – 300 000 грузинци напускат Абхазия.
  През 1994 г. Грузия и Абхазия сключват примирие. В района на конфликта с мандат на Общността на независимите държави (ОНД) са разположени 2000 руски войници.
  През 1995 г. с приетата на 24 август 1995 г. нова конституция на Грузия Абхазия получава статут на автономна република в състава на Грузия.На 10 април 1996 г. на извънредно заседание на парламента на Грузия президентът Едуард Шеварднадзе заявява, че Абхазия получава специален статут в състава на Грузия, като ще има собствен герб, флаг, химн и органи на самоуправление, както и известни икономически права. На 12 октомври 1996 г. парламентът на Абхазия одобрява Декларация за независимостта на републиката, подписана от президента на Абхазия Владислав Ардзинба.
  Преговори за окончателно решаване на конфликта между Грузия и Абхазия се водят с посредничеството на Русия, Франция, Германия , ОССЕ и ООН. Последната среща между представители на Абхазия и Грузия по въпросите на сигурността е проведена в Гали, Абхазия, през януари 2004 г. под егидата на ООН.
  На 6 март 2008 г. в контекста на признаването на Косово Русия официално прекратява икономическите си санкции спрямо самопровъзгласилата се република Абхазия.
  До август 2008 г. Русия и ОНД официално не признават за легитимни органите на властта в Абхазия, но голяма част от населението на Абхазия до този момент е получило руско гражданство.
  На 30 април 2008 г. в Абхазия навлизат първите парашутни руски войски (от въздушната дивизия в Новоросийск) – в нарушение на миротворческите споразумения.
  На 26 май 2008 г. в Абхазия навлизат и руски строителни войски със задачата спешно да възстановят железопътната връзка между Сухуми и Очамира.
  На 9 август 2008 г. , след началото на 5-дневната война на Русия срещу Грузия, абхазките сепаратисти атакуват грузинските позиции в Кодорското дефиле
  На 10 август 2008 г. около 9000 руски войници навлизат в Абхазия, а абхазките сили предприемат действия за прогонване на грузинските власти от Кодорското дефиле.
  Впоследствие руската 58-ма армия окупира грузинското пристанище Поти и няколкокилометровата буферна зона от крайграничата грузинска територия.
  За да спре руската инвазия в единственото черноморско пристанище останало под контрола на Грузия, намиращо се в курортния град Батуми в Аджария, се дислоцира формация на американския флот, която доставя и хуманитарна помощ.
  На 26 август 2008 г. Дмитрий Медведев  официално признава Абхазия и Южна Осетия за независими държави.
  Въпреки военната победа, руската дипломация не успява да спечели на своя страна не само нито една от водещите европейски държави, въпреки силната им енергийна зависимост от Русия, но своите традиционни партньори, с изключение донякъде на Казахстан. Не получава подкрепа дори от Китай, Иран или който и да било друг свой азиатски партньор.