Публикуваме за читателите на InformNapalm интересен анализ от Павло Подобед от Центъра за изследване на сигурността на средата «Прометей» за влиянието на пандемията COVID-19 върху политическата карта на света.

Ще промени ли COVID-19 политическата карта на света

Вече е ясно, че предизвикателствата, поставени от епидемията от коронавируса достигат далеч извън сектора на здравеопазването. Пандемията нанесе удар по световната икономика, внесе сериозни корекции на цените на петрола, провокира нарастваща безработица, а в някои страни вече се отрази на социалната и дори криминогенната ситуация.

На Украйна й предстоят сериозни изпитания, защото държавата е изправена пред екзистенциални предизвикателства: физическото оцеляване на милиони граждани, да се избегне дефолта и стремителното обедняване на населението, както и вече споменатото радикално влошаване на криминогенната ситуация. В този списък има още едно предизвикателство, което не е изчезнало – Русия и въоръжената й агресия срещу Украйна. Въпреки че президентът Зеленски сподели плановете си да прекрати руско-украинската война до края на мандата си, изобщо не е ясно как се кани да го направи.

Очевидно е, че нито в Офиса на президента на Украйна, нито в правителството, нито в парламента сериозно се замислят какво може да се случи с Руската федерация през 2020-2021 г., какви ще са последиците за Украйна и дали държавата ни може да смекчи тези последствия за себе си? И така, пред какви предизвикателства може да се изправи Украйна? Защо тези предизвикателства няма да бъдат избегнати? За да бъдем по-точни: защо опитите да се правим, че „това не ни засяга – имаме си достатъчно свои проблеми“ може да се превърне в сериозни проблеми за Украйна и украинците?

Как цените на петрола разклащат Руската Федерация

Ситуацията на световните петролни пазари е изключително неблагоприятна за руската икономика. Президентът на Центъра за глобални изследвания „Стратегия XXI“ Михайло Гончар, свързва спада на цените с факта, че споразумението за намаляване на добива на нефт, постигнато на 10 април между ОПЕК + Саудитска Арабия и Русия се оказа недостатъчно за намаляване на излишъка  на нефт в света. Тогава OPEC назова цифрата 14,7 милиона барела излишък на нефт, Международната агенция по енергетика – 25 милиона. Постигнатото споразумение се отнася за 14,7 милиона барела на ден, но вече се вижда, че докато влезе в действие на 1 май, то няма да има ефект. Правителството на Русия не успява да съгласува съкращаването на добива на нефт с руските петролни компании. Излишният петрол вече е 30 млн барела, а трябва да се отчете и икономическия спад заради ограниченията от карантината. Но ако споразумението за 14,7 милиона не бъде изпълнено, е трудно да си представим, че договарянето за съкращаване с 30 милиона барела ще бъде успешно. Гончар отбелязва, че за разлика от добива на шистов петрол в САЩ, където кладенецът може да бъде консервиран, в Русия това не може да бъде направено. Там кладенецът или работи, или ако бъде решено да се затвори – възстановяването му е икономически нерентабилно.

За Русия е трудно да запази своя дял на пазара. Нейният петрол е по-слабо конкурентноспособен от саудитския, който освен това е с по-високо качество по отношение на съдържанието на леки фракции, които се използват при производството на бензин. Тази ситуация може да накара Москва и Техеран да предприемат съвместни действия срещу Саудитска Арабия, както и срещу Азербайджан и Казахстан, които са конкурентни на петролния пазар, докато руският бюджет страда от загубата на петролни долари.

Цената на петрола не е просто теоретизиране за световната икономика и възможното изостряне между Москва и другите петролни играчи. Това е важен фактор във вътрешнополитическата ситуация в рамките на Федерацията. Приходите от продажбата на петрол са основният източник на валутни постъпления в бюджета на Русия. В бюджета на РФ за 2020 г. е заложена минималната приходна стойност на приходите на Urals от 42,4 долара за барел. Руският министър на икономиката Антон Силуанов заяви, че в резултат на ниските цени тази година Русия ще загуби до 40 милиарда долара. Само през март загубите възлизат на близо 300 милиона, които бяха покрити от Фонда за национално благосъстояние (ФНБ). В началото на март в сметките на ФНБ се съхраняваха 150,1 милиарда долара. От Министерството на финансите на Руската Федерация твърдят, че тази сума ще бъде достатъчна за 6-10 години, за компенсиране на нереализирани постъпления заради ниски „петролни“ цени. Тези изчисления обаче са направени три седмици преди икономиката на страната да бъде парализирана от COVID-19.

Какви корекции внася пандемията COVID-19 в ситуацията в РФ

Какви корекции в тези изчисления може да внесе глобалната пандемия от коронавирус? Наблюдава се динамично влошаване на епидемиологичната ситуация и значително отслабване на федералния контрол върху ситуацията в регионите. За да поддържа стабилна вътрешнополитическа ситуация, Москва не трябва да спира финансирането на федерални социални програми, по-специално, да не намалява дотациите от федералния бюджет за регионите. Това ще бъде доста трудно, тъй като броят на регионите, получаващи така наречената безвъзмездна помощ за изравняване (основният вид финансова подкрепа) в Руската Федерация, чувствително надвишава броя на тези, които попълват държавния бюджет. Освен това Москва вече е принудена да преразгледа своята миграционна политика – временно е преустановено плащането на патента за трудови мигранти, които според данните на  The Jamestown Foundation, са от 7 до 8 милиона души, главно от централноазиатските републики. Разбира се, това е само временна мярка, която няма да реши основния проблем с работниците мигранти – задържането им на пазара на труда в условията на криза. Милиони граждани на Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан не тръгнаха към жп гарите за билети, защото знаят, че ситуацията у дома в най-добрия случай не е проста, и не искат да се превръщат във финансово бреме за семействата си, заради които са отишли да работят в Русия. Милиони мигранти ще се нуждаят от бюджетни разходи. Опитът да затворят очите за техните нужди може да доведе до непредвидими последици, тъй като хората се нуждаят от храна и покрив, независимо от плановете на правителството. Така че ще трябва отново да „се бръкне“ във ФНБ. Правителството ще бъде принудено да спестява и да намали федералните разходи. Успоредно с това ще има натиск върху донори, които като например Татарстан, ще се окажат в незавидно положение.

До какво ще доведе това

Последните събития във Владикавказ предоставят богат материал за моделиране. Популярният северноосетински оперен певец Вадим Челдиев призова сънародниците си да саботират карантинните ограничения заради „измислената заплаха от коронавирус“. Късно вечерта на 17 април полицията арестува Вадим Челдиев в дома му в Санкт Петербург и му повдигна обвинение по новия закон за разпространение на „фалшиви новини“ за COVID-19. Но въпреки ареста му, привърженици на Челдиев във Владикавказ, неговия роден град, послушаха призива му и излязоха на централния площад на 20 април. Освен освобождаването на Челдиев, тълпа от 2000 души поиска премахването на правилата за самоизолация и оставката на областния управител Вячеслав Битаров. Този път всичко завърши щастливо за Москва и местните власти. Въпреки дребните сблъсъци с полицията, силите за сигурност успяха да разпръснат протестиращите.

Въпреки това, дори най-лоялните към властите руски политически наблюдатели признават, че случаят във Владикавказ е само първият звънец. Факт е, че руските републики на Северен Кавказ са особено уязвими в настоящата ситуация. Благополучието на местното население зависи от федералните финансови инжекции, които в момента не е лесно да бъдат продължени, и от сектора на услугите, в който работят по-голямата част от трудоустроеното население. В Северен Кавказ няма индустриални гиганти или мощни бюджетообразуващи предприятия, които биха могли да осигурят на служителите си определен социален пакет в условията на карантина. Следователно продължаването на карантината със сигурност поражда въпроси за новиподобни протести. Тук възниква още един проблем – ситуацията да бъде държана под контрол от руските силоваци. Демографската картина в този регион е коренно различна от останалата част на Русия. Тука има висока раждаемост и голяма част от населението е младо, което прави масовите изяви много опасни. Дабавя се и пасионарността и пламенния характер на народите от Северен Кавказ. Все пак масовите събирания на ингуши, черкези, авари или кумики, да не говорим за чеченците, се различават от митингите на уляновските пенсионери или предприемачите от Екатеринбург. Ако Владикавказ се разбунтува масово, или Владикавказ заедно с Магас, проблемът може да бъде решен от местната полиция и Росгвардия, плюс прехвърлянето на подкрепления, да кажем от Чечня.
Как обаче ще се развие ситуацията в случай на едновременни безредици в Северна Осетия, Ингушетия, Чечения, Дагестан, Кабардино-Балкария, Карачай-Черкесия, Адигея? А ако се появят безредици и в други региони, например в Идел-Урал? Ще има ли кого да прехвърлят? Какво ще бъде взаимодействието, да речем, между Золотов и неговата Росгвардия от една страна, и кмета на Москва от друга? Ще изпълнява ли първия нарежданията та втория, в което още отсега се съмняват руските политически наблюдатели.

Сценариите за развитие на ситуацията в Руската Федерация може да са различни r са доста трудни за прогнозиране. Центърът „Прометей“ описва fikflkrje, и най-вероятните от тях.

• А) Отслабването на федералната власт. Засилване на ролята на регионите. Нарастване на влиянието на местните политически играчи: регионални елити, гражданските движения, активизиране на регионалистките и националистически течения, засилване на „гласа на улицата“. Отслабване на Русия на международната сцена, съсредоточване върху вътрешните и социалните въпроси. Вероятно в някои региони доста скоро ще се появи ситуация, в която регионалното ръководство ще бъде принудено да се съобразява повече с уличните протести, отколкото с федералния център.
• Б) Масови безредици и бунтове във връзка с влошаването на социално-икономическата ситуация в РФ. Загуба на контрол над цели региони. Появата на алтернативни центрове на управление както на федерално, така и на местно ниво. Дискоординация на силовия блок. Възможен парад за суверенитет. Този сценарий може да бъде придружен от силова конфронтация както в рамките на субектите на федерацията (например борбата на националистите и салафитите в отделните републики на Северен Кавказ), така и между субектите и федералния център, както и помежду им.
• В) Преход на Москва към агресивна външна политика с цел подобряване на собствените й икономически и политически позиции. Например, започване на нова хибридна война срещу Саудитска Арабия (в съюз с Иран, чиято петролна индустрия и без това отдавна е нокдаун заради западните санкции), различни форми на агресия (с възможно използване на военно-политически инструменти, а не само дипломатически натиск) срещу Азербайджан и Казахстан. Тези стъпки би трябвало да отслабят конкурентите петролопроизводители, да насърчат повишаването на цените на петрола, и по този начин да подобрят икономическата ситуация в РФ.
  Г) Внезапна нормализация на епидемиологичната ситуация. Бързо възстановяване на контрола на федералния център над регионите. Укротяване на силите, които са показали нелоялност към Путин по време на кризата, прехвърляне на отговорността за провалите и неуспехите върху изпълнителите.
• Ґ) Замяната на Путин в резултат на загуба на контрол над ситуацията: отстраняване от обкръжението му или доброволно оттегляне (например по здравословни причини).

Всеки от тези сценарии не изключва редица променливи, които могат да повлияят на ситуацията, например намеса на САЩ, които искат да запазят Руската Федерация като фактор за стабилност в Евразия, възпиращ фактор за КНР. Вашингтон може да помисли, че е по-добре „да постави Русия на изкуствено дишане“, дори за своя сметка, отколкото да влиза в нови военни конфликти с цел да предотврати „нова Сирия“.

Остава и възможността за активизиране на Москва в руско-украинската война: от организиране на мащабни екологични и техногенни катастрофи, до подстрекаване и финансиране на антиправителствени протести, организиране на терористични атаки и саботажи в украинския тил.

И така, над какво трябва да мисли сега ръководството на Украйна?

1. Как да действа при всеки от описаните сценарии?
2. Подготвяне на оперативни планове за всеки от сценариите: в случай A – прави Б.
3. Определяне на линия на поведение в случай на появата на нови, паралелни официални центрове на властта. Как Украйна ще реагира на опитите на тези нови центрове да установят контакти с Киев?
4. Как ще действа Украйна в случай на активизиране на центробежни движения в Руската Федерация, автономизиране или дори обявяване на независимост на отделни региони?
5. Би трябвало да се готви за възможни безредици, и дори въоръжени конфликти в европейската част на Руската Федерация (включително и в Северен Кавказ), и като последствие – хуманитарна криза и появата на големи потоци от бежанци.

Ситуацията може да се развие много динамично и да преминава от сценарий към сценарий. Например активизиране на центробежни движения, което може да доведе до внезапно нормализиране на епидемиологичната ситуация, промяна на ситуацията на пазара на енергоносители ((включително във връзка с нарастващото потребление и нарастващото търсене) и по този начин до връщане на позициите на федералния център.

Това развитие може да доведе до приток на политически емигранти в Украйна: както руски опозиционни дейци, така и представители на националните и регионалистически движения. Как ще действа Украйна в тази ситуация? Каква ще бъде нейната политика по отношение на политическите емигранти, и техните много различни, възможно и воюващи между себе си групи?

Несъмнено настоящите украински власти могат да изберат най-удобната за тях позиция: „Някак си ще стане, защото никога още не е ставало, така че ако може някак да не става“. Това е най-лошият сценарий за Украйна: да застанете под балкона на падащ небостъргач, за да наблюдавате падането му, а не от позицията на отдалечен наблюдател. Или ще кажат „имаме право на грешка“?

Павло Подобєд, анализатор в ЦДБС «Прометей»

Още материали от InformNapalm

• Доброволци публикуваха мащабна интерактивна база с данни за руската агресия
• Доброволци събраха доказателства за участието на 32 военни подразделения от ВС на РФ в операцията по превземането на Крим
• „Фабриката за тролове“ EBLA в Гана работила срещу САЩ по поръчка от Русия
• Русия прехвърля позразделения за ЯХБЗ между окупираните територии във връзка с COVID-19
• Украйна: признаци за психологически операции на окупационните сили срещу ООС и ОССЕ. Блокиране на наблюдателите от СММ
• Украинска стратегическа инициатива: как Русия използва социалните мрежи за информационна война
• Кой ръководи онлайн троловете в ЕС, Африка и Латинска Америка?

  ---

  

  (Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0)
  Споделяйте с приятели в социалните мрежи.
  InformNapalm във Facebook / Тwitter / Telegram

  Ако работата на нашия ресурс е полезна и важна за вас, може да подкрепите InformNapalm с малка месечна вноска през платформата Patreon: https://www.patreon.com/informnapalm