Гласувана набързо декларация от българското Народно събрание на 20 май с изискване към правителството на Украйна относно провежданата в страната административно териториална реформа, предизвика дипломатическо напрежение, и тревога в българската общност в засегнатия регион. Външно министерство на Украйна и представители на българските общини в Болградски регион реагираха незабавно с остри протести. Бесарабските българи обвиниха българските депутати, че са гласували непонятна декларация, без да се запознаят с реалната ситуация в региона.
InformNapalm публикува превод на статията на Михайло Глуховски „Български страсти в Украйна. Кой провокира международен скандал“. Какво мислят самите бесарабски българи? Доколко българската държава реално помага на етническите българи в Украйна, или просто отделни политици се заиграват с темата, за да печелят личен дивидент – интервю с представителя на най-голямата гражданска организация на българите в Украйна.

Шумното обвинение на София срещу Киев е вдъхновено от … украински депутат?

Тази седмица българският парламент прие декларация, с изисквания към Украйна. София призова Киев да не разделя Болградски район на Одеска област в рамките на от административно-териториалната реформа, защото така Украйна щяла да наруши правата на българската общност, която живее компактно в региона. Министерството на външните работи на Украйна определи декларацията като намеса във вътрешните работи. Представители на местни общини от Одески регион Одеса отидоха в Киев, за да заявят, че претенциите на България са неоснователни, и публично изразиха своята проукраинска позиция. Междувременно в Украйна има политици, които подкрепят позицията на София и твърдят, че прилаганата от Киев децентрализация е в ущърб на българската идентичност.
Редакцията на «Главком» проучи защо е възникнал конфликтът и има ли основания да се говори за нарушаване на правата на българското население в Одеска област.

Какво иска България от Украйна

На 20 май Народното събрание на България прие декларация, в която изразява „категорично несъгласие“ с децентрализацията, която се провежда в Болградски район на Украйна. 109 депутати гласуваха „за“, 19 се въздържаха, и нито един парламентарист не беше „против“. В документа се говори за категорично несъгласие с властите на Украйна относно административната и териториална реформа. Отделно парламентаристите призовават българското правителство да повлияе на правителството на Украйна, „за да гарантира запазването целостта на българската общност в Болградски район …“, – се казва в документа. За тази цел съседната държава призовава спешно да се проведе междуправителствена среща, на която да се обсъди, наред с други неща, подновяването на Протокола за сътрудничество и обмен между Министерство на образованието и науката на България и Министерство на образованието и науката на Украйна за изучаването на български език през следващите четири учебни години. Документът предлага и да бъде открита българска гимназия в Одеса и Украински културен център в София, както и да бъде завършени ремонтите на пътната инфраструктура в областите Болград, Тарутин и Арциз.

Как реагира официален Киев?

Официален Киев реагира незабавно на новината от София. „Министерство на външните работи на Украйна изразява решителен протест срещу приемането на 20 май 2020 г. от Народното Събрание на Република България на Декларация за административна и териториална реформа в Украйна и защита правата и целостта на българската общност“, – се казва в изявлението на министерството. МВнР подчертава, че въпросът за административно-териториалната организация на Украйна е от изключителната компетентност на държавните органи на Украйна. „Опитите на чужда държава да се намеси във вътрешните работи на Украйна са абсолютно неприемливи за нас„, се казва в съобщението на външното министерство. Министерството нарича манипулативни и ненадеждни твърденията на българската страна относно влиянието на реформата върху националната идентичност на етническите българи в Украйна. „Подчертаваме, че защитата на правата и свободите на представителите на всички национални малцинства в нашата държава, включително и българското, е един от основните приоритети на украинската власт и се изпълнява в строго съответствие с Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства (1995 г.)“. – акцентира ведомството. Коментирайки ситуацията в Болградска област, то подчертава, че тя ще бъде решена в съответствие с украинското законодателство, като се вземе предвид становището на местните жители, в това число и многобройната българска общност.

Още по темата: Украйна реагира остро срещу декларацията на българския парламент

Според преброяването на населението в Украйна от 2001 година в Украйна живеят 204 574 българи (0.42% от населението), като по-голямата част от тях са съсредоточени в южната част на Бесарабия (в Одеска област) – около 129 023 българи ( 20,68 % от общото население), или 63,06 % от общия брой на българите в Украйна.

Какво казват самите украински българи

Междувременно на 21 май представители на териториалните общности на Болградски район отидоха в Киев, и по време на брифинг заявиха несъгласието си с позицията на официалната София. Те нарекоха ​​обръщението на българските депутати неразбираемо, манипулативно и провокативно.
В същото време украинските българи огласиха и забележките си към централната власт в Украйна: „Всички очаквахме, че вчера Кабинетът на министрите ще одобри дългосрочния план за обединените териториални общини за Одеска област, но това не беше направено. Планът беше оттеглен от разглеждане„, каза основателят на «Центъра за развитие на Бесарабия» Виктор Куртев. Според думите му, предложеният план за реформи е бил съгласуван на всички нива и внесен от Одеската областна държавна администрация в кабинета на министрите.
Планът предвижда създаването на пет общини в Болградски район около следните населени места: селата Криничне, Василивка, Кубей, Городне и град Болград. „Нонсенс в декларацията на България е и това, че и петте общини са български населени пунктове„, каза г-н Куртев. Той уточни, че всички населени места са българоезични, с изключение на град Болград, където преобладава руският език, защото това е „езикът за междуетническо общуване“.

На това обединяване на общностите се опитват да попречат някои политици, в това число и народни депутати от Одеска област, заявиха представители на регионалните общности. „Когато провеждяхме събрания в селата, идваха отделни политици и разправяха, че в никакъв случай не бива да се обединяваме, законът ще се промени, че всичко се прави погрешно„, – разказа началникът на финансовия отдел на областната държавна администрация в Болград Валери Абиджаев.

„Ние сме от северната част на Болградски район, и планираме да обединим две гагаузки и две български села. Работим в тясно сътрудничество с България, но това не ни пречи да обединим селата в една община“, добави Микола Богоев, кмет на село Городне.

Други кметове споменават трудния път към децентрализация и пречките, които са срещнали по пътя. Кметът на Каракурт Олена Жечева разказа, че децентрализацията в общността, която ръководи, е посрещната със смесени чувства. „Не мога да кажа, че 100% от населението се радват, приветстват и мислят еднакво. Обаче, когато разбрахме каква реформата предстои, хората дохдоха на обсъждането. С болшинството на гласовете беше решено да се присъединим към общината на с.Василивка “, – каза тя.

Селският председател на село Калчев – Анатолий Касим, припомня, че общността на Василивка ги е поканила да се присъединят още през 2018 г., но тогава, след обсъждането, въпросът не се е решил поради „външна намеса“. „Някои политически сили положиха усилия да откажат хората, и тогава нищо не се получи“, казва Касим и добавя, че през октомври 2019 г. след на многобройни публични обсъждания все пак мнозинството от населението взема решение за обединяване.

Петър Бойчев, селски председател на Василевка, също признава, че не всички са били доволни от административно-териториалната реформа. Той се оплаква от политици, които отказват хората, въпреки че не ги назовава.

След изявлението на българската страна някои украински политици започнаха да спекулират по тази тема, оплакаха се представители на общносттите. „Посланията, които се разгласяват сега, са абсолютни спекулации“, каза Куртев, който между другото на последните парламентарни избори беше кандидат за депутат от „Слуга на народа“ в 143-и окръжен мажоритарен окръг, но зае второ място.

Все пак защо възникна конфликтът

Инициатори на декларацията в българският парламент са българските депутати Даниела Дариткова-Проданова (от ГЕРБ), Полина Цанкова-Христова от популистката проруска партия «Воля», Искрен Веселинов и Валери Симеонов от дясната, националистическа коалиция «Обединени патриоти».

Украинският политик Антон Киссе през 2018 година от името на българите в Украйна награди Валери Симеонов с титлата „Човек на годината“ Снимка: otupor

Симеонов, влиятелен български политик, има дългогодишни връзки с народния депутат от 9-тото свикване на ВРУ Антон Киссе, който е член на групата „За бъдещето“ и представлява окръжен мажоритарен окръг №142. Още през 2016 г., когато децентрализацията в Украйна едва набираше скорост, той заведе дело срещу Кабинета на министрите с искане за промени в Методиката за формиране на местните общности. „Трябва да се вземат предвид историческите, географските, етническите, културните особености, които влияят на социално-икономическото развитие на обединените териториални общности. Въпреки това, етническата особеност не се взема предвид в методиката“, обяснява Киссе. В момента официална София използва много сходни аргументи. Украинският съдът тогава не се вслуша в мнението на парламентариста.

Одеското издание „Думская“ назовава именно Киссе като вдъхновител на всички изявления на България, съдържащи обвинения срещу Украйна. Настоящата актуализация на този въпрос е свързана, от една страна, с необходимостта българските парламентаристи да спечелят политически точки във вътрешнополитическата си борба, а от друга страна, с нуждата на Кисе да предотврати формирането на общности, върху които той няма да има влияние. „Районът има огромна територия и много мощни села с по 3-5 хиляди жители. Вместо да бъдат създадени пет заможни общности, господарите (на района) се договарят да направят само три – Кубей, Болград и Криничне (последното – е патримониум на друг българин в украинската политика – бивш министър на енергетиката Иван Плачков) „, – пише изданието dt.ua , „Очевидно някои хора от Украйна умишлено са дезинформирали парламента на съседната държава, който взе не съвсем обмислено решение. Решение, което не съответства на реалната ситуация в общностите на Болградски район„, коментира Вячеслав Негода, заместник-министър по въпросите на общностите и териториалното развитие, но отказа да посочи конкретно лице, което „дезинформира българската страна“.

„Нека всички оставят на мира българите в Украйна“

„Главком“ се обърна към ръководителя на най-голямата организация на българите в Украйна – „Българско народно събрание на Украйна“ – Валери Твердовски с молба да изясни ситуацията и да опише очакванията на общността от административната реформа.

Доколко декларацията на българския парламент отразява позицията на украинските българи?

Познаваме темата и мога да кажа директно, наистина обмисляме този проблем, той ни обърква. Благодарни сме, че България ни подкрепя нас, българите в Украйна, грижи се за нас, иска да сме добре, да нямаме притеснения. Но ние не споделяме позицията на някои депутати, които искат да си направят политически пиар, да спечелят своите дивиденти от това, и които искат да контролират някаква област на Украйна. Така че ние подкрепяме казаното от Министерството на външните работи на Украйна. Създаването на обединени териториални общности ще помогне на районите наистина да се развиват и ще има някакъв контрол, а не хаосът, който съществува сега. Може би нашият избирателен район би могъл да остане в рамките на съществуващите граници …

Българските парламентаристи поинтересуваха ли се от позицията на вашата обществена организация?

Само консулството в Одеса общува с нас. Тоест, ние ги каним на някои наши празници – национални украински и български … Например, сега българите искаме да финансираме няколко проекта: училища, детски градини, спортно оборудване или музеи. Готови са да отделят нещо, и ние участваме в проектите. Не повече. Мисля, че тука у нас, както и при тях (в България), политиците се интересуват от контрол, от влияние в този регион.

И така, къде е източникът на конфликта, неговите корени?

Знаем откъде идват корените, и всички го знаят. Отидете на сайта „Думская“,  на BessarabiaUA, там всичко е написано (заб. в статиите в тези издания се казва, че от украинската страна зад критиката на България стои Антон Кисе). Ние обаче сме неполитическа организация, и аз не бих искал да назовавам имена.

В сайта на Българското народно събрание се посочва, че културата на българския народ е недостатъчно представена в украинското общество. Какво се има в предвид?

Наистина не е представена. Всеки трети жител на град Одеса е с български произход, но на практика не сме представени в Одеса. Ние не обвиняваме никого, че не сме представени. Можем само да обвиним нашето поколение, че лошо сме се организирали.

Може ли е да се сравнява вашата ситуация със Закарпатието, където съседна държава също направи гръмки изявления, обвинявайки Украйна в нарушаване на правата на унгарската общност?

Не, нямаме нищо общо (с тези изявления), всичко това го правят политически измамници. Бих искал да се обърна към вас като представител на водеща медия. Нека всички да оставят на мира българите в Украйна. Тук никой не ни потиска. Много от нашите деца вече са се асимилирали, те живеят в Киев, в Лвив. А ние, като по-старото поколение, просто искаме да запазим традициите, езика си. Как може да ни помогне България? Да ни даде някои книги, някои костюми. Именно в националните традиции е подкрепата.

Вие подкрепяте позицията на Министерството на външните работи на Украйна. Тогава трябва ли да говорим за намесата на България във вътрешните работи на Украйна?

При нас няма никаква намеса. Отново ви казвам, че нашата обществена организация не получава и стотинка от България. Затова би било погрешно да се каже, че те се намесват тук. В България има редица политици, с нечисти ръце, кавито има и у нас, които си правят пиар от това и искат да демонстрират някаква загришеност.

Но не само някои политици, а мнозинството парламентаристи – 109 депутати гласуваха за тази декларация. Как си го обяснявате?

Вижте, излиза човек, някакъв политик, и казва, че българите са подтиснати тук. И те не знаят, тези политици, които гласуваха (българските парламентаристи), че имаме и други обществени организации в Украйна, които имат различна позиция, тук в Украйна имаме 200 обществени организации… При това, само нашата организация може да се нарече масова. Има още една политическа и един човек, който завзе властта в нея и разправя, че той е най-най и отговаря за всички българи.

Колко голяма е вашата организация?

Ние сме много голяма организация, повече от 33 хиляди души. Има хора, които ни подкрепят, но не искат да получат членска карта, страхуват се. Например директори на училища и селски председатели, които се страхуват от натиск от страна на високопоставени политици.
Нащата гражданска организация има такъв орган като арбитражния съвет, който се оглавява от областния съветник Трифон Антов (заместник на областния съвет  от „Наш край“, кандидатира се като независим кандидат на парламентарните избори през 2019 г., но ги загуби). Поканихме го, защото този човек ни е близък по дух.

Говорите за натиск, в какво се изразява той?

Например в Болград има културен център. Има политици, които лобират за назначаването на хора, които да работят в този център. Има политици, които лобират или подкрепят издигането на кандидат за кмет, председател на общински съвет и т.н. И после тези хора се смятат за ангажирани с този политик, задължени са му. Затова такива хора крият факта, че са членове на нашата организация.

В интервю за «Главком» Павло Гриценко, директор на Института за украински език, каза, че младите хора от българските села масово се опитват да продължат обучението си в България. Дори се стигна дотам, че преди няколко години в Одеския университет, където има катедра по българистика, не е кандидатствал нито един абитуриент. Има ли такъв проблем и защо хората напускат?

Защо този въпрос да касае само българите? В Украйна имаме 7 милиона човека, ако не и повече, които са заминали на работа в чужбина. Не бих казал, че нашите българи отиват да учат в България, нашите българи отиват в Европа и учат в цяла Европа, а в самата България има много малко от тях. В България можете по-скоро да срещнете млади хора от Лвив, от Западна Украйна, които работят в хотелите през летния сезон. Често срещам нашите хора от Западна Украйна там. Децата се асимилират, това е разбираем процес. Децата ми могат да говорят на лош български, а на украински говорят добре и с лекота. По-голямата част от младите от селото отиват в Одеса и областните центрове.

Представители на териториалните общности отидоха в Киев, където публично изразиха подкрепата си за украинските власти. Защо вие не отидохте, имате ли несъгласия с тях, не смятате ли позицията на България за намеса във вътрешните работи на Украйна ли?

Не отидохме, защото никой не ни покани … Не бих искал въпросът да се поставя в този политически план, в който те (българските политици) са го повдигнали. Тук няма намеса, има само интерес на шепа български политици и някои наши политици с български произход, тука в Украйна, за да извличат лични дивиденти от този въпрос и да запазят влиянието си върху този регион – и това е всичко … Просто са им разказали нещо, и те гласуваха, без да познават ситуацията всъщност. Извинете ме, но Валери Симеонов е бивш вицепремиер на България. Той има известно влияние върху тези хора (болшинството в българския парламент). Прочетете кой е той, и ще видите, че е близък с някои политици в Украйна. Те не толкова са близки, колкото са партньори на Симеонов. Една от организациите го направи „човек на годината“ и т.н. Следователно за мене депутатите бяха подведени. Нямам друга версия. Ако те решат да ме изслушат, ние имаме толкова много неполитически въпроси, където биха могли да помогнат. Мога да ви кажа със сигурност, България е на същото дъно, както Украйна.

В какви въпроси биха могли да ви помогнат?

Всички се интересуват от Болградски район, притесняват се за българите от Бесарабия, и толкова. Защо там няма консулство? Или авторитетен човек, който би могъл да проучва всички тези проблеми? Например, почетен консул. Имаме почетен консул във Лвив и Запорожието, но не и в Болград. От Генералното консулство в Одеса до културната ни столица Бесарабия разстоянието е 250 км.

Дали Антон Кисе се е интересувал лично от позицията на вашата организация, имате ли комуникация с него?

Не. Той знае, че има такава организация, но изобщо не се интересува от нашето мнение. Може би изобщо не се интересува от мнението на българите, а само от собственото си мнение. Та нали той е политик.

Снимка: Българско народно събрание в instagram: Покана за събора „Кубрат събира потомците си в с. Мала Перешчепина

Междувременно в петък вечерта украинското външно министерство заяви, че спорът за окръг Болград между Украйна и България е уреден. Така конфликтът продължи само два дни. Външно министерство заяви, че на 22 май този въпрос е бил обсъден по време на среща между заместник-министъра на външните работи на Украйна Васил Бондар и българския посланик Костадин Коджабашев. „Дипломатите винаги намират обща позиция. Няма разминавания между Украйна и България по отношение на правата на българската общност в Украйна. Съгласихме се да разрешим всички важни въпроси в конструктивен дух “, каза Бондар. По-конкретно, Министерството на външните работи увери българския посланик, че административно-териториалната реформа не влияе върху опазването на правата на българската общност в Одеска област. В същото време посланикът на България подчерта значението на запазването на националната, културната и езиковата идентичност на българската общност в Украйна.

Източник: Главком
Автор: Михайло Глуховский
Превод на български: Олена Коцева
Заглавна снимка: от страницата на Българско народно събрание в instagram