Няколко причини влияят на избора за тема на тази статия, но основните от тях са в разбирането, че злото никога не спира. То или отстъпва когато се натъква на решителен отпор, или продължава настъплението си. Именно това може да се каже за екпазионистичната политика по отношение на бившите съветски съседи, провеждана от сегашното руско ръководство.

Приетият от президента Владимир Путин и обкръжението му курс и темп на строителство на вътрешната и външната политика на Руската федерация не му позволява да се отпусне, тъй като оглупялото от години на имперска пропаганда и уверено в особената мисия на Русия население, може и да не го разбере с всички произтичащи от това последици. Предопределено е неизбежното продължаване на териториалната експанзия, обекти на която през годините на ленинградския кагебист са станали Ичкерия, Грузия и Украйна, а заедно с предпоставките, останали от времето на разпадането на Съветския съюз – и Молдова и Азербайджан (последният – чрез използване на идеята за „Велика Армения“ ). За съжаление от тази напаст не са имунизирани и всички останали постсъветски държави – и тези, които са членове на НАТО и ЕС, и тези, които са членове на международни организации, доминирани от Русия, а и другите, които се опитват да вървят по свой път.

Известно е, че първоначално Русия се опита да откъсне от Украйна нейни 10 административно-териториални първостепенни единици (осем области, една автономна република и един град на републиканско подчинение), което е половината от административната структура на държавата. Но успяха да реализират тези си планове само за автономната република Крим, град Севастопол и т.нар ОРДЛО, включващо част от районите на Донецк и Луганск. Тук  Кремъл претърпя явен неуспех. Неуспех, който Москва се опитва да компенсира по други направления, тъй като в противен случай подчиненото население може да се усъмни във всемогъществото на империята и възглавяващият я „национален лидер“. Възниква естественият въпрос: в какви направления може да се прояви тази компенсаторна дейност?

Първият кандидат на новите субекти на Руската Федерация беше назован още миналата година: така наречената Република Южна Осетия. Цялата мръсна работа в нея вече е готова: Цхинвалският район е откъснат от Грузия, и въпреки че той е нейна законна част по международното право, вече е признат от Русия и от още две бананови републики в качеството им на независими държави, като de facto този район вече е интегриран във всички руски структури, а повечето от неговите жители вече имат руски паспорти. Остана по-лесното: в този микроскопичен регион да се проведе псевдореферендум по кримски сценарий, да се обяви за субект на Федерацията (която реално се явява напълно унитарна държава) и неумело замитайки следите от престъплението си, веднага да го залепят към Северна Осетия в „Единна Осетия”.

Съществува карта, съставена още в 2001 г., на която в жълто са показани териториите, които по замисъл, трябва да се присъединят към т.н. Велика Русия: Нарва, Латгалия, Клайпеда, цяла Украйна и Молдова, Абхазия, Цхинвали, бившето Кубанско ханство и СЗ Казахстан. Беларус е показана като „част” от Русия.

Ако сляпо вярваме на прокремълските средства за масова информация, следващият (след Цхинвалският район) субект на Империята трябва да стане Приднестровие, което в такъв случай, може да прилапа и Белце, и Гагаузия с Таракли, но – за зла участ, то е далеч от Русия, даже и от окупирания и анексиран Крим. Трудно можем да си представим, че Москва в близко време ще е в състояние да възобнови пълномащабната война с Украйна само заради това, да пробие коридор до Тираспол, като тя дори не успя да достигне даже до Харкив и Запорожие в периода на активната фаза на военните действия през 2014-2015 г.

Проблемно би било и присъединяването на Абхазия, въпреки изглеждащата на първо четене подобна ситуация с цхинвалската. Работата е там, че след изгонването на по-голямата част от коренното грузинско население, едно от националните малцинства (абхазите) е уверило Русия, че Абхазия е самодостатъчна независима държава, а абхазците са реалните и единствени стопани на тази държава. Това е довело до репресии към другите местни малцинства – арменци и даже руснаци. Например местните руснаци са станали жертви на насилствено отнемане от тях на апартаменти и къщи, а сегашният „Президент” на марионетната Абхазия Р. Хаджимба (бивш вице премиер по това време) е заявявил, че арменците могат да разцепят единството на „абхазкото общество” и на „абхазката държава”.

Генерал А.Тер-Тадевосян, мeчтае да премести границите на «Горно-Карабахска Република» по близо до Русия

Разбира се, може да си спомним за това, че съгласно проучването на общественото мнение, проведено през септември миналата година от Институт Галъп, повече от половината жители на Армения са били за това, тяхната страна да стане част от Русия. Но тогава възниква следният въпрос: как би се отнесла към такова решение другата половина от жителите на тази страна и как биха реагирали самите руски националисти, които перманентно се борят против прословутото „заселване на кавказците в Русия”. Няма да говорим въобще за реакциите на практически всички съседни държави. По друг начин казано, струва ли си в такъв случай такова упражнение. Вярно, трябва да отбележим, че още преди две години бившият съветски, а после арменски генерал-майор и „Герой на Арцхар” Аркадий Тер-Таведосян се изказал в такъв дух, че вече е дошло времето да се пренесат границите на „Горно-Карабахската Република” по-близо до Русия, или обратно, тоест да се пробие коридор между това марионетно образование и руски Дагестан. В такъв случай и „Горно-карабахската Република” и самата Армения могат да се съединят с Русия (ако разбира се в Кремъл решат това).

Привлекателна плячка изглежда и Казахстан – добре е известно, че значителна част от населението на северните области на тази страна са етнически руснаци, много от които не скриват своите иредентистки настроения, а и казахстано-руската граница на практика не е защитена. Всичко това е така, но всички опити на Русия да анексира Казахстан или поне неговата СЗ част неминуемо ще доведе до влошаване на отношенията на Москва с Пекин, и те могат да станат по-лоши отколкото с Брюксел или с Вашингтон. А това в Кремъл всячески ще опитат да избегнат, тъй като при цялата привидна неадекватност на путинския режим, тези момчета не ядат доматите с колците. По друг начин казано, те все пак мислят, как да реализират своите престъпни намерения с най-малки загуби.

Изглежда, че най-уязвима пред лицето на възможна руска експанзия е Република Беларус. Кремълските събиратели на руски земи разчитат на това, че значителна част от беларуското население или ще бъдат благосклонни в перспектива за сливането на тяхната страна с Русия, или ще се отнесат към такава перспектива не чак толкова отрицателно, че да вземат оръжие в ръце и да отстояват свободата и независимостта си.

Към беларуските чиновници от централната и местна администрация се отправят сигнали, че в случай на тяхната лоялност към идеята за общоруско единство, те могат да запазят своите постове и след като Беларус загуби своята самостоятелност. Освен това се разчита и на психологическата неготовност на беларуските военнослужащи да стрелят в своите руски колеги. По друг начин казано, Беларус се възприема от Кремъл като аналог на Крим, но с пет пъти повече население.

До самото начало на кримската авантюра през февруари 2014 г. обработката на общественото мнение в Беларус беше преимуществено проруска, и чак сега, след две и половина години, в беларуските власти и във все по-голяма част от беларуското население се появява достатъчно ясно усещане за това, че все пак имат и какво да губят, и какво да защитават.

Изчистеният образ на подобни обвинения и заплахи беше предоставен в  «EurAsia daily» от 5-ти октомври тази година от професионалният «беларусолог» Артур Григориев:

«Търсенето на пари е една от причините за избора на беларуските власти към курс на „многовековна политика”, зад която преди всичко, се крие стремежът да получат покровителството на ЕС и САЩ с неизбежния преход към антируски позиции. Освен към Запада, „многовекторността” е ориентирана и към Китай, в когото беларуските власти наивно виждат потенциален спонсор. Част от тази нова външнополитическа стратегия е започнала още от 2008 г. с вътрешната политика на „беларусизация” и насаждане на национализма с полско-литовски корени, получила одобрение и поддръжка от Запада. Желаейки да си поиграят на геополитика, беларуските власти, явно без да се замислят за възможните последствия, са решили да превърнат рискованото положение на страната си като буферна зона между Русия и Запада в изгодна стока, която може да бъде продадена и на двете страни.

Авторите на „некролозите” на беларуската държавност Алексей Дзермант (1), Павел Святенков (2), Михаил Ремизов (3) и Юрий Баранчик (4)

За задълбочен анализ на подобна пропаганда ще е необходимо написването на не една монография. Но да вземем на случаен принцип всичко на всичко четири августовски дни от тази година. На 4-ти август колеровският портал Regnum.ru предостави своята трибуна на добре информирания беларуски политолог Алексей Дзерманта, който информира читателите, че след Лукашенко новият ръководител ще бъде „от средите на силовите структури”  (моля за особено внимание на това обстоятелство – И.М.), който опирайки се на поддръжката на Русия, ще подтикне Беларус към по-тясно коопериране с Русия и ЕАЕС, а безопасността на Беларус при него «може да бъде обезпечена само в тясно взаимодействие с ВПК на Русия». А „задачата по увеличаване на процента на участие на Беларус в руските държавни военни поръчки ще бъде една от приоритетните”.

Вярно е, че изказвайки се в същия ден, на същия портал и по същата тема, Президентът на същия Институт за Национални Стратегии Михаил Ремизов не е бил чак толкова откровено безпощаден към перспективите на беларуската държавност. Признавайки непривлекателността на евразийския проект за Беларус (както по-рано и за Украйна), той предлага позициониране на руския интеграционен проект като „другата Европа”. Казано с други думи, това би било същото наддържавно образувание, какъвто е планирания по-рано Евразийски съюз, само че под друго название – някаква антиевропейска Европа с център Москва.

В останалото М. Ремизов повтаря А. Дзермант и също смята, че самореализацията на Беларус е възможна само „в пространството на руското съюзничество”, в което тя ще притежава някаква „по-голяма автономия” и даже „максимално достъпен суверенитет”. Какво се разбира под тези словосъчетания, Ремизов не е изяснил.

Тук можем да си спомним за това, че чрез интернет изданието на Института за Национални Стратегии „Агенция за политически новини” (с филиали в Петербург, Нижни Новгород и даже в Казахстан) свои идеи споделят не само Ремизов и Святенков, но и вице-премиерът на Руската Федерация Дмитрий Рогозин, главният идеолог на евразийството Александр Дугин, ръководителят на „Изборен клуб” Александр Проханов, бившият шеф на Ню Йоркското представителство на Института за Демокрация и Сътрудничество (тоест легалната резидентура на РФ в САЩ) и изобретателят на словосъчетанието „добрият Хитлер” – Андраник Мигранян, директора на „Фондът за Ефективна Политика” Глеб Павловский и др.

На 6-ти август в Regnum.ru по интересуващата ни тема се изказва ръководителя на информационно-аналитическия портал „Империя” изп. директор на Института за Информационни Войни Юрий Баранчик. Той се е опитал да убеди читателите, че „елита вече е избрал наследник на Лукашенко” и това ще бъде или синът на беларуският Президент и негов помощник по национална безопасност Виктор Лукашенко, или сегашният министър на външните работи Владимир Макей.

С други думи, началниците на Юрий Баранчик настойчиво съветват беларуския Президент:

• Да излезе в оставка, докато с него не се е случил някакъв нещастен случай или не са го нападнали някакви неизлечими болести;
• Да не опитва да предава властта на своя син, тъй като Беларус не е Средна Азия, а и ръководеният от Макей елит, незабавно ще го свали от власт;
• Незабавно да се раздели с тоя Макей, както и с другите агенти на САЩ, окопали се в обкръжението на Президента;
• Да назначи за свой наследник някакъв незабележим деец с пагони (А. Дзермант).

На 7 август в същия «Регнум» още един политолог, Николай Радов, се е тръшкал по повод неразумните действия на официален Минск, публикувайки статия със заглавие: „Защо в Беларус са започнали да търсят съучастниците на Руския свят”

Заедно с това отбелязваме, че на портала „Регнум” едновременно са създадени две антибеларуски рубрики „Нация строителство в Беларус» (за това, че беларусите са изкуствено създаден народ) и зловещата „Бъдещето на Беларус след Лукашенко”.

Путинският „министър без портфейл по въпросите за дезинтеграцията на съседните държави” В. Сурков c шeфа на антибеларуския сайт ««Верен народ»

Освен тях, там са закачени сайтовете на «Европейски център за геополитически анализи» на полският евразиец Матеуш Пискорски, «Регионална обществена организация «За демокрация и права на народите» и сепаратистките сайтове на независимите Абхазия (от 2005 г.), «Южна Осетия» (от 2004 г.) със сървър във Великобритания, „Приднестровие” (сървър в Русия) и «Горни Карабах» (от 2008 г.) сървър в Армения.

Гореспоменатите „партньори” на «Международен институт за най-новите държави – далеч не са всички, занимаващи се с тази тематика. Ето какво пише в „Основни направления и задачи» на едно от подразделенията на МИНГА – Балтийски изследователски център: „Създавайки Балтийският изследователски център, Международният Институт за Най-Нови Държави се опира на основополагащият постулат за външнополитическа доктрина на Руската федерация, определящ така наречените постсъветски държави като възникнали по пътя на преобразованието на съветските социалистически републики, суверенни части на СССР, в нови държави, които не са правоприемници или продължители на каквито и да е по-рано съществуващи държавни образования. Този постулат е зафиксиран и на законодателно ниво, тъй като Русия е приела върху себе си функцията на държава-продължител на СССР и РСФСР”. Казано по друг начин, всички ние – новите държави (казано на путинско-колеровски нов език) съществуваме само поради милостта на държавата-продължител.

М. Колеров и логотипа на сайта Regnum

Съвсем неотдавна, на 15 август 2016 г., в руската версия на Уикипедия в статия под заглавие: ««Списък на активни сепаратистски движения в Европа» се появява нов раздел, посветен на Беларус. Съгласно това, в Беларус съществуват цели три сепаратистки движения: едно се стреми за създаване на самостоятелна Полеска държава или за присъединяване към Украйна (район на живеене на полещуците); друго, което се стреми към присъединяване с Полша (Западна Белорус) и трето, което желае съединение с Русия (Източна Белорус). По такъв начин, на читателя на Уикипедия се внушава, че Беларус е изкуствена и нежизнеспособна държава, което различни сепаратистки движения буквално го раздират на части.

Реално не съществуват никакви полески (ятвяжски) сепаратистки движения, а Полша и Украйна нямат никакви териториални претенции към Беларус. Налице е поредният опит да се предизвикат антиполски и антиукраински (а заедно с това и антизападни) настроения сред беларусите и да се опитат да провокират някакви нападки от страна на полски и украински маргинални групи.

Основната цел на тази провокация е да прикрие подготовката на агресия от страна на Русия, която да се опита да раздели отговорността ако не с официалните Варшава и Киев (които никога не биха тръгнали на такова нещо), то поне с малочислените, но гръмогласни групи от полски и украински „национал-патриоти” (които съвсем вероятно се издържат от Кремъл). Всичко това много напомня опитите на путинските пропагандисти през 2014 г. и тяхното желание да привлекат към делението на украинските земи Полша, Унгария и Румъния.

Ето как изглежда посветеният на Беларус раздел в руската версия на Уикипедия „Списък на активните сепаратистки движения в Европа”

Все пак изглежда, че Кремъл не е уверен, че ще му се удаде да погълне Беларус също така безкръвно, както и Крим, затова наскоро близко до беларуската граница започна формирането на съединения с личен състав, способен при необходимост да окаже „интернационална помощ” на някакви провокатори-титушки и „зелени човечета”, които случайно се появят, например, някъде във Витебск, Могилев или Гомел. Имам предвид възстановената 144-а механизирана дивизия в Елня, Смоленска област (с личен състав около 10,000 души) и механизираната бригада в Клинци, Брянска област (около 5 хилияди души), които са организирани на основата на прехвърлените тук поделения на 28-ма ОМБР от Екатерининбург, имаща значителен опит във военните действия в Донбас.

Отначало се опитаха да ни убедят, че разгръщането на тази (и още две нови дивизии на украинската граница) – е само принудителен отговор на Русия на разместването в Полша, Литва, Латвия и Естония на четири НАТО-вски батальона. Сергей Шойгу, министър на отбраната на Русия заявява неотдавна на заседанието в Минск на съвместните колегии на военните ведомства на РФ и Беларус, че действията на САЩ и на други членове на НАТО принуждават Русия да приема ответни мерки с отбранителен характер, в това число и на западното стратегическо направление.

Добре информирани лица, съвсем сериозно предполагащи възможност за украинско нахлуване в Смоленска област – посланикът на Русия в Беларус А. Суриков и директорът на Центъра за анализ, стратегии и технологии, членът на обществения съвет към Министерството на отбраната на РФ Р. Пухов. По-долу – лого на ръководения от Р. Пухов център.

Съдейки по всичко, отново създадената 144-та мотострелкова дивизия ще е по-подходяща за марш не към Киев, а към Витебск, Могилев и Гомел.

Характерно е, че неотдавна руските политически бъбривци смениха плочата и започнаха много нервно да се оправдават и да доказват, че усилването на групировката от руски войски (Първа гвардейска танкова армия) на беларуската граница е предназначено само за нахлуване в Украйна, и не представлява никаква опасност за Беларус. „Относно Клинци и създадената там военна база, какво общо има с това Беларус?” – възмущава се посланикът на Русия в Беларус Александр Суриков, натъртвайки, че създаването на тази база е „превантивна мярка на реакцията на ръста на военна заплаха в отношение на РФ от страна на Украйна”. Аз си представям как украинската военна машина пробва с щиковете си надеждността на руските граници в района на Смоленск.

Не е възможно да не се съгласим с точната забележка на Андрей Иларионов, който ни обръща вниманието на това, че разстоянието между Елня и беларуската граница е значително по-малко от разстоянието (плюс липсата на пътища) между Елня и украинската граница, тоест със същия успех руските войски биха могли да се готвят за украинско нахлуване някъде в района на Псков.

 (Забележка на редакцията IN: за първи път приоритетът на беларуското направление на 144 МСД беше показана в наш материал, откъдето А. Илларионов е взел и схематичната карта).

„Беларуският избор” на В. Путин (човечето до Дмитрий Песков отляво) е паднал върху Ф.Клинцевич (мъжът с барета на десантник отдясно).

Както се вижда, нас ни лъжат не само по отношение на териториите, върху които в краткосрочна перспектива Кремъл се готви да хвърли прелестите на „русский мир” / руския свят (или „руска война”?). По същият начин ни лъжат и за действителните цели на разгръщане на допълнителни сили на беларуската граница и за предполагаемият наследник на А. Лукашенко на поста Ръководител на Беларуската Държава. Съществуват точни основания да се мисли, че в качеството на такъв Москва разглежда не В. Лукашенко и даже не В. Макей, а бившия политически ръководител-десантчик и професионален предводител на проруската организация на ветераните-афганци и член на политбюро на „Единна Русия” Франц Клинцевич. Както и самият Путин, Клинцевич е кабинетен полковник, вече натрупал опит в наново присъединените територии (през 2002 г. е назначен за секретар на партийната организация на „Единна Русия” в току-що завоюваната Ичкерия).

До тогава, докато не е било взето предполагаемото негласно решение за възможното използване на Ф. Клинцевич в качеството му на „спасител на беларуския народ”, той не се е отличавал нито с особен политически кръгозор, нито с красноречие. Ето едно от тогавашните му интервюта (май 2014 г.), в което той говори за своите жизнени цели: ”Аз имам четири съкровени желания. Първо да стана летец. Второ да стана генерал. Трето да стана заслужен майстор на спорта. И четвърто да стана Герой на Съветския съюз”. (Ф. Клинцевич не е станал нито летец, нито генерал, заслужил майстор на спорта или Герой  на СССР). А ето и по културни въпроси: „Аз гледам всичко, много обичам да гледам телевизор. Това го знаят всички, които ме познават. Навсякъде трябва да има хубави санитарни възли, хубав диван или креват и телевизор. Всичко останало е без значение. В къщи имам дивани навсякъде, даже в кухнята”.

До този полковник А. Лукашенко изглежда като някакъв академик (известно е, че В. Путин силно се измаря от всеки спор с беларуския президент). Въпреки това от известно време от устата на Ф. Клинцевич се леят речи, достойни за истински държавен глава. Оказва се, че той е компетентен по всякакви въпроси на теорията и практиката в живота, например:

• По въпроса за възможностите за регулиране на карабахския конфликт;
• По въпроса за причините за опита за преврат в Турция;
• По въпроса за използване от Запада на натрупания руски опит в борбата с международния тероризъм;
• По въпроса, какво е това G-7;
• и даже по въпроса за зловещата роля на покемоните в разрушаването на руската духовност.

По друг начин казано, опитват се да втълпят на обикновените хора мисълта, че на политическия небосвод изгрява нова неугасима звезда. Аз бих посъветвал да се обърне особено внимание на заявленията на тази „звезда”, които се отнасят непосредствено за Беларус, например това, че Клинцевич заявява още през април 2016 г.: „Беларус напразно се заиграва със Запада, тъй като това може да я доведе до печални последствия”. Това не е ли заплаха? Или на друга, относително скорошна фраза: „Съюзната държава си е изпълнила функцията – обезпечила е нашата сигурност”. Ако е така, то веднага възниква въпросът – каква нова формула на подчиняване на Беларус са замислили в Кремъл? Четем нататък Ф. Клинцевич: „Днес се разгръща изключително мощна кампания по дискредитиране на Русия. Но това е и тест за Беларус”. Разбрахте ли намека?

Разбира се, ние не притежаваме подписан от В. Путин детайлен план за окупация и анексиране на Беларус или на нейни части, нямаме даже Сурков-ски инструкции към някакъв беларуски Медвечук. Но за мен е очевидно, че надвисналата на Беларус опасност е напълно реална. Защото въпросът не е дали, а кога ще започне руската агресия и предшестващото я „народно въстание против продалия се на Запада диктатор”. Затова вече е назрял моментът за политическото и военно ръководство на западните страни и обединяващите тези страни международни организации да приемат съответни мерки за съхраняване на териториалната цялост на беларуската държава. Това е задължително условие за предотвратяване на по-нататъчната експанзия на Русия на запад.

Имантас Мелянас, етноконфликтолог (Вилнюс)

(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0 ) Информацията е подготвена специално за сайта InformNapalm.org.  Превод: Svetlozar Milev. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект