Съвсем очаквано беше, по време на активната фаза на мащабните военни учения „Запад-2021“, провеждани на 9 руски и 5 беларуски полигона, Република Беларус, вероятно по инициатива на РФ, да премине към хибридни информационни провокации по украинската граница.

На 15 септември Граничният комитет на Беларус заяви (архив), че беларуски граничен знак е бил обстрелян от територията на Украйна. Инцидентът, според беларуските граничари, бил станал на 11 септември на участъка на Пинския граничен отряд. Съобщава се, че гербът е повреден от изстрели от ловно оръжие. Към съобщението е приложена красноречива снимка.

Провокация по време на военните учения или учебна провокация?

След запознаване с детайлите от съобщението, самият инцидент на границата прилича на дребна хулиганска шега, защото по граничния знак е стреляно от ловно оръжие, а не с бойно. При това не е известно дали това е станало умишлено или случайно. Времето на инцидента и неговото местоположение, обаче напълно корелира с провеждането на военните учения „Запад-2021“ в Беларус, за които в страната пристигнаха и руски военнослужещи от подразделения, участвали в хибридна военна агресия срещу Украйна. Едно от тези подразделения е личният състав на 76-та гвардейска десантно-щурмова дивизия (ДЩД) на Въоръжените сили на РФ (в/ч 07264), която от 10 септември провежда разузнаване на района и отработване на задачи на територията на Беларус.

Доста провокативно и безапелационно изглежда и гръмкото заглавие на съобщението на официалния сайт на Граничния комитет на Беларус:
„Беларуски граничен знак беше обстрелян от територията на Украйна“.

В съобщението се посочва, че повредите по граничния знак са открити от беларуски граничари от заставата „Сварин“.

Руските медии предвидимо подхванаха съобщението от официалния сайт на Граничния комитет на Беларус, и започнаха активно да го тиражират.

При това се усеща опитът изкуствено да се увеличи градусът на напрежение на беларуската страна. Украинската страна съобщи важни подробности, които беларуските граничари кой знае защо са решили да не посочват в официалното си съобщение.

На 16 септември информационният повод беше допълнително подсилен от изявленията на Следствения комитет на Република Беларус. Руските медии продължиха да тиражират тези данни.

Офіційні коментарі  Державної прикордонної служби України

Говорителят на Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ) Андрий Демченко каза пред „Украинска правда“, че повреденият граничен знак на границата с Република Беларус всъщност е бил открит от украински граничен патрул на Луцкия граничен отряд. За ситуацията незабавно са уведомени беларуските граничари и украинската полиция. Характерът на щетите свидетелства за възможна употреба на ловна пушка.

„Характерът на местността – блатно-храстова – не дава възможнаст за пешеходни разходки в района, и не бяха открити следи от хора в близост до граничния знак. Знакът обаче се намира в близост до канал, свързващ езерата на този район, така че е възможно щетите да са нанесени нарушители, които са стигнали до него с лодка… По време на проверката на място не са открити употребявани гилзи от ловна пушка. Продължава издирването на отговорните за това лица. Беше проведена гранично-представителна среща с беларуската страна. Търсенето на участниците продължава. По време на срещата беларуската страна не повдигна никакви претенции или обвинения към ДПСУ“ – съобщава Андрий Демченко

Както се вижда на картата, наистина на този участък от границата има  доста обширна система от водни канали, обхваща граничната зона на Беларус и Украйна, така че нарушителите наистина могат да се приближат незабелязано с лодка, без да оставят следи. По някаква причина беларуската страна запази мълчание по този въпрос.

Обаче на кого е нужно да се подготви толкова внимателно за провокация, пък и изкуствено дараздухва информацията с помощта на гръмко съобщение на официалния сайт на Граничния комитет на Беларус?

ННа фона на военните учения на Беларус и Русия не за първи път се правят провокативни изявления срещу Украйна

Разбира се, подобни съобщения могат не се вземат на сериозно, ако не звучаха за пореден път на фона на активната фаза на руско-беларуските учения.

Заслужава да се спомене, че преди 4 години, през септември 2017 г., се провеждаха подобни стратегически съвместни руско-белоруски учения „Запад-2017“. Тогава тези маневри бяха анализирани от беларуската редакция на международната доброволческа общност InformNapalm и нейният главен редактор, беларуският журналист Дзянис Ивашин (който на 12 март 2021 г. беше арестуван от беларуското КГБ, и в момента е пленник на режима на Лукашенко като политически затворник). Характерна особеност на тези маневри тогава бяха и провокативни информационни изявления, направени от беларуските сили за сигурност.

Например тогавашният началник на Генералния щаб на ВС на Република Беларус Олег Белоконев отбеляза, че по време на стратегическите учения Въоръжените сили на Беларус трябва да реагират на възможна потенциална заплаха в северната част на Ривненска област на Украйна от страна на националистически подразделения на „Десен сектор“. Тогава това изявление добави оперативно пространство за ВС на РФ за извършване на всякакви въоръжени провокации или диверсии. По този начин, както отбеляза Дзянис Ивашин в своята аналитична статия-доклад, Беларус беше въвлечена във всички възможни сценарии на военните авантюри на РФ срещу Украйна.

Следователно, по време на военни учения, Русия периодично изследва северната граница на Украйна от територията на Беларус, и провежда не само военно разузнаване на местността, но и информационно разузнаване и тренировки за създаване на формален претекст, един вид casus belli, в случай на политическо решение за откриване на втори фронт срещу Украйна.

В края на 2018 г. в аналитична статия за „Украинската седмица“ Роман Бурко, основател и доброволец на международната общност InformNapalm, отбеляза, че сред хибридните планове, които Русия може да се опита да приложи срещу Украйна, е и рискът от създаване на провокации в граничните райони, особено на границата между Украйна и Беларус. Най -простият и най -вероятният сценарий в този случай е банална стрелба или взрив на граничен пункт. В такъв случай Москва може лесно да манипулира Минск, за разпространяване на гръмки изявления, и чрез ръцете на Лукашенко да хвърля жар за създаването на нова гореща точка, вече на северната граница на Украйна..

Извод

Граничните инциденти и провокации в Беларус напоследък зачестяват и изглеждат като елементи на умишлена хибридна агресия срещу Украйна и страните от НАТО. От такава хибридна агресия на първо място има интерес не самата Белару, а руската страна, която се опитва да остане в сянката на действията на режима на Лукашенко, за да не бъде изложена на поредни преки санкции от страна ЕС и САЩ .

През август 2021 г. литовските граничари публикуваха показателни видеа с примери за подготовката и реализацията на провокативни действия от страна Беларус, а международната доброволческа общност InformNapalm обърна внимание на това как пропагандата в Беларус подсигурява информационно хибридните атаки срещу Литва. Не е изключено подобни действия да са били режисирани не от самия Минск, а директно разработени в Москва или с помощта на руски експерти.

Три дни преди началото на активната фаза на маневрите „Запад-2021“ международната общност InformNapalm регистрира и признаци за разгръщане на информационно-психологическа операция (ИПсО) от страна на РФ срещу украинските военни в южно направление.

И така, информационният претекст, обсъден в тази публикация, и елементите на неговото представяне от беларуската страна, допущат вероятността той да е част от хибридна информационна провокация, създадена или директно от руските военни, или в интерес на руснаците, от техните беларуски колеги, вече на северната граница на Украйна.

От пролетта на 2014 г. Украйна е в състояние на хибридна военна агресия от страна на Руската Федерация. Русия първо превзе и окупира южната територия на Украйна – полуостров Крим, след това започна хибридни военни операции в източната Украйна, създаде гореща точка в Донбас. Северната граница може да бъде следваща стъпка в хибридна военна обсада на Украйна. И за Русия е най-удобно, както и в случая с войната в Донбас, да не признава участието си в агресията, а да си създаде прокси сили, които ще действат от територията на Беларус. Натискът на отговорността и санкциите автоматично ще падне върху режима на Лукашенко, ако той продължи официално да управлява в Беларус, или върху силите, които може да го заменят с политическата и силова подкрепа на Русия. Междувременно Русия ще може да им достави преоблечени военни без отличителни знаци, модерна военна техника и въоръжение, а от Москва ще звучат изявления за „стремеж към мир“, „готовността да действа като модератор за регулиране на конфликта“ и така нататък. Такъв сценарий е напълно възможен и в същото време, както показва войната в Донбас, цивилизованият западен свят все още няма ефективни рецепти за противодействие на такава хибридна агресия.

Може би ефективността по този въпрос зависи от готовността за колективна отбрана и военно противодействие, а не само от постоянната „дълбока загриженост“, която по никакъв начин не принуждава агресора да спре. Санкциите действат, но не достатъчно бързо и ефективно, за да спрат намеренията на агресора. Плацдармът от територията на Беларус отваря пред Русия пространство не само за допълнителни хибридни военни действия срещу Украйна, но и пространство за хибридна (прикрита) война срещу страните от НАТО.

---