18 май, Ден в памет на жертвите на геноцида срещу кримскотатарския народ. Публикуваме материали, подготвени от Крим Реалии.  Те може би ще помогнат да се разбере цялата дълбочина на трагедията с депортирането на кримските татари от Крим през 1944 година. Сега пред кримчаните са поставени нови предизвикателства в областта на сигурността, окупационните руски власти отново прибягват до репресии спрямо коренното население. В 21 век ние отново сме на прага на нови трагедии, които могат да бъдат предвидени и избегнати само с общите усилия на цялата световна общност.

Според постановление № 792-VIII от 12.11.2015 г. на Върховната Рада на Украйна депортацията на кримските татари през 1944 година е призната за геноцид, а 18 май се отбелязва като Ден в памет на жертвите на геноцида срещу кримскотатарския народ.

Причините

Според официалната съветска версия, „изселването“ е било свързано с „масовото дезертиране“ на 20 хиляди кримски татари в началото на Втората световна война, а също и с уж „тоталния колаборационизъм“ по време на нацистката окупация на полуострова. Всъщност реалното число на дезертьорите сред кримските татари е съпоставимо с бегълците от други националности. Освен това колективното наказание е било забранено от чл.50 на действащата тогава Хагска конвенция от 1907 година „За законите и обичаите на сухопътната война“. По мнението на много историци, Съветският съюз се е готвел за война с Турция за проливите Босфора и Дарданелите и е „разчиствал“ през 1943 – 1944 година Кавказ и Крим като райони в тила, от вероятно нелоялно население.

Хронология

На 11 май 1944 година Сталин подписва постановление № 5859сс на Държавния Комитет за Отбрана  за организиране на депортацията на кримските татари. Основната фаза на специалната операция започва преди разсъмване на 18 май и завършва вечерта на 20 май. Останалите кримски татари са изселени по време на следващата депортация на арменци, българи и гърци на 27-28 юни 1944 година. Малобройните групи, успели да се върнат от местата на специално заселване са изгонвани отново извън пределите на полуострова до края на 1960-те години.

Ход на операцията

Депортацията се провежда от войските на НКВД. За приготвяне дават максимум до 15 минути. Официално е позволено да се вземат до 500 кг вещи и продукти за цялото семейство, но на практика всичко се е ограничавало до ръчен багаж (а понякога и без него). Изселниците са превозвани с камиони до железопътните гари, където са качвани в товарни вагони веднага, или до 1-2 дена. Времето за пътуване на ешелоните е 2-3 седмици. Останалото на полуострова имущество на кримските татари е описвано, и по-късно раздавано на преселници от Русия и Украйна.

Численост

Места на заселване

Жертви

Според различни официални данни, в местата на специално заселване са умрели от 20 до 25% от всички кримски татари. Според неофициални данни (самостоятелно преброяване, извършено от кримското национално движение), тази цифра достига до 46%. Оцелелите до 1956 година се смятат за заточени до живот и не са имали право да напущат местожителството си под заплаха от 20 годишна каторга. През 1967 година обвинението в колаборационизъм е свалено от кримските татари, но да се върнат на полуострова не им е разрешено. Масовата репатрация започва едва през 1989 година.

Статусът на крим

През 1945 година Кримската Автономна Съветска Социалистическа Република е понижена до статус Кримска област. През 1948 година са преименувани около 90% от кримскотатарските топоними. През 1954 година Кримска област е прехвърлена от състава на РСФСР в състава на УССР.

Автор: Сергей Громенко

Материалът публикуваме с разрешение от редакцията на Радио Свободна Европа / Радио Свобода

Превод: Joveto