Когато сравняваме Путин с Хитлер, разбираме, естествено, че всяко сравнение куца

Просто нацисткият фюрер е най-отвратителният от всички известни ни символи на злото. Приликата между Путин и Хитлер в публичните изказвания, активизирането на специалните служби, милитаризацията на обществото, агресивността – всичко това дава възможност да се правят прости и разбираеми за читателя паралели.

Но Путин, естествено, не е никакъв нацист. Путин е фашист. И в действията си той всъщност прилича не толкова на Хитлер, колкото на Мусолини. Просто Путин е Мусолини с атомна бомба. А иначе всичко съвпада – и много по-явно, отколкото с Хитлер.

Това, че един до мозъка на костите съветски кадър с партийна книжка в джоба и с вяра в КГБ стана носител на най-върла шовинистична идеология – това си е много даже по мусолиниевски – всъщност бъдещият Дуче започва кариерата си като социалистически активист. Това, че Путин е обсебен не просто от идеята за регионална хегемония, а от идеята да възстанови някогашното имперско величие, също е много по мусолиниевски. Дучето съвсем сериозно се е възприемал като наследник на древния Рим. И някакъв „Родоснаш” за поданиците му е бил абсолютен аналог на „Кримнаш”. Да, Мусолини не го е завладявал – това се е случило преди него. Но за да докаже италианската принадлежност на този гръцки остров, той построява (именно построява) на остров Родос средновековния Дворец на великите магистри, който и до днес остава архитектурна доминанта на островната столица. А вие се занимавате с някакъв си Херсонес!

С религиозните устои на Бенито също всичко е наред. Той се старае да се изкара най-добрият приятел на католическата църква и именно докато той е на власт Ватиканът получава статут на държава, независима от Италия. Между другото, в резултат на тази подчертана лицемерна религиозност първи жертви на режима – освен политическите противници – стават представители на сексуалните малцинства. Еторе Скола през 1977 година снима филма „Един особен ден”, в който великият Мастрояни играе преследван от режима гей, който искрено не разбира защо не може да е част от фашисткото общество, а София Лорен играе домакиня, примерна съпруга и майка, опора на режима. Тези двамата могат да си поговорят само когато всички останали в Рим отиват на парада, организиран от Мусолини в чест на Хитлер. О, тези паради! Те въплъщават цялата оперетност на епохата на фашизма. Нацистът Хитлер е страшен, а фашистът Мусолини, с всичките му престъпления, е смешен и карикатурен. Така, както е смешен и карикатурен Путин заедно с цялото му обкръжение – „айфончика” Медведев, никога не служилия в армията Шойгу с генералския мундир, увличащия се по спиритизма Патрушев, заклещващия се в танкови люкове Рогозин – всеки един от представителите на сегашното руско ръководство не е човек, а е някакъв герой от анимационен филм, жива илюстрация на любимата фраза на Дима Кисельов, който обикновено пита подобни персонажи: „Вие със сигурност ли не сте се снимали в някой анимационен филм?”. Между другото, и той е още една карикатурна фигура…

От друга страна, тази преданост към „религиозните устои” и „духовността” показва, например, защо хомофобът и антисемитът Путин може да се бори с гейовете, но старателно маскира своя антисемитизъм. Мусолини започва по същия начин: той буквално пъха в ръцете на заможните представители на еврейската общност членски карти на фашистката партия и те стават искрени почитатели на диктатора – до момента, когато съюзът с Хитлер позволява на Дучето да отхвърли условностите. Путин също е готов на всичко. От една страна помага на Кобзон /който е еврей – б. пр./, а от друга – пропагандата му уж случайно припомня за еврейските корени на Борис Немцов в деня на екзекуцията на опозиционния политик.

Впрочем, и Мусолини си има своя Немцов – депутатът-социалист Джакомо Матеоти, отвлечен и убит от фашистите. Мусолини никога не признава участието си в това, макар че (той все пак е политик, а не чиновник като Путин) поема политическата отговорност. Но ние и до днес не знаем истината за това престъпление – въпреки че убийството на опозиционера предизвиква последните големи протести срещу режима.

Могат да бъдат открити много подобни аналогии, но има една, която днес е особено интересна – Етиопия. Мусолини завладява тази африканска страна и провъзгласява италианския крал за неин император, но това става началото на края му. Да, рейтингът на Дучето в Италия е невероятен. Но Мусолини изхвърля името си от списъка на лидерите на цивилизования свят. На Италия са наложени икономически санкции. Те първоначално не са възприемани като нещо сериозно, но се отразяват на стабилността на властта и благосъстоянието на италианците. Слабостта на армията на Мусолини става очевидна, но и безкрайната му наглост е ясна на всеки, който иска да си има работа с него. Именно през този период Мусолини прави своя „завой на изток” и се оказва в обятията на Хитлер, когото още преди войната в Етиопия е обещал да смаже, ако Хитлер стане агресивен. Именно след този момент става възможен аншлусът на Австрия, чиято независимост е гарантирана от подкрепата на Италия. Става възможно и всичко, което се случва – включително политическият крах и безславната гибел на самия Мусолини. И не трябва да се твърди, че той е бил обречен. Не е бил. Авторитарните европейски управници, които не влизат в съюз с фюрера, управляват още три – три! – десетилетия след Втората световна война.

Но най-големият удар срещу паметта за Мусолини не е фактът, че след неговия „завой” и окончателното скъсване със западните демокрации нацизмът и фашизмът стават едно цяло. Най-големият удар е, че днес фактически във всеки италиански град има улица „Матеоти”.

А улица „Мусолини” няма никъде.

Автор: Виталий Портников, 22 септември 2015 г.

Източник: espreso.tv

© InformNapalm. Превод: IvSher. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект.