Предлагаме на вниманието на читателите ни западната визия за действията на руското правителство в информационната среда. Главният редактор на дигиталния отдел на германското издание Bild за съвременните заплахи във виртуалната реалност в демократичните държави.

Автор: JULIAN REICHELT

Три основни заплахи за дигиталната реалност: Русия, Русия и още веднъж Русия

Въпреки че, Китай е със същите характеристики за настъпателни операции, като Русия и действа агресивно, за разлика от нея Китай се интересува от стабилността, ориентиран е към обмена на стоки, световния ред, докато в същото време Кремъл се стреми към разцепление на западния свят и това е основната й политическа цел която преследва ежедневно.

За разлика от всички останали държави, Русия използва дигиталната си огнева мощ за разрушение. В дигиталната/цифрова реалност Русия отдавна премина от студена война към по-гореща фаза. На срещата от най-високо равнище Cyber Security – мюнхенска конференция по сигурността в университета Stanford в Калифорния, където ще присъствам в понеделник е най-дoброто място за да се поговори за основните заплахи, пред които сме изправени днес.

1. Русия е единствената държава в света, в която кибер войната, традиционната война и провеждането на специални операции са в изключително агресивна и сложна комбинация.

Най-добрият пример за това е анексията на Крим и окупацията на Източна Украйна. И в двата случая традицонната форма на водене на война (липсата на отличителни знаци по войниците, платени наемници, контрол от страна на специалните служби) е педантично и професионално съгласувана с мащабна атака в дигиталната реалност, особено в социалните мрежи, така че впоследствие физическата реалност да се разруши и подмени.

Руската пропаганда беше в състояние да постигне дори това, че западните медии и политици започнаха да говорят за «гражданска война» в Украйна. Но такава гражданска война няма. Не украинците стрелят по украинци. Преди конфликта в страната практически липсват етнически различия. Това, което се случва в Източна Украйна е руска окупация, която с помощта на информационна агресия доста успешно се интерпретира като вътрешен украински конфликт и до ден днешен се използва от Русия като политически коз.

Когато министрите на външните работи се срещат за да преговарят за Източна Украйна – те говорят за някакъв модел на конфликта, който всъщност в действителност не съществува. Именно това прави невъзможно разрешаването на конфликта и позволява на Русия да е арбитър, вместо да се счита за страна в конфликта. По-огромен триумф от този, на информационната пропаганда е трудно да си представим.

2. Русия обяви концепциите си в информационната война за абсолютната истина.

Кремъл е разбрал, че откритостта в западните общества е едновремемно нашата сила и най-голямата ни слабост. Русия използва неоспоримите закони на свобода както свободата на словото, за да внедри пропагандистките си канали от типа на Russia Today в обществото ни и да претендира, на първо място с помощта на цифровите канали за правдивостта на изключително личната си интерпретация. За Русия е достатъчно да всява съмнения и да предаде посланието, че такова понятие като истина не съществува, а съществуват няколко версии за истината.

Действително ли МН17 беше свален от руски системи БУК от т.н. опълченци, инструктирани от руснаци? (Да). Действително ли Асад използва химическо оръжие срещу цивилни жители? (Да). Или може би девойка германка с руски произход в Берлин е изнасилена от бежанци? (Не). Или може би синът на Ердоган да не печели добри пари от бизнеса си с варварските палачи от ИДИЛ? (Не). Отговорите на тези въпроси няма как да не са по-ясни.

REUTERS/David Gray

REUTERS/David Gray

Но с помощта на мащабната информационна агресия на Русия успя да постави под съмнение самото понятие за истината. Логиката на кремълските експерти от специалните служби е:  в света без истина, може да се твърди всичко което е удобно и да се отрича всичко, както е удобно, без страх от последствия. В Сирия този план доведе до преговори между САЩ и Русия за „хуманитарна помощ“ и военно сътрудничество, като в същото време, Русия извършва масови военни престъпления и води тотална война на унищожение на цялата инфраструктура там, поддържайки на власт военен престъпник.

Руската пропагандна машина е толкова ефективна, че малко западни правителства се решават да обозначат ясно руските действия като военни престъпления.

3. Русия умело използва западното състояние на информационна уязвимост за да торпелира недоверие в собствените ни институции.

С помощта на такива фигури като Сноудън и организации като Wikileaks Русия успя да внесе в политически рутинни демокрации в западните държави дебати за моралното разлагане на институциите – като напълно се игнорира факта, че тези дебати доста целенасочено се регулират именно от правителство, за което свободата на словото и информацията не съществува, което използва специалните си служби срещу собственото си население и не се съобразява с гражданските му права, и които поръчват убийства на медийните и политическите си опоненти.

В IT-средите мнозина все още смятат че Путин е покровителя на „героя“ Едуард Сноудън, а не като разкрилия се служител от специалните служби, чиято кампания може да се разглежда като гиганстка възможност в дигиталната реалност за дезинформация и дестабилизация.

4. Почти всички западни специални служби имат ясни данни за руските хакерски атаки в самото сърце на демокрациите ни.

Демократичната партия в САЩ и компютърната система на Бундестага в Германия – само два примера. Мнозина изтъкват, че Русия се ангажира пряко върху свободните избори в суверенни държави.

Русия вече успя да си гарантира, че доверието в надежността на електронната система на изборите (в САЩ) значително намаля и резултатите от изборите вече няма да се възприемат като истина, а само като една от версиите й. Това е разрушително и опасно за самите основи на нашите демокрации.

Длъжни сме да защитим дигиталната си реалност!

Като журналист и гражданин на свободна държава, бих искал интензивни дискусии на Cyber Security Summit за това, колко решително и агресивно сме в състояние да се противопоставим на тази заплаха. Не е достатъчно да се засилват само отбранителните ни системи и да се изолираме от света на Air-Gaps. В интерес на цифровата свобода сме длъжни да разработим настъпателни стратегии, които да възвърнат собствената си интерпретация на събитията в цифровата реалност и отново да укрепим понятието за истината, фактите и надежните институции.

Когато в Съветския Съюз излъчват по радиото пропагандата си в западен Берлин и западна Германия, САЩ се противопоставяха на тази атака с истина с помощта на RIAS – радио от американския сегмент. Това което ни е необходимо днес е точно такава концепция за дигитална реалност като този на RIAS.

Статията е публикувана с разрешение на автора Julian Reichelt, редактор на германското издание Bild; оригинал: Bild от 19.09.2016; превод на руски език: Irina Schlegel.

(CC BY 4.0) Информацията е подготвена специално за сайта InformNapalm.org.  Превод: Тервел Крумов. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект. 

Призоваваме читатели, блогери и журналисти активно да разпространяват нашите публикации в социалните мрежи. Изнасянето на материали от разследванията в публичното пространство може да обърне хода на информационното и военно противопоставяне.