Българската редакция на InformNapalm представя материал на Esquire от Томас Рид, професор в Кралския колеж в Лондон за Путин, Wikileaks, американската агенция за национална сигурност НСА и фиаското с имейлите на Националния комитет на Демократичната партия, които предоставиха на Тръмп още една причина да бъде в противоречие с Клинтън

Thomas Rid, 20 Октомври, 2016, Esquire:

В ранния априлски следобед на тази година, руския президент Владимир Путин събра около 400 журналисти, блогери, и представители на медиите в Санкт-Петербург. Облечен в елегантен тъмносин костюм, Путин изглеждаше спокоен, дори в комфортно състояние, след като започна да отговаря на въпросите. След час и половина на форума, млад блогер в тъмносин пуловер с цип, взе микрофона  и попита Путин какво мисли за „така наречените документи от Панама“.

Блогерът се позоваваше на онези 11 милиона файла, които бяха откраднати от компютъра на Mossack Fonseca – панамска адвокатска кантора. Изтичането на подобна информация е най-голямото в историята до момента и включва 2.6 терабайта с данни,  достатъчно да се съберат на 500 броя DVD-та.

На 3 април, 4 дни преди пресконференцията в Санкт Петербург, група от международни новинарски медии публикува първата серия с изтеклата информация, за която беше нужно повече от година да бъде изследвана. В тях се разкрива корупция в огромен мащаб: чрез правни маневри Mossack Fonseca е скрила милиарди долари. Централна тема в публикациите на изследователите на изтеклата информация е кръга от фиктивни компании, който се е използвал за скриването на 2 милиарда долара, които принадлежат на вътрешния доближен кръг от хора до Путин и предполага, че са фиктивните играчи, които стоят зад огромното лично наследство на руския президент.

Владимир Путин в Санкт Петербург на медийния форум през април 2016 г. / Снимка: Getty

Когато Путин чу въпроса на блогера, лицето му се озари с позната усмивка. Той кимна бавно и уверено, преди да изрецитира молитвата си, че САЩ са нанесли унижения по Русия. Путин припомни на аудиторията, за позицията на Русия през 1998 г. по време на войната в Косово, и добави, че това което вижда днес е американската намеса в Украйна в днешните събития. Връщайки се към документите от Панама, Путин цитира WikiLeaks настоявайки, че „официалните институции в САЩ стоят зад всичко това“. Целта на американците, казва той, е да отслабят Русия отвътре: „разпространявайки недоверие в управляващите органи и органите на властта в обществото“.

Въпреки това, при по-тясна интерпретация на обвинението на Путин, то може да бъде защитено от WikiLeaks, които посочиха, че един от членовете от консорциума с документите от Панама е получил финансова поддръжка от USAID – американска федерална агенция – наперената му сигурност за американските дейности има много по-правдопобно обяснение: правителството на Путин се е подготвяло за огромна, тайна и безпрецедентна кампания в политически саботаж срещу Съединените американски щати и техните съюзници повече от година.

Руската кампания избухна в общественото полезрение едва през миналия юни, когато The Washington Post съобщи, че „руските държавни хакери“ са проникнали в сървърите на Демократичния национален комитет. Хакери, криещи зад зловещи псевдоними като Guccifer 2.0 и DC Leaks, обявиха първата си жертва през юли – Деби Васерман Шулц / Debbie Wasserman Schultz – председател на ДНК / DNC, чийто лични имейли бяха публикувани от WikiLeaks, дни преди конвенцията на Демократичната партия.  До август – хакерите се научиха да използват езика на американците разочаровани от Вашингтон, за да се създадат съмнения относно почтеността на избирателната система: „Както виждате президентските избори в САЩ са един фарс“, пишат те от Русия.

Атаките срещу политически организации и физически лица, абсорбират по-голямата част от вниманието на медиите през тази година. Но в много отношения, хакването на ДНК беше само една прелюдия към това, което разследващите от службите за сигурност виждат като по-дързък подвиг – хакването на най-потайната разузнавателна агенция в Америка – НСА.

Руските шпиони, разбира се не изчакаха лятото на 2015 г. за да стартират хакването на САЩ. През изминалата есен, на практика беше отбелязана двадесетгодишнината от първата в света мащабна кампания в цифровия шпионаж. През 1996 г. пет години след края на СССР, Пентагона започна да засича нарушения в голям обем идващи от мрежата на Русия. Кампанията беше операция за събирането на разузнавателна информация: всеки път, когато натрапниците от Москва открият начин да стигнат до компютъра на американското правителство, крадяха копия на всички файлове, до които са достигнали.

До 1998 г., когато ФБР нарече своята операция Moonlight Maze срещу руската хакерска кампания – руснаците контролираха чуждестранни комютри и ги използваха за етапни хъбове. Във времената, когато 56 kbps връзка, е повече от достатъчна за да свалите най-доброто от Pets.com и AltaVista, руските оператори извлякоха няколко гигабайта информация от компютъра на американския военноморски флот само в една сесия. С неволната помощ на прокси машини, включително и суперкомпютъра на американския флот във Вирджиния, сървъра на неправителствена организация в Лондон, и компютърна зала в обществена библиотека в Колорадо – това постижение се повторя стотици пъти във времето след това.  В крайна сметка, руснаците са откраднали еквивалент, както по-късно Въздушната разузнавателна агенция се изразява на „купчина печатна, копирна хартия с височината три пъти на паметника във Вашингтон“.

Тактиките на руснаците стават много по-сложни с течение на времето; те дори хакват сателити за да прикрият следите си;

И докато американските кодови имена използвани да проследяват руските усилия се променят: от Moonlight Maze / Лабиринта на Лунната светлина, на Storm Cloud /  Буреносен Облак, до Makers Markо / Опитният Марко – самите операции всъщност, никога не са преустановени. През следващите две десетилетия ФСБ (наследника на КГБ) и ГРУ (висшата разузнавателна военна организация в Русия) преследваха политически и военни цели, докато НСА и британската GCHQ им връщаха услугата.

Този вид шпионаж е бизнес, както обикновено, в продължение на дългогодишна практика. И по време на Студената война, и СССР и САЩ, доловимо, а понякога тайно, влияеха на избори в чужди държави. Това, което се промени през последната година е, че усещането след хакването на ДНК е ново и ужасяващо, и Русия твърдо е решила да ги съчетае/комбинира.

За първи път Русия използва хакерска операция, такава която събира и освобождава голямо количество открадната информация за да повлияе в процеса на американските президентски избори. Вдъхновение и шаблон на тази нова тактика е отровния коктейл от факт и измислица, което руснаците наричат компромат за компроментиращ материал.

Tavis Coburn

Тактиката с компромат е разгърната от Съветския съюз, най-малко през 50-те на миналия век, но през 1999 г. Кремъл прилага и тактиката на актуализиране в хай-тек технологиите. С наближаването на парламентарните избори, в пика на пост-съветската корупция, правителството на Борис Елцин използва анонимни сайтове за да омаскарява опозиционните кандидати. Такъв прочут компромат е, този който излиза по това време специално за да оклевети кмета на Москва, изгряваща звезда на опозицията, гледаща към президентския стол. През 2009 г. старши британски дипломат работещ в Русия, е принуден да подаде оставка след появата онлайн на четириминутно видео, в което прави секс с две руси жени в публичен дом.

Една от първите американски мишени уцелена с компромат беше Виктория Нуланд, която е топ американския дипломат в Европа по време на втория мандат на президента Обама. През февруари 2014 г. в разгара на кризата в Украйна – Нуланд е тайно записана, докато говори по телефона с американския посланик в Киев. Разочарована от мътния отговор на Европа по повод кризата в Украйна, Нуланд казва: „Майната им на ЕС / Fuck the EU“.  Малко след това, руски вицепремиер туитва линк със записа на засечения телефонен разговор. Държавният департамент на САЩ нарече изтичането на записа като „ново дъно за руското разузнаване“.

Виктория Нуланд / Снимка Getty

Компроматът срещу Нуланд предизвика незначителни дипломатични хлъцвания между Европейския съюз и Съединените американски щати. Но компроматната кампания през изминалата година е стартирана за да бъде насочена към по-големия залог – американската избирателна система. Според Ройтерс, ФБР още през есента на 2015 г. директно се свързва с Демократичния национален комитет да проверят мрежата си. Въпреки това, едва през май ДНК се обръща за помощ към компания по кибер сигурността наречена CrowdStrike, която е с опит в откриването на цифрови шпионски операции, извършени от други държави. CrowdStrike веднага идентифицира две сложни групи от шпиони, които са откраднали хиляди документи от демократите.

CrowdStrike, също така наскоро успя да реконструктурира хакванията и да идентифицира хакерите. Една от групите, известна на компанията като Cozy Bear, се е ровила в документацията на DNC още от миналото лято. Друга група хакери, известни като Fancy Bear, е влезнала малко преди появата на Путин на форума в Санкт-Петербург. Изненадващо, предвид факта, че разследващите по сигурността отдавна подозират, че и двете групи са насочени от руското правителство, но и двете групи поотделно изглежда, че незнаят какво прави другата.

Междувременно, мистериозният сайт с името DC Leaks / Вашингтон течове се регистрира на 19 април. В началото на юни, от Twitter профила им се стартират частни разговори с Филип Брийдлаф, който е до преди няколко седмици по-рано върховния главнокомандващ на НАТО в Европа. DC Leaks са добре проектирани, но никой не ги забелязва до началото на юли.

На 14 юни, по-малко от час след като Вашингтон Поуст съобщава за нарушенията в в Националният комитет на демократите, компанията CrowdStrike публикува детайлен доклад за методите използвани от натрапниците. Компанията също така, прави нещо необичайно: обявяват, че вярват, че руската шпионска агенция, е отговорна за хакването. Fancy Bear, заявява компанията е работила по начин, който предполага връзки с ГРУ /главно разузнавателно управление на Руската федерация/, а Cozy Bear е свързана с ФСБ /федерална служба за безопастност, наследник на КГБ/.

В денят, след който Вашингтон Поуст публикува статията си, се появява уеб сайт, който твърди, че принадлежи на хакер, който се идентифицира с името Guccifer 2.0. (Guccifer е псевдоним на румънски хакер, който наред с други неща, хаква имейла / пощенската кутия на сестрата на Джордж Буш). Операторите представяйки се за Guccifer 2.0, отрекоха доклада на компанията CrowdStrike, настоявайки, че ДНК е бил „хакнат от един единствен хакер“. Като доказателство, Guccifer публикува 11 документа на ДНК, включително файл с опозиционно-изследване за Доналд Тръмп и списък с основните донори на демократите. В следващите седмиците, Guccifer предложи интервюта и партиди от документи на няколко журналисти, но допълва, че „основната част от документацията, хиляди файлове и имейли, предадох на WikiLeaks“.

Веднага след като файловете на Guccifer попадат в отвореното Интернет пространство, армия от разследващи – включително хакери от старата школа, бивши шпиони, консултанти по сигурността, и журналисти – се нахвърлиха върху изтеклата информация. Неформални, самоорганизирали се групи от детективи дискутираха откритията си през криптирани приложения за съобщения, като Signal. Множество от самозвани анализатори, които никога не съм срещал лично, а и понякога самите те незнаят истинските си имена един на друг, бяха обединени в любознателността и възмущението си. Резултатът беше безпрецедентна операция с отворен код за контраразузнаването: Никога в историята разузнавателен анализ не е правен толкова бързо, толкова публично и от толкова много хора едновременно.

Tavis Coburn

Matt Tait бивш GCHQ оператор, туитвайки от адреса си  @pwnallthethings, е особено плодовит. Часове след като първата партида информация от Guccifer 2 изтече, вечерта на 15 юни, Tait открива нещо любопитно. Един от първите изтекли файлове е променен на компютър, който използва настройки за руски език от потребител под името „Feliks Dzerzhinsky“/ Феликс Дзержински. Дзержински е основателя на ЧК, съветската тайна полиция – митична фигура, чийто бронзов паметник, тежащ 15 тона се е извисявал преди пред централата на КГБ. Tait туитва изображение на настройките за метаданните на документа, който предполага, че е грешка в оперативната сигурност.

Втората грешка, е трябвало да бъде направена от компютъра, който е използван за контролиране на хакващите операции. Разследващите установяват, че пакостлив софтуер, или зловреден, използван да се пробие ДНК е контролиран от една машина, която е била ангажирана в хакването на парламента на Германия през 2015 г. Германското разузнаване, след това проследи нарушенията и стигна до руското ГРУ, или Fancy Bear.

Налице са и прекалено, много други грешки, включително руския емотикон за усмивка „)))“ – в имейлите до журналисти, изрично свързвайки Guccifer 2.0 с DC Leaks, както фирмата по кибер сигурността ThreatConnect посочи. Но най-тежката грешка на хакерите е, че изпращат имейлите, от компютри, от които инициират атаките си. Като част, от така наречената копи-фишинг кампания, Fancy Bear изпраща хиляди имейли до мишени по света. Имейлите са проектирани да подведат жертвите им, като кликнат на линк, който ще инсталира зловредна програма или ще им изпрати фалшив, но познато изглеждащ вход за сайт, от където ще съберат реколтата си от пароли. Злонамерените връзки са скрити зад кратки URL адреси, от рода на тези, които се използват в Twitter.

За да управляват, толкова много кратки URL адреси, Fancy Bear създава автоматизирана система, която използва популярен линк – скъсявайки услугата наречена Bitly. Копи-фишинг имейлите оперират прекрасно – една, от седем мишени разкрива паролите си – но хакерите забравят да определят две от сметките си Bitly като „частни“. В резултат на това, компанията по кибер сигурността SecureWorks успява да събере данни за мишените на Fancy Bear. Между октомври 2015 г. и май 2016 г., групата от хакери използва 9 000 линка за да атакува 4 000 профила в Gmail, включително в Украйна, държавите от Балтика, САЩ, Китай и Иран.

Fancy Bear се опитва да получи достъп до министерства на отбраната, посолства, и военни аташета. Най-голямата група от мишените им са 40 % настоящи или бивши военни. Сред последните пробиви в сигурността са германския парламент, италианската армия, външния министър на Сауди Арабия, имейл пощите на генерал Филип Брийдлав, Колин Пауъл и Джон Подеста – председателят на кампанията на Хилъри Клинтън – и разбира се – ДНА.

Бързата обществена реконструкция на хакнатата информация на ДНА изглежда поставя хакерите в неподготвена ситуация. Разследващите предполагат, че руските шпиони не са очаквали, че ще бъдат идентифицирани толкова бързо – на теория, освен останалите неща, свързани с изведнъж появилия се анонимен Guccifer, която имат от компанията CrowdStrike. Според тази хипотеза, гафовете, като този който беше идентифициран от Tait и други, са резултат от прибързаните усилия на ГРУ да прикрият следите си.

Всякаш за да се прегрупират, след първоначалния прилив на дейност, Guccifer и DC Leaks се оттеглиха тихо в края на юни. Но президентската кампания 2016 вече е една от най-странните, случвали се до момента: имаше още една изненада, която проработи в полза на руснаците. Във времена, когато само 32 % от американците казват, че имат доверие на медиите в съобщаването на новините честно и точно, хакерите са на път да научат, че от тяхната публична дейност няма никакво значение. Техните компроматни операции биха проработили.

На 22 юли, три дни преди Националната демократична конвенция във Филаделфия, WikiLeaks публикува най-голямата си находка от файлове, която включва почти двадесет хиляди хакнати имейла. Медиите бързо се центрираха върху имейлите и предположиха за пристрастия сред някои от DNC служителите, в полза на Хилъри Клинтън. Изтеклите имейли, дадени назаем, дадоха основание, да се затвърди, подозрението на някои преди това, че Демократичната партия никога не е имала намерение да осигури справедливо състезание за Бърни Сандърс – противник на Клинтън в първичните избори. Протестиращи във Филаделфия излезнаха с плакати, че четат за изборите, че са измама, и че изтичането на информация от ДНА е срам. Ден преди конвенцията, руската компроматна операция взе първия си трофей: Debbie Wasserman Schultz / Деби Васерман Шулц – лидера на DNC подаде оставката си.

Епизодът шокира демократите, не на последно място, това предвещава и бъдещето им. След като преднината на Клинтън се разшири в избирателните анкети след конвенцията, коментатори започнаха да спекулират, че само някое вредно изтичане на информация в края на кампанията би било единствения шанс за Доналд Тръмп да победи в тези избори. Страховете от октомврийска изненада спонсорирана от Русия нарастнаха, след като стана ясно, че усилията за подривна дейност са се усъвършенствали. Когато се появиха файловете, те вече бяха почистени от сорта на отличителни метаданни, което би позволило на анализаторите да проследят изтичането отново обратно до руското разузнаване.

Операторите зад Guccifer и DC Leaks са също така разпознати от американските журналисти, отчаяни за информация, независимо от източника. Руснаците започнаха да действат като ПР агенция, осигурявайки достъп до репортерите от Politico, The Intercept, и BuzzFeed. Журналистите горяха от желание да помогнат. На 27 август, когато част от уебсайта на DC Leaks по някаква причина беше извън достъп, Twitter спря профила им в @DCLeaks account. The Daily Caller – консервативен новинарски уебсайт, публикува история за събитията, рисувайки картина на протести от привърженици на Тръмп. Lou Dobbs, the Fox Business anchor, се присмяха на „левия фашизъм“ торпелирайки за последна надежда в победата на Тръмп. Скоро след това Twitter възстанови профила на @DCLeaks.

Най-ефективен от всички, в крайна сметка беше WikiLeaks. Руското разузнаване вероятно започна да „храни“ с хакнати документи „сътрудниците“ на Джулиан Асанж / Julian Assange през юни 2015 г., след пробив във външното министерство на Саудитска Арабия. Група наречена WikiSaudiLeaks,  вероятно подобна на Guccifer параван за Fancy Bear, потвърди че „WikiLeaks са получили достъп до някаква част от тези документи“. В така наречените Saudi Cables се посочва, че принцовете са купували влияние и са следили дисиденти. Това се превръща в основна новина, доказвайки, че старите методи работят дори много по-добре и през 21 век.

Джулиан Асанж / Снимка Getty

Изтеклата информация в края на това лято ни показа как неприятна компроматна кампания на практика е в състояние да оперира в атмосферата на американската президентска кампания в 2016 г.

В края на септември, DC Leaks публикува стотици имейли от пощата на 22-годишно момиче, на свободна практика от кампанията на Клинтън. Lachlan Markay / Лачлан Маркей, репортер на Вашнгтон Поуст, открива аудио запис, затрупан в кеш паметта. В записът, направен при набирането на средства във Вирджиния, Хилъри Клинтън може да се чуе, че описва поддръжниците на Сандърс като „деца на голямата рецесия“, които „живеят в мазето на родителите си“. Коментарите са тромави, но в контекста, едва ли са изобличаващи; Клинтън описва имиджа на „политическата революция“ на Сандърс сред младите гласоподаватели. („Ние искаме хората да са с идеали“ – казва тя.).

Независимо от това, след няколко дни, Доналд Тръмп казва на ревящата тълпа в Пенсилвания: „Клинтън смята, че поддръжниците на Сандърс са безнадежни и невежи обитатели на мазетата“.

В средата на август, когато Guccifer и DC Leaks правеха почти ежедневни новини, трети мистериозен профил на медия в социалната мрежа се появи изневиделица. Група наричаща се the Shadow Brokers / Брокери в сянка обяви, че ще публикува „кибер оръжия“, които са принадлежали на НСА / NSA, от сайтове им за споделяне, като Github. Групата заяви, че скоро ще обяви аукцион / търг за да продаде втория пакет от инструменти на НСА. След като експерт по сигурността публикува линк към хранилището от предполагаемия софтуер на НСА, анализатори се стекоха към него. Експертите по сигурността бързо установиха, че инструментите са колекция от зловреден софтуер проектиран да краде данни от техните мишени, са всъщност – истински. От голямо значение е и, че The Intercept – медията, която разполага с достъп до НСА файловете изтекли от Едуард Сноудън, открива шестнадесет низ от символи („ace02468bdf13579“) в инструментите на Shadow Brokers, които са посочени като свръх секретни и никога не са публикувани преди това, от НСА наръчника. Връзката доказва произхода на находката на Shadow Brokers.

Да ограбиш НСА, разбира се, не е никак лесно. Елитният хакерски екип на агенцията, наречена Tailored Access Operations / ТАО, разполага с вътрешна мрежа, известна като „high side“ / „високо ниво“, която е физически отделена от Интернет – (the „low side“/ „ниското ниво“). Диодни данни, устройства, които позволяват на данните да се вливат само по един начин, както водата в чешмата, го правят почти невъзможен за проникване от компютри от „ниското ниво“.

Когато ТАО хакери искат да атакуват противник, те преместват инструментите си от високото ниво в сървър от ниското ниво, навигирайки ги през серия от адреси, което прави проследяването им трудно по трасето, и инсталират злонамерен софтуер в мишените си.

За да откраднат от НСА злонамерен софтуер, Shadow Brokers трябва да компроментират машината на ТАО хакерите, която е използвана за да се хакнат мишените им. Вероятно Shadow Brokers са извадили късмет. Някои анализатори вярват, че НСА оператор по грешка е качил цял набор от инструменти на компютър, който хакерите вече са наблюдавали. Алтернативната теория е, че старомоден мол е предал инструментите.

След като преминават през всички тези проблемности, защо публикуват резултатите? Възможният отговор е изненадващото откритие на американската разузнавателна общност, направено по времето на обръщението на Путин към журналистите в Санкт Петербург. Американските разследващи отдавна знаят, че руснаците извършват повече от копи-фишинг, но някъде през април те научават, че натрапниците използват търговски облачни услуги за да „инфилтрират“ данни от американските корпорации и политически мишени. Cozy Bear, хакерската група, която се смята, че е свързана с ФСБ, използва 200 на брой  Microsoft OneDrive профила за да изпраща данни от жертвите си обратно в Москва.

Снимка Getty

Използването на облачни услуги / cloud services като OneDrive е много умен, но и рискован ход – това е малко, като да хванеш автобус, след взлом и кражба на стоки.

Въпреки, че широко разпространеното използване на услугите от легитимни потребители, предоставя степен на прикритие за хакерите, данните предоставени от Майкрософт също помогнаха на американските елитни цифрови хакери да идентифицират натрапниците на DNC, с увереността, че са руснаци. Възможно е дори американското правителство да е в състояние да посочи имената и личните данни на отделните оператори.

На 30 юли в прес съобщение ФБР оповести, че 20 държавни и организации свързани с отбраната са ударени от мощни инструменти за шпионаж.

Някои анализатори от разузнавателните среди смятат, че публикацията на Shadow Brokers на шпионския комплект на НСА е предупреждение от една професионална група специалисти към друга такава.

„Виждате ли ни?“ – всякаш казват руснаците, може би във връзка с продължаващите усилия на американската държава да проучи нарушенията в DNC.

„Добре, но и ние вие ви виждаме, също“ – По всяка вероятност и анонсирането за търга е със сигурност манипулация – вероятно да предупреди, че хакерите са готови да публикуват ключа, който ще отключи криптирания контейнер, съдържащ втората партида с откраднатите инструменти. Подобно на отрязано ухо в плик, това анонсиране казва на американците: „Не се забърквайте с нас“.

А в това време, компроматната кампания продължава с бързи темпове. През август и септември изтичат на шест пъти масивни данни, включително файлове от кампанията на комитета на Демократичната партия за Конгреса, които са били хакнати. През октомври, когато президентските избори наближават, Guccifer публикува огромно инфо – повече от над 2 100 файла. Три дни след него WikiLeaks започва да публикува хиляди имейли откраднати от пощата на Джон Подеста.

В деня, в който WikiLeaks публикува първата партида с имейли на Подеста, американското правителство предприема безпрецедентна стъпка, като обявява, че са „уверени“, че „държавни официални лица“ на Русия са дали разрешение да се хакне DNC. До момента американските следователи не са казали, кой е отговорен за хакването на пощата на Подеста, но от данните събрани от SecureWorks става ясно, че Fancy Bear влиза в пощата на председателя на кампанията на Клинтън, най-рано в края на март.

ЦРУ информира Тръмп за произхода на компромата, но той продължи да цитира материала, казвайки пред тълпата в Пенсилвания: „Обичам WikiLeaks!“.

На 12 октомври, Путин се появи в друг форум, този път с над 500 гости в Москва. Седнал удобно в предната част пред огромен банер, с надпис „Русия зове!“, той отговаря пред аудиторията на въпроси за хакванията. „Всеки говори за това, кой го е направил“ – казва Путин. „Толкова ли е важно?“

Бившият КГБ офицер, доказвайки, че командва американските политически интриги, предполага, че демократите са „подкрепили един вътрешно партиен кандидат за сметка на друг“. Всеки, който казва, че хакванията са в интерес на Русия – продължава той – това е истерия, която е предназначена да отвлече вниманието на американците, от това, което са открили хакерите: „манипулиране на общественото мнение“. Когато публиката го аплодира, самодоволната усмивка се връща на лицето на Путин: „Мисля, че отговорих на въпроса ви“ – приключва той.

Автор: Томас Рид е професор в Кралският колеж в Лондон и автор на „Бунтът на машините / Thomas Rid (@RidT) is a professor at King’s College London and author of Rise of the Machines.

Източник: Esquire, How Russia pulled off the biggest election hack in U.S. history

Заглавна снимка на материала: Esquire

(Creative Commons — Attribution 4.0 International — CC BY 4.0 ) Информацията е подготвена специално за сайта InformNapalm.org.  Превод: Тервел Крумов. При копиране и използване на материала е задължително поставянето на линк към автора и нашия проект. 

Призоваваме читатели, блогери и журналисти активно да разпространяват нашите публикации в социалните мрежи. Изнасянето на материали от разследванията в публичното пространство може да обърне хода на информационното и военно противопоставяне.